Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.СТЕФАНОВА и
в присъствието на прокурора ......като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 1056 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на Б.М.Б. ***-0000283/16.10.2019
г. на Началник ОО”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по
чл.6, ал.1 от ЗАПр. и на основание чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. В жалбата и в
допълнително писмено становище се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на
материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната
страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.
След като
взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
На
04.10.2019 г., около 14.45 ч., на път ІI-
Така
изложените до тук фактически положения се установяват безпротиворечиво от
приобщените по делото гласни и писмени доказателства, а именно св.показания на
К.Г. и К.К., подкрепени и от приложените към преписката снети писмени обяснения
от две пътнички в автомобила, разпечатка от информационната система на НАП,
заповед за ПАМ и др. Данните от горепосочените доказателствени източници са
еднопосочни и не са спорни между страните, поради което и не се налага
по-подробното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна, че в случая АУАН и обжалваното НП са необосновани и издадени
в противоречие с материалния и процесуален закон, което налага и отмяна на
постановлението при следните съображения:
Посочената като нарушена в АУАН разпоредба на чл.7а,
ал.1 ЗАПр. предвижда задължение за
осъществяване на превози на пътници и товари на територията на Р.България само
с МПС-та, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници,
но субект на това задължение са само лицензираните превозвачи, а не самите
водачи. Според пар.1,т.5 от ДРЗАПр., „превозвач” е всяко физическо или
юридическо лице регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозно средство, предназначено за тази цел.
Същевременно в АУАН липсват фактически констатации, обосноваващи отговорността
на жалбоподателя в качеството му на превозвач и същата е ангажирана само в
качеството му на водач, извършващ вътрешен превоз на пътници. При това
положение АУАН не съответства на формалните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН
за надлежно описание на нарушението и на неговия субект, както и за коректна
цифрова квалификация на административното обвинение.
На свой ред
в обжалваното НП, АНО също е допуснал несъответствие като е посочил като
нарушена съвсем друг вид законова разпоредба спрямо тази посочена в АУАН - по
чл.6, ал.1 ЗАПр., въвеждаща задължение за притежание на лиценз за превоз на
пътници и товари от превозвачите, осъществяващи такъв вид превоз. С това на
практика АНО недопустимо и съществено е изменил юридическото обвинение,
прилагайки закон за друг вид нарушение, неправилно позовавайки се на чл.52,
ал.2 ЗАНН, касаеща само технически нередовности в акта.
На следващо
място, според изложените в АУАН и в НП фактически констатации, нарушението на
водача се е изразило в това, че „в момента на проверката е без удостоверение за
обществен превоз на пътници или заверено копие на лиценз на Общността”, а не,
че изобщо не разполага и няма редовно издадени такива. Така описаното словесно
нарушение, съответства на съвсем друг вид квалификация на обвинението – по
чл.40, ал.1,т.1 от Наредба №2/15.03.02 г. на МТ, за което се следва санкция на
друго основание – по чл.93, ал.2 ЗАПр.
Горепосочените
груби несъотвествия между фактическото и юридическо обвинение в АУАН и в НП и
неправилно приложение на материалния закон, освен че водят до необоснованост на
обжалваното НП се отразяват и в процесуален аспект.
Административнонаказателното производство е строго формално и за
законосъобразността на АУАН и НП от формална страна е необходимо точно, пълно и
ясно описание на нарушението със съответните съставомерни признаци;
съответствие между текстово описание на нарушението, неговата цифрова
квалификация и правно основание на наложената санкция. В конкретния случай тези изисквания са нарушени.Това при
всички случаи ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като остава
неясно за какво нарушение в действителност е санкциониран. От друга страна,
лишава и съда от възможност да прецени и определи точния предмет на доказване,
а оттук и да извърши надлежен контрол за законосъобразност.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №26-0000283/16.10.19 г. на Началник ОО”АА”-Враца, с
което на Б.М.Б. ***, с ЕГН:********* е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000.00 лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАПр. за извършено
нарушение по чл.6, ал.1 ЗАПр.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: