Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-23
с-в, в открито
съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАЯНА
ТОПАЛОВА
при
секретаря Д. И.,
като
разгледа докладваното от съдия Топалова
т.д.
№ 2906 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът, „Х.“ АД извежда
съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
търговско дружество с предмет на дейност отпускане (предоставяне) на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства и като такова е вписано с номер BGR00189 в
Регистъра на финансовите институции, воден от Българската народна банка по реда
на ЗКИ.
На 16.04.2007г. сключил с ответниците договор за
предоставяне на заем за сумата от 880 000 евро (сигнатура № НСТ-4411-0071-2),
задълженията по който, дължими при условията на солидарност, са били обезпечени
с договор за ипотека сключен във формата на нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 131, том II. per. №
1718, нотариално дело № 173/2007г. на нотариус per. № 083
Р.И., вписан в Службата по вписванията Плевен с вх. № 6681 от 17.04.2007г., акт
№ 3, том IV, дело № 3724/2007г., който нотариален акт обективирал
и договора за заем.
Начинът за предаване на заемните средства е бил уговорен изрично и
изчерпателно в чл. 3.3. от договора за заем и в
изпълнение на чл. 3.3 ищецът е предал на солидарните длъжници
пълния размер на договорените заемни средства. Предаването и получаването на
заемните средства се установява и от съдържащото се в погасителния план на
заема удостоверително изявление на длъжниците, че са
получили сумата от 880 000 евро.
По заема останала неплатена сума, част от която са 153 000 евро, и тя
подлежи на връщане изцяло като предсрочно изискуема при условията на т. 1, „г“
от нотариалния акт, смислово идентична с клаузите на чл. 12.1, вр. чл. 11.2 от договора за заем, за която предсрочна
изискуемост са изпратени и нотариални покани ( нотариална покана с per. №
641, том 1, акт № 38 от 17.05.2016г. по описа на нотариус Г.Б., per. № 360
на НК, и нотариална покана с per. № 7447, том 2, акт № 31 от 16.05.2016 г. по описа на
нотариус Ц.Г., per. № 594 на НК ), връчени по реда на чл. 47 ГПК. С писмена
декларация от 10.06.2010 г. солидарният длъжник Р.И.А. в лично качество и като
представляващ „А." АД е потвърдила получаването на заема и е
посочила/декларирала и ликвидния и изискуем размер на непогасените задължения
по заема към тази дата.
Въз основа на нотариалния акт като изпълнително основание по чл. 417, г. 3
и т. 6 от ГПК е била издадена Заповед за незабавно изпълнение № 594 от
01.02.2017г. по ч.гр.д. № 859/2017г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, ГО,
3 състав, за сумата от 153 000 евро, представляваща част от общата непогасена
главница по заема, със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 31.01.2017
г. От ответниците са постъпили възражения по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице интерес от установяване дължимостта
на сумата от 153 000 евро по нотариалния акт, със законната лихва за забава от
31.01.2017 г. до окончателното плащане и присъждане на разноските в заповедното
и исковото производство.
Ответниците релевират възражение
за недопустимост на производството на основание чл.126 ГПК, поради образувани и
висящи т. д. № 193/2013 г. на Окръжен съд гр. Плевен, и т. д. № 2905/2017г. на
Софийски градски съд, TO, VI-18 състав и частично отхвърлен иск по първото дело за процесната сума по настоящото. Твърдят недопустимост на
иска и по причина, че заповедта за изпълнение е въз основа на нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, а не на основание договор за заем, сключен на
16.04.2007 г. още по – малко по договор за гаранция от същата дата, по който
отделно от това страна е трето за спора лице, което не участва като страна в
процеса. Оспорват исковете като неоснователни с твърдения, че ищецът не е
доказал предаване на паричните средства, предвид реалния характер на договора
за заем. Оспорват кредита да е обявен за предсрочно изискуем с твърдения, че при
връчване на нотариалните покани не е спазена разпоредбата на чл.47 ГПК. С
писмената защита се релевира възражение за нищожност
на договора за гаранция. При тези твърдения искат исковете да бъдат отхвърлени.
Не претендират разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
На първо място, съдът намира, че
следва да се произнесе по възражението на ответниците
за недопустимост на иска поради предявяването му на различно основание от това,
на което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като изводът по това
възражение е обуславящ, относно следващото, което е обосновано с приложението
на хипотезата на чл.126 ГПК.
Настоящото производство е образувано
след подадени, по реда на чл.415 ГПК възражения от длъжниците
срещу вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 859/2017 г. по
описа на РС – Плевен. Видно от приложеното дело същото е образувано по заявление
на „Х.“ АД срещу Р.И.А.; С.А.А. и „А.“ АД, в т.12, от
което заявление е посочено, че документът, от който произтича вземането, за
което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 131, том II. per. № 1718, нотариално дело № 173/2007г. на
нотариус per. № 083 Р.И., вписан в Службата по вписванията Плевен с вх.
№ 6681 от 17.04.2007г., акт № 3, том IV, дело № 3724/2007г., който удостоверява
вземане по договор за заем за сумата 880 000 евро, съгласно т.1, б. „г“,
от който договор, е посочено, че е настъпила предсрочна изсикуемост
и се претендира част от главницата по заема в размер 153 000 евро, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане и разноските, направени в заповедното производство. Следователно, съдът
е сезиран с искане по чл.417, т.6 ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на ипотечен акт, обективиращ вземане по договор
за заем за сумата 880 000 евро, съобразно което се е произнесъл
заповедният съд, издавайки заповед № 594 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК, поправена с определение от 21.03.2019 г.
поради допусната очевидна фактическа грешка, за сумата 153 000 евро,
представляваща част от главница по договор за заем, обективиран
в посочения по – горе ипотечен акт. Предвид изложеното документът, въз основа
на който е издадена заповедта за изпълнение е ипотечен акт, а вземането което
този акт обективира е с основание договор за заем №
НСТ-4411-0071-2, сключен на 16.04.2007 г. за сумата 880 000 евро за
установява на което вземане е предявен и искът в настоящото производство. Изводът
за това, че ипотечният акт обективира именно вземане
по посочения договор следва както от изричното посочване на договора за заем от
16.04.2007 г. в нотариалния акт, с уговорка, че именно от неизпълнението по
този договор възниква правото на кредитора да събере вземанията си чрез
насочване на принудително изпълнение върху ипотекираните недвижими имот, така и
от описанието на елементите от същественото съдържание на договора за заем от
16.04.2007 г. И в двата документа ( ипотечният акт и договорът ) е описана
предоставена главница в размер 880 000 евро, платима на ежемесечни падежи
на 15 - то число и падеж на последна вноска 15.04.2022 г. при възнаградителна лихва в размер 0.65 % и наказателна лихва в
размер на 8800 евро ( т. 1, „в“ от ипотечния акт ), която е 1 % от главницата,
съгласно т.6.1 от договора. В т.1.2 от договора за заем, описани като недвижими
имоти 1; 4 и 6 са посочени именно недвижимите имоти, предмет на договора за
ипотека, а именно апартамент № 9; 10 и 12, находящи
се в гр. Плевен, ул.“
Русе“ № 35 и дворно място в площ 330 кв. м., находящо
се в гр. Плевен, ул.“ Дойран“ № 48.
Изводът следва и от изричното посочване
в заявлението и исковата молба по настоящето дело, че сумата от 153 000
евро е част от главницата в размер 880 000 евро, като за останалите части
са издадени изпълнителни основания, както следва: 1 ) заповед за изпълнение №
1623 и изпълнителен лист от 07.04.2011 г. по ч.гр.д. № 2242/2011г. на РС –
Плевен за сумата от 30 000 евро, представляваща част от непогасената
главница по заема; 2) заповед № 2393/24.07.2013г. по ч.гр.д. № 3691/2013г. на
РС – Плевен за сумата от 180 000 евро, представляваща част от главницата;
3) заповед за незабавно изпълнение № 2394
и изпълнителен лист от 24.07.2013г. по ч.гр.д. № 3960/2013г. на РС Плевен и
заповед за незабавно изпълнение № 599/02.02.2017 г.
по ч.гр.д. № 858/2017 г. на РС - Плевен за сумата от 230 000 евро,
представляваща част от дължимата главница по предоставения заем.
За вземанията, предмет на две
заповедни производства на РС – Плевен, по
ч.гр.д.№ 3960/2013 г. и ч.гр.д.№ 3961/2013 г., представляващи част от
вземанията по договор за заем НСТ-4411-0071-2, сключен на 16.04.2017 г.,
обезпечен с договорна ипотека с нот. акт № 117,
т.III, рег.№ 10946, н.д.№443/2017г. на нотариус И.Д.съответно за 150 000
евро и за 188 000 евро като част от главницата, е образувано т. д. №193/2013
г. по описа на ОС- гр. Плевен, по което е постановено влязло в сила решение № 57
от 05.05.2016 г., с което е признато за установено по
отношение на Р.А.;С.А. и „А.” АД, че дължат солидарно на „Х.” АД сумата 173
695.31 евро, ведно със законната лихва от 23.07.2013 г. до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 24.07.2013 г.
по ч.гр.д. № 3961/2013 г. на РС Плевен въз основа на нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №117, т.III, рег.№10946, д.№443/2007 г. За
сумата 150 000 евро ( видно от служебна справка на страницата на АС –
Велико Търново ) искът е отхвърлен. Относно вземането, предмет на заповедно
производство по ч.гр.д. № 858/2017 г. на РС - Плевен за сумата от 230 000
евро, представляваща част от дължима главница по предоставения заем е
образувано т. д. № 2905/2017 г. по описа на СГС, VI-18 с-в, по което е постановено решение №
1258/26.08.2020 г., влязло в сила на 20.02.2023 г., с което е признато за
установено, че Р.А.,С.А. и „А.” АД, дължат солидарно на „Х.” АД сумата
230 000 евро, представляваща част от главница по договор за паричен заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 117, том ІІІ, рег.№10946, нот. дело №
443/2007г., за което вземане е издадена заповед по чл. 417 ГПК № 599/02.02.2017 г. на РС – Плевен.
Процесуалният въпрос повдигнат от ответниците с релевираното
възражение за недопустимост на настоящото производство поради образуваните
преди него и приключили висящи производства, посочени по – горе ( пред ОС –
Плевен и СГС ), е решен по задължителен за съдилищата начин с Тълкувателно
решение № 3/22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към
т.3 от решението е посочено следното:
За да се прекрати по-късно
образуваното дело по частичен иск, е необходимо двете дела да са изцяло
идентични – да са между едни и същи страни, на едно и също основание и за една
и съща част от вземането, т. е. по-късно образуваното дело да е за същата част
от вземането, за която е предявен частичният иск по по-рано заведеното висящо
дело. В този случай производството по последващия
частичен иск следва да бъде прекратено. Когато между същите страни, на същото
основание и за една част от вземането е предявен частичен иск, по който делото
е висящо, останалата част от вземането може да бъде предявена в друг исков
процес. В този случай е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл.
126, ал. 1 ГПК. Ако в съда има две висящи дела между едни и същи страни, на
едно и също основание, но претенцията е за различни части на едно и също
вземане, не е налице идентитет между двете дела.
Необходимо е в първоначалната искова молба изрично да бъде посочено, че се
претендира част от вземането, а в последващата искова
молба да е конкретизирано, че претенцията е за друга част или за остатъка от
вземането, произтичащо от същото право.
Именно такава е хипотезата по настоящото дело, относно претенцията за
180 000 евро, предявена по т. д. № 193/2013 г. по описа на ОС- гр. Плевен
и т. д. № 2905/2017 г. по описа на СГС, VI-18 с-в, тъй като изрично е посочено, че се
предявява част от главницата по договора за заем, а в исковата молба, по която
е образувано настоящото производство е посочено, че се предявява остатъка от
главницата, поради което не е налице хипотезата на чл.126 ГПК.
По отношение на частта от претенцията,
в размер 150 000 евро, предявена по т. д. № 193/2013 г. по описа на ОС-
гр. Плевен, която е отхвърлена с влязло в сила решение на АС – Велико Търново
от 15.02.2017 г., същата е удостоверена от същия ипотечен акт като предявената
в настоящото производство.
С постановеното по т. д. №193/2013 г.
по описа на ОС- гр. Плевен искът за тази сума е отхвърлен не поради отричане на
спорното материално право и неговия правопораждащ
факт, а поради извод за това, че за тази част от вземането не е настъпила
изискуемост поради ненадлежно упражнено право да бъде обявена предсрочна
изискуемост. С настоящата искова молба това частично вземане се предявява при
твърдения за новонастъпили факти, относно
предсрочната изискуемост на вземанията, с твърдения това право да е упражнено с
посочените и приложени нотариални покани от м.05.2016 г., които факти не са преклудирани от силата на пресъдено
нещо, поради което и доколкото правопораждащия вземането
юридически факт не е отречен няма пречка да се разгледа настоящия спор за тази
част от вземането по същество.
По основателност на исковете.
За основателност на предявените искове
в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно съществуването на валиден договор за заем със съдържанието, посочено в
ипотечния акт, включително, че е предоставил на ответника заетата сума. В
тежест на ответниците е да докажат способ за погасяване
на дълга.
Както беше посочено по – горе съдебно
предявената част от вземането по т. д. № 193/2013 г. по описа на ОС - гр.
Плевен и останалата част от това вземане, предявена по настоящото дело имат общ
правопораждащ юридически факт – обективираният
в отделните ипотечни актове договор за заем, сключен на 16.04.2007 г., поради
което се касае за едно и също субективно материално право, предявено в различен
обем.
Следователно, постановеното по т. д. №
193/2013 г. по описа на ОС – Плевен решение, с което се уважава частично
предявения иск формира сила на пресъдено нещо, относно
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, а именно факта
на сключен договор за заем на 16.04.2007 г с посоченото по – горе съдържание,
страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер
на спорното субективно материално право, която сила на пресъдено
нещо съдът е длъжен да зачете.
Предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в настоящия
исков процес, за остатъка от вземането, да се спори относно основанието на
вземането, поради което и възраженията на ответниците
за нищожност на договора са недопустими за разглеждане, още повече, че част от
тях са разрешени и със сила на пресъдено нещо с
предходно решение от 07.01.2015г. по т. д. № 1/20014г. на Плевенския окръжен
съд, с което са отхвърлени исковете на ответниците за
нищожността на договора за заем. Същото се отнася и за заявеното от ответниците възражение за недействителност на договора за гаранция № СТХ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г., който
спор е разрешен със сила на пресъдено нещо по т.д. № 1/2014г.
на ПлОС, а и да не беше постановено решение по
нарочен иск това възражение се преклудира с
приключване на производството по т. д.№ 193/2013г. също на ПлОС,
и не може да се повдига и разглежда в последващия
спор за останалата част от вземането.
Така, зачитайки, в приложение на
чл.299 ГПК, силата на пресъдено нещо на решението,
постановено по т. д. №193/2013 г. по описа на ОС- гр. Плевен, с което е уважен
частично иска за главница по договора за заем, съдът приема за установено
следното:
На 16.04.2007 г. между ищеца „Х.” АД и
ответниците е възникнало валидно заемно
правоотношение, обезпечено с учредени от ответниците А.
договорни ипотеки върху недвижими имоти, подробни описани в нотариални актове
за учредяване на договорни ипотеки, като предоставеният от ищеца „Х.” АД заем в
размер на 880 000 евро е усвоен, както е уговорено. Една
част от сумата е усвоена чрез погасяване на задълженията на заемателите
по други договори за заем със заемодателя /в размер на 248 419 евро,
съответно в размер на 230 000 евро/, за покупка на недвижим имот № 8 в
размер на 230 000 евро, за делови нужди на заемателите
в размер на 102 815 евро, за заплащане от заемателите
на първоначалната премия по договора сключен от тях с „К.” ООД за гарантиране
на техните задължения към „ХипоКредит” А. – в размер
на 45 000 евро.
Относно изискуемостта на вземането
следва да се съобразят задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съгласно които
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба,
предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването на
вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Поради това съдът, в производството по реда на чл. 422, ал.1 ГПК,
не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението.
Предвид горното съдът може и следва, както изрично е приел и ВКС в
постановеното ТР 8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСТГК по т. д. № 8/2017 г. да
съобрази всички факти, настъпили към момента на приключване на съдебното
дирене. Към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело е
настъпил крайният падеж, уговорен за погасяване на главницата по договора за
заем, а именно 15.04.2022 г., който факт с оглед изложеното по – горе, съдът е
длъжен да съобрази, поради което всички възражения, относно надлежното
упражняване на правото на заемодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем,
са ирелевантни.
Предвид гореизложеното по делото е
установено, че ипотечният акт, въз основа на
който е издадена заповедта за изпълнение, обективира
договор за заем между страните, сключен на 16.04.2007 г. за сумата 880 000
евро, предадена на заемателите по посочения по – горе
начин като към настоящия момент е настъпил падежа за връщане на главницата, поради
което вземането е изцяло изискуемо.
Относно съществуването на предявената
част от размера на главницата на първо място следва да се вземат предвид пресъдените в предходните производства суми в размер 173 695.31 евро по т. д. № 193/2013 г. по
описа на ОС - гр. Плевен и 230 000 евро по т. д. № 2905/2017 г. по описа
на СГС, или общо 403 695.31 евро. Сборът на тази сума и съдебно
предявената от 153 000 евро е по – малък ( 556 695.31 евро ) от
изискуемата в пълен размер главницата от 880 000 евро, поради което
вземането в предявения размер е установено.
От заключението на приетата по делото
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че към 31.01.2017 г. ( датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ) непогасената главница
по договора за заем е в размер 451 557.42 евро без да се вземат предвид
погасяванията по образуваните изпълнителни дела за присъдените суми, тъй като
съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е ирелевантен фактът на удовлетворяване на вземането чрез
принудително изпълнение по издадените изпълнителни основания. Тази сума
съответства и на установената по предходните две дела съответно непогасена
главница в размер 811 451.20 евро по делото на ОС – Плевен и непогасена
главница в размер 550 996.18 евро по по т. д. №
2905/2017 г. по описа на СГС. Изводите по тези две предходни дела, относно
частично дължимия размер са резултат от извод за непогасения размер на
главницата към съответните релевантни моменти, поради което изводите и относно
тези непогасени размери обвързват съда и този въпрос не може да бъде пререшаван
( решителни мотиви на решението ), тъй като обратното би означавало да се
открие възможността за приемане на различен дължим частичен размер.
Ответниците не твърдят да са извършвали плащания
или да са осъществявани други погасителни способи след 12.01.2015 г. към който
момент са съобразени и размерите на дължимите части от главницата по
предходните две дела, решенията по които са влезли в сила. Оспорванията
на посочения в заключението непогасен размер на главницата и поисканата
допълнителна експертиза в съдебно заседание пред настоящата инстанция са
обосновани с неправилно извършено прихващане на изпълнението с вземания по
договор за гаранция, които възражения, както беше посочено по – горе, са преклудирани с приключване на производството по т. д. №
193/2013 г. по описа на ОС – Плевен на всички възможни основания, включително и
тези за които няма постановено решение по иск за нищожност на този договор. Предвид
това тези възражения за нищожност не могат да бъдат преразглеждани в настоящото
производство, респективно да бъде преизчислявано прихващането на изпълненията
при извършените частични плащания като бъдат изключени задълженията по договора
за гаранция. Заключението е оспорено и с твърдения, относно неправилно
изчисляване на размера на наказателната лихва при извършване на прихващането на
изпълнението с плащането от 24.01.2008 г. на сумата 536 000 лева, които
изводи за надлежно прихващане, направени включително и от ВКС не могат да бъдат
преразглеждани по изложените по – горе мотиви, при липса на твърдения за нови правопогасяващи факти след приключване на съдебното дирене
по тези дела.
Предвид гореизложеното и установения
непогасен остатък от главницата ( 451 557.42 евро ), който е в по – голям
размер от частичната претенция от 153 000 евро искът е основателен за
пълния предявен размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
31.01.2017 г. до окончателното плащане.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в
размер 5984.84 лв. държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и за исковото производство в размер 6984.84 лв. за държавна
такса и възнаграждение на вещо лице и 390 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Защитата в исковото производство е продължение на тази
осъществявана по заповедното производство, поради което юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи в общ размер 540 лв. ( 150 лв. присъдени в
заповедното производство и 390 лв. в исковото ), съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.1, вр. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ
При тези мотиви Софийски градски съд,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Р.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, С.А.А., ЕГН **********, с адрес *** и „А.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, дължат
солидарно на „Х.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
партер, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 153 000 евро,
представляваща част от главница в общ размер 880 000 евро по договор за
паричен заем, сключен на 16.04.2007 г., обективиран в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 131, том II. per. №
1718,
нотариално дело № 173/2007г. на нотариус per. № 083
Р.И., вписан в Службата по вписванията Плевен с вх. № 6681 от 17.04.2007г., акт
№ 3, том IV, дело № 3724/2007г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
31.01.2017 г. до окончателното плащане, за което вземане
е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 594
от 01.02.2017 г. по ч.гр.д. № 859/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен,
ГО, 3 състав
ОСЪЖДА
Р.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, С.А.А.,
ЕГН **********, с адрес *** и „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплатят на „Х.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, партер на основание чл.78, ал. 1 ГПК,
сумата 6134.84 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 859/2017 г. по описа на Районен съд
- гр. Плевен, ГО, 3 състав и сумата 7374,84 лв. – разноски за исковото
производство за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – гр.София в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: