Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На четиринадесети май две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Кремена
Данаилова
Членове: 1.Евелина Попова
2.М.Иванова-Даскалова
Секретар: Анна Димитрова
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №666 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на А.В.С. ***
против Решение №129/24.01.2020г. на Варненски районен съд, постановено по НАХД
№3892/2019г., с което е потвърдено НП №312/03.07.2019г. на Зам. кмета на Община-Варна,
с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се претендира отмяна на Решението
на ВРС и вместо него да бъде постановена отмяна на НП. Изразява се несъгласие с
изводите на ВРС, с които жалбата е отхвърлена като неоснователна и е потвъредно
НП. Подробно се излагат съображенията за допуснати съществени нарушения в
процеса по съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН и НП били неправилни и
незаконосъобразни. В тях нарушението било описано неясно и нееднозначно, както
и правната му квалификация. Чл.6, т.1 от ЗДвП касаел няколко различни хипотези
на задължително поведение на водачите и непосочването кое от тях е нарушено в
случая, способствало за неправилната преценка за приложимата административно-
наказателна разпоредба. АУАН е официален свидетелстващ документ и се изисква да
се състави в присъствието на свидетели. Конкретният акт бил съставен в
отсъствие на свидетели, които да са присъствали на извършването и на
установяването на нарушението, поради което следвало да бъде съставен в
присъствието на двама други свидетели на съставянето му - чл.40, ал.3 от ЗАНН. В
административно-наказателното производство счита, че е недопустимо актосъставителя
да е свидетел и тъй като не било спазено изискването в чл.40, ал.3 от ЗАНН, АУАН
бил порочно съставен и опорочавал цялото производство и крайния акт – НП. С
оглед на това ВРС неправилно и незаконосъобразно не уважил жалбата и не отменил
НП. В съдебно заседание се явява процесуалния представител на С. и поддържа касационната
жалба. Моли Решението на ВРС да бъде отменено, както и потвърденото с него НП
като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Ответната
страна – Община-Варна не депозира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура–
Варна намира касационната жалба за допустима. Счита жалбата за основателна в
частта на доводите за нарушение на материалния закон. В НП било посочена като
нарушена чл.6, т.1, предл.3 от ЗДвП, но липсвало посочване за кое точно
нарушение се налага санкцията. Предлага Решението да бъде отменено и
постановено ново такова.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост
и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата доводите и
твърденията са за наличие на основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
ВРС е постановил валидно и допустимо
решение.
При проверката му не се установяват
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от предходната
инстанция. В съответствие с чл.61 ал.1 от ЗАНН за разглеждане на делото пред
районния съд са призовани нарушителят, учреждението, чийто орган е издал наказателното
постановление, както и допуснатия от съда свидетел. Редовно призованият жалбоподател
С. е представляван от упълномощения от него адвокат, а ответната страна–Община
Варна–от юрисконсулт. Призованият по месторабота актосъставител Г. П. Р., е
допуснат до разпит като свидетел още с разпореждането на съда за насрочване на
делото. Разпита му е проведен с участието на представителите на страните за обстоятелствата,
които си спомня във връзка с проверката и с установяване на нарушението и е
отговорил на поставените му въпроси включително от процесуалният представител
на жалбоподателя. В жалбата срещу НП е заявено, че описаната в него
фактическата обстановка не отговаря на
обективната истина, но каква е тя - не е изложено, няма представени
доказателства за друга фактическа обстановка, нито доказателствени искания. При даване ход на делото пълномощникът на
жалбоподателя е заявил, че поддържа жалбата, но отново не е направил конкретни
твърдения за фактите и обстоятелствата и не е представил доказателства в тяхна
подкрепа. Той поискал от съда да задължи ответника да представи доказателства,
че на съответното кръстовище на ул.“И. *** има поставен знак В-27. Съдът
изискал и по делото е представена и приета извадка от съгласувания и приет Генерален
план за организация на движението на територията на Община Варна,
представляващи 2 броя чертежи от м.12.2017г. със знаците и светофарните уредби
за участъка на район „Приморски“. Тези писмени доказателства са приети и
приложени по делото без възражения от страните. В съответствие с чл.283 от НПК по
делото са приобщени към доказателствата и материалите приложени в административно-наказателната
преписка. След като представителите на страните изрично са заявили, че нямат
искания по доказателствата и като счел делото за изяснено от фактическа страна
със събраните, ВРС дал ход на съдебните прения. В становището си по същество
процесуалният представител на жалбоподателя изложил становището си, че приетия
по делото план е за разполагане на знаци, хоризонтална и вертикална маркировка
и светофарни уредби и е одобрен, но към него нямало някакъв протокол, че той е изпълнен коректно и изцяло. Така за
първи път едва в хода по същество защитата заявила, че твърди, че към момента
на деянието такъв знак не е имало след кръстовището с ул.“И. Б.“. Изтъкнато е и
становището, че в АУАН нарушението е описано бланкетно, без конкретика и
яснота; че в НП е добавено обстоятелство, което липсвало при описанието в акта
– че затруднява останалите участници в движението, без да е било установено, че
е затруднен който и да било. Направено е оплакване, че е констатирано, че са
направени възражения от С., но те не са обсъдени. Изразено е становище, че АУАН е бил порочно
съставен, в нарушение на изискването за присъствие на двама свидетели. С тези
конкретизирани едва в хода по същество оплаквания е поискана отмяна на НП като
незаконосъобразно и издадено при нарушение на правилата. При така направеното
за първи път в хода по същество твърдение, че към момента на деянието на
описаното място организацията за движение е била различна от описаната в АУАН и
НП – с действащ пътен знак В-27 „забранени са престоят и паркирането“, от
пълномощника на въззивника не са направени доказателствени искания, нито са
представени доказателства. С оглед на това правилно и в съответствие с
процесуалните правила ВРС не е отменил хода по същество, тъй като не е имало
искане за събиране на доказателства.
В Решението съдът е направил преценка по
отделно и в съвкупност на събраните доказателства, като правилно е отчел
разпределението на доказателствената тежест между страните и е изложил
установеното от тях за фактите и обстоятелствата свързани с деянието и дееца.
Формирани са изводи за съдържанието на АУАН и НП, за съответствието им с
процедурата и изискванията в ЗАНН и за правилността на приложените разпоредби
от ЗДвП и за основателността на оплакванията.
След като проверяваното НП е издадено за
нарушение на ЗДвП, правилно въззивния съд е отчел, че в производството пред
административно-наказващият орган са приложими специалните правила в ЗДвП и
конкретно тези свързани с издаване на фиш за нарушение, извършено в отсъствие
на нарушителя, по съставянето въз основа на него на АУАН и издаване на НП при
хипотеза посочена в чл.186, ал.2 от ЗДвП. При проверката касационният състав
установи, че въззивното производство и формираните в Решението изводи за редовността
на конкретния АУАН, за разпределението на доказателствената тежест, за
доказаните факти и обстоятелства свързани с нарушението и извършителя са съобразно
приложимата специална уредба в чл.186 ал.3 във вр. с ал.1 и ал.2, както и чл.189
ал.1, ал.2 и следв. от ЗДвП, а за неуредените в случаи - разпоредбите на ЗАНН.
Въззивната инстанция не е допуснала
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на делото, при събирането
на доказателствата и при преценката им в крайния акт. Неоснователно в
касационната жалба се сочи разпита на актосъставителя като свидетел като
допуснато от ВРС съществено нарушение на процесуалните правила и недопустимо и
незаконосъобразно смесване на качествата на участниците в делото. Неправилно е
позоваването в тази връзка на чл.51, ал.1, б.б от ЗАНН, който е в раздел III „Административно-
наказващи органи“ и касае фазата от административно-наказателното производство
по окончателното разглеждане на преписката и издаването на НП. Тази разпоредба
визира актосъставителя и свидетелите по акта, които не могат да участват в крайното
разглеждане на преписката във фазата на издаване на НП, респ. да издаван НП. Тази
разпоредба не касае качеството на свидетел в съдебната фаза.
Допуснатият от съда свидетел е
актосъставителят, който безспорно не е издател на НП, а е лицето, което е
констатирало нарушението на ЗДвП на място, за което съставил фиш, а в
последствие въз основа на фиша е съставил АУАН съобразно възникнала хипотеза по
чл.186, ал.2 от ЗДвП. В ЗДвП и в ЗАНН няма забрана актосъставителят да бъде
призован и разпитан в качеството на свидетел по делото пред въззивния съд.
Следователно не е имало процесуална пречка по делото пред ВРС актосъставителят
в качеството на свидетел да даде показания за обстоятелствата, при които е
извършил проверката, за установените от него факти и обстоятелства и действията
по издаване на фиш, респ. АУАН, по връчването им и т.н. Разпита му като
свидетел в съда не променя качеството му на актосъставител в конкретното административно-
наказателно производство, което е приключило с издаването на НП от друг орган,
зает от друго длъжностно лице. След като разпитания свидетел не е административно-наказващия
орган издал НП, той не е имал по делото пред ВРС друго процесуално качество.
В тази връзка следва да се отбележи, че в
общите правила на ЗАНН има разграничение между съставителя на АУАН, който
установява нарушението и органа, който издава НП, с което се налага наказанието,
докато специалния ЗДвП в чл.186 ал.1 и следв. предвижда за посочени в него
нарушения служителя, който установява нарушението да издаде фиш с глобата,
която се налага. При спор по фактите свързани с нарушението или по размера на глобата
именно за да бъде осигурено произнасяне на друго длъжностно лице, в чл.186,
ал.2 от ЗДвП е предвидено съставяне на АУАН, т.е. провеждане на производство по
реда на ЗАНН, при което преписката се разглежда и НП се издава от административно-наказващ
орган, който се заема от длъжностно лице различно от актосъставителя, съобразно
изискванията на ЗАНН, сред които е и чл.51, ал.1 от ЗАНН. Така е процедирано в
случая, поради което ВРС не нарушил процесуалните правила като е допуснал и
разпитал в съдебно заседание в качеството на свидетел актосъставителя Г. П. Р.-полицай
в група „ОП“ в отдел „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, във връзка с
проверката на обжалваното НП, издадено от Тодор В. Иванов в качеството му на
заместник кмет.
Не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и при постановяването на Решението от ВРС когато са
преценени показанията на свидетеля Р. отделно, както и в съвкупност с
останалите доказателства и направен извод за кредитирането им като конкретни и
обективни.
Водим от гореизложеното ВРС не е допуснал
нарушение на процесуалните правила, което да е съществено по смисъла на чл.348,
ал.3 от НПК - да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя
или на другите страни, до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в
производството по което е постановено решението, нито е постановено от
незаконен състав, поради което не е налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК
за отмяната му.
Във връзка с искането за отмяна на
Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният състав взе предвид
чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно приложение на материалния закон е
налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението на
материалния закон бе извършена въз основа на установеното от предходната
инстанция, че около 16.00часа на 05.06.2019г. свидетелят Георги Р. - ст.
полицай в отдел „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна в изпълнение на
служебните си задължения установил множество паркирани автомобили на пътното
платно на ул.„В. Д.“ в град Варна, в зоната на действие на пътен знак В-27 „забранени
са престоят и паркирането“, сред които бил л.а.„Тойота“ с рег. № В ** **РР със
собственик А.В.С.,***6а. Установено е, а и не е имал спор между страните, че Р.
е издал фиш за нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП - паркиране в зона на пътен
знак В-27, с който на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложена глоба от
20лв. на собственика на МПС-то, който отсъствал. ВРС установил, че след
получаване на фиша С. подал жалба, с която заявил, че не е извършил нарушението
и оспорил фиша. Установено е, че за нарушението на С. на 21.06.2019г. е
съставен АУАН от полицай Р. въз основа на фиша. Няма спор между страните по
отразеното в АУАН, че е съставен в присъствие на нарушителя и който го подписал
без възражения и получил екземпляр от него и един свидетел при съставянето му,
който го подписал. ВРС установил, че въз основа на АУАН на 03.07.2019г. от Зам.
кмета на Община-Варна е издадено НП №312/03.07.2019г., с което за нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП на С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20лв.
Правилно ВРС установил, че АУАН и НП
съдържат необходимите реквизити; че в обстоятелствената част на НП е възприета
фактическата обстановка описана в АУАН и нарушението е индивидуализирано по
начин, който е дал възможност на привлеченото към отговорност лице да разбере в
какво е обвинено и е имало възможност да организира защитата си. В съответствие
със съдържанието на АУАН и НП е извода на ВРС, че в обстоятелствената им част
точно и ясно е описано, че нарушението се състои в паркиране на автомобил в
град Варна на ул. „В. Д.“ до №36а, на което място е действал пътен знак, забраняващ
престой и паркиране. При това описание не е съществувала пречка привлеченото
към отговорност лице, а и процесуалният му представител не само да ги оспорят,
а и да опишат конкретно какво твърдят за МПС-то, за мястото на нарушението, за
организацията на движението, престоя и паркирането на това място и конкретно за
наличните там маркировка, пътни знаци и т.н. От въззивника и представителя му
не са направени конкретни твърдения и не са ангажирани доказателства, от които
ВРС да е могъл да направи извод за различна фактическа обстановка от описаната
в НП. След като от въззивника и представителят му не е доказано твърдението, че
МПС на конкретната дата и място е било паркирано в съответствие с пътните
знаци, а и събраните в съдебната фаза писмени и гласни доказателства
кореспондират с описаното в НП нарушение, правилно ВРС отхвърлил като
неоснователни и недоказани оплакванията и твърденията, че НП е неправилно и
незаконосъобразно.
Правилно ВРС намерил за законосъобразно
квалифицирано конкретното нарушение като такова на чл.6, т.1 от ЗДвП, която
възвежда задължението на всички участници в движението да съобразяват
поведението си пътните знаци. В случая ясно е посочено, че МПС е паркирано в
зона на действие на забранителен знак В27 „Забранени са престоят и
паркирането“. Участник в движението, какъвто е всеки един водач на МПС, който
не се съобразява с този знак, в зоната на действието му престоява неправилно
или паркира неправилно. Това е административно нарушение посочено в чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП, като за което на водача е предвидено налагане на
административно наказание глоба в размер на 20лв. Поради това касационният
състав счита доводите в касационната жалба за неправилно приложени в случая на
чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за неоснователни. Извода на ВРС,
че тези норми са приложени правилно при издаване на НП изцяло се споделя от
настоящата инстанция.
Този извод бе направен и с оглед
неоснователните доводи в касационната жалба, че за конкретното нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е
следвало да се приложи чл.179, ал.1, т.5, предл.1 от ЗДвП. В чл.179, ал.1, т.5,
предл.1 от ЗДвП е предвидено налагане на наказание глоба в размер 150лв. на
този, който не спазва предписанието на пътните знаци,…, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението. В случая няма констатации и данни
конкретното нарушение да е създало непосредствена опасност за движението.
Такава опасност нито е установена, нито е описана в обстоятелствената част на
АУАН и на НП. Поради това правилно в НП процесното нарушение не е квалифицирано
като съставомерно по чл.179, ал.1, т.5, предл.1 от ЗДвП.
В обстоятелствената част на НП е посочено,
че с неправилното паркиране на даденото МПС „..са затруднени останалите
участници в движението…“, което е обстоятелство, отчетено от наказващият орган
не като част от състава на нарушението по чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, а като
деяние, за което следва да НП да се издаде и да се наложи глоба.
Съгласно чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда
забрана за престой и паркиране на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в
движението пътен знак или сигнал. В случая с конкретното нарушение не е
осъществена някоя от изброените три хипотези. Паркиране, с което се затрудняват
участниците в движението не е равнозначно на паркиране, при което МПС е пречка
за движение.
Правилно е преценено при издаване на НП и
от ВРС, че случая не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН.
Обстоятелството, че МПС е паркирано в района на действие на пътен знак
забраняващ паркирането, а и престоя, както и данните в схемата да организацията
на движението на тази улица, с множество забранителни знаци В 27 от двете
страни на пътното платно и за двете ленти за движение в различните посоки
кореспондира с извода, че нарушението не съставлява маловажен случай. Основателно
ВРС достигна до този извод и като преценил, че обществената опасност на
нарушението не е явно незначителна, намерил за правилно издаването на НП и
неприлагането на чл.28 от ЗАНН.
Извода в Решението на ВРС, че с НП правилно
е ангажирана отговорността на собственика на конкретното МПС за извършеното с
него нарушение макар в съответствие със специалната уредба в ЗДвП. Съгласно чл.188,
ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение; като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
Правилно е установено, а и не е имало спор, че собственик на МПС е С.. Той не е
твърдял и не е посочил в писмена декларация по реда на ЗДвП да е бил
предоставил управлението на автомобила на конкретната дата и час на друго лице.
Поради това извода на ВРС, че с НП правилно и законосъобразно на него е
наложено административното наказание – глоба в размер на 20лв., която е
фиксирания в закона размер е в съответствие с приложимия закон.
Налага се заключението, че неоснователно в
касационната жалба се твърди, че Решението на ВРС и потвърденото с него НП са
постановени при неправилно приложение на ЗДвП и ЗАНН. Тъй като не се установи
наличие на основание за отмяна на Решението на ВРС по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, то следва да бъде оставено в сила.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №129/24.01.2020г. постановено
по НАХД №3892/2019г. по описа на Районен съд - Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.