РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 231 / 16.3.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и участието на прокурора СТЕФАН
ЯНЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 134 по описа на съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Постъпила е Жалба от Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите, гр. Пловдив, срещу Решение № 26009 от
08.01.2021г., постановено по н.а.дело № 1042 по описа на Районен съд Пазарджик
за 2020г. с което е отменено Наказателно постановление № 502482-F527736 от
01.04.2020г., издадено от Заместник директор на Териториална дирекция на НАП,
Пловдив, съответно с което, на „Специализирана болница за продължително лечение
и рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания Св. Петка Българска“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, м. „4-ти
километър“, представлявано от управителя Ц. И. Д., за нарушение на чл. 38,
ал.1, т.1 във връзка с чл. 16, ал. 1, т.4 Закон за счетоводството, на основание
чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството е наложена имуществена санкция в размер на 1 187,90 лева.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия
материален закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че е
налице противоречие в словесното описание на нарушението и дадената правна
квалификация, която води до невъзможност привлеченото към административно
наказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му се вменява и в
качеството му на търговец или на управител на дружеството-търговец, а това го
лишавало от възможността правилно да организира защитата си.
Поддържа се, че никъде в текстовото описание на
извършеното нарушение не се твърди, че се санкционира управителят на
дружеството нарушител, като напротив много ясно е посочено както в наказателното
постановление, така и в акта за установяване на административно нарушение, че
субект на нарушението е дружеството, чието задължение е да подаде Годишен
финансов отчет, като с оглед прецизност и яснота на описание на нарушението е
индивидуализирано и кой е негов представляващ и това, че задължението за
подаване на ГФО е на дружеството, чрез неговия управител.
Според касационния жалбоподател, в наказателното
постановление ясно е посочено, че с описаното деяние дружеството е нарушило
разпоредбите на чл.38, ал.1,т.1 от ЗСч., а връзката, която е направена с чл.16,
ал.1, т.4 от ЗСч. е само за изчерпателност и е посочена до толкова да се поясни
чрез кои управителен орган се осъществява публикуването на ГФО. Поддържа се, че
абсолютно никъде в словесното описание на нарушението административния орган не
е посочвал като субект на нарушението лице различно от дружеството. Сочи се, че
в случая е наложена имуществена санкция на самото предприятие, а отделно на
представляващият дружеството Цветан Дафов е наложена друга санкция в размер на
200,00лв с друго Наказателно постановление.
Сочи се още, че въпросното процесуално нарушение,
не се претендира от жалбоподателя, или неговият защитник. При това положение
според административния орган, няма пречка съдът да достигне сам до подобни
изводи, но се счита, че след като се приема за налично, допуснато съществено
процесуално нарушение ограничило правото на защита на санкционираното лице и то
до такава степен, че то не е могло да разбере в какво го обвинява наказващия
орган и по този начин съществено му е нарушено правото на защита, следва тези
изводи да кореспондират с личното възприятие на нарушителя, което да е
обективирано от него пряко пред съдебният състав.
Иска се обжалваното съдебно решение да бъде
отменено, като се потвърди процесното наказателно постановление. Иска се
присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
3. Ответната „Специализирана болница за
продължително лечение и рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания Св.
Петка Българска“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, м. „4-ти километър“, в представен от управителя Ц. И. Д. писмен
отговор, счита касационната жалба за
неоснователна. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи изложени
в решението на районния съд.
В допълнителна писмена защита, представена от
процесуалния представител адв. П., се заявява, че процесния акт за установяване
на административно нарушение е издаден след изтичане на срока о чл. 34 от ЗАНН,
като се сочи, че съставителя на акта е заявил, че е направил проверка в
системата на 02.07.2019г. Счита се, че това е денят в който администрацията би
следвало да е установила наличието на извършено административно нарушение.
Възразява се също така, че в нарушение на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение е бил
съставен в отсъствието на нарушителя. Счита се, че в случая правилото на чл. 33
от ДОПК е неприложимо.
Счита се, че нетните приходи на дружеството са
формирани основно от субсидии от Министерство на здравеопазването и
Националната здравно – осигурителна каса, като тези финансирания не следва да
се включват в размера на нетните приходи от продажби.
Възразява се, че административно наказващия
орган не е изложил никакви съображения относно вида и размер на наложеното
наказание.
Иска се първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Счита се, че решението на районния съд е валидно, правилно и законосъобразно.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Първоинстанционния съд е бил сезиран с жалба
от търговското дружество срещу НП № 502482-F527736 от 01.04.2020г., издадено от
Зам. директора на ТД на НАП, Пловдив, с което нему, за нарушение на чл. 38,
ал.1, т.1 във връзка с чл. 16, ал. 1, т.4 от Закон за счетоводството, на
основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството е наложена имуществена санкция в размер на 1 187,90 лева.
Постановлението е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № F527736 от 20.11.2020г., съставен от Десислава Божкова, на длъжност
инспектор по приходите в териториалната дирекция. Описаните в акта констатации
се свеждат до следното :
„Специализирана болница за продължително лечение
и рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания Света Петка Българска ЕООД е
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на
Търговския закон, поради което е било длъжно, но не е публикувало годишния си
финансов отчет за 2018 г., като не го е заявило за вписване и представило за
обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок до 01.07.2019 г., доколкото 30.06.2019 г. е неприсъствен
ден.
Едноличното търговско дружество е извършвало
дейност през отчетния период 2018 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив,
офис Пазарджик годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №13001/10163251
от 26.03.2019 г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно
данните в част V от посочената декларация нетните приходи от продажби за 2018
г. са в размер на 1187896.86 лв.
Годишния финансов отчет на дружеството за 2018
г. е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията на 24.09. 2019 г. и е регистриран с вх.№20190924183752,
тоест налице е закъснение от 2 месец и 22 дни.
Посочено е, че нарушението е извършено на
02.07.2019г., а е установено на 21.08.2019г., когато Национална агенция за
приходите е уведомена от Агенция по вписванията с писмо вх. № 12-00-316 от
21.08.2019г.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
38, ал.1, т.1 във връзка с чл. 16, ал. 1, т.4 Закон за счетоводството.
Акта е връчен на управителя на дружеството на 28.11.2019г.,
без направени забележки или възражения. Подадено е писмено обяснение от 28.11.2019г.
Фактическите констатации и квалификацията на
деянието са били изцяло възприети и възпроизведени от административно
наказващия орган в процесното наказателно постановление. Въз основа на тях, на
основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч., на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 1187,90лв.
7. В хода на първоинстанционното производство са
представени и приети:
- Разпечатка на магнитен носител на Отчета за
приходи и разходи на дружеството, обявен в търговския регистър и публикуван в интернет
;
- Писмо от Министерство на здравеопазването от
14.10.2020г. в което е посочен размера на предоставените на „СБПЛРПФЗ Света
Петка Българска“ ЕООД субсидии, като за 2018г. те са в размер на 954800,00лв.;
- Годишна данъчна декларация на дружеството за
2018г.;
- Заповед № ЗМФ-610 от 03.07.2018г с оглед
предоставяне на правомощия за налагане на административни наказания на отделни
органи на приходна администрация ;
- Писмо вх. № 12-00-316 от 21.08.2019г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията относно предоставяне на НАП,
на информация от търговския регистър за подадени годишни финансови отчети от
задължените лица;
В хода на първоинстанционното производство в
качеството на свидетел е била разпитана служителката, съставила акта за
установяване на административно нарушение, като в показанията си тя е
възпроизвела обстоятелства при които е било установено административното
нарушение и е бил съставен акта. Свидетелката е заявила, че акта е съставен в
отсъствие на управителя на дружеството.
8. За да разреши правния спор с който е сезиран,
първоинстанционния съд е приел, че административното обвинение в случая е
повдигнато на юридическо лице – „СБПЛРПЗ Св. Петка Българска“ ЕООД, в дадената
правна квалификация обаче освен, че е посочена за нарушена разпоредбата на
чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч е направена привръзка и с разпоредбата на чл.16 ал.1 т.4
от ЗСч, съгласно която „ръководителят на предприятието отговаря за съставянето,
съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този
закон”. Посочено е че същият порок е възпроизведен и от административно
наказващия орган при издаване на процесното наказателно постановление. Според
решаващия съд, несъмнено е, че задължението за публикуване на ГФО и заявяването
му за вписване и обявяване е както за търговеца (чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч), така и
за ръководителя на предприятието (чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч), като съгласно разпоредбата
на чл.74 ал.1 от ЗСч, за нарушение по чл.38 от ЗСч отговорност носи всеки,
който е задължен и не публикува финансов отчет, като право на административно
наказващия орган е да прецени дали ще ангажира отговорността само на единия или
другия, или пък успоредно и на двата задължени правни субекта.
Според районния съд, наличието на противоречие в
словесното описание на нарушението и дадената правна квалификация, водят до
невъзможност, привлеченото към административно наказателна отговорност лице да
разбере какво нарушение му се вменява и в качеството му на търговец или на
управител на дружеството-търговец, а това го лишава от възможността правилно да
организира защитата си. Прието е, че така допуснатото нарушение е съществено и
води до незаконосъобразност на наказателното постановление, което пък обуславя
необходимостта от неговата отмяна.
Подробни съображения са изложени относно
спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Като краен резултат е прието, че срока е започнал да
тече в момента от който контролния орган е узнал за извършеното административно
нарушение, а това според данните по делото е 21.08.2019г., когато приходна администрация
е уведомена за подадените годишни финансови отчети от задължените лица.
За неоснователни са намерени от Съда, направените
възражения, че случаят бил маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и за това, че
нетните приходи били формирани от субсидии от Министерство на здравеопазването
и НЗОК, а не от приходи от продажби, поради което не се включвали в приходите
по смисъла на чл.74 ал.1 от ЗСч.
V. За правото :
9. В чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството (редакция
ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е предвидено задължението, предприятията
да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и
годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла
на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Според чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч., ръководителят
на предприятието: отговаря
за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на
годишните доклади, изисквани по този закон.
Неспазването на тези правила е възведено в
съответния състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 74, ал. 1
от ЗСч, според която, който е задължен и не публикува финансов отчет в
сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на
предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Според чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, Не се образува
административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.
10. В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Установените по делото данни са обсъдени в
контекста на чл. 34 и чл. 28 от ЗАНН, като относно приложението на двата нормативни
текста са изложени подробни мотиви.
Както фактическите констатации, така и правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
11. Относно възведените в касационната жалба
възражения, трябва да се отбележи следното :
Повече от явно е, че
отговорността на ръководителя на предприятието за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по Закона
за счетоводството е ясно, точно и конкретно определена в чл. 16, ал. 1, т. 4 от
ЗСч. Неизпълнението на вменените му от закона задължения е деяние, което е
възведено в състав на административно нарушение, за което е предвидено
конкретно наказание налагано по административен ред. Няма съмнение, че тази
юридическа отговорност на ръководителя на търговското предприятие е
самостоятелна и напълно различна от отговорността на юридическите лица и
еднолични търговци за неизпълнение на конкретни задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Ето защо, всяко смесване на отговорността
на ръководителя на предприятието по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. и отговорността
на юридическото лице за изпълнение на задълженията по чл. 38, ал. 1 от ЗСч. е
недопустимо и има за последица издадено в грубо нарушение на закона наказателно
постановление. Изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, наказателното
постановление обезателно да съдържа, посочване на законните разпоредби, които
са били нарушени виновно, следва да бъде разбирано по един единствен начин, и
той е, че следва ясно и недвусмислено да се посочат конкретната материално
правна норма която се твърди да нарушена и конкретната административно
наказателна разпоредба, която предвижда конкретно наказание, налагано по
административен ред за същото нарушение на изискването на материалния закон. Всяка
неяснота, непълнота или двусмислие относно посочването на конкретната
материално правна норма или съответната административно наказателна разпоредба
има за последица нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
относно съдържанието и формата в която следва да бъде обективирано
волеизявлението на административно наказващия орган.
Впрочем, все в тази
насока, за основателно следва да се приеме възражението на процесуалния
представител на дружеството, за това че липсва каквото и да е указание, защо
административно наказващия орган е наложил имуществена санкция, точно в размер
на 1187,90лв. Никъде в наказателното постановление не е заявено, че
административно наказващия орган е определил размера на наказанието въз основа
на конкретно приет за установен размер на нетните приходи от продажби на
предприятието за отчетния период. Едва, изричното волеизявление на
административно наказващия орган, че размера на имуществената санкция
съставлява конкретна, процентно определена част от нетните приходи от продажби
на предприятието, би дало възможност за разглеждане и разрешаване на другия,
поставен от представителя на дружеството въпрос – кои по вид, в какъв размер и
за коя отчетна година са тези нетни приходи, които са послужили като основание
за определяне на размера на имуществената санкция.
Лисата на такова
нарочно волеизявление, изключва възможността, тези въпроси да бъдат обсъждане,
доколкото това би означавало, административно равния спор да се разглежда въз
основа на предположения за това, кое е лице административно наказващия орган
счита за отговорно за извършването на административно нарушение, и каква е
основата за определяне на размера на наложеното административно нарушение. В
този контекст обаче, трябва еднозначно да се заяви, че с оглед твърде
съществената степен в която налагането на административно наказание засяга
правата и правно установените интереси на отделния субект, осъществяването на административно
наказателна отговорност не може да се осъществи при никакви условия въз основа
на предположения, а само и единствено въз
основа на конкретни заявени и установени в хода на административната процедура
факти.
Като е достигнал до
същите изводи, районния съд е постановил един валиден и законосъобразен съдебен
акт. Той ще следва да бъде оставен в сила.
VІ. За разноските :
12. С оглед
констатираната неоснователност на касационната жалба, на дружеството се дължат
сторените разноски по производството. Те съобразно представения списък се
констатираха в размер на 300,00лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Размера на уговорения и заплатен на адвоката хонорар е в рамките на нормативно
установения минимум, поради което не са налице основания за неговото коригиране
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 26009 от 08.01.2021г., постановено по н.а.дело № 1042 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2020г.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите, Териториална дирекция Пловдив, да заплати на „Специализирана болница
за продължително лечение и рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания Св.
Петка Българска“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, м. „4-ти километър“, сумата от 300,00лв.(триста лева),
представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/