РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 17.09.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №6125 по описа за 2019година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС Плевен е депозирана искова
молба от „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, чрез
адв.Р.Д. от САК, против. В молбата се твърди, че страните са били в
правоотношения по повод доставка на ел.енергия, като за периода 06.10.2018г. – 05.02.2019г. ищецът е
доставил такава на стойност 230,58лева, за което са издадени съответни фактури, но ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати същите. Сочат се доводи, че ищецът се е
снабдил със заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2477/2019г. по описа на РС Плевен. Твърди се, че ответникът не е открит и съдът е указал на ищеца за заведе
иск за установяване на вземането си. Ищеца претендира и лихви за забава върху
посочените задължения в общ размер на 4,84лева за периода 04.12.2018г. -10.04.2019г. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на „Ч.Е.Б.”АД ***, сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК по ч.
гр.д.№2477/2019г. на ПлРС.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№2477/2019г. по описа на ПлРС е, че от страна на
дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда
на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№1382/19.04.2019г. спрямо ответника, както следва: за сумата главница
230,58 лева, лихва в размер на 4,84 лева за периода 04.12.2018 г. до 10.04.2019
г. и законната лихва върху главницата от 17.04.2019 г. до изплащането на
вземането, както и сумата 25 лева за внесена държавна такса и 58 лева
адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: Дължима сума за ползвана ел. енергия за периода: 06.10.2018 г.
до 05.02.2019 г.
В срок кредиторът е предявил иск за
посочените суми, след указание на съда, тъй като длъжникът не е бил открит.
Спорен по делото е въпросът, дали ответникът е потребител на предоставени
услуги, съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия,
предоставяна ли е ел. енергия от дружеството – доставчик на ответника за
процесния период.В тази връзка са представени заявление за разсрочване на
задължения от 13.01.2010г.,което не следва де се обсъжда, тъй като касае друг
период.
Съгласно
представените Общи условия па
договорите за продажба на електрическа енергия па „Ч.Е.Б.” АД и които са общоизвестнн
и са публикувани в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемаме от
страна па потребителите. „Ч.Е.Б.” АД АД е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение I към Лицензия за доставка па
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Д-409-17/01.07.2013г.
От изисканата справка от МТД, е видно,че не е деклариран от ответника
процесния имот.
Оспорено е, освен качеството на потребител на лицето, но и точното измерване на потребена ел. енергия. От заключението на ВЛ по СТЕ,
се установява, че е извършена
проверка към датата на заседанието и е
установено, че за електромера за процесния период, не е предоставен на ВЛ документ, че е първоначална метрологична проверка
и няма как да се установи, че коректно е начислявана потребена ел. енергия,
съобразно законовите актове.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявените установителни искове, следва
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.При този изход на процеса
на ищеца не се дължат разноски.
Водим от горното, Съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Ч.Е.Б.”АД-София против В.И.Б., ЕГН***********, искове
с правно основание чл.422 вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, с които се иска да се
признае за установено по отношение на ***, ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на “Ч.Е.Б.”АД-София: 230,58лв. –
главница, представляваща дължима сума, за ползвана ел. енергия за периода от 06.10.2018г.
до 05.02.2019г.; лихва в размер на 4,84лв. за периода от 04.12.2018 г. до
10.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 18.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1382/19.04.2019г.
по ч.гр.д.№2477/2019г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението
може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от получаване на съобщенията за
постановяването му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: