Р Е Ш Е
Н И Е
№………………./……………………. година,
============гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
09.06. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
МЛ.С.
ИВАН СТОЙНОВ -
при участието на секретаря Галина
Стефанова
разгледа докладваното от съдия
Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 538
по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК
Производството е образувано по
въззивна жалба на ОБЩИНА АКСАКОВО, ЕИК **********, срещу решение №
5098/21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 16501/2018 г. по описа на Районен
съд – Варна, с което
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца К.Д.К., ЕГН ********** ***, и ответника ОБЩИНА
АКСАКОВО, ЕИК **********, със седалище в гр. Аксаково и адрес на управление:
ул. „Георги Петлешев", № 58 „Б", представлявана от кмета А.С., от
друга страна, че ответникът не е собственик на следния
имот: Поземлен имот с идентификатор 51145.219.67 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-96/28.12.2015 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 2666 кв.
м., трайно предназначение на територията: земеделска,начин на трайно ползване:
гори и храсти в земеделска земя, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 219067, при съседи: ПИ 54145.2.744, 54145.219.22, 54145.219.21,
54145.219.20, 54145.2.702, 54145.219.18, 54145.219.100, 54145.219.82,
54145.219.7, 54145.219.6, 54145.219.11, 54145.219.70, 54145.219.85, 54145.219.3
и 54145.219.5, на основание чл.124,ал.1 от ГПК. и се ОСЪЖДА ОБЩИНА АКСАКОВО,
ЕИК **********, със седалище в гр. Аксаково и адрес на управление: ул. „Георги
Петлешев", № 58 „Б", представлявана от кмета А.С. ДА ЗАПЛАТИ на
К.Д.К., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Д.П. ***
/адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Цар Симеон I", № 6 „А", ет. 1,
сумата от 394лв., представляваща сторени по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът счита, че решението е
незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, постановено в нарушение на
материалния закон и несъответствие на фактическите и правни изводи със
събраните доказателства. При постановяването на решението съдът е допуснал
съществено нарушение при произвоствените правила, не е обсъдил всички твърдения
и доводи, изложени от ответника по делото, поради което е стигнал до неправилни
и незаконосъобразни изводи. С подробни доводи и съображения моли решението да
бъде отменено и да се постанови ново, с което искът се отхвърли като
неоснователен и да се присъдят разноските от двете инстанции.
С писмен отговор въззиваемия
оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор
на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид
следното:
Предявен e иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по предявен иск от К.Д.К., ЕГН ********** ***, ЕИК **********, със
седалище в гр. Аксаково на основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на Поземлен имот с идентификатор 51145.219.67 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-96/28.12.2015 г. на изпълнителен директор на АГКК,
с площ от 2666 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска,начин
на трайно ползване: гори и храсти в земеделска земя, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 219067, при съседи: ПИ 54145.2.744, 54145.219.22,
54145.219.21, 54145.219.20, 54145.2.702, 54145.219.18, 54145.219.100,
54145.219.82, 54145.219.7, 54145.219.6, 54145.219.11, 54145.219.70,
54145.219.85, 54145.219.3 и 54145.219.5, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.Ищецът твърди,
че е собственик на имота, находящ се в землището на с. Осеново, община
Аксаково, област Варна, местност „Шейтана", представляващ :Поземлен имот с
идентификатор 51145.219.67 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.12.2015
г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 2666 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: гори и
храсти в земеделска земя, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
219067, при съседи: ПИ 54145.2.744, 54145.219.22, 54145.219.21, 54145.219.20,
54145.2.702, 54145.219.18, 54145.219.100, 54145.219.82, 54145.219.7,
54145.219.6, 54145.219.11, 54145.219.70, 54145.219.85, 54145.219.3 и
54145.219.5,по давност, тъй като е установил фактическа власт върху имота
през 2006 г. в трайно установените му граници и владението му е упражнявано
непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия момент.
През 2017 г. е поискал да се
снабди с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка,
при което е узнал, че Община Аксаково е съставила на 10.07.2017 г. Акт №
6538/10.07.2017 г. за частна общинска собственост вписан в Службата по
вписванията-акт № 167, том XLIV, вх. peг. № 18945, д. № 9618/19.07.2017
г.,съставен на основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС.
Твърди, че Община Аксаково не е
придобила правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и
изобщо по някой от предвидените в закона способи.
Твърди,че е налице правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, предвид
неоснователното твърдение на общината за собственост върху процесния ПИ
54145.219.67 и съставения без основание акт за частна общинска
собственост,което препятства възможността ищецът да се позове на давността,
чрез издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът депозира отговор,в който твърди , че предявения иск, въз основа на
който е образувано Гражданско дело № 16501 по описа на Варненски Районен съд за
2018г. се явява недопустим ,тъй като ищецът е могъл да предяви
положителен установителен иск за собственост.
В условията на евентуалност, , че
исковата претенция е неоснователна .Видно от Акт за общинска собственост
№ 6538/10.07.2017г., Община Аксаково е собственик на имот с идентификатор
54145.219.67 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Осеново,
общ. Аксаково, местност „Шейтана", целият с площ 2666 кв.м. Преди
влизането в сила на кадастралната карта и на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ за
имот № 219067 (идентичен на имот с идентификатор 54145.219.67) е съставен АОС №
4816/19.01.2011г., вписан в книгите по вписванията на 25.01.2011г., вх. peг.
1106, д. 554/2011г., том III, № 137.С Решение № 3 от 12.05.2009г. на комисията
по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и Приложение №1 към него, одобрено със Заповед №
РД09-94 от 15.05.2009г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие" -
Варна, влязла в законна сила на 16.06.2009г., имот № 219067 по карта на
възстановената собственост (КВС) за землището на с. Осеново, общ. Аксаково, обл.
Варна, е определен от комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ като земя по чл.19,
ал.1 от същия закон и към този момент е записан в регистъра на тези имоти като
собственост на Община Аксаково. Предвиденото в следващите алинеи на чл.19 от
същия закон особено административно производство не е условие за възникване
правото на собственост, а представлява разписване на реда, по който да бъдат
определени имотите, които са общинска собственост и за които да се съставят
Актове за общинска собственост. Правопораждащият факт за собствеността на
общината произтича от чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Видно от скица №
К04135/15.09.2010г., издадена от Общинска служба „Земеделие", е , че имот
№ 219067 попада в територия с действаща карта на възстановената собственост
(КВС) за землището на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна. Предвид това
собствеността върху имота, представляващ земеделска земя по смисъла на чл.2 от
ЗСПЗЗ се възстановява, респективно доказва по реда и условията предвидени в
ЗСПЗЗ и други нормативни актове по неговото прилагане. За земеделските земи е
приложим специален ред за придобиване право на собственост. Правило е, че
специална правна норма дерогира приложението на общата такава. Законодателят
изрично е посочил реда и сроковете за заявяване на тези земи. С изтичането на
срока е преклудирана правната възможност да се претендират права на
собственост. .
От друга страна, дори и да приеме, че
ищецът е владял процесния имот № 54145.219.67 от 2006г.,
10-годишният давностен срок изтича през 2016г. А с Молба с вх. № 9400-690 от
05.08.2013г., К.Д.К. е заявил желание да закупи процесния имот ,с което е
признал собственическите права на Община Аксаково, с което фактически
противоречи на представените в исковата молба твърдения за придобиване на имота
чрез давностно владение.
Предявеният
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим,тъй като :
По тълк. д. № 8/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС,НА поставения в него въпрос относно предпоставките за допустимост
на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права ВКС дава
следния отговор, формулиран в т. 1 от диспозитива на решението: „Правен интерес
от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника”.
Върховният касационен съд формулира
извода, че в производството ищецът „доказва фактите, от които произтича
правният му интерес”, а в противен случай „производството се прекратява”.
Според т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по
т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да
придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на
ответника върху него. Именно такъв е случаят, при който обект на владение е
имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с П..1 от ЗИД на
ЗС /обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г./ мораториум върху придобивната давност за
държавни и общински имоти, продължен до 31.12.2017 г. До отричане със сила на
пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не
би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя
правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост срещу държавата или общината. Това е единственият път на защита за
такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен
или ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от
закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по
давност. В този случай в производството по предявения отрицателен установителен
иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да
оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл.79 ЗС владение
като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 ЗС.
Видно от твърденията на ищеца в
исковата молба, се установява, че е съставен АОС, с което е налице
оспорване на правата на ищеца в настоящето производство . От неговата преценката
зависи в какъв обем ще потърси искова защита. В настоящия случай правния си
интерес от иска ищеца извежда от липсата на документ за собственост на владения
от него имот, и предвид формалното легитимиране на ответника , като
собственик със съставения акт за собственост.
Настоящият
въззивен състав, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, изцяло възприема
установената от ВРС фактическа обстановка по правния спор, а именно :
С акт за частна общинска собственост
№6538 от 10.07.2017год. , че на основание чл.59,ал.1 от ЗОС и Заповед №
РД-18-96/28.12.2015год. на Изпълнителния директор на АГКК е удостоверено
право на собственост за община Аксаково върху ПИ с идентификатор №54145.219.67,
трайно предназначение на територията-земеделска , начин на трайно ползване-гори
и храсти в земеделска земя, категория на земята при неполивни условия-VI,
местност „Шейтана“, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Осеново, целия с площ от 2 666кв.м. Номер по предходен план-ПИ №219067.
Находящ се в област Варна, община Аксаково, Осеново.В т.9 от акта е
вписано, че имотът се управлява от кмета на община Аксаково, на основание
чл.12,ал.5 от ЗОС.
Преди горепосочения акт за частна
общинска собственост е бил съставен АОС №4816/19.01.2011год.
Съса Заповед №РД09-94 от
15.05.2008год. , на основание чл.45в,ал.7 от Правилника за прилагане на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи във връзка с чл.19 от
ЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение № 3/12.05.2009год. , изготвено и подписано
от комисията по чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл.19,
ал.1 от ЗСПЗЗ в землища, намиращи се на територията на община Аксаково,
обл.Варна, ведно с протоколно решение №3/12.05.2009год.
АОС е №4816/19.01.2011год. е съставен
на правно основание чл.2,ал.1,т.2 , чл.56,ал.1 от ЗОС и чл.19,ал.1 от ЗС,
члр.45 Г,ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ и приложение №1 , раздел 1,т.1 от Протоколно
решение №3 на комисията по чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ.
Ищецът по делото е депозирал до
кмета на община Аксаково искане да закупи имота- в землището на село Осеново по
КВС №219067 с обща площ от 2 666кв.м. в условие на евентуалност половината
част от него/южната/.
Приложено е към делото Възражение на
основание чл.34,ал.3 от АПК от кмета на община Аксаково, отправено по инж. К.Б.-началник
„СГКК“-Варна,заявление за заверка на молба-декларация с К.Н.А. по
обстоятелствена проверка от ищеца, молба-декларация от ищеца за снабдяване с
нот.акт по обстоятелствена проверка.
Пред ВРС е приета СТЕ,която
установява следното :Процесният имот: 54145.219.67, землище с. Осеново, ЕКАТТЕ:
54145, общ. АКСАКОВО, обл. ВАРНА по кадастрална карта, одобрена със заповед №
РД-18-96 от 28.12.2015 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК с адрес: ШЕЙТАНА,
площ по кадастрална карта : 2,666 дка., трайно предназначение: Земеделска
територия, начин на трайно ползване : Гори и храсти в земеделска земя, стар
идентификатор: пл.№ 219067 със собственици: 1 .ОБЩИНА АКСАКОВО с документ: АЧОС
№ 167 от 19.07.2017 г. издаден от Служба по вписванията гр.Варна, том: 44,
регистър: 18772, дело: 2469, при граници и съседи: 219.82, 219.100,
219.18,219.20, 219.21, 219.22, 2.702, 219.5, 219.85, 219.3, 219.70, 219.6,
219.7, 219.11, преди колективизацията е бил земеделска земя.Същият е бил
включен в баланса на ТКЗС, но тъй като имотът е нанесен в КВС в нови реални
граници едва през 2000г., то конкретно за него не се откриват писмени
доказателства да е включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански образувания.
При извършената проверка в Областна
дирекция „Земеделие и гори" - Варна не се открива съставен акт за държавна
собственост.
Имотът не е бил държавна собственост.
Имотът не попада в зона по § 4 от
преходните и заключителните разпоредби от ЗСПЗЗ. Не е предоставян за ползване.
Няма писмени доказателства чия
собственост е бил преди колективизацията и не е заявяван пред ОСЗ -Аксаково за
възстановяване от бивши собственици или техните наследници.
От извършения оглед на място е
констатирано, че през процесния имот преминава черен път със средна
широчина около 4м., който го разделя на две части.
И двете части са оградени, като едната
е оградена с бетонови колчета и оградна мрежа. Монтирана е и метална портална
врата. В тази част са разположени пчелни кошери, монтирано е и дървено бунгало,
засадени са и плодни дръвчета от 5 до 10 годишни.Втората част е затревена и
оградена с ограда от дървени колове и бодлива тел.
С констативен протокол от
14.06.2019год. ,съставен от комисия при община Аксаково., е
установено, че през ПИ с идентификатор 54145.219.67 по КККР на землище село
Осеново, община Аксаково, преминава полски път, който не е отразен на
кадастралната карта. Същият разделя имота на две части. Едната част от имота е
оградена с телена мрежа. В нея има разположени пчелни кошери и постройка.
Другата част от имота не е оградена. Обрасла е с високи треви и храсти и видимо
не се поддържа.
Пред ВРс са разпитани свидетели.
Св.Златко Николов Стоянов Познава
К. от 2005г., 2006г. Това място го знае от 2007г., когато за първи път
отива да помага. Ходи почти всяка година по два, три пъти. Тази година за
последно ходи в началото на май да подготви пчелите за превоз – пренасят ги на
паша. Мястото се намира се в землището на село Осеново, местност Шейтана.
Местността се намира като се тръгне от Варна по пътя за Кантарджиево, има
отбивка за Осеново, от там е 5-6 км. до Осеново, влиза се в самото село, но
преди да се стигне центърът се отбива в дясно и се намира тази местност и се
отива до мястото. Площта на местото е около два, три декара. Местото е тясно и
дълго, половината е заградено с оградна мрежа, другата половина е оградено с
опъната бодлива тел, като има място по средата за път. Частта, в която гледат
пчелите – южната е оградена с по-плътна оградна мрежа, северната с тел. По
средата има оставен път, за да минават хора. От едната страна на мястото има
чакълен път, по който идват, от другата страна има изоставени лозя, има дере от
южната страна. В изоставените лозя няма постройки. В мястото има постройка –
барака на циментови основи, които К. си е поставил. Имат около 50 кошера. К.
поддържа мястото, коси си го, засял си е овошки - сливи, череши. Има израснали
салкъми в мястото. Подрязват ги. След 2007г. до сега не е виждал някой друг в
мястото, освен него, не е имал спор с някого за собственост. Пътят минава
покрай самото място. Цялото място е 2 – 3 дка, заедно с другата част. През
самото място има път. И другата част след пътя я стопанисва, заградена е. И там
ходи коси, той си поддържа. Пътят минава през имота. Дели го на
две. По главния път минават и други хора, освен ищеца. По този, която
дели мястото не е видял толкова време, но явно се минава. Той не е обрасъл,
черен път е. К. поставя бараката в имота към 2010г., не може точно да се сети,
но е участвал при поставянето. Транспортира го до там, а той с баща си, двамата
го сглобяват. Постройката е дървена и сглобяема. Не знае с какъв документ К.
владее имота.
Св. Милен Николов Стоянов Познава К. от
2004г., 2005г. К. ***, до селото в едно място, в местност Шейтана.
Мястото го знае от 2005г., 2006г. Ходил е там много пъти. Площта на мястото е
около 2800 – 3000 кв.м. Представлява нещо като изтеглен триъгълник - дълго, но
не е много широко. Мястото е заградено, има бетонови колове, оградна мрежа.
Мястото е от две части, по средата минава един път. На по-голямото място
оградата е от бетонни колове с плетена мрежа, а на по-малкото е бодлива тел.
През средата е оставен път. От едната страна на мястото са някакви изоставени
места, от другата страна е чакълест път, който отива навътре към гората. От
третата страна има гора, от южната страна има някакво дере. К. поддържа
мястото, и той му е помагал. Облагородяват го, носят тор, фиданки
засяват, и той засява много. Има трева, но К. я коси заради пчелите. Има една
самозалесена акация, някакви трънки по един синор. Откакто го познава, през
тези години К. все го е наричал „моето място“. Не му е известно някой друг да е
имал претенции към това място. Откакто го познава 2004 – 2005г., К. го
нарича „моето място“. Поддържа имота като го коси, облагородява го, даже и той
е носил тор. Последно ходи април месец. Заради пчелите задължително е окосено.
В другата част на мястото, където няма кошери има засети фиданки, овошки и коси
около тях. Даже веднъж и той е косил. Събира плодовете от
овошките. В имота има едно дървено бунгало поставено на бетонни бордюри.
Намира се в по-масивната част, която е оградена с по-хубавата ограда. Не знае
от къде К. има това място, не се е интересувал. Само знае, че е неговото.
За сградата са помагали с брат му и баща му при сглобяването.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следните правни
изводи:
Характерът на предявения иск възлага в
тежест на ответната страна да установи по безспорен начин обстоятелството, че
се легитимира като собственик на процесния имот на въведеното придобивно
основание. Като доказателство за оспореното нейно право на собственост Община
Аксаково представя Акт за общинска частна собственост за процесния
имот. Актът за общинска собственост обаче, удостоверявайки възникването,
изменението или погасяването на правото на собственост, няма правопораждащо
действие. Съставянето на такъв акт, както и липсата на такъв, не се отразява
върху режима на собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата
на основанието вписано в него, общината е станала собственик на имота. Поради
горното, при спор за собственост, оспореният АОС не е годно доказателство за установяване
правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи
основанието, на което и издаден.
В качеството му на страна, заявяваща право
на собственост върху имота, ответникът следва да установи по пътя на главното и
пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него
придобивно основание.
В разглеждания случай,
материалноправната защита на ответника по насочения срещу него иск е основана
на съставения акт за частна общинска собственост №6538 от 10.07.2017год.,
съгласно който процесния имот е актуван като частна общинска собственост.
Заявявайки собственически права, Общината се позовава на нормата на на
основание чл.59,ал.1 от ЗОС и Заповед № РД-18-96/28.12.2015год. на Изпълнителния
директор на АГКК.
Съгласно чл.5, ал.2 ЗОС, актът
за общинска собственост е официален документ съставен от длъжностно лице по ред
и форма определени от закона и като такъв има обвързваща за съда
доказателствена сила относно изложеното в него, т.е. има качеството на
официален свидетелстващ документ. Същевременно, без да има правопораждащо
действие, той единствено констатира собствеността на общината, но само когато
удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на
което, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което
актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на
противното..
Т.е ответната община следва да
установи в процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи
състава на предвиден в закона придобивен способ. Съгласно чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или
юридически лица са общинска собственост. Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ има
декларативен характер и също не съставлява конкретен придобивен способ със свой
самостоятелен фактически състав.От наведените от ответника твърдения за факти,
че имотът е бил земеделска земя, принадлежала на бивш собственик, следва, че
общината се позовава на осъществен в нейна полза фактически състав на чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ, а от своя страна земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са в обхвата на
нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. В приложното поле на нормата на чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване
(т.е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ), но не са заявени за
реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени
от ползватели по реда и при условията на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Земеделските
земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в
закона остават държавна собственост - чл. 24 ЗСПЗЗ. В обхвата на реституционния
закон не са включени и земеделски земи, които не са били
обобществявани(отнемани) и които са останали собственост на физически лица в
реалните им граници, т. е., земи, които не попадат в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ.
Придобиването на правото на собственост върху земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от
общината става по силата на закона, за разлика от хипотезите по чл. 25, ал. 2
ЗСПЗЗ, които предвиждат възстановяване на притежавани преди 1947 г. от общините
земеделски земи /вр. Конституция на НРБ от 1947 г./ по административен ред с
акт на органа по поземлената собственост.
Видно от записването в АОС е, че като
основание за придобиване на имота е посочена нормата на чл.59,ал.1 от ЗС, която
норма предвижда, че при влизане в сила на кадастрална карта за имотите -
общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които
се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска
собственост. Предходно съставения АОС е №4816/19.01.2011год. е съставен на
правно основание чл.2,ал.1,т.2 , чл.56,ал.1 от ЗОС и чл.19,ал.1 от ЗС,
чл.45 Г,ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ и приложение №1 , раздел 1,т.1 от Протоколно решение
№3 на комисията по чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС, общинска
собственост са имотите и вещите,предоставени в собственост на общината
със закон. Останалите разпоредби сочат реда за съставяне на акт за общинска
собственост . Ответникът сочи хипотеза, която включва противопоставяне и
доказване на факти, които в случая препятстват възникването правата на ищеца.
Позоваването на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в
общинска не сочи удостоверяване на конкретно фактическо състояние./Реш.№271/30.10.2012год.по
гр.дело №477/2012год. на ВКС ,втора г.о. и др./. Общината не твърди, че е
собственик на имота на основание правна сделка или по давност, а твърди, че е
станала собственик на основание чл. 19 във вр. чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно тази разпоредба земеделска земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата е общинска собственост.В приложното поле на тази
норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ.не са
изкупени от ползватели по смисъла на параграф 4 от ЗСПЗЗ, частна хипотеза
на която норма е разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ.Земеделски земи , които не
подлежат на възстановяване в хипотези, изрично посочени в закона остават
държавна собственост.В обхвата на реституционния закон не са включени и
зем.земи, които не са обоществявани/отнемани и които са останили собственост на
физически лица в реалните им граници. Следователно , за да се приеме, че
процесният имот е придобит от ответната община по силата на чл.25, ал.1
от ЗСПЗЗ е необходимо да се докаже, че имотът е подлежал на реституция по реда
на този закон, но в установените в него срокове не са били заявени
реституционни претенции.Съгласно експертизата няма данни имотът да
е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански образувания, чия
собственост е бил преди колективизацията и не е заявяван пред ОСЗ –Аксаково за
възстановяване от бивши собственици или техни наследници.Имотът не попада в
зона по параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ.Не е
предоставен за ползване. Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ,
общинска собственост стават земите, които принадлежат на граждани,юридически
лица или държавата. В приложното поле , обаче на тези земи се включват само
земите, които са подлежали на възстановяване.
В случая липсват доказателства, че
имотът е подлежал на възстановяване, тъй като липсват данни същият да е бил
отнет, да е бил част от кооперативно земеползване, одържавен или отнет по друг
начин,което се установява и от приетата СТЕ,която настоящият въззивен състав
кредитира като компетентно и обективно дадена и неоспорена от страните. При
това положение той не е подлежал на възстановяване и затова не може да стана
общинска собственост.
От горното следва извода, че общината не установи правоизключващото си
възражение доказвайки, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или
е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция
по ЗСПЗЗ. Липсват по делото доказателства налагащи извод имотът да е бил част
от кооперативното земеползване, да е бил одържавен или отнет по друг начин, а
оттам да е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Същият не е предоставян за ползване
по някое ПМС, не е заявяван за реституиране. Следователно, процесният имот не попада
във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ
При така установените по делото факти,
следва извод, че ответникът не е доказал предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ, като
способ за придобиване на земеделска земя. Създаденият АЧОС на основание чл. 2,
ал.1, т.2 ЗОС не налага извод, че имотът е общински, тъй като няма вещно-
прехвърлително действие.
Ето защо, следва да се приеме, че е
оборен легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който ответникът заявява
собственически права върху имота. Исковата претенция следва да се уважи.
В обобщение,решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Съобразно изхода на спора
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените съдебни
разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лева, на основание чл.78,
ал.1 ГПК,съобразно представения списък на разноски
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
5098/21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 16501/2018 г. по описа на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА ОБЩИНА АКСАКОВО, ЕИК **********, със
седалище в гр. Аксаково и адрес на управление: ул. „Георги Петлешев", № 58
„Б", представлявана от кмета А.С. ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К., ЕГН **********
***, сумата от 300 лв., представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: