Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Мирослав
Стоянов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5812 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 14.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 52364/ 2019 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 145 състав, по предявен от „Т.С.“
ЕАД- *** установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД е признато за
установено, че Н.П.Т. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ********/ сумата 977.45 лв., представляваща
стойността, с която се е обогатила без основание в размер на цената на
доставена в топлоснабден имот с аб.№ 343816 през периода м.01.2017 г.-
м.04.2018 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
18.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15455/ 2019 г. на СРС, 145 състав, като
искът е отхвърлен за горницата над уважения размер от 977.45 лева до пълния предявен размер от
1 120.64 лв. С решението са отхвърлени изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.П.Т.
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
признаване дължимостта на сумата 132.93 лв.- мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия, дължима за периода от 03.03.2017 г. до 12.03.2019 г., на
сумата 49.32 лв., представляваща стойността, с която се е обогатила без
основание в размер на цената на услугата за дялово разпределение за периода от
м.05.2016 г. до м. 04.2018 г., и на сумата 9.15 лв.- лихва за забава при плащане
на таксата за дялово разпределение за периода от 30.06.2016 г. до 12.03.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15455/ 2019 г.
на СРС, 145 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Н.Т. е осъдена да
заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 56.80 лв.- разноски за заповедното
производство, и сумата 353.87 лв.- разноски за
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на ответницата Н.Т. сумата
76.50 лв.- разноски за заповедното
производство, и сумата 82.07 лв.- разноски за
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Постъпила
е въззивна жалба от Н.П.Т. /ответница
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която на основание чл.422 ГПК вр.
чл.59 ЗЗД е призната дължимостта на горе-посочената сума /главница/ и в частта
относно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната му
и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска като неоснователен, с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод
подадената от ответницата въззивна жалба.
Предявен е
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната част и следва
да бъде отменено.
Ищецът
основава претенцията си към ответницата Н.Т. на твърдението, че е собственик на
процесния имот с аб.№ 343816, представляващ търговски обект: МАГАЗИН № 1,
находящ се в ********в жк „********“- гр. София, в който доставял топлинна
енергия за стопански нужди през периода м.01.2017 г.- м.04.2018 г. Не се твърди
наличието на договорно правоотношение между ищеца- топло-преносно предприятие и
ответницата- физическо лице като собственик на процесния имот, а се цели
ангажиране на извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последната,
при твърдения, че се е обогатила за сметка обедняването на ищеца.
Основателността
на предявения от „Т.С." ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59,
ал.1 ЗЗД следователно е предпоставена от установяване настъпилото за ответницата
обогатяване за сметка обедняването на ищеца, каквито елементи от приложимия
фактически състав не са установени по делото. Предвид направените от страните насрещни
твърдения /вкл. твърденията в своевременно подадения
от ответницата писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК,
обосноваващи възраженията й срещу основателността на
иска/, в доказателствената тежест на ищеца е установяване качеството на ответницата
на собственик и ползвател на процесния имот, потребяването на топлинна енергия за стопански нужди в него, вкл. нейните количество и
стойност, и настъпилото в резултат на
ползването обедняване на ищеца за сметка обогатяването на ответницата. За
уважаване на иска следва да е налице и още една предпоставка- да отсъства друга
правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. Тъй като дължимото
в процеса пълно главно доказване на обосноваващите спорното материално право
факти и обстоятелства не е проведено от ищеца по делото, при прилагане на
неблагоприятните последици от непроведеното доказване в негова вреда искът му
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Въз основа на представения като доказателство по делото Договор за
продажба чрез търг с явно наддаване на недвижим имот- общинска собственост,
сключен на 31.07.1996 г., се установява, че в качеството на купувач ответницата
Н.Т. ***/продавач/ собствеността върху недвижим имот, представляващ МАГАЗИН № 1
в ********в жк „********“- гр. София, със застроена площ от 42.29 кв.м., заедно
със съответни идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото. На 17.10.2002 г. от ЕТ „Н.“- гр. София /ЕИК ********/ с
едноличен търговец Н.П.Т. е подадена молба в топлопреносното предприятие за
откриването на партида за абонат на топлинна енергия за обект- „магазин за
дрехи“ на адрес: гр. София, жк „********, с площ от 96 + 55 кв.м., като е
посочено, че за обекта има два абонатни номера: аб.№ 344539 и аб.№ 343816,
първият от които следва да бъде занулен, а вторият да остане като абонатен
номер за обекта. Видно от съставените от ищеца и подпомагащата го страна
справки, писма и отчетни документи, за имота е открита партида с аб.№ 343816 на
името на ЕТ „Н.- Т.“.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечение за начислените
за имота суми, дялови разпределения и документи за отчет, съставени от фирмата
за топлинно счетоводство на името на ЕТ „Н.- Т.“, като е прието в
първоинстанционното производство и експертно заключение на съдебно- техническа
експертиза. Няма основание посоченото експертно заключение да не бъде
съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма
данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по
непредпазливост/. При изготвяне на заключението са взети предвид релевантните
за определяне стойността на потребената в имота топлинна енергия факти и
обстоятелства, като е посочено, че през процесния период в имота- с аб.№
343816, е имало 4 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО и 1 бр. водомер за
топла вода, на които е извършен реален отчет. Посочено е също от експерта и че
„процесните имоти са били два“, единият от които- с аб.№ 343816 и отопляема
кубатура 96 куб.м., в който имало 3 бр. отоплителни тела и водомер за топла
вода, а другият- с аб.№ 344539 и отопляема кубатура 55 куб.м., в който имало
едно отоплително тяло, и че двете партиди били обединени в една партида с аб.№
343816 /с общо 4 разпределителя и 1 водомер за топла вода/, като топлинната
енергия за исковия период била начислявана само за тази партида. До 1.12.2017
г. /когато вследствие жалба на ответницата от 13.12.2017 г. била закрита
партидата с аб.№ 344539/ били изработвани изравнителни сметки за тази партида с
нулево потребление.
При така събраните в процеса доказателства, преценени съвкупно, се
налага приемането на извод, че относно доставката на топлинна енергия за
стопански нужди в процесния имот е сключен договор между топло-преносното
предприятие и ЕТ „Н.“- гр. София с едноличен търговец Н.П.Т., което изключва
възможността да бъде ангажирана отговорността на Н.Т. като физическо лице и
собственик на имота по субсидиарния иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Хипотеза
за ангажиране извъндоговорната отговорност на ответницата- в качеството й на собственик
на процесния имот, би била приложима, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до същия няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило
основен източник на облигационните правоотношения. Сключването
на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1 ЗЕ
изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди- т.3, съответно-
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда-
етажна собственост- т.6. При наличието на такъв договор, сключен относно
доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали
освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент,
потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота, какъвто е
настоящият случай.
Наред с горното въз основа на събраните в процеса доказателства се
установява, че Н.Т. е собственик на МАГАЗИН № 1 в ********в жк „********“- гр.
София, със застроена площ от 42.29 кв.м., чиято кубатура не съответства на
посочената в експертното заключение кубатура на процесния имот /96 + 55
куб.м./, т.е. няма безспорни данни и доказателства, че целият процесен имот- с
аб.№ 343816,
представлява нейно притежание.
С
оглед разпоредбите на чл.26, ал.1 ГПК, според която „страни по граждански дела
са лицата, от чието име и срещу които се води делото“, и на чл.27, ал.1 ГПК,
според която „процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по
материалното право“, едноличният търговец, имащ- според дадената в Търговския
закон регламентация /чл.56 и сл. ТЗ/, положението на физическо лице с търговско
качество /вкл. съгласно заглавието на Глава осма ТЗ- „физическо лице-
търговец“/, може да е надлежна страна в гражданския процес, като обстоятелството,
че няма качеството юридическо лице не е пречка да
отговаря по предявен срещу него иск като страна по спорното за този иск
материално правоотношение. В случая няма данни търговската регистрация на ЕТ „Н.-
Н.Т.“ да е прекратена и респ. търговецът да е заличен, поради което и обстоятелството,
че между ЕТ и „Т.С.“ ЕАД е сключен договор за доставка на топлинна енергия до
процесния топлоснабден имот, явяващ се предпоставка за ангажиране договорната
отговорност на страните по него, изключва възможността да бъде ангажирана извън-договорната
отговорност по чл.59 ЗЗД на физическото лице Н.Т. /арг. Решение № 80/ 26.07.2012
г. по т.д.№ 287/ 2011 г. на ВКС, І ТО; Решение № 855/ 04.12.2003 г. по гр.д.№
123/ 2003 г. на ВКС, II ГО/, т.е. не е налице визираната по- горе предпоставка
за уважаване на иска- да отсъства друга правна възможност да бъдат защитени
интересите на обеднелия.
Едноличният търговец извършва по
занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски
сделки от рода на тези, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ.
За търговец се смята и всяко лице, образувало
предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по
търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал.1- чл.1, ал.3 ТЗ.
Дейността на едноличния търговец има за цел
формиране на приходи и печалба от реализираната търговска дейност, извършвана
посредством търговското предприятие. Съгласно чл.15, ал.1 ТЗ търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и
фактически отношения. Включеното в търговското предприятие имущество на едноличния търговец е обособено от неговото останало
имущество, вкл. от вещите, правата върху вещи и парични влогове- съпружеска
имуществена общност, придобита през времетраенето на брак /ТР № 2 от 27.12.2001
г. по гр. д. № 2/ 2001 г. на ВКС- ОСГК/. За поетите задължения едноличният
търговец отговаря с цялото имущество, включено в търговското му предприятие, с
личното си имущество /без несеквестируемото/ и с половината от имуществото-
съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие,
ако е налице такова.
В
контекста на изложеното, предвид установената по делото фактическа и правна
обстановка и тъй като спестяването на разходи, които
обогатилият се би следвало да понесе, води до обогатяване в случай, че
разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД
е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи
за тяхното връщане /Решение № 587/ 01.11.2010 г. по гр.д.№ 941/ 2009 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/,
не може да се приеме в случая, че за ищеца- топлопреносно предприятие е настъпило
обедняване за сметка обогатяването на ответницата Т., което да обоснове
уважаване на субсидиарния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение като неправилно в
обжалваната част следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено
решение за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД като
неоснователен и недоказан.
При
този изход на спора съобразно чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ищецът-
въззиваема страна дължи да заплати на ответницата- въззивник сумата 317.93 лв.-
разноски за първоинстанционното производство /за платено адв. възнаграждение/,
и сумата 26.13 лв.- разноски за въззивното производство /за платена държ. такса/.
Предвид липсата на договор за правна помощ, в който да е договорено заплащането
на адв. възнаграждение от 300 лв. от клиента на адвоката за въззивното
производство, други разноски по чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК на въззивницата Т. с
настоящото решение не следва да бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 14.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 52364/ 2019 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 145 състав, в обжалваната част, в която по предявен от „Т.С.“ ЕАД- ***
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД е признато за установено,
че Н.П.Т. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ********/ сумата 977.45 лв., представляваща
стойност на доставена в топлоснабден имот с аб.№ 343816 през периода м.01.2017
г.- м.04.2018 г. топлинна енергия, с която се е обогатила без основание, ведно
със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 18.03.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 15455/ 2019 г. на СРС, 145 състав, и в частта относно присъдените на ищеца „Т.С.“ ЕАД разноски по
чл.78, ал.1 ГПК в размер на 56.80 лв.- за
заповедното производство, и 353.87 лв.- за исковото производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“
ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу Н.П.Т. /ЕГН **********/
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Н.П.Т. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ********/ сумата
977.45 лв., представляваща стойност на
доставена в топлоснабден имот с аб.№ 343816 през периода м.01.2017 г.-
м.04.2018 г. топлинна енергия, с която се е обогатила без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 18.03.2019 г., до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15455/ 2019 г. на СРС, 145 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК
********/ да заплати на Н.П.Т. /ЕГН **********/ сумата 317.93 лв. /триста и седемнадесет лева и 93 ст/- разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, и сумата 26.13 лв. /двадесет и шест лева и 13 ст./- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 52364/ 2019 г. на СРС,
ІІІ ГО, 145 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.