Р Е Ш Е Н И Е
№……………./…………….2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети май през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 2788 по описа за 2020 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ С.Я.с рег. № 844 на КЧСИ жалба от С.В.Т. чрез пълномощник адв.К.И., срещу отказ на ЧСИ Я. да намали адвокатския хонорар в полза на взискателя до 200 лв. по изпълнението по изп.д.№ 201984404002063 . жалбата в този смисъл е инкорпорирана във възражение-жалба вх.№ 003689/24.01.2020 г., с което е направено искане до ЧСИ Я.за намаляване на адв.възнаграждение в ползца на взискателя от 588 на 200лв., а в случай, че ЧСИ не го направи, да се счита възражението жалба по смисъла на чл.435, ал.2, т.7 от ГПСК против разпореждане на съдебния изпълнител относно разноски за адв.възнаграждение над 200лв.
С разпореждане от 31.01.2020 г., съобщено на дължника на 11.02.2020 г., ЧСИ Я.е намалил адв.възнагарждение на 576,85 лв., при което е приел възражението за жалба срещу по-нататъшно намаляване, и е администрирал надлежно същата.
Жалбата е допустима следователно.
С жалбата са изложени оплаквания за липсата на фактическа ои правна сложност на изпълнението, също и за липсата на извършвани действия от процесуалния представител на взискателя, освен подаване на молба за образуване на изп.дело и посочване на един изп.способ-запор на трудово възнаграждение на дължника. Изложени са още и оплаквания за определено за дължимо на същия взискател и на друга разноска, по друго изп.дело при същия ЧСИ Я.№ 2019844040402436 за вземане, почиващо на същото изп.основание-решение по гр.д.№ 78706/2017 г. на СРС, 58 състав и преюдициалното му производство по заповедно гр.д.№ 3031/2916 г. на СРС, 76 състав, за още 100лв. за защита от юрисконсулт като злоупотреба с право, и искане за тяхното съединяване за общо изпълнение. Моли да се намали адв.възнаграждение в полза на взискателя на 200 лв.
С писмен отговор взискателя по изпълнението „К.Б.“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Н.Ш., оспорва същата.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ С.Я.счита жалбата на длъжника за неоснователна, по мотиви, че върху длъжника тежи отговорността за разноски в изпълнението в случая, определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител е съобразено с чл.10, т.1 и т.2, вр. чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, и с липсата на удовлетворяване на вземането към момента и липсата на възлагане на съдебния изпълнител да определи изпълнителния способ.
СГС, като
разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ Я., и се запозна с приложеното копие от изп.дело № .№
201984404002063 и № 2019844040402436 на ЧСИ С.Я.с рег. № 844 на КЧСИ с район на
действие Софийски градски съд, намира следното :
Изпълнителното производство № 201984404002063 е било
образувано пред ЧСИ на 25.09.2019
г. по молба на взискателя „К.Б.“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Н.Ш., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 26.06.2019 г. по гр.д.№ 3031/2016 г. по описа на
СГС. С молбата е посочен изпълнителен способ запор върху трудово възнаграждение
на длъжника.
На длъжника е връчено на 15.01.2020 г. съобщение за образуваното изп.дело с вписани в него разноски за сметка на длъжника, вкл. и 588лв. за адв.възнаграждение.Плащането на последното е удостоверено с представения от взискателя договор за правна помощ.
С възражение-жалба вх.№ 003689/24.01.2020 г., с което е направено искане до ЧСИ Я.за намаляване на адв.възнаграждение в полза на взискателя от 588 на 200лв., също и искане за присъединяване към настоящето изп.дело и на друго изп.дело при същия ЧСИ Я.№ 2019844040402436 за вземане, почиващо на същото изп.основание.
С обжалваното разпореждане от 31.01.2020 г. ЧСИ Я.е намалил адв.възнаграждение на 576,85лв.
С разпореждане от 06.02.2020 г. ЧСИ Я.е присъединил двете горепосочени изп.дела, като преди това, с разпореждане от 22.01.2020 г. по присъединеното изп.д.№ 2019844040402436 е оставил без уважение искането на длъжника за намаляване на разноска за взискателя по него за юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.на 50лв., и с последващо разпореждане от 06.02.2020 г. е върнал жалбата срещу този отказ да намали юрк.възнаграждение от 0-9.01.2020 г., което връщане е надлежно съобщено на длъжника на 11.02.2020 г. и няма данни да е било обжалвано.
Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително
дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното
дело, различни от подаване на молба за образуване на
изпълнителното производство.
Правото на разноски за процесуална
защита и съдействие е имуществено право на страната, постигнала благоприятен правен резултат от изхода на спора, като на присъждане
подлежат действително направените и доказани разноски, съобразно критериите и
разясненията на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
изпълнителния
процес следователно, взискателят ще има право на възстановяване на разноски за адвокатско възнаграждение /които
са за сметка на длъжника съгласно чл.79 от ГПК/ в зависимост от развитието и изхода
на изпълнителното производство. Спецификите на изпълнителния процес го
определят като сурогат на доброволното изпълнение, съвкупност от изпълнителни
способи. Ето защо в случай, че длъжникът с поведението си е станал причина за
образуването на изпълнително дело, то следва да понесе разноските за това. Не
може да се приеме, че разноските за образуване на изпълнителния процес се
обхващат от тези по неговото водене, тъй като развитието на процеса е
обусловено от процесуалното поведение на длъжника. При положение, че длъжникът
изпълни в срока за доброволно изпълнение, то разноски за адвокатско
възнаграждение по водене на изпълнителния процес няма да се дължат, тъй като няма
да бъдат предприети същински действия по изпълнението. При положение, че
длъжникът не е изпълнил доброволно преди образуване на изпълнителното дело, и не плати в срока за доброволно изпълнение, то следва да понесе разноските на взискателя по чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата. Съдът
съобрази и факта, че разноските по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не са предмет на подадената
жалба и не се оспорват от длъжника, поради което съдът не може да се произнесе
извън рамките на направеното от страната искане.
Предвид изложеното към възнаграждението по чл.10, ал.1, т.1
от Наредбата от 200 лв. се прибавя и това по чл.10, ал.1, т.2, предл.последно,
вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата от 280,71 лв. според размера на вземането по
изп.лист /4734,69лв./, възлиза на общо 480,71 лв. и с 20% ДДС /адв.Ш.
е издал данъчна фактура на взискателя/ става окончателен размер 576,85 лв., на
колкото е определено окончателно от ЧСИ с обжалваното разпореждане. Размерът по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата се съобразяват съобразно изм. с ДВ, бр.28/2014 г.,
като приложима правна норма към момента на издаване на обжалвания акт,
доколкото решението на ВАС № 5419 от 8 май 2020 г. по адм.дело № 14384 от 2019
г. (обн. - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), с което отменя Наредбата
в тази й част, има действие от датата на отмяната, съгласно чл.195, ал.1 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника по изпълнението С.В.Т.
чрез пълномощник адв.К.И., СРЕЩУ разпореждане на ЧСИ С.Я.за определяне размера
на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изп.д.№ 201984404002063,
„К.Б.“ ЕООД в размер на 576,85 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.