Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................../ 27.06.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 946
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 1236 от
25.03.2019г. по гр.д. № 13028/2018г. по описа на ВРС, X-ти състав, с което на основание чл.
439 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Р.Д.С. с
ЕГН ********** не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 1 895.42 /хиляда осемстотин деветдесет
и пет лв. и четиридесет и две ст./ лева, представляваща дължима главница
под формата на неплатена ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ул. „Осогово“ № 14, с аб. № ********** и кл. № **********, поради
погасяване на задължението по давност, за която сума е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 7754/2012г. по описа на ВРС,
въз основа на който е образувано изп.д. № 3175/2012г. по описа на СИС при ВРС.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния
закон. Изложени са доводи, че съгласно приетото в ТР № 2/2015г. на ВКС, в
изпълнителния процес няма спиране на давността, като новата давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие. Давността се прекъсва с всяко изпълнително
действие в рамките на отделен изпълнителен способ. В случая т. 10 от цитираното
ТР не намира приложение, доколкото признанието на задължението съставлява
самостоятелно основание за прекъсване на давността. С депозирането на молба вх.
№ 3121689/26.06.2014г., с която Р.С. е поискал разсрочване на задължението, по
своята правна същност представлява признание за съществуване на вземането на
дружеството. Това признание имплицитно включва отказ от позоваване на вече
изтекла давност. Искането за разсрочване в случая потвърждава съществуването на
задължението. Признанието не следва да включва изрично източника и размера на
задължението, стига по смисъл да отговаря на претенцията на кредитора. С това
прекъсване на погасителната давност е започнала да тече нова давност, срокът на
която към момента на съдебното сезиране не е изтекъл. В този смисъл предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли за постановяване на решение,
с което обжалваното такова бъде отменено.
В отговор на
жалбата Р.С. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Поддържа доводи, че заявеното от
длъжника желание за разсрочване на задължението не съставлява признание по
смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, поради което няма за последица прекъсване на
давността.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Р.Д.С. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на дружеството ответник сумата от 1 895.42 лв. представляваща
дължима главница под формата на неплатена ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. „Осогово“ № 14, с аб. № ********** и кл. №
**********, поради погасяване на задължението по давност.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: по силата на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 4054/06.06.2012г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 7754/2012г.
по описа на ВРС ищецът е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД исковата
сума, представляваща главница от неплатена ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. „Осогово“ № 14 за периода от 29.12.2006г. до
29.02.2012г., ведно с мораторна лихва и разноски. Оспорва изпълнението и
дължимостта на сумата с довод за изтекла в негова полза погасителна давност,
съответно погасена по давност възможност на кредитора да пристъпи към
принудително изпълнение за времето от 06.06.2012г. до 07.06.2017г. Моли в тази
връзка да се приеме за установено в отношенията между страните недължимост на
исковата сума.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорил допустимостта
на иска, както и съществото му. Навел доводи, че въз основа на издаден
изпълнителен лист на 29.09.2012г. е образувано изп.д. № 3175/2012г. по описа на
СИ при ВРС. С постановление от 14.07.2015г. изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което длъжникът е
уведомен на 22.07.2015г. Искът по чл. 439 от ГПК е на разположение на длъжника
по изпълнението по висящо изпълнително производство, а към момента на подаване
на настоящата искова молба изпълнителното дело е било прекратено. Ето защо е
отпаднал правния интерес на длъжника в този процес и искът е процесуално
недопустим. Ищецът няма качеството страна – длъжник по смисъла на чл. 439 от ГПК и не разполага с възможност да оспорва с иск едно вече прекратено
изпълнение. Изтъкнал също доводи, че позоваването на изтекла погасителна
давност представлява способ за материалноправна защита, в случаите, в които
кредиторът потърси принудително изпълнение от длъжника след изтичане на
определен в закона срок. Така обосновал недопустимост на иска поради липса на
правен интерес от предявяването му. По същество – изложил съображения за
неоснователност на иска. С депозиране на молба вх. № 3121689/26.06.2014г. с
искане задължението му да бъде разсрочено, Р.С. признал съществуването на
вземането на дружеството, с което признание давността е прекъсната на основание
чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. С прекъсване на давността започнала да тече нова
давност, която към момента на иницииране на настоящото производство не е
изтекла. Искът поради това е неоснователен, поради което отправил искане за
отхвърлянето му.
С молба преди първо съдебно заседание ищецът пояснил, че
в случая приложимата погасителна давност е 3 годишна, доколкото вземането на
кредитора произтича от извънсъдебно изпълнително основание и разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приетото по делото като доказателство изп.д. № 3175/2012г. по описа на СИС при
ВРС, същото е образувано по повод молба на „Енерго-Про Продажби“ АД от
26.09.2012г. въз основа на изпълнителен лист от 16.09.2012г., издаден по
ч.гр.д. № 7754/2012г. по описа на ВРС. С последния Р.Д.С. е осъден да заплати
на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 1 895.42 лв. – главница за
консумирана и неплата ел. енергия за периода от 29.12.2006г. до 29.02.2012г.,
ведно със законна лихва от 05.06.2012г.; сумата от 550.68 лв. – мораторна
лихва, както и 148.93 лв. – съдебни разноски. В молбата си, взискателят поискал
извършване на справка в Имотния регистър и НАП, както и цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника.
С молба
от 25.10.2012г. взискателят сезирал ДСИ с искане за налагане на възбрана върху
собствен на длъжника недвижим имот, без индивидуализиране на същия.
С
разпореждане от 14.07.2015г. ДСИ разпоредил да се уведомят страните, че изп.д.
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Страните са уведомени
съответно на 21 и 22.07.2015г.
На
26.06.2014г. Р.Д.С. депозирал пред „Енерго-Про Продажби“ АД искане № 3121689,
обективиращо изявление, че иска да изплати 1000 лв., а останалото …./не се
чете/, тъй като е пенсионер I група, както и за
пускане на тока.
При тези факти, в
обжалваното решение ВРС приел за установено, че в рамките на образуваното
изпълнително производство не са предприети изпълнителни действия, прекъсващи
давността, нито искането на длъжника от 26.06.2014г. да се разсрочи плащането
на вече установено вземане, представлява признание на спорно вземане, поради
което от образуване на изпълнителното дело до предявяване на иска е изтекла
предвидената в закона погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. С тези
изводи уважил предявения иск.
СЪДЪТ, въз основа на така
установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е по чл. 439 от ГПК, основан на факт – изтекла давност като правопораждащ
факт, настъпил след издаването на изпълнителен лист.
Както
е прието и в Решение № 101 от 01.12.1972г. по гр.д. № 95/1972г. на ОСГК на ВС,
което служи за ръководство на съдилищата, намиращо приложение и при сега действащия
ГПК, предпоставките по чл. 255 от ГПК /отм./, сега чл. 439, ал. 2 от ГПК, са
изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили
материалното право, установено с решението в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, на основание новонастъпили факти и
обстоятелства, които имат правно значение за съществуването му. Предвидената в
чл. 439 от ГПК защита на длъжника в изпълнението има за предмет оспорване на
вземането чрез иск, основан само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Не
е налице противоречива съдебна практика относно допустимостта на отрицателния
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство,
образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна
давност. Искът е допустим независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му. Правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес
да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в
хода на същото би могъл да предяви иска си /Определение № 513 от 24.11.2016г. по
ч.т.д. № 1660/2016г. на ВКС, I ТО/. Неоснователно в тази връзка е възражението
в отговора на исковата молба за недопустимост на иска, доколкото към момента на
предявяването му не е налице висящо изпълнително производство, както и поради
липса на правен интерес.
Спорът
по делото касае установяване недължимостта на сумата от 1 895.42 лв. по изпълнителен
лист от 16.08.2012г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7754/2012г. на ВРС в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД,
съставляваща цена на потребена и неплатена ел. енергия в периода 29.12.2006г.-29.02.2012г. Видно
от извлечение за фактури и плащания към 27.09.2018г., представено от ответника
падежът на задължението за последното месечено плащане е 26.03.2012г. На
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, който в случая за последното месечно плащане е
27.03.2012г.
Съгласно
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД от друга страна с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на електроснабдителни дружества
за цена на потребена ел. енергия са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер /ТР № 3 от 18.05.2012г.
по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС/. С оглед приложимата в случая кратка давност
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, започналата да тече на 27.03.2012г. погасителна
давност и за последното месечно вземане е изтекла на 27.03.2015г.
Изпълнителното
дело е образувано на 26.09.2012г., но в молбата за образуването му няма посочен
изпълнителен способ. Бланкетното изброяване на всички възможни изпълнителни
способи, без заявяване на конкретен такъв по отношение на конкретно вземане или
вещ е нередовност на молбата и не съставлява посочен начин на изпълнение по
смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК. Давността не е прекъсната и с молбата от
25.10.2012г. за налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника доколкото
имотът, върху който се претендира да се насочи изпълнението не е бил
индивидуализиран от взискателя, а указанията на ДСИ в тази връзка са останали
неизпълнени от взискателя.
Съгласно
даденото в т. 10 и т. 14 от ТР № 2/2013 по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
разрешение, прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и др. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др. Затова
е нередовна молбата за изпълнение, в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ /чл. 426, ал. 2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 от ГПК. При изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако
кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Прекратяването на
изпълнителното производство при бездействие става по право, като нова давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение също не прекъсва давността. Ето защо,
съдът приема в случая, че нито заявлението по чл. 410 от ГПК, нито образуването
на изпълнителното дело, нито получаването на ПДИ от длъжника не са довели до
прекъсване на давността.
Искането
от 26.06.2014г., изхождащо от ищеца също не е прекъснало давността, доколкото
заявено желание за плащане на 1000 лв. от периодични повтарящи се задължения, не
може да породи последиците, които законът свързва с признаване на вземането по
чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
Признание
по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението,
което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен
към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б.
„а“ от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е
отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването
на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.
Това е така, защото признаването на фактическия състав все още не означава
признаване на последиците от този фактически състав към момента на
признаването. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни
действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника
да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора. Дори и заявено в
рамките на давностния срок и отправено до кредитора, волеизявлението на ищеца в
случая не е за съществуването на самото задължение по изпълнителния лист, нито
потвърждава пряко и недвусмислено съществуването на конкретния дълг към
кредитора. В практиката си ВКС приема, че признание с последиците на чл. 116,
б. „а“ от ЗЗД не съставляват частичните плащания на дълга спрямо непогасената
му част, нито тези относно признание за възникване на задължението или за
произхода му. По аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че
признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД не съставлява искането за
плащане на част от периодични задължения, без данни за идентичността им с
процесното /Р № 87 от 24.07.2015г. по т.д. № 1171/2014г. на ВКС, I ТО; Р № 100
от 20.06.2011г. по т.д. № 194/2010г. на ВКС, II ТО; Решение № 255 от 26.03.2013г.
по т.д. № 145/2012г. на ВКС, II ТО и др./.
Дори
и да се приеме обаче, че искането от 26.06.2014г. по същество е признаване на
вземането от длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, прекъсващо
давността, то започналата да тече съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД нова кратка давност
от 27.06.2014г. е изтекла на 27.06.2017г.
В
действащия ГПК заповедното производство е уредено като част от
изпълнителния процес. Правните последици на акта – заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес.
Този акт се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Ето
защо след прекъсването, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение.
Следователно
вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД за исковата сума от 1 895.42 лв. по
изпълнителен лист от 16.08.2012г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7754/2012г. на ВРС, съставляващо цена на
потребена и неплатена ел. енергия в
периода 29.12.2006г.-29.02.2012г. е погасено по давност. Искът за оспорване на
това вземане поради това е основателен и следва се уважи.
В
решението си ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като правилен
следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на разноски. Такива под
формата на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ
в размер на 300 лв. с оглед списък на разноски следва да се присъдят на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. II и ал. 2 от ЗА на адв. И.Т.И.. В този размер
разноските следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1236 от
25.03.2019г. по гр.д. № 13028/2018г. по описа на ВРС, X-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.Т.И. сумата
от 300.00 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. II и ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.