ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
гр. Силистра , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500200 по описа за 2021 година
Производството е по чл.413. ал.1 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по частна въззивна жалба на СТ. СТ. ХР., ЕГН
**********, от гр.Дулово, обл. Силистренска, против Заповед за изпълнение №87/05.05.21г.
по ч.гр.д. № 161/2021г. РС-Дулово в частта, касаеща разноските, с която е разпоредено да
заплати на кредитора М.Х. Абдула с ЕГН ********** , от с. Айдемир, обл. Силистренска,
разноски по делото в размер на 325 лв. Моли въззивния съд да я отмени в тази част, като
не е посочил конкретно искане.
Постъпил е отговор от кредитора в заповедното производство М.Х. Абдула с ЕГН
**********, чрез адв. В.П.,АК, гр.Силистра, който счита, че същата е неоснователна, тъй
като присъдените разноски включват ДТ 25 лв. и минималния размер на адв. хонорар по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
300 лв.
ОС, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото, прие за
установено следното: Частната жалба е редовна, подадена от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт в законово определения срок и следва да бъде разгледана по
същество.
Със заповед за изпълнение №87/05.05.21г. по ч.гр.д. № 161/2021г. РС-Дулово, е
разпоредено длъжникът СТ. СТ. ХР., ЕГН **********, да заплати на кредитора М.Х.
Абдула с ЕГН **********, следните суми: 1.Сумата от 175.99 лв. (сто седемдесет и пет лева
и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължим и неплатен наем за полагащата се
по наследство на кредитора 1/5 идеална част от имот № 012015, ползвана от длъжника през
стопанската 2017/2018 година, ведно със законната лихва върху сумата от 175.99лв., считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 08.04.2021год. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 44.00 лв. (четиридесет и четири
лева), представляваща дължим и неплатен наем за полагащата се по наследство на
1
кредитора 1/5 идеална част от имот № 012015, ползвана от длъжника през стопанската
2018/2019 година, ведно със законната лихва върху сумата от 44.00лв., считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 08.04.2021год. до окончателно
изплащане на вземането, а също и сумата от 44.00 лв. (четиридесет и четири лева),
представляваща дължим и неплатен наем за полагащата се по наследство на кредитора 1/5
идеална част от имот № 012015, ползвана от длъжника през стопанската 2019/2020 година,
ведно със законната лихва върху сумата от 44.00лв., считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение - 08.04.2021год. до окончателно изплащане
на вземането, както и сумата от сумата от 325.00лв. (триста двадесет и пет лева) - разноски
по заповедното производство. Заповедта съдържа и отхвърлителна част, която няма
значение за въззивното производство.
Както посочва жалбоподателят, за задължение от 264 лв. е натоварен с разноски то 325
лв., от които 300 за адв. хонорар.Колкото и да е непропорционално това съотношение межцу
материален интерес и адв. Хонорар, който го надвишава, то наистина е базирано на Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
която минимумът за този вид дела е 300 лв.
Не е основателно възражението на жалбоподателя, че договорът за правна помощ
страда от пороци, които го определят като „правно нищо“. Фактът, че договорът между
адвокат П. и доверителя му не е оформен в предвидения от закона ред е фискално
нарушение, което не опорочава договорките между страните. Договорът е неформален и
след като никой не оспорва подписите на страните, които са го сключили, същият е валиден
относно постигнатото съгласие за размера на адв. хонорар.
Според Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 г. и С-428/2016 г.
Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 от ДФЕС във вр. с чл. 4, параграф 3 от ДФЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която от
една страна адвокатът и неговия клиент не могат под страх от дисциплинарно производство
срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен
с Наредба, приета от професионална организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101,
пар.1 от ДФЕС.
В чл. 2, ал. 1 от ЗА е посочено, че адв. професия е дейност предвидена в
конституцията на РБ, а в ал. 2, че при упражняването на адвокатската професия адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е
длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Според чл. 36, ал. 2 от ЗА
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. В посоченото решение на СЕС се приема, че след като липсват
разпоредби, които биха могли да гарантират, че Висшият адвокатски съвет действа като
носител на публична власт в общ. интерес при наличие на ефективен контрол и на
правомощия на държавата за вземане на решения като последна инстанция, професионална
организация като Висшия адвокатски съвет трябва да се счита за сдружение на предприятия
по смисъла на член 101 ДФЕС, когато приема наредби за определяне на минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Тарифа, определена от професионална
организация, може все пак да има характер на държавна мярка, по-специално когато
2
членовете на тази организация са независими от съответните икономически оператори-
експерти и когато са длъжни по закон да определят тарифите, като отчитат не само
интересите на предприятията или на сдруженията на предприятия от посочилия ги сектор,
но и общия интерес и интересите на предприятията от другите сектори или на ползвателите
на въпросните услуги. В същото време, според СЕС, Наредбата за мин. адв. възнаграждения
е създадена от ВАСъвет и не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес.
Що се отнася, на второ място, до въпроса дали българските публични органи са делегирали
на частно съсловно сдружение /ВАСъвет/ компетентността си в областта на определянето
на минималните размери на адвокатските възнаграждения, е видно, че единственият
контрол, който се упражнява от публичен орган върху наредбите на Висшия адвокатски
съвет за определяне на посочените минимални размери, е контролът на Върховния
административен съд и че този контрол е ограничен само до това дали споменатите наредби
са в съответствие с Конституцията и българските закони?
С оглед решението на СЕС по цитираните две дела с запитващ български съд и
отговора на евромагистратите по първия преюдициален въпрос, настоящият въззивен състав
приема за задължително тълкуването на СЕС, че Наредбата за мин. адв. възнаграждения от
2004 г, би могла да ограничи и ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на
ЕС, част от който е и българския пазар, като в тази Наредба не са предвидени
ограничаващите конкуренцията последици, които да са присъщи на преследването на
посочените цели, с оглед упражняването на адвокатската професия.
В настоящия случай адвокатското възнаграждение действително е съобразено с
минимума по Наредбата, но предвид ниската фактическа и правна сложност, ограничаваща
се в попълване стандартната бланка за заявление по чл. 410 от ГПК/, както и материалният
интерес под 300 лв.,100 лв. е справедлив и обоснован размер и зачита общия интерес на
всички участници в съд. процес. Следва да се има предвид и факта, че жалбоподателят в 14
дневния срок от издаване на заповедта за парично изпълнение е заплатил дължимата сума-
главница и лихва, освен адв. възнаграждение срещу което е подал и процесната частна
жалба.
Жалбоподателят не претендира разноски за тази инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК Силистренския
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАМАЛЯВА поради прекомерност възнаграждението на адв. В.П., от АК, гр.
Силистра, пълномощник на М.Х. Абдула с ЕГН **********, от 300 лв на 100 лв/сто лв/.
ОТМЕНЯ заповед за изпълнение №87/05.05.21г. по ч.гр.д. № 161/2021г. РС-
Дулово , в частта за разноските за сумата над 100 лв /адвокатско възнаграждение/ до
присъденото 300 адв. възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от М.Х. Абдула с ЕГН **********, чрез адв. В.П.,АК,
3
гр.Силистра, против СТ. СТ. ХР., ЕГН **********, за присъждане на адв. възнаграждение
за сумата над 100 лв/адв. възнаграждение/ до претендираните 300 лв адв. възнаграждение.
В останалата част, касаеща разноските за ДТ в размер на 25 лв. Заповедта не е
обжалвана и е влязла в сила.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4