РЕШЕНИЕ
№ 1039
гр. Кюстендил, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520100257 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. №1428/13.02.2023 г. /допълнена с
молба с вх. №5534/02.06.2023 г./, депозирана от С. П. А., ЕГН: **********, и
Р. П. А., ЕГН: **********, чрез адв. О. П., адрес за призоваване: гр. К., ул.
„Д.“ **, ет. *, против И. Л. С., ЕГН: **********, адрес: общ. К., с. Ш., ул. „Х.
Б.“ 7, Н. Б. Е. ЕГН:**********, адрес: гр. С., ж. к. „Д.“ №**, вх. „*“, ет. *, ап.
*** и К. С. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. гр. С., ж. к. „Д.“ №**, вх. „*“, ет.
*, ап. ***.
В исковата молба се сочи, че ищците наследници по закон на П. Х.,
притежавал ЕГН: **********, починал на 31.08.2022 г.
Твърди се, че с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том
III, дело № 871/1972 г. П. Х. се легитимирал като собственик на ½ ид. ч. от
терена на парцел VI – шести, имот планоснимачен номер 329 и 330, в квартал
43, състоящ се от празно и застроено място от 490 кв. м., урегулирана, при
съседи: улица, Н. и П. Й.П. и реално жилищните постройки, находящи се в
имот планоснимачен номер 330.
Гореописаният имот понастоящем бил идентичен на УПИ III-258,
квартал 20 по плана на с. Ш. от 1981 г.
В посочения имот П. Х. живял от закупуването му през 1970г. до
смъртта си. В същия били отгледани и ищците.
Сочи се, че през 2017 г. здравословното състояние на П.Х. се влошило,
което наложило същият да заживее при сина си в гр. Б.. Въпреки това обаче,
1
той, заедно с ищците не спирали да владеят имота си. Нещо повече, времето,
през което Х. живеел в гр. Банкя, имотът бил предоставен под наем на негов
приятел, последният също починал през 2022г.
Ответницата Н. Е. била наследник на поземлен имот № 329 от парцел
VI, съответстващ на ½ ид. ч. от терена на парцел VI – шести, имот
планоснимачен номер 329 и 330, в квартал 43, ПИ-329, който бил идентичен
на ½ ид. ч. от терна на УПИ III-258, квартал 20 по плана на с. Ш., одобрен със
Заповед № 1334/23.04.1981 г. Именно този поземлен имот № 329 от парцел VI
бил собствен на наследодателя на Н. Е..
Както наследодателят на Н. Е., така и самата Е., никога не са владели
другата половина от процесния УПИ III-258, квартал 20, ПИ-330, която била
собствена на наследодателя на ищците, а понастоящем на самите ищци.
След смъртта на П. Х. обаче, ищците получили обаждане от ответника
И. С., която заявила, че закупила имота им. Тогава и ищците разбрали, че за
бащиния им имот бил съставен НА за собственост на недвижим имот АКТ №
140, том 16, дело 2788/2016, вх. рег. № 4948/28.12.2016 г. на СВ, по силата на
който Н. Е. е призната за собственик на целия УПИ, представляващ парцел
III, пл. номер 258 в квартал 20 по плана на с. Шишковци, общ. Кюстендил,
одобрен със Заповед № 1334/23.04.1981 г., целият с площ от 549 кв. м., ведно
с построените в същия поземлен имот жилищна сграда със застроена площ от
56 кв. м. и жилищна сграда със застроена площ от 48 кв. м., при съседи на
поземления имот: от две страни улица, УПИ IV-259, УПИ II-261, като ½ ид. ч.
от имота била придобита по наследство, а другата ½ ид. ч. - на основание
давностно владение.
Н. и К. Евтимови продали на И. С.а процесния имот.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че И. Л. С., ЕГН: **********, с адрес: с. Ш.,
общ. К., ул. „Х. Б.“ *, Н. Б. Е., ЕГН: **********, и К. С. Е., ЕГН: **********,
последните двама с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“ №**, вх. „*“, ет. *, ап. ***, НЕ СА
собственици на процесния недвижим имот, а именно: ½ (една втора) ид. ч. от
УПИ III-258, квартал 20 по плана на с. Шишковци, общ. Кюстендил, одобрен
със Заповед № 1334/23.04.1981 г., целият с площ от 549 кв. м., ведно с
построените в същия поземлен имот жилищна сграда със застроена площ от
56 кв. м. и жилищна сграда със застроена площ от 48 кв. м., при съседи на
поземления имот: от две страни улица, УПИ-IV-259, УПИ II-261, като ½ ид.ч.
от имота е придобита по наследство, а другата ½ - на осн. давностно владение,
ИДЕНТИЧЕН с ПИ-330 или ½ ид. ч. от терена на парцел VI – шести, имот
планоснимачен номер 329 и 330, в квартал 43, състоящ се от празно и
застроено място от 490 кв. м., урегулирана, при съседи: улица, Н. и П. Й. П. и
реално жилищните постройки, находящи се в имот планоснимачен номер 330,
И КАТО ПОСЛЕДИЦА ОТ ТОВА,
На осн. чл. 537, ал. 2 ГПК бъде отменен НА за собственост на
2
недвижим имот АКТ № 140, том 16, дело 2788/2016, вх. рег. №
4948/28.12.2016 г. на СВ, по силата на който Н. Е. е призната за собственик на
целия УПИ квартал 20 по плана на с. Шишковци, общ. Кюстендил, одобрен
със Заповед № 1334/23.04.1981 г., целият с площ от 549 кв. м., ведно с
построените в същия поземлен имот жилищна сграда от 48 кв. м., при съседи
на поземления имот: от две страни улица, УПИ IV-259, УПИ II-261, като ½
ид. ч. от имота била придобита по наследство, а другата ½ - на осн. давностно
владение, В ЧАСТТА МУ за ½ ид. ч. от имота, придобита на основание
давностно владение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмени
отговори
И. С. сочи на недопустимост и неоснователност на заявената претенция.
Твърди да е собственик на имота на осн. представения по делото нотариален
акт, като от моемнта на придобиването му същият се владеел само от нея.
Отговор е постъпил и от К. и Н. Е.и с вх. № 4337/03.05.2023 г. В същия
се сочи на допустимост и неоснователност на заявената претенция. Прави се
възражение за изтекла давност за предявяване на иска. Оспорва се
обстоятелството, че владението на Н. Е. било прекъсвано.
В съдебно заседание, ищците се явяват с упълномощен процесуален
представител, поддържат исковата претенция. Ответниците, редовно
призовани, не се явяват, представляват се от двама процесуални
представители, иска се отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Съгласно удостоверение за наследници с изх. №105/11.11.2022 г.,
издадено от Община Кюстендил /л. 6/ С. А. и Р. А. са наследници /
низходящи/ на П. Х., починал на 31.08.2022 г. Видно от заверено копие от
Нотариален акт / л. 5/ за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том III,
дело № 871/1972 г. П. Х. е собственик на ½ ид. ч. от терена на парцел VI –
шести, имот планоснимачен номер 329 и 330, в квартал 43, състоящ се от
празно и застроено място от 490 кв. м., урегулирана, при съседи: улица, Н. и
П. Й. П. и реално жилищните постройки, находящи се в имот планоснимачен
номер 330. Този имот е идентичен с УПИ III-258, квартал 20 по плана на с.
Шишковци от 1981 г. / л.35/
Чрез Нотариален акт за собственост на недвижим имот /л. 8/ №67, том
IV, рег. №4488, дело №549 от 2016 г. на нотариус П., въз основа на
обстоятелствена проверка, е призната Н. Е. за собственик на целия УПИ,
представляващ парцел III, пл. номер 258 в квартал 20 по плана на с.
Шишковци, общ. Кюстендил, одобрен със Заповед № 1334/23.04.1981 г.,
целият с площ от 549 кв. м., ведно с построените в същия поземлен имот
3
жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м. и жилищна сграда със
застроена площ от 48 кв. м., при съседи на поземления имот: от две страни
улица, УПИ IV-259, УПИ II-261.
Посредством покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №49,
том III, рег. №2848, дело №416/2022 г. Н. Е. и К. Е. продават на И. С. УПИ,
представляващ парцел III, пл. номер 258 в квартал 20 по плана на с.
Шишковци, общ. Кюстендил, одобрен със Заповед № 1334/23.04.1981 г.,
целият с площ от 549 кв. м., ведно с построените в същия поземлен имот
жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м. и жилищна сграда със
застроена площ от 48 кв. м., при съседи на поземления имот: от две страни
улица, УПИ IV-259, УПИ II-261.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Илияна Петрова, Борислав Борисов и Иво Шукалски.
От разпита на свидетелката И. П. – кмет на с. Шишковци, чийто
показания съдът кредитира изцяло като обективно изразени, необорени от
други доказателства по делото, без данни за лично пристрастие от изхода на
делото и наличие на трайни възприятия спрямо процесния имот, се
установява, че ответницата Н. Е. е низходяща на В. П., който е роднина на П.
А. – наследодател на ищците. Свидетелката сочи, че имотите на В. П. и П. А.
са съседни, но разделени с ограда помежду си. Заявява, че нито Н. Е., нито
някой друг от ответниците не се е грижил за имота, който е бил собствен на
А., а единствено са полагали грижа към имота на В. П.. Установява се от
нейния разпит, както и от този на Б.Б., който макар да е роднина на ищците,
дава безпротиворечиви обяснения, които са в синхрон с останалия
доказателствен материал и в светлината на чл. 172 от ГПК, съдът ги
кредитира, се установява, че в процесния имот по волята на П. А. се е
установил наемател- вече починалия М. Н., който спорадично е заплащал
наем около 30-40 лв. месечно на П. А., когато последният се е намирал в гр.
София, където за него са се грижили негови роднини. Същата фактическа
обстановка се потвърждава и от свидетеля И. Ш.. Последният, макар и
роднина на ищците, изразява логични, житейски възможни и
непротиворечиви с останалия доказателствен материал обяснения и при
условията на чл. 172 от ГПК съдът ги кредитира напълно.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което не се обсъждат.
Посочената обстановка съдът прие за безспорно установена на база
събраните и преценени, както по отделно, така и в съвкупност, писмени и
гласни доказателствени средства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
4
Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита
на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да
се установи със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу
лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен
иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно притежанието на
конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на
действителното правно положение в отношенията между спорещите страни
по повод на вещта, обект на оспорваното право.
Допустимостта на исковата претенция се извлича от наличието на
снабдяване на една от ответниците /Н. Е./ с нотариален акт за собственост въз
основа на обстоятелствена проверка и последващото прехвърляне на
процесния имот на друг ответник по делото.
С оглед разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се
придобИ. чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона.
Съобразно разпределената доказателствена тежест с определението по
чл. 140 от ГПК, то ответниците следваше да докажат осъществяване на
основанията, на които претендират да са собственици на спорния имот, а
ищците – наличие на правен интерес.
По отношение на ищците съществуващия правен интерес се извлича от
обстоятелството, че част ответниците се заявяват като собственици /, а по-
късно прехвърлители/ на спорния имот на основание давностно владение, а С.
– с оглед покупко-продажба на имота от собственици. Наред с това ищците
сочат себе си за собственици на имота на основание наследствено
правоприемство.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
приживе на Павел Христов, през 2016 г. Н. Е. е призната за собственик на
целия имот - парцел VI – шести, имот планоснимачен номер 329 и 330, в
квартал 43, състоящ се от празно и застроено място от 490 кв. м.,
урегулирана, при съседи: улица, Н. и П. Й. П., на основание давностно
владение и по наследство / по 1/2 ид. ч. за всяко от двете основания/.
Издаденият за целта НА №67, том IV, рег. № 4488, дело №549/2016 г. по
обстоятелствена проверка, по своята правна природа не може да създаде
права, а следва да установи, че те вече съществуват. Основанието, на което Е.,
е призната за собственик на целия имот е за ½ ид. ч. по наследство /, което не
е спорно по делото/ и останалата ½ ид. ч. по давностно владение. По делото
не бяха събрани никакви доказателства към 2016 г. спорната ½ ид. ч. да е
била придобита от Е. по давност, а цитираният нотариален акт няма
обвързваща материална доказателствена сила. Доводите на ответниците, че от
съставянето на този НА и вписването му в Службата по вписванията до
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск бил изтекъл срок,
обуславящ настъпила придобивна давност, е несъстоятелен. Вярно е, че
вписването има защитно-оповестителен характер пред трети за
5
собствеността лица, които да имат способ за установяване кой е собственик
и има ли спор за имота. Вписването на НА в Службата по списванията не
изпълва характеристиката за владеене на вещта – animus /намерение за
своене, субективно поведение/ и corpus /фактически действия, обективно
проявление/. От страна на ответниците е налице единствено намерението, не
е прекъснато владението на вещта от страна на А. и наследниците му, не е
доведено до знанието им, че съществува такъв нотариален акт, с никакви свои
фактически действия не е трансформирано владението на ищците от владение
– в държане. Това е така, тъй като през по-голямата част от времето, през
което ответниците заявяват, че е настъпила придобивна давност – 2016 г. –
2023 г., имотът е владян и в него е живеел А., а след него е имало наемател –
М.Н., който е държал вещта за А., а след това за наследниците му, за което им
е плащал наемна цена, макар и спорадично. Наред с това свидетелите
единодушно и безпротиворечиво излагат твърдения, че никой от ответниците
не е навестявал имота, нито го е поддържал или някакво друго обективно
проявено действие, с което да е оспорил собствеността спрямо ищците или
техния наследодател.
Всичко изложено идва да покаже, че ищците се легитимират като
собственици на ½ ид. ч. от процесния имот, придобит от двамата по силата на
наследствено правоприемство от П.А. Х., който притежава спорните идеални
части от имота по силата покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том III, дело № 871/1972 г.
Всичко изложено идва да покаже, че ответниците не се легитимират
като собственици на целия процесен недвижим имот, поради което и искът
следва да бъде уважен в цялост.
Като последица от горното следва да се отмени, на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот /л. 8/ №67,
том IV, рег. №4488, дело №549 от 2016 г. на нотариус П., в частта в която Н.
Б. Е. е призната за собственик на ½ ид. ч. от - парцел VI – шести, имот
планоснимачен номер 329 и 330, в квартал 43, състоящ се от празно и
застроено място от 490 кв. м., урегулирана, при съседи: улица, Н. и П. Й. П.
на основание давностно владение.
По разноските:
При този изход на делото разноски се следват единствено на ищцовата
страна на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Представен е списък по смисъла на чл. 80
от ГПК. Поради това ответниците ще бъдат осъдени да платят на ищците
сума в общ размер на 1 302 лв. Възражението на адв. И. за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адв. П. е неоснователно, доколкото
последната е процесуален представител на двама ищци, както и съобразно
разпоредбите в Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
6
По обжалваемостта:
На основание чл. 258 и чл. 259 от ГПК настоящият съдебен акт може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд –
Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК ,
спрямо С. П. А., ЕГН: **********, и Р. П. А., ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: гр. К., ул. „Д.“ **, ет. *, че И. Л. С., ЕГН: **********, адрес:
общ. К., с. Ш., ул. „Х. Б.“ 7, Н. Б. Е., ЕГН:**********, адрес: гр. С., ж. к. „Д.“
№**, вх. „*“, ет. *, ап. ***, и К. С. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж. к.
„Д.“ №**, вх. „*“, ет. *, ап. ***, НЕ СА собственици на основание давностно
владение на 1/2 ид. ч. от УПИ III-258, квартал 20 по плана на с. Шишковци,
общ. Кюстендил, одобрен със Заповед № 1334/23.04.1981 г., целият с площ от
549 кв. м., ведно с построените в същия поземлен имот жилищна сграда със
застроена площ от 56 кв. м. и жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.
м., при съседи на поземления имот: от две страни улица, УПИ IV-259, УПИ
II-261, КАТО
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за
собственост на недвижим имот №67, том IV, рег. №4488, дело №549 от 2016
г. на нотариус П., въз основа на обстоятелствена проверка, с който е призната
Н. Б. Е., ЕГН: ЕГН:**********, за собственик на целия УПИ, представляващ
парцел III, пл. номер 258 в квартал 20 по плана на с. Шишковци, общ.
Кюстендил, одобрен със Заповед № 1334/23.04.1981 г., целият с площ от 549
кв. м., ведно с построените в същия поземлен имот жилищна сграда със
застроена площ от 56 кв. м. и жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.
м., при съседи на поземления имот: от две страни улица, УПИ IV-259, УПИ
II-261, в частта с която Е. е призната за собственик на ½ ид. ч. от същия на
основание давностно владение.
ОСЪЖДА И. Л. С., ЕГН: **********, адрес: общ. К., с. Ш.и, ул. „Х. Б.“
*, Н. Б. Е., ЕГН:**********, адрес: гр. С., ж. к. „Д.“ №**, вх. „*“, ет. *, ап.
***, и К. С. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж. к. „Д.“ №**, вх. „*“, ет. *,
ап. ***, да платят на С. П. А., ЕГН: **********, и Р. П. А., ЕГН: **********,
и двамата с адрес за призоваване: гр. К., ул. „Д.“ **, ет. *, сума в размер на 1
302 лв. /хиляда триста и два лева/ - разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
7
на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8