Решение по дело №700/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 468
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Йордан Воденичаров
Дело: 20224100500700
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 468
гр. Велико Търново, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Пламен Борисов

Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500700 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл. 463 ГПК.
Предмет на подадената от името на „Митрекс 1“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление : гр.Благоевград , ул.Покровнишко шосе № 20, с ЕИК ********* в качеството
му на трето лице , ипотекирало собствен недвижим имот за обезпечение на дълга върху
който е проведено принудително изпълнение / публична продан/ по изпълнително дело №
517/2021 г. по описа на ЧСИ С.К. , вписан под № 809 в камарата на ЧСИ, жалба е
извършеното по реда на чл.460 и чл.462 ГПК разпределение на постъпила в резултат на
публичната продан парична сума съгласно постановление от 25.08.2022 г., с искане да
бъде отменено изцяло поради несъответствието му с реда на привилегированите вземания
на взискателите , по конкретно изразено в незачитането на публичното вземане на
Община Велико Търново за сумата 17 353,73 лева, представляваща сбор от такси битови
отпадъци като такова ползващо се с право на предпочтително удовлетворение от втори
ред , включено в хипотезата на чл.136,ал.1, т.2 ЗЗД.
Съдебният изпълнител е изразил подробно становище за неоснователност на жалбата
– разпределението е извършено при спазване на правилата на чл.136, ал.1- ал.4 ЗЗД, а
вземането за такси „битови отпадъци“ не е такова с право на предпочтително
удовлетворяване съгласно ал.1,т.2.
Взискателите / първоначален и присъединени/ , както и длъжникът не са възразили
срещу жалбата в указания им срок.
Жалбата търпи санкция на отхвърляне.
Спорно е дали на лице обезпечило събираемия дълг с учредена ипотека принадлежи
правото на обжалване на разпределението по чл.460 ГПК, доколкото не е сред изрично
посочените в текста на чл.462, ал.1 ГПК лица / длъжник и взискатели/ , на които се
предявява този акт, а в конкретния случай с обжалване като настоящето, без да се вижда
някакъв собствен непосредствен интерес/ възможна благоприятна последица от решението ,
1
каквато е поискана/ фактически се прави опит да се брани право на предпочтително
удовлетворение на присъединения по право взискател Община Велико Търново / което
противоречи на общото начало , че никой не може да упражнява чужди права пред съд ,
освен ако законът изрично не му позволява – чл.26, ал.2 ГПК/, но по аргументи , извлечени
от нормите на чл. 429, ал.3 ГПК и чл.151, ал.1 ЗЗД преобладаващо съдебната практика
приема , че положението му се приравнява на това на длъжника по права и следователно
му принадлежи всичко онова , което същият може да упражни .
Разпределението е дължим акт от съдебния изпълнител, когато паричната сума,
постъпила/ събрана по сметката му в резултат на пряко извършена публична продан, от
плащания на длъжника , от трето задължено лице, от магазини или борси, извършили
продан на движим вещи, се окаже недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели/
първоначален и присъединени по свой почин и по право съгласно изрична повеля на закона
/по изпълнителното дело , т.е. на конкуриращите им вземания- чл.460, ал.1, вр. с чл. 455,
ал.1 ГПК. Актът на разпределението/ документът, който го съдържа / трябва да определя
като израз на установеност и воля, кръга на лицата, притежаващи качеството взискател, т.е.
тези с право на участие в него/ разпределението/ по това изпълнително дело, точните
размери и правни основания/ произход/ вид/ на конкуриращите им вземания, подлежащи
на удовлетворяване, кои от тях се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по
смисъла на чл.136 ЗЗД/ привилегии/, кои от тях не са привилегировани, по какъв ред на
преимущество и/ или по съразмерност се удовлетворяват и по каква сума се полага/
отрежда/ отделя за пълното им и/ или частично удовлетворяване на всеки от тях/ в този
смисъл са непълно установените с текста на чл.460, ал.1, изр.1 и изр.2-ро, във връзка с
чл.456-459 ГПК, рамки/ правила за извършване на разпределението/.
Следователно оплакванията в жалбата срещу акта на разпределението може да се
основават само на конкретни обстоятелства, опорочаващи законосъобразността на
резултатите от горепосочения предмет на определяне, за да е поначало допустимо
упражняването на правото на жалба.
Публичното общинско вземане за такси за битови отпадъци/ чл.6, ал.1, б“а“
ЗМДТ/, свързани с ползването на имота върху който е проведено принудително
изпълнение, съвсем очевидно / и буквално и логически / не е привилегировано в обхвата на
приложното поле на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Фактът , че стойността на възмездната услуга
по сметосъбиране, сметоизвозване и третиране на битовите отпадъци в съоръжения и
инсталации, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места / чл.62-64 ЗМДТ/ се начислява по партидата на имота открита на името
на собственика или ползвателя му , заедно със стойността на дължимия за годината данък
върху него / чл.10, ал.1 ЗМДТ/ и плащането й е съвместно с данъка , не означава , че
понятието „данъци“ в приложното поле на въпросната законова правна норма може да се
тълкува разширително, че да обхваща и таксата . Поради това , че съдържат по повеление
изключителни норми/ извън общата норма на чл.133 ЗЗД, уреждаща еднакво право на всеки
кредитор да се удовлетворява от цялото имущество на длъжника /, установяващи специални
привилегии , разпоредбите на чл.136 ЗЗД следва да се тълкуват стриктно, т.е. недопустимо
е да се прибавят в тях каквито и да било вземания , близки по вид и произход на изрично
посочените/ тук дори няма близост по правен характер и вид/ , нито е допустимо
прилагането им по аналогия/ онова, което изрично го няма, значи го няма, защото тук не са
налице предпоставките на чл.46 ЗНА/ . Така би се стигнало до създаване от съдебната
практика на добавъчни субективни права на предпочтително удовлетворение , каквото
правотворческо правомощие съдът няма. Впрочем този въпрос вече е разрешен в казания
смисъл в т.4 на ТР № 2/22.11.2022 г. по ТД № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС.

Следва да се каже, че от проверката на съда на съдържанието на акта на
разпределението във връзка с документалното битие на изпълнителното производство /
действия , сметки, разходи, официални документи и т.н. / произтича с безусловна
2
категоричност извод за законосъобразността му , обхващаща правата на участие в него на
всички посочени взискатели съобразно реда за привилегировано /пълно и частично/
удовлетворяване на вземанията им/ разноски , главници, лихви/ , установен с правилата на
чл.136 ЗЗД , стойностното им попълване чрез определяне на размера на подлежащите за
получаване суми от получената при проданта цена.


Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата наМитрекс 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление :
гр.Благоевград, ул.Покровнишко шосе № 20, с ЕИК ********* срещу извършеното
по реда на чл.460 и чл.462 ГПК разпределение по изпълнително дело № 517/2021 г. по
описа на ЧСИ С.К. , вписан под № 809 в камарата на ЧСИ, с район на действие ВТОС
съгласно постановление от 25.08.2022 г. като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от съобщаването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3