Определение по дело №1644/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260285
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20201510101644
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

17.11.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Миглена Кавалова

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

1644

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от В.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си - адв. З.В. *** срещу  РИЛСКА СВЕТА ОБИТЕЛ – РИЛСКИ МАНАСТИР с ЕИК *********, представляван от Адрианополския Епископ – Евлогий - игумен.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения: 

           Ищцата твърди, че с ответника са страни по сключен на 08.10.2018г. между тях трудов договор № ЛС-04-18-83 / 08.10.2018г., по който тя заема длъжност ,,общ работник “ в обектите на Рилската света обител, но реално полагала своя труд като се грижела за животните на Манастира, като ги водела на паша, чистела обора и всичко свързано с тях. Твърди, че съвестно и стриктно изпълнявала задълженията си, като изпълнявала всичко каквото й е наредено и повече от година преди случая, който описва в искова молба, по която е образувано делото не е имала нито един почивен ден, независимо че е с ТЕЛК решение, което представила на работодателя при постъпването й на работа. Всяка сутрин излизала със стоката на Манастира, заедно с пастира Георги Станкев около 5.00-5.30ч. и вечер се прибирала след 21.00ч. С допълнително споразумение от 30.01.2019г. възнаграждението по договора й било анексирано и същото нараснало на 561 лв. месечно, като се увеличава с 1% за всяка година трудов стаж. На 25.09.2019г. вечерта след като прибрала стоката от паша заедно с животновъда, при тях дошъл представител на работодателя й, а това е лицето което им поставял задачите - Васил Кърдачки и на нея и на пастира, с който работела заедно забранил и на двамата да изкарват стоката на другата сутрин и ги изгонил, заявил им „висете отвънка“, имайки предвид пред обора, като избутал пастира навън. Погледнал я с подканящ поглед и тя излязла сама, за да не я блъска и нея, опитали да разберат защо е това поведение спрямо тях и спрямо нея в частност, но същият заявил общо, гледайки и жестикулирайки към двамата, че повече няма да ги пуска в обора и да ходим в счетоводството да се разбират. След това й връчили заповед с формулирани въпроси от работодателя, на които въпроси подробно, обективно и точно отговорила и как била гонена и незаконно недопускана до работа от Кърдачки, но въпреки това Игумена нищо не предприел, за да разреши проблема. Отговора на поставените въпроси дала в общо обяснение с пастира Станкев, защото въпросите били еднотипни и към двамата, като и до ден днешен чака „да й се обадят“ както заявили. Няколко пъти й поднасяли документ - предварително изготвен от нейно име до Игумена на Манастира, наименуван „молба“, който категорично отказала да подпише след като се запознала със съдържанието на същата - да бъде прекратен трудовият договор по взаимно съгласие, след което няколко пъти била пращана да се разбере в счетоводството, не постигнали съгласие, ноември 2019 г. отново работила, до  момента на депозиране на исковата молба в съда не е прекратено трудовото правоотношение между страните, описва подавани от нея сигнали до други институции, които сигнали ирелевантни за гражданскоправния, в частност – трудовоправен спор между страните, с който е сезиран съдът. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати  на основание чл. 128, ал. 2 КТ - неплатено трудово възнаграждение за месец септември 2019г. което възлиза на сумата от 432, 00 лв. за отработените и незаплатени работни дни през месец септември 2019г., както и мораторна лихва в размер на 45, 00лв. и на основание чл. 213, ал. 2 от КТ – дължимото обезщетение за незаконното недопускане на работа, което от 26.09.2019г. до датата на депозирането на настоящата искова молба в съда в размер на 6 732, 00 лв., както и мораторна лихва в размер на 308, 00лв., както и законната лихва върху посочените и неплатени в срок възнаграждение и обезщетение, считано от датата на депозирането на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника,  в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по чл. 128, ал. 2 КТ и чл. 213, ал. 2 КТ и недопустимост на претенцията за мораторна лихва.

           2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:

           Предявени са искове с правно основание чл. 128, ал. 2, чл. 213, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: ответникът не оспорва, че между страните в процеса е налично валидно трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор № ЛС-04-18-83 /08.10.2018г., по който ищцата заема длъжността ,,общ работник “ в обектите на Рилската света обител.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съгласно разпределението на доказателствената  тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, по иска с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ, доколкото ответникът не оспорва, че е налице между страните в процеса е налично валидно трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор № ЛС-04-18-83 /08.10.2018г., по който ищцата заема длъжността ,,общ работник “ в обектите на Рилската света обител, следва да докаже останалите предпоставки за дължимост на претендираното трудово възнаграждение и неговия размер, по иска с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ ищцата следва да докаже по безспорен начин твърденията си за недопускане до работа в посочения времеви период.

           Ответникът следва да докажат възраженията си, направени в отговора на исковата молба – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи, както и фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.  

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на страните на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

           Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора по нея документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, по искането за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, съдът обявява на страните, че ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, след изслушването им. Следва да се допуснат по искане на страните по двама свидетели в режим на довеждане за установяване на изложените в исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства – на ищцата при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, както и да се изискат посочените в исковата молба справки от ТП на НОИ – Кюстендил и Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил.

           На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2020г. от 09, 50 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищцата се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, депозиран от ответника.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора по нея документи като доказателства по делото.

           ДОПУСКА до разпит в режим на довеждане за датата на първото по делото открито съдебно заседание по двама свидетели на страните за установяване на изложените в отговора на исковата молба обстоятелства.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

           Да се да се изискат посочените в исковата молба справки от ТП на НОИ – Кюстендил и Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил.

 

           Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: