№ 6707
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Силвана Гълъбова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100506993 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 131038/19.04.2024 г. на „С.Б.“ ЕООД,
чрез адв. С. В. (с пълномощно на л. 19 от делото на СРС), срещу решение №
4654/15.03.2024 г. по гр. д. № 38561/2023 г. на Софийски районен съд, 65 състав, с
което са отхвърлени предявените от „С.Б.“ ЕООД срещу Н. В. А. положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр.
чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че Н. В. А. дължи на „С.Б.“
ЕООД сумата от 1200 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение
по Договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г., ведно със законната
лихва от 03.04.2023 г. до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 34,33
лв. - мораторна лихва за периода 23.12.2022 г. до 04.04.2023 г., за които суми е
издадена заповед № 2779/17.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 4306/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 състав.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и
поради необоснованост. Отправя се искане за отмяна на решението и уважаване на
предявените искове. Акцентира се, че неправилно СРС е приел, че работодателят не
бил изправна страна по договора за повишаване на квалификация, защото втората част
от обучението не била проведена, тъй като служителката Н. А. постъпила молба за
напускане. Нямало изискване молбата да е в писмена форма, поради което съдът
неправилно е оценил електронно писмо от 03.10.2022г., от което е видно, че
служителката е уведомила работодателя, че ще напуска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Н. В. А. с пълномощно на л. 28
1
от делото на СРС), чрез адв. Е. Д., взема становище за неоснователност на жалбата.
Изтъква, че претенцията за неустойка е неоснователна, поради непълнолетие на Н. А.
към момента на сключване на договора за повишаване на квалификацията, като
същият не е потвърден от родител. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо и не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми. Във връзка с доводите в жалбата намира следното:
За да отхвърли предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове по
чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД и чл.234, ал.3, т.2 КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел, че към 05.11.2022год. /датата на прекратяване на
ТПО/ ищецът, като работодател не е изпълнил задълженията си да проведе и двата
квалификационни курса, съобразно договореното, поради което като неизправна
страна не може да претендира от ответницата неустойката по чл.13 от договора,
свързана с неизпълнение от негова страна на задължението по чл.12 от същия.
Решението е правилно.
Основателността на предявения иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД и
чл.234, ал.3, т.2 КТ е обусловена от следните правопораждащи факти: 1/ наличието на
облигационна връзка - двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от
което да възниква задължение за изпълнение; 2/ че кредиторът /ищецът/ е изпълнил
задълженията си по сключения договор /или че е бил готов да ги изпълни/; 3/
уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на задължението на
ответника да работи при работодателя през уговорения срок.
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени
доказателства по делото се установява, че между страните е възникнало на 22.03.2022
год. трудово правоотношение, по силата на което ответникът изпълнявал длъжността
„готвач, заведение за бързо хранене”. Установява се, че между страните бил сключен и
Договор за повишаване на квалификация от 09.05.2022 г. към трудов договор №
38/22.03.2022 год. По силата на последния ищецът поел задължението да подготви и
проведе обучение за повишаване на квалификацията на служителя под формата на два
курса - „Basic Shift Management Class” и “Advanced Shift Management Class” в срок от
шест месеца от подписване на горепосочения договор. Съобразно уговореното в чл.12
от него служителят се задължил да не прекратява трудовото правоотношение по време
на обучението и 18 месеца след неговото завършване. В чл.13 от горепосочения
договор страните постигнали съгласие в случай, че служителят прекрати едностранно
2
трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете по чл.12, същият да дължи на
работодателя неустойка в размер на 1 200.00 лв. Първият курс от Обучението на
ответника е приключило на 07.07.2022г., като съгласно чл. 5 от договора за повишаване
на квалификация, работодателят е следвало да проведе втория курс три месеца след
провеждането на първия или до 07.10.2022г. С молба с вх. № 7632/05.11.2022год. Н. А.
е отправила искане за прекратяване на трудовото й правоотношение с ищеца „С.Б.“
ЕООД, на основание чл.327,ал.1,т.6 от КТ, считано от връчването на молбата. Видно от
резолюцията в горния десен ъгъл на документа искането на ответника е било
удовлетворено. Със заповед № 8038/05.11.2022 г. считано от 05.11.2022г. трудовото
правоотношение между страните е било прекратено, на основание чл. 327, ал.1,т.6 КТ.
По делото е представена електронна кореспонденция между служители на „С.Б.“ЕООД
като от електронно писмо от 12.09.2022год. е видно, че провеждането на курса
„Advanced Shift Management Course“ е планирано в седмицата от 13 до 15 октомври,
като няма данни това писмо да е изпратено до служителката Н. А.. В електроннмо
писмо от 03.10.2022год. се посочва, че служителката Н. А. няма да вземе участие в
обучението, тъй като е подала молба за напускане и е в предизвестие.
В разпоредбата на чл. 234 КТ, законодателят е предвидил възможност за
сключване на договор за повишаване на професионалната квалификация и
преквалификация на работника или служителя, като ал. 2 на посочената норма
определя минималното съдържание на договора, а съгласно ал. 3, страните могат да
уговарят и други допълнителни клаузи, отнасящи се до задължението на работника
или служителя да работи при работодателя за определен срок и отговорността на
работника или служителя. Страните могат да уговорят отговорност за две форми на
неизпълнение: незавършване на обучението и неизпълнение на задължението за
работа през уговорения срок за задължителна работа. Страните по договор за
повишаване на квалификацията целят постигането на благоприятни за тях последици
чрез повишаване на равнището, степента, знанията и уменията на работника или
служителя в рамките на опредЕ.та професия или специалност. Обучението за
повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов
процес по предоставяне на работната сила. Целта на разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 2
КТ е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател след
успешното повишаване на квалификацията да компенсира разходите за обучение. По
отношение на изпълнението на договора и отговорността при неизпълнение са
приложими общите правила на гражданския закон /в посочения смисъл – решение №
665 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г. на ВКС, IV ГО/.
В случая изпълнението на задължението на ответника по чл. 12 от процесния
договор е било обезпечено с клаузата на чл. 13. По своята правна същност това е
клауза за неустойка – чл. 92, ал. 1 ЗЗД – съглашение, което има за предмет задължение,
което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение на една от
страните /в случая ответника/. Същото установява предварително размера на
обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение.
Установи се, че в предвидения срок работодателят е подготвил и провел
обучение за повишаване квалификацията на служителя под формата на курс – "Basic
Shift Management Class" в периода 05-07.07.2022 г., който ответникът е завършил
успешно.
Не се установява в условията на пълно и главно доказване обаче
работодателят да е подготвил и провел обучение за повишаване квалификацията на
служителя под формата на втория курс – "Advanced Shift Management Class". По
отношение на този втори курс е представена електронна кореспонденция от 12.09.2022
г. – имейл от S.T. до BG Managers ALL, в който е посочено, че курсът ще се проведе в
3
седмицата от 13 до 15 октомври в гр. София. Тази електронна кореспонденция не
доказва провеждането на втория курс, поради което от нея не може да се направи
извод за неговото действително осъществяване. Твърденията на ищеца са, че
ответникът е прекратил едностранно трудовото правоотношение, преди да завърши
втория курс на обучение, подготовката и провеждането на който обаче не се
установяват от ангажираните по делото доказателства. Освен това, както и сам ищецът
посочва Н. А. е подала молба за напускане на 05.11.2022г., поради което дори да се
кредитират твърденията на работодателя, че е провел и втория курс на обучение в
периода 13-15 октомври, остава открит въпросът защо в него не е взела участие и
служителката, която е подала молба за напускане 20 дни по-късно. Неподкрепени от
доказателствената съвкупност остават и твърденията на работодателя, че служителката
е подала предизвестие за напускане на 03 октомври, тъй като по делото такива
доказателства не са представени – напротив единствената молба за напускане на Н. А.
е от 05 ноември и в случая прекратяването на ТПО е на основание чл.327,ал.1,т.6 от
КТ (продължжаване редовна форма на обучение), което не предвижда отправяне на
предизвестие от работника.
След като не се установява изпълнение на задължението на ищеца да
подготви и проведе обучението за повишаване квалификацията на ответника под
формата на двата уговорени курса – "Basic Shift Management Class" (основен курс за
управление на смяна) и "Advanced Shift Management Class" (курс за управление на
смяна за напреднали), доколкото съдът приема за недоказано подготвянето и
провеждането на втория курс, то не може да се приеме, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за неустойка по чл. 13 от договора.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС потвърдено, като правилно.
По разноските:
При този изход на спора в полза на Н. В. А. следва да се присъди сумата в
размер на 500,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4654/15.03.2024 г. по гр. д. № 38561/2023 г. на
Софийски районен съд, 65 състав.
ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. **** да заплати на Н. В. А., ЕГН: ********** ,с адрес в гр.Варна,
ж.к.“**** сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5