№ 60
гр. Елхово, 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20222310200168 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС – 19 от 17.01.2022 година,
издадено от Председателя на ДАМТН гр. София П.Г., с което на основание чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/ на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“, ЕИК *********, представлявано от Изп. директор Ц.Б., е
наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за неизпълнение на
предписание по чл.190а, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от Закона за водите.
Срещу това НП е подадена жалба от Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, чрез ст. юрисконсулт В.В., с която се желае
отмяна на същото като незаконосъобразно и неправилно. Заявява се на първо място, че
при съставяне на АУАН не е спазен срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, тъй като
нарушението е извършено, както сочи и АНО, на 01.02.2021г., а АУАН е съставен след
повече от три месеца – на 26.07.2021г. На второ място се твърди нарушение и на чл. 34,
ал.3 от ЗААН като не е бил спазен 6-месечния срок от съставянето на АУАН за
издаване на НП и че атакуваното НП не е издадено на датата, посочена в същото. Сочи
се, ако НП е издадено на 17.01.2022г. не би имало никаква причина да не се изпрати от
АНО, респективно да не се връчи своевременно на ДПУСЯ. На трето място се твърди,
че в оспореното НП липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и че нито в АУАН, нито в НП са посочени конкретни задължения на
собственика на язовира, които не са изпълнени. На последно място се сочи, че ако
съдът приеме, че нарушението е извършено от ДПУСЯ, при условията на евентуалност
се желае НП да бъде отменено, тъй като случаят е маловажен, поради което следва да
1
се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща
представител в съдебно заседание, но в депозирано писмено становище се излагат
подробни съображения във връзка със законосъобразността на издаденото наказателно
постановление и се желае същото да бъде потвърдено.
ЯРП-ТО Елхово, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно
заседание и не са изразили становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.08.2020 година свидетелите Д.Д. и Е.М., първия на длъжност „главен
инспектор“, а втората на длъжност „ст.инспектор“ в РО НЯСС „Югоизточна България“
офис Ямбол, към ГД НЯСС при ДАМТН, заедно с представител на ДПУСЯ – Л.Х.,
експерт хидроинженер, извършили проверка на техническото и експлоатационното
състояние на язовир с ПИ 61738.45.216 /000216/, находящ се в землището на с.Раздел,
общ. Елхово, обл. Ямбол, предоставен за управление на ДПУСЯ, видно от
приложеният към АНП Акт за публична държавна собственост № 3941 от 02.02.2019г.
Констатациите от проверката са отразени в съставения на 18.08.2020 година /с изх. №
06-02-80 от 21.08.2020г./ Констативен протокол от проверка и контрол на язовирна
стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, приложен като
доказателство по делото. В него е посочено, че в момента на проверката водния откос
на язовира е заскален и обрасъл с новоизрасла храстовидна растителност. В същият
протокол са дадени на основание чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ и предписания на собственика
на язовира, едно от които е да се почисти водния откос от храстовидна растителност в
срок до 31.01.2021 година. Констативния протокол е подписан от лицата, извършили и
присъствали на проверката, вкл. и от представителят на ДПУСЯ, след което е бил
изпратен на ДПУСЯ, получен на 25.09.2020г., видно от приложената обратна разписка
за връчване на писмо с изх. № 85-01-950 от 18.09.20г. на ДАМТН, към което е
приложен Констативния протокол.
След изтичане на посоченият срок за изпълнение на даденото предписание от
18.08.2020г., на 25.05.2021 година отново е била извършена проверка от свидетелите
Д.Д. и Е.М., заедно с представител на ДПУСЯ – П.П. – ръководител регионално звено,
ТП – Ямбол, ДПУСЯ, на същият язовир с ПИ 61738.45.216 /000216/, находящ се в
землището на с.Раздел, общ. Елхово, обл. Ямбол. Във връзка с извършената втора
проверка е съставен Констативен протокол с изх. № 09-01-26 от 27.05.2021г. от
проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатацията, приложен по делото. В хода на тази проверка, извършена чрез оглед и
обход, комисията установила, че водният откос е с високо водно ниво, не е почистен и
2
с наличие на храстовидна растителност, като в този смисъл не било изпълнено
даденото предписание в протокол с изх. № 06-02-80 от 21.08.2020г. да се извърши
почистването на водния откос със срок до 31.01.2021 година. Констативния протокол
от 25.05.2021 година е подписан от лицата, извършили проверката, както и от
присъствалият на проверката посочен в него представител на ДПУСЯ.
След констатациите от проверката на 25.05.2021г., до Изп. директор на ДПУСЯ
е изпратена покана с изх. № 85-02–370 от 01.07.2021 година за явяване за съставяне на
АУАН по Закона за водите във връзка с Констативен протокол № 09-01- 26 от
27.05.2021 година, като се яви той лично или упълномощен от него представител на
26.07.2021 година в 13.00 часа на посоченото в поканата място – РО НЯСС – ЮИБ на
ГД НЯСС при ДАМТН в гр. Ямбол. Със същата покана Изп. директор на ДПУСЯ е
уведомен, че при неявяване на посочената дата, АУАН ще бъде съставен в негово
отсъствие по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
На 09.07.2021г. Изп. директор на ДПУСЯ е упълномощил П.Г.П. –
ръководител РЗ, ТП Ямбол да представлява ДПУСЯ пред ДАМТН и всички
структурни звена на Агенцията като извърши всички необходими правни и фактически
действия във връзка със съставянето, връчването и получаването на АУАН по ЗВ във
връзка с Констативен протокол № 09-01-26 от 27.05.2021 година и Констативен
протокол № 09-01-32 от 17.06.2021 година.
На 26.07.2021г. се явил упълномощеният от Изп. директор на ДПУСЯ П.П. и
свидетелят Д.Д., в присъствието на колегите си Е.М. – свидетел по установяване на
нарушението и М.И. – свидетел при съставянето на АУАН, както и на П.П., съставил
против ДПУСЯ Акт за установяване на административно нарушение № 09–009 от
26.07.2021 година за това, че на 25.05.2021 г. при извършена на основание чл.190, ал.4,
т.2 от Закона за водите проверка на язовир ПИ 61738.45.216 /000216/, находящ се в
землището на с.Раздел, общ. Елхово, обл. Ямбол, с предоставени права за управление
на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, съгласно АПДС
№ 3941 от 02.12.2019г., за който е бил съставен Констативен протокол № 09-01-26/
27.05.2021 г., е установено, че водният откос не е почистен от храстовидна
растителност в указаният с дадените по-рано предписания в Констативен протокол от
оглед на язовирна стена и съоръженията към нея с № 06-02-80 от 21.08.2020г. срок -
31.01.2021г. и с това на 01.02.2021г. ДПУСЯ е нарушило чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
АУАН е подписан от актосъставителя Д., от свидетелите И. и М., както и от
редовно упълномощеният от Изп. директор на ДПУСЯ П.П.. Съставеният АУАН е бил
връчен на Петров, като при съставянето на АУАН последният не е вписал възражения.
В 7- дневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, на 29.07.2021г. са постъпили в ДАМТН писмени възражения във
връзка със съставеният АУАН от Зам. изп. директор на ДПУСЯ. В същите се твърди,
3
че контролния орган не е установил, че ДПУСЯ е извършило на 01.02.2021г. соченото
нарушение на чл. 190а, ал.2 от ЗВ, че са били съставени два АУАН за едно и също
нарушение, че от неизпълнението на дадените предписания не са произлезли вредни
последици и че ДПУСЯ е предприело действия, с които да се осигури почистването на
язовирната стена от дървесна и храстовидна растителност.
На 17.01.2022г. въз основа на съставения АУАН № 09-009 от 26.07.2021г.,
Председателя на ДАМТН гр. София П.Г., издал атакуваното Наказателно
постановление № НЯСС – 19, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК *********,
представлявано от Изп. директор Ц.Б., е наложена имуществена санкция в размер на
1000.00 лева за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от Закона
за водите. АНО е коментирал в издаденото НП постъпилото в срока по чл. 44, ал.1
ЗАНН възражение, като е посочил, че същото е неоснователно. Така издаденото
Наказателно постановление е връчено на ДПУСЯ на 01.03.2022 година, видно от
приложеното известие за доставяне. Жалбата против това НП е подадена пред АНО на
15.03.2022 година.
От приложената към АНП Заповед № 276 от 18.05.2021г. на Председателя на
ДАМТН, се установява материалноправната компетентност на определени служители
на ДАМТН, между които и Е.М., Д.Д. и М.И. да контролират предписанията на
комисиите по чл.138а, ал.3 от ЗВ, да контролират мерките за осигуряване на изправно
техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им
експлоатация, да дават задължителни предписания на собствениците на язовирните
стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение и
да съставят актове за установяване на нарушения по чл. 200, ал.1 т. 13а, 18, 22 и т.38-
43 вкл. от ЗВ.
От приложеният Констативен протокол от проверката на 25.05.21г. и от
показанията на св. Д. и М. е видно, че от ДПУСЯ са изпратили до ДАМТН писмо от
15.04.2021 г., в което молят за удължаване на срока за изпълнение на дадените през
2020 година предписания, но този срок не е продължен, тъй като е прието, че е
достатъчен, за да се изпълни предписанието.
Горната фактическа обстановка се установява от приложената по делото
административно-наказателна преписка, от представеното от жалбоподателя писмено
доказателство – договор за дарение от 31.10.2019г., и от показанията на разпитаните в
хода на съдебното дирене свидетели – актосъставителят Д.Д., свидетелят по
установяване на нарушението Е.М. и свидетелят по съставянето на АУАН - М.И..
Същите изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от
всеки от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателя и освен това, няма данни по
делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на
4
тези свидетели, поради което съдът ги кредитира. Свидетелите Д. и М. са категорични
в показанията си, че по време на проверката на 25.05.2021г., извършена на процесния
язовир ПИ 61738.45.216 /000216/, находящ се в землището на с.Раздел, обл. Ямбол, са
констатирали, че не е било изпълнено от стопанисващият го - ДПУСЯ дадено на
18.08.2020г. задължително предписание да се почисти водния откос на язовира от
храстовидна растителност, със срок на изпълнение 31.01.2021г. Показанията на тези
свидетели се подкрепят и от приложената АНП и от соченото като постъпило на
15.04.2021г. писмо от ДПУСЯ с искане да бъде продължен даденият срок до
31.01.2021г. за изпълнение на посочените предписания от 18.08.2020г., т.е. по
категоричен начин събраните доказателства по делото сочат, че към 25.05.2021г. не е
било изпълнено даденото задължително предписание след проверката на 18.08.2020г.
за почистване от храсти на водния откос на язовира, което не се и отрича от
жалбоподателя.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с правен
интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 14 -дневен
срок.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните
съображения:
Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно
процесуалноправна законосъобразност на атакуваното НП, съдът не констатира да са
налице процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на
издаденото НП. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя –
ДПУСЯ е ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се производство по
установяване на нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни
органи, в надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат
всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В
АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно
формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци,
посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Актосъставителят и АНО правилно са
посочили нарушената норма – чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, която визира
задължения на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
предписанията на комисията от упълномощени лица, които са дадени в изпълнение
правомощията им по чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, вкл. и да се посочи срок за тяхното
изпълнение /на което кореспондира задължението на собствениците на язовирните
стени и/или съоръженията към тях да ги изпълнят в този срок/. Самият чл. 200, ал. 1, т.
39 от ЗВ сочи, че се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до
20000 лв., физическо или юридическо лице, което не е изпълнило предписание по чл.
5
138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал.2 от ЗВ. С оглед на това е налице пълно
съответствие между описаното административно нарушение и посочената правна
квалификация.
Направеното от жалбоподателя възражение, че не са спазени сроковете по чл.
34, ал.1 и 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП, съдът не възприема.
Нормата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, действала към момента на съставяне на акта, е
предвиждала, че не се образува административно- наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Съгласно съдебната практика предвиденият по-дълъг срок се прилага
само в случаите, когато извършителят е неизвестен, а когато извършителят е известен,
органите, осъществяващи функции по установяване на административни нарушения
следва да отчитат само по-краткия тримесечен срок. В настоящия случай нарушението
и нарушителят са открити от контролните органи на 25.05.2021 г. при извършената
последваща проверка. В този смисъл, след като актът е съставен на 26.07.2021 г., то се
налага изводът, че е бил спазен тримесечния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Наличието
на извършено нарушение е било констатирано и установено, при последваща проверка,
извършена от контролните органи на 25.05.2021 г., поради което не би могло да се
приеме, че нарушителят е бил открит, преди да е било установено извършването на
самото нарушение, нито пък да се предполага, че такова ще бъде извършено от
субектът, на който е било дадено предписанието. Именно и затова тримесечният срок
по чл. 34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече от момента, когато органът, контролиращ
изпълнението на дадените задължителни предписания, е констатирал, че същите не са
изпълнени, което в случая е направено на 25.05.2021г. Актът е съставен и в рамките на
едногодишния срок от извършване на нарушението, поради което не са налице
основания да се приеме, че същият е съставен в нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Атакуваното НП е издадено в шестмесечния срок от съставяне на акта, като
обстоятелството, че е изпратено по-късно за връчване на адресата, е ирелевантно в
случая и не е основание да се твърди и да се приеме от съда, че НП не е издадено на
посочената в него дата на издаване. Видно от твърдението на АНО и от изпратеното
копие от проект на НП № ПНП-НЯСС-24 от 14.01.2022г., на посочената дата е бил
съставен от Е.П. и съгласуван на 17.01.2021г. от Елена Величкова, двете на длъжност
ст. експерт в Отдел ИА ГД НЯСС проект на НП, след което Председателят на ДАМТН
е подписал същия на 17.01.2022г. Поради изложеното съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения.
Досежно материалноправната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Не е спорно, че на ДПУСЯ е възложено управлението и стопанисването на
6
процесния язовир, находящ се в землището на село Раздел, общ. Елхово,
представляващ ПИ № 61738.45.216 /000216/, което се установява и от Акт за публична
държавна собственост № 3941 от 02.12.2019 година. В качеството на управляващ и
стопанисващ язовира, на ДПУСЯ са дадени задължителни предписания с Констативен
протокол № 06-02-80 от 21.08.2020 година от контролни органи, имащи право да дават
такива предписания съгласно ЗВ, с указания в срок до 31.01.2021 година да се
предприемат необходимите действия за почистването на водния откос от храстовидна
растителност. Не се спори, че предписанията са доведени до знанието на
представляващият ДПУСЯ.
Въпреки задължителния си характер, тези предписания не са били изпълнени в
определения срок, а и до 25.05.2022г., което от своя страна се установява по безспорен
начин от показанията на свидетелите Д. и М.. Чрез бездействието си в определения
срок, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на констатираното
нарушение. Срокът за изпълнение на предписанията е до 31.01.2021 година и
следователно за жалбоподателя е съществувала правноустановената възможност да
изпълни предписанието до тази дата. Нарушението е констатирано след изтичане на
дадения срок, на 25.05.2021 година, като правилно АНО е посочил като дата на
извършване на нарушението 01.02.2021г. – денят, следващ изтичането на даденият
срок за изпълнение на посоченото предписание за почистване на водния откос.
Административно – наказателната отговорност на едноличните търговци и
юридическите лица се ангажира по реда на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с
неизпълнение на задължения на ЮЛ и ЕТ към държавата или общините при
осъществяване на тяхната дейност. В конкретния случай при осъществяване на
дейността си, ДПУСЯ не е изпълнило задълженията си, произтичащи от разпоредбите
на Закона за водите - не е изпълнило предписание на контролен орган, поради което
следва да понесе съответната санкция. Преценката обхваща единствено
съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността факти и
обстоятелства, без да се преценя съответствието на предписанието с материалните
и/или с процесуалните изисквания на Закона, като защитата срещу евентуалната
незаконосъобразност на дадените задължителни предписания и срока за изпълнението
им, е следвало да се реализира по друг процесуален ред и в друго производство, като
по делото не са налице данни ДПУСЯ да е реализирала това свое право.
От обективна страна са осъществени признаците на състава на
административно нарушение по чл. 190а, ал.2, във вр. с чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като
вмененото нарушение е извършено чрез неизпълнение на задължение за изпълнение
определено действие, което е безспорно установено. Предприетите впоследствие
действия след извършване на проверката и след съставяне на процесния АУАН, които
жалбоподателя е посочил в представеното писмено възражение по съставеният АУАН,
7
не заличават факта на неизпълнение на задължението по горепосочената разпоредба от
ЗВ от страна на ДПУСЯ, като управляващ въпросния язовир и съоръженията към него.
В случая адресат на издаденото задължително предписание е било ДПУСЯ,
което е юридическо лице, следователно правилно е определен вида на наказанието,
като е наложена имуществена санкция. Същата е определена в минималния размер на
предвидения в закона такъв - от 1000 до 20000лв. Съдът намира, че наложената
санкция от 1000.00 лева е правилно определена, като са били взети предвид всички
обстоятелства, визирани в чл. 27 от ЗАНН. Това наказание съответства на конкретната
степен на обществена опасност на деянието и се явява съответно на целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което и същото се явява справедливо.
Съдът счита, че в случая не се касае за маловажен случай на административно
нарушение и не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата чл.28 от
ЗАНН, като напълно споделя направения извод в тази насока от АНО в обжалваното
НП. Легалното определение на понятието „Маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9
от НК, като това е този случай, при който извършеното престъпление, в случая
административно нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление/нарушение от съответния вид. Нарушението не би могло да се
квалифицира по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени
отношения, очертани в чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗВ, а именно - предотвратяване или
намаляване на вредните последици за човешкия живот, и здраве, околната среда,
културното наследство и стопанска дейност, свързани с вредното въздействие на
водите. А това се постига чрез извършване на контрол за техническото състояние и
безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях – чл. 2, ал. 2, т.
8 от ЗВ. Неизпълнението на дадените предписания и респ. занижен контрол за тяхното
изпълнение в посочените срокове биха довели до непредвидими последици за аварии и
злополуки, а в някои случаи с огромни мащаби. Освен това, законодателят е определил
относително висок минимален /1000лв/, а и особено висок максимален размер
/20000лв/ на санкцията за това нарушение, с което е показал отношението си към този
вид деяния.
Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител – юрист Елена
В.Златева искане за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът намира за
основателно. В случая съдът приема, че жалбоподателят е извършил соченото адм.
нарушение и следва да понесе адм. наказание, предвидено по Закон. Съгласно чл. 63д,
ал.1 и 4 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение
8
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Доколкото в нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК
няма установено правило за определяне и присъждане на възнаграждение за
осъществена защита от юрисконсулт, следва във връзка с чл. 144 от АПК, да се
приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
/възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева/, като
дължимите разноски следва да бъдат определени в минималния размер от 80.00 лева с
оглед изготвяне само на писмено становище без участие в с.з., и тази сума да се
присъди в тежест на жалбоподателя.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, вкл. и юриск.
възнаграждение не следва да бъде уважено предвид изхода от делото – липсва отмяна
на обжалваното НП, прието е, че има извършено адм. нарушение.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № НЯСС – 19 от 17.01.2022 година, издадено от Председателя
на ДАМТН гр. София П.Г., с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона
за водите на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“,
ЕИК *********, представлявано от Изп. директор Ц.Б., е наложена
имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за неизпълнение на
предписание по чл.190а, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, ЕИК *********, със седалище в гр. София, бул. „Княз Александър
І“, № 12 и адрес за кореспонденция гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“, № 9,
представлявано от Изп. директор Ц.Б., ДА ЗАПЛАТИ на ДАМТН гр. София,
представлявана от П.Г., направените по делото разноски за осъществена
защита от юрисконсулт в размер на 80.00 лева /осемдесет лева/.
НЕ УВАЖАВА искането на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ София, представлявано от Изп. директор Ц.Б., за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ямбол по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните,че е изготвено.
9
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
10