Номер 114527.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасVIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ПЕТЯ К. ГЕОРГИЕВА
Секретар:ЗЛАТКА С. КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ К. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20202120203664 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод жалбата на Т. И. П. ЕГН ********** с адрес на
местоживеене **** против наказателно постановление № 19-0769-006855/13.03.2020г.,
издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“-Бургас, с
който за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 750 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
три месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение
са отнети 12 контролни точки. Иска се отмяна на електронния фиш, като в жалбата се сочат
доводи за законосъобразност и необоснованост.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения преклузивен срок за обжалване.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.10.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 22.09.2019г. в 11:38 часа в гр.Бургас, по ПП-9, км.249+100 в посока
от ПВ „Юг“ към КПП-3 е управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ *** с наказуема скорост
1
107 км/ч. при разрешена за населено място 50 км/ч., въведена с пътен знак В-26 в нарушение
на чл.21, ал.2 от ЗДвП, Скоростта е фиксирана и заснета с АТСС TFR1-М № 510/07, клип №
8960 и приспадната допустима грешка от -3%. Водачът, от своя страна е попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП.
При съставянето на акта жалбоподателят е написал, че не е съгласен и ще подаде
възражение в срок. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмено възражение, в
което е посочил, че след направена справка от негова страна е било установено, че на
22.09.2019г. процесният автомобил е бил управляван от лицето И.М.С. Представена е
декларация на последния, че той е управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ *** на
22.09.2020г. и е извършил нарушението по акт за установяване на административно
нарушение № 449762/17.10.2019г.. Административнонаказващият орган е приел
фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 750 лева, лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, като в съответствие с Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение
са отнети 12 контролни точки.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Налице са всички законоустановени реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е
съставен в предвидения в чл.34 от ЗАНН тримесечен срок от установяване на нарушителя, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставяне на акта.
Установените с акта фактически обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя В.П. представената декларация по чл.188 от ЗДвП, приложената снимка от
клип и удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка на
същото, както и справката за собственост на процесния автомобил, като няма основателна
причина тяхната доказателствена стойност да не бъде ценена.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените със системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Предвид обстоятелството, че скоростта е установена
със система, която е одобрена по предвидения ред, резултатите от нея могат да се ползват,
като годно доказателство. Нарушението, което се вменява на жалбоподателя е доказано по
несъмнен начин от обективна и субективна страна. Същото е констатирано чрез АТСС
TFR1-М № 510/07, която е регистриран тип средство за измерване в Българския институт по
метрология и отговаря на изискванията за този тип измервателни средства. Системата е
преминала последваща проверка, видно от представения по делото протокол от проверка.
2
Съгласно чл.188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Алинея втора предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. От приложената към делото справка за собственост се установява, че процесния
автомобил „***“ с рег.№ *** е собственост на ****ООД Булстат **. Видно от приложената
декларация по чл.188 от ЗДвП от 07.10.2019г. законният представител на дружеството
И.К.И. е посочил, че на 22.09.2019г. автомобилът е управляван от жалбоподателя Т. И. П. .
Последният от своя страна на същата дата е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в
която е потвърдил това обстоятелство. Три месеца по-късно с декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП от дата 07.01.2020г. Т. И. П. и декларира, че на 22.09.2019г. не той, а И.К.И. е
управлявал процесното моторно превозно средство.
При тези фактически данни съдът приема, че правилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Единственият
законоустановен и допустим начин, по който се доказва, че собственикът или законният
представител на юридическо лице не е управлявал процесния автомобил към момента на
установяване на нарушението е попълването на декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
следва да се посочат имената на лицето, което е извършило нарушението. Това е сторено,
като в един и същ ден на 07.10.2019г. и двамата съдружници и законни представители на
дружеството са попълнили декларации по чл.188 от ЗДвП, в които декларираните от тях
обстоятелства не са в противоречие. Със спомената декларация жалбоподателят е
потвърдил, че той е извършил нарушението. Доказателствената стойност на последващо
попълнената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от жалбоподателя не може да бъде ценена
от съда по причина, че декларираните в нея данни касаят процедурата по издаване на
електронен фиш, а не тази по издаване на наказателно постановление.
Нарушението е доказано от обективна и субективна страна и не представлява маловажен
случай, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните нарушения от този вид.
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50 км/ч. - с глоба 700
лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. Наложените
административни наказания глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 месеца са индивидуализирани в съответствие със
закона от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
Мотивиран от гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
3
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-006855/13.03.2020г., издадено
от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“-Бургас, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП на Т. И. П. ЕГН ********** с адрес на местоживеене **** е наложено
административно наказание глоба в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца, като в
съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както
и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са
отнети 12 /дванадесет/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4