МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №1072/2015ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД –НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненският
окръжен прокурор е внесъл за разглеждане в Окръжен съд Варна обвинителен акт и
е повдигнал обвинение срещу :
1.Г.П.Г.
, както следва:
-
по чл.
142 ал. 2 т. 2 пр. 1 вр. ал. 1 от НК- за това,
че на
17.05.2015г. в гр. Варна, около
к.к. "Златни пясъци", в съучастие като съизвършител с М.С.Н., отвлякъл
Ж.-П.А.З., като деянието е извършено от
две лица;
-
по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК- за това,
че за периода 17.05.2015г. - 18.05.2015г. в местност „Ален
мак'" край гр. Варна, в района на село Кранево, обл. Добрич, в района около гр. Каспичан, обл. Шумен и в гр.Шумен, при условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършител с М.С.Н.,
отнел чужди движими вещи - 1 брой портфейл,
2 броя банкови карти, 1 брой метална гривна със златни накрайници под формата на мечета, 1 брой
златен синджир с дължина 60cm,
1
брой
златен синджир с дължина 80см, 1 брой златна арабска монета с бели камъни, 1 брой пръстен
от бяло и жълто злато с овален топаз и 24 брилянта, 1 брой пръстен от бяло и
жълто злато с бели камъни, 1 брой пръстен от бяло и жълто злато с 3 броя светли
диаманта, 1 брой часовник „GC"
е
метална верижка, сумата от 1200 лева, сумата от 450 евро и 2 броя секретни
ключа, всичко на стойност 18 145.32 лева, от владението на Ж.-П.А.З., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване;
-
по чл. 206 ал. 1 от НК- за това, че на 17/18.05.2015г. в околностите на
гр. Варна противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел -мобилен
телефон „Айфон" ведно със сим-карта
на стойност 626 лева, собственост на Ж.-П.А.З.;
-
по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл.
20 ал. 2 от НК -за това, че на 18.05.2015г. в местност „Ален мак" гр.
Варна, при условията на повторност, в съучастие като
съизвършител с М.С.Н., отнел чужда движима вещ -
мобилен телефон „Самсунг Галакси мини" без сим-карта, на стойност 263.20 лева, от владението на Ж.- П.А.З.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е
немаловажен;
-
по чл. 249 ал. 1 пр. 1 вр. чл.
26 ал. 1 от НК- за това, че на 18.05.2015год. в гр. Шумен и
в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление използвал платежен
инструмент - банкова карта с № 43 3326хххххх5490, издадено
от „Обединена българска банка" АД на Ж.-П.А.З., без съгласието на титуляра, като извършил 2 /две/
транзакции на
обща
стойност 800 лева, 6 /шест/ броя неуспешни опита за транзакции и 2 /два/ броя
справки за наличност по сметката, и деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
2.М.С.Н.
, както следва:
-
по чл. 142 ал. 2 т. 2 пр. 1 вр.
ал. 1
от
НК –за това, че на 17.05.2015 г. в гр.
Варна, около к.к. "Златни пясъци", в
съучастие като съизвършител с Г.П.Г. отвлякъл Ж.-П.А.З.,
като деянието е извършено от две лица;
-
по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.
2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК –за
това, че за периода 17.05.2015г. - 18.05.2015г. в местност „Ален
мак" край гр, Варна, в района на село Кранево, обл. Добрич, в района около гр, Каспичан, обл.Шумен и в гр.Шумен,
при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Г.П.Г., отнел чужди движими вещи - 1 брой портфейл, 2 броя банкови карти, 1
брой метална гривна със златни
накрайници под формата на мечета, 1 брой златен синджир с дължина 60 см, 1 брой златен синджир с дължина 80см,
1 брой златна арабска монета с бели камъни, 1 брой пръстен от бяло и жълто злато с овален топаз и
24 брилянта, 1 брой пръстен от бяло и жълто злато с бели камъни, 1 брой пръстен
от бяло и
жълто
злато с 3 броя светли диаманта, 1 брой часовник „GC" е метална верижка, сумата от 1200
лева, сумата от 450 евро и 2 броя секретни ключа, всичко на стойност 18 145.32
лева, от владението на Ж.-П.А.З., е намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и заплашване;
-
по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от ПК- за това, че на
18.05.2015г. в местност „Ален мак" гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Г.П.Г., отнел чужда движима вещ - мобилен
телефон „Самсунг Галакси мини"
без сим-карка на стойност 263.20 лева, от владението
на, Ж.- П.А.З., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
В
досъдебното производство подс. Г.Г.
в качеството на обвиняем не дава подробни обяснения за извършеното и не се
признава за виновен.
В
досъдебното производство подс. М.Н. в качеството на
обвиняем дава подробни обяснения за извършеното и се признава за виновен.
В
съдебното производство и двамата подсъдими в присъствието на упълномощените си
защитници след разясняване на процедурите по
глава 27 от НПК заявяват ,че желаят производството да протече при условията
на чл. 371 т.2 от НПК като признават всички факти по обвинителния акт
,признават се за виновни и не желаят събирането на други доказателства по
делото.
В
съдебното производство е редовно
призован от Херцогство Люксембург и пострадалия от престъплението свид. Ж.- П.А.З. ,като са му били разяснени правата да
участвува кат граждански ищец и/или частен обвинител.Същия пред връчващия му
прокурор е заявил ,че вероятно няма да се яви в съдебно заседание в РБ.
В
пледоарията по съществото на делото прокурорът поддържа обвинението съгласно
фактите в обвинителния акт. По отношение на подс. Г.Г. предлага е съдът
да наложи наказания по реда на чл.58а от НК съответно за първото най- тежко
престъпление по чл.142 малко над
минимума -9години лишаване от с. ,което да намали с 1/3 при строг режим.
За другите престъпления съответно по чл. 198 ал.1 от НК –предлага наказание
четири години и 6месеца лишаване от с., намалено с 1/3,по чл.206 ал.1 от НК
–предлага наказание две години лишаване от с. ,намалено с 1/3,по чл. 195 ал.1 т.7 –три
години лишаване от с. намалено с 1/3,по чл.249 ал.1 пр.1 три години лишаване от
с. намалено с 1/3,както и наказание глоба в размер на 800лева .На основание чл.
23 от НК предлага налагане на наказание от шест години лишаване от с. при строг
режим ,както и наказание глоба в размер на 800 лева на основание чл. 23 ал.3 от НК .На основание чл. 68 от НК желае привеждане на предходната присъда. За
налагане на наказанието навежда водещата роля на този подсъдим в организацията,
изпълнението и упоритостта, с които са извършени престъпленията.
По
отношение на подс.М.Н. поддържа обвинението и навежда
редица смекчаващи отговорността обстоятелства при извършването на
отделните престъпления като липса у него
на инкриминирани вещи,чисто съдебно минало ,съдействие за разкриване на
обективната истина и добри характеристични данни .Предлага на съда при
определяне на наказанията за този подсъдим да приложи чл.58а ал.4 от НК-наличието на чл.55 от НК като : за престъплението по чл. 142 -3години
лишаване от с. ,което да отложи по чл. 66 от НК с изпитателен срок от 5 години,
по чл. 198 ал.1 от НК -2 години лишаване от с. ,което на основание чл. 66 от НК
да отложи с изпитателен срок от 4години ,по чл. 194 ал.1 от НК-за което на
основание чл.55 ал.1 т.2 б.в/ да наложи две задължителни пробационни
мерки. На основание чл. 23 от НК предлага да наложи най- тежкото от така
определените наказания а именно три години лишаване от с. ,което на основание
чл.66 от НК да бъде отложено с пет годишен изпитателен срок по реда на чл. 66
от НК.
Защитата
на подс. Г.Г. – адв. О.А. –желае на подс. Г. да
се наложи наказание ,определено към минимума на предвиденото в закона по чл.142
от НК .Навежда съображения ,че пострадалия чужд гражданин повече от половината
време по собствено желание е бил с подс., след което
е започнал извършването на престъпленията. Счита ,че в известна степен
поведението на пострадалия е провокирало започване на престъпленията .Навежда
съображенията ,че подс. не е лежал в затвор и до
задържането си ,се е грижил и за новороденото си дете.Навежда довод за
признание в с.з. на фактите .
Защитата
на подс.М.Н. –адв. Ч. –навежда
доводи за добросъвестност на процесуалното поведение на подзащитния му .Извлича
горните факти от това ,че същия признава, съдейства за разкриване на
обективната истина още в досъдебното производство ,неосъждан е с добра
характеристика .Моли съдът да не налага ефективно наказание ,а да наложи такова
с изпитателен срок ,подходящ с оглед целите на наказанието и превъзпитанието на
дееца.
В
последната си дума подс.Г.Г.
моли за по ниско наказание.
В
последната си дума подс.Н. моли да не влиза в затвора.
Съдът
като взе предвид ,събраните по делото доказателства ,прие за установено
следното от фактическа страна :
Подс . Г.П.Г. и подс. М.С.Н. се запознали през пролетта на 2015 година след
освобождаването от Затвора Варна на подс. Г. на
26.03.2015год., където последният бил задържан под стража във връзка с НОХД №
2390/2014г. по описа на Районен съд -Варна, 29 състав от 22.01.2015
г.
Покрай
подс. Г.П.Г., подс. М.С.Н.
се запознал и със св. И.Д.И., но с последния се
срещал изключително рядко и винаги, когато
св. И. бил заедно с подс. Г.. Св. И. и подс. Г. се познавали отдавна.
За
разлика
от подс. М.С.Н., който не бил известен до
месец май 2015 година на правоохранителиите органи, подс. Г.П.Г. бил добре известен
на
последните
и
лице от активния криминален контингент на полицията в
гр. Варна.
Св.
Ж. -П.А.З. бил поданик на Херцогство Люксембург,
който притежавал
недвижим имот - апартамент, негова лична собственост, находящ се в местност „Ален
мак"
край
гр. Варна с
административен адрес бул. „**** **** * ***. Поради това и той често пътувал за
Република България,
като при всяко свое посещение вземал със себе си и св. Ж.Ш.Ш. - негов
по-възрастен сънародник, живущ в съседство с него в Люксембург.
На
16.05.2015г. около 09:30 часа св. З. пристигнал в Република България през ГКПП Летище Варна.
Отново бил
съпътствал
от по-възрастния си
сънародник - св. Ж.Ш.Ш.. На летището го
чакал св. С.Н.Х. - водач на таксиметров
автомобил към
фирма „Ласия", с когото св. З. се познавал отпреди 3 години. Между
двамата съществувало
голямо доверие и при престоя си в България св. З. ползвал
услугите на св. Х. като водач на таксиметров автомобил. Двамата се разбирали
като говорели по малко английски език, по малко съброхърватски език, както и с жестове. Св. З. и св. Ш. били превозени до
жилището на
св.
З.,
където с помощта на св. Х. разтоварили
багажа. След това св. З. решил да се разходи до КК „Златни пясъци" и помолил св. Х. да го
закара до там.
Св.
Х. откарал св.
З. до КК. "Златни пясъци" край гр. Варна и го
оставил до хотел „Адмирал". Докато св. З. се разхождал из комплекса към
него подходил подс. Г.П.Г.,
поздравил го
и
между двамата започнал непринуден разговор, като при
запознаването подс. Г. се
представил на
св.
З.
с
малко
име А.. За св. З. подс. Г.Г. бил лице от български
произход. Намеренията на подс. Г. при вида
на чужденеца били да разбере дали същия има пари и други
ценности, и ако има такива при първа възможност да ги присвои,
включително и използвайки принуда.
Св.
З.
и
подс. Г. седнали в заведение в КК
"Златни пясъци". Двамата се разбирали като ползвали малко
немски език, малко съброхърватски език и малко български език. Неподозиращ
противоправните намерения на подс. Г., св. З.
започнал да разказва за себе си и живота си, за бизнеса си,
за
това,
че
притежава
недвижим имот в гр. Варна, като поканил още същата вечер на гости подс. Г.. За да затвърди добрите впечатления на св. З. към себе си и по
този начин да си осигури по-близко и непосредствено
присъствие
до него,
подс. Г. също разказал редица лични неща от своя живот,
включително споделил, че скоро му се е родило дете,
като показал на св. З. и документ, който последният не могъл да разчете поради факта, че не разбирал
български език. Св. З. платил сметката в заведението, след това двамата с подс. Г. отишли до жилището на св. З. с
такси, което
наели
от
стоянка в комплекса.
Когато
пристигнали в жилището на св. З., той запознал подс Г.
със
св.
Ш.. Доколкото св. Ш. изобщо не говорил никакви езици извън родния си език, не участвал в разговора
между двамата. Св. З. имал намерение да
посети на следващия ден свой близък сънародник, който отседнал в гр. Обзор и
поканил подс. Г. да го придружи. Св. З.
обяснил, че ще отидат до там с такси, което той ще плати и подс.
Г. се
съгласил.
Св.
З.
забелязал, че през цялото време подс. Г. го следи с поглед
непрекъснато и макар, че му станало
неприятно, не
се усъмнил
в подс. Г..
Привечер
на 16.05.2015г.
тримата - св. З., св. Ш. и подс. Г. ***, като до там се придвижили с автобус и седнали в бистро „Хепи", находящо се срещу хотел „Черно море". Св. З. харесал
поведението на подс. Г., който
според него се държал мило и това му допаднало. Св.
З. платил сметката за вечерята в „Хепи" с
банковата си карта, издадена в Република България от „Обединена българска
банка" АД на негово име. Когато св. З. отворил портмонето си, за да извади
банковата карта и да плати с нея сметката, подс. Г. видял, че в портфейла на св. З. има тесте с
пари - в евро. Сметката в „Хепи" била платена с картата на св. З. в 19:50 часа на
16.05.2015г. След това всички отново се прибрали до жилището на св. З..
Тъй
като св.
З.
бил много изморен, предложил на подс. Г. да му извика
такси, а
да се
срещнат на
следващия
ден сутринта рано в жилището му. След това подс. Г. се прибрал.
Още
същата
вечер обаче подс. Г.Г.
споделил намеренията си по отношение своенето вещите на св. З. със
своя добър познат св. И.Д.И.. Видно от данните от
мобилните оператори, първото регистрирано повикване било входящо повикване на
16.05.2015г. в 20:12:09 часа към телефонен номер 0887 / *****, ползван от св. И.И. от телефонен номер 0986 / *****, ползван от подс. Г.Г.. Същата вечер между
двата номера,
има
проведени
още
няколко
разговора, както и размяна на текстови съобщения, като
мрежата е регистрирала общо 9 свързвания
между двата номера. При тези разговори св. И. бил уговорен и привлечен като
съучастник на подс. Г. за извършване на намислените
престъпления. Предвид това, че на следващия ден св. З. и подс. Г. щели да ходят до гр. Обзор, това
била още една добра възможност да ограбят св. З. и то далеч от
дома му. До гр. Обзор замислили св. И.
да се придвижи някак без св. З. да
разбере за него, за да не се усъмни.
Рано сутринта на 17.05.2015г. в
06:52:08 часа подс. Г. позвънил от телефонен
номер 0986 / ***** на св. И. на
телефонен номер 0887 / ***** и го накарал да отиде и намери
в дома му
подс. М.С.Н.. Подс.
Н. бил необходим на подс. Г. и св. И., тъй като
той единствен имал свидетелство за управление на MПС и автомобил. Св.
И. намерил подс. Н. в дома му,
обяснил му какво са говорили с подс. Г. ,както и че трябва веднага
да тръгнат с
колата
на
подс. Н. към гр. Обзор. Подс.
Н. се съгласил, облякъл се и заедно със св.
И. тръгнали към гр. Обзор с л.а. "Опел
Астра" с ДК № В 8760 НА,
червен на цвят. Автомобилът бил собственост на брата на подс. Н. - св. Б.И.М. и се ползвал от всички
членове на семейството на подс. Н..
В
това време св. З. и подс. Г. вече пътували към гр. Обзор с
таксиметровия автомобил, управляван от св. С.Н.Х.. Св. Х. познавал подс. Г., знаел с какво се занимава последния и останал силно
озадачен от
присъствието
му в компанията на св. З., но тъй като бил
тактичен, решил да не се намесва в личния живот на своя познат и клиент св. З..***
подс. Г. и св. И. си
разменяли текстови съобщения - някои доста лаконични, други по-обстойни, в
които допълнително се уговаряли къде да спрат в гр. Обзор, как да
се изчакват, къде и как ще нападнат св. З.. Между
двата телефонни номера имало регистрирани и повиквания.
Всички разменени главно текстови съобщения между двата телефонни номера - 0986 / ***** и 0887 / ***** били засечени
от съответните клетки на мобилните оператори „Теленор"
и „Мобилтел" -- гр. Варна, кв.
Аспарухово на гр.Варна, с. Близнаци, с. Приселци, с.
Старо Оряхово, гр. Долни Чифлик, с. Баня, с.
Рудник, гр.
Обзор.
Текстовите съобщения били разменяни между подс. Г. и св. И., подс. М.Н. шофирал, а св. И. свеждал
всичко до знанието на последния.
Малко
преди 10:30 часа на 17.05.2015г. св. И. и подс. Н. били в гр.Обзор и зачакали
позвъняване от подс. Г., за да
пристъпят към изпълнение на замисленото. По това време в гр. Обзор вече били и
св. З. и подс. Г.. През целия ден обаче св. З. не оставал сам и не дошъл
подходящ момент, за да могат подс.
Г., подс. Н. и св. И. извършат
намисления грабеж, да изоставят св. З. в гр. Обзор и да избягат.
В
късния следобед на 17.05.2015г. св. З. решил да се прибира за гр. Варна. Подс. Г. предложил да пътуват с автобус, тъй като било
много по-евтино и св. З. не се
възпротивил. В 18:00 часа двамата
тръгнали с редовна маршрутка за гр. Варна, а подс. Н. и св. И. ги следвали отзад
с автомобила на подс. Н., управляван от него.
Клетките
на мобилните оператори „Теленор" и
„Мобилтел" отново регистрирали свързвания между двата телефонни номера - 0986 / ***** и 0887 / ***** от гр. Обзор
до гр.
Варна.
Подс. Н. карал и св. И. му
съобщавал за всички промени в плановете на подс. Г..*** подс. Г. решил да
направи промяна в плана. Решил да качи св. З. в личния си
автомобил - л.а. "Пежо 407" с ДК№ * **** ** под
най-обикновен предтекст - за да му го покаже, да
закара св. З. в някое по-безлюдно място, където ще се срещнат с подс. Н. и св. И. и тримата заедно ще ограбят св. З.. Видно
от съдържанието на разменените текстови съобщения между двата телефонни номера
- 0986 / *****, ползван от подс. Г. и 0887 / *****,
ползван от св. И., подс. Г. смятал да закара св. З.
около Аладжа манастир, където вечер и без това било
безлюдно.
Автомобилът
на подс. Г. - л.а. "Пежо 407" с ДК№ * ****
**, черен на цвят, с две врати, стоял паркиран на неустановен паркинг в гр.
Варна поради наличие на повреда от претърпяно пътно-транспортно произшествие.
След
като слезли в района на Катедралата от автобуса от
гр. Обзор, подс.Г. наел такси, за да отидат до
паркинга, където стоял паркиран л.а. "Пежо 407" с ДК№
* **** **. Подс. Г. и св. З.
решили да вечерят и тръгнали с л.а. "Пежо 407" с ДК№ * **** **. Подс. Г. карал
безцелно из улиците на гр. Варна и в един момент попитал св. З. дали виждал
плажа в България през нощта. Св. З. отговорил, че не е виждал плажа през нощта
и не се възпротивил да отидат до плажа и да постоят там малко преди да вечерят.
Подс. М.Н. карал в посока към Аладжа
манастир. В момента, в който поели по пътя за местност Аладжата
св. И., вече силно отегчен от целия пропилян ден решил да се откаже от
участието си в престъплението. Последният проведен разговор между телефонните
номера 0986 / *****, ползван от подс. Г. и 0887 / *****,
ползван от св. И. бил входящ за телефонния номер на св. И. - на 17.05.2015г. в
20:22:35 часа, а последното текстово съобщение било отново входящо за
телефонния номер на св. И. и било получено на 17.05.2015г. в 20:41:34 часа.
Така се разбрало, че подс. Г. ще закара св. З. на
плажа на къмпинг „Лагуна", вляво от намиращия се на плажа кораб. Подс. Н. и св. И. трябвало да се приближат внимателно и да
се представят за полицаи. След това, тъй като са трима, бързо щели да сломят
всякаква съпротива от страна на св. З., ще вземат всичко, което той носи у себе
си и всички ще се приберат в жилището на подс. Г..
В
момента,
в който св. И. и подс. Н. стигнали кв. „Виница" св. И. казал да подс. Н. да спре автомобила, при което слязъл от него,
заявявайки, че му е писнало и си тръгнал. Подс. Н.
тръгнал сам за къмпинг „Лагуна". Когато стигнал, паркирал автомобила си и
се запътил към мястото на срещата, уговорено по-рано.
Св.
З.
носел през цялото време на себе си различни накити - на двете си ръце няколко
златни пръстена, както и гривна, на врата си носел два гласни ланеца:
-
на лявата си ръка св. З. носел два
пръстена - единият от 18-каратово бяло
и жълто злато с 3 диаманта с тегло 17 грама; вторият
пръстен също бил от бяло и жълто 18-каратово злато с овален топаз и 24 брилянта
с тегло 15 грама;
-
на дясната си ръка св, З. носел
пръстен от бяло и жълто 18-каратово злато с малки бели
камъни в предната част с тегло 7 грама; на дясната ръка имал и гривна от бял
метал с два златни накрайника;
- на лявата ръка
св. З. има часовник марка „GUESS";
- на врата на св. З.
имало окачени две верижки от 18-каратово жълто злато -
едната верижка била с дължина 6Осм. и имала окачена
арабска монета от 22-каратово злато с бели камъчета; втората верижка била е
дължина 80см.
У
себе си св. З. носел портфейл от естествена кожа, в който имало 450 евро,
снимки формат за паспорт, банкова карта на „Обединена българска банка" АД и друга банкова
карта. При пристигането си в България св. З.
изтеглил сумата от 1200 лева, която носел в страничния
джоб на дънките си, носел със себе си и „Айфон"
със златист панел, със сим-карта на оператор на
Люксембург, два броя секретни ключове за жилището му в България.
Подс. Н. се доближил
до подс. Г. и го заговорил като за св. З. не станало
ясно, че двамата се познават. От разговора им св. З. разбрал, че мъжът иска подс. Г. и св. З. да го закарат до дома му. Св. З. се
възпротивил, тъй като имал уговорка от по-рано двамата с подс.
Г. да вечерят. Подс. Г. обаче го подканил да се качи
в л.а. "Пежо 407" с ДК№ * **** ** и то
на задната седалка. Въпреки, че не бил съгласен с промяната в плановете им за
вечерта, св.
З.
се качил в колата и седнал на задната седалка. Отпред вдясно се качил подс. Н., а зад волана – подс. Г.. Потеглили в неизвестна
посока и карали бавно предвид повредата в автомобила. Подс.
Г. и подс. Н. си говорели, но св. З. не разбирал и не чувал нищо
от разговора им, тъй като не разбирал добре български език. Освен това подс. Г. пуснал силно звука от радиото на автомобила, което
изцяло заглушавало разговора отпред. Подс. Г.
подкарал автомобила в посока към село Кранево, обл.
Добрич.
Не
след дълго св. З. започнал да пита непрекъснато кога ще пристигнат до къщата на
непознатия и кога ще вечерят. Получавал уклончиви отговори като „скоро",
„след малко", „Да, добре", „След малко ще стигнем". Подс. Г. още усилил звука на радиото, при което св. З.
започнал да крещи, че иска да се прибира
вече в къщи, като много пъти заявил това си желание. Подс.
Г. правел гримаси с лицето си към подс. Н., които св.
З. възприел.
На
неустановено место преди село Кранево, подс. Г. и подс. Н. си сменили местата и на мястото на водача седна подс. Н.. Така карал още известно време, през което св. З.
непрекъснато крещял от задната седалка на автомобила, че иска да се прибира. В
един момент около село Кранево, обл. Добрич подс. Н. отбил автомобила встрани от пътя, тъй като поради
повредата уредите на същия отчел прегряване. Двамата с подс.
Г. слезли от него и отворили капака на двигателния отсег.
Подс. Г. казал на св. З. да си даде мобилния телефон
- „Айфон", за да си светят с фабрично вграденото
фенерче и да видят двигателя на колата. Св. З. си дал телефона, но останал в
автомобила. Било вече тъмната част на денонощието, местото, на което спрели не
било населено, нямало никакви светлини и св. З. не могъл да се ориентира къде
се намира. „Айфона" на св. З. останал у подс. Г..
На
това место всички престояли много време. Моментът и мястото били напълно
подходящи за пристъпване към изпълнение на замисленото. Тогава подс. Н. влязъл в автомобила, минал отзад и седнал на седалката до
св. З., като си сложил ръцете върху двете бедра на св. З.. Едната си ръка подс. Н. поставил върху страничния джоб на дънките на св. З.,
който бил издут, тъй като вътре се намирала сумата от 1200 лева. В този момент,
както стоял извън автомобила, но в непосредствена близост до него подс. Г. през отворения прозорец казал на св. З. да си даде
всички вещи, за да ги приберат в жабката на колата за по-сигурно. Св. З.
отговорил на подс. Г., че и у него вещите му са си на
сигурно. Тези думи ядосали подс. Г. и той започнал да
крещи както на св. З., така и на подс. Н. да го
удари.
Тогава
подс. Н. започнал да нанася удари с ръце по главата,
лицето и раменете на св. З.. Докато подс.
Н. удрял св. З., в автомобила влязъл и подс. Г.,
който също минал отзад на задната седалка, но от другата страна на св. З..
Двамата подсъдими хванали заедно и
притиснали тялото и двете ръце на св. З., като тогава с една ръка подс. Н. бръкнал в страничния джоб на дънките на св. З.,
извадил от там намиращата се сума от 1200 лева, свити на тесте и ги дал на подс. Г.. След това подс. Г.
заповядал на св. З. да си свали часовника марка „GC" и тъй като св. З. не изпълнил
нареждането доброволно и сам, подс. Г. изхлузил с
ръце часовника, поставен на лявата ръка на св. З.. След това подс. Г. хванал лявата ръка на св. З. и издърпал от нея
поставените на пръстите два златни пръстена - единият от 18-каратово бяло и
жълто злато с 3 диаманта и с тегло 17 грама, и
вторият пръстен от 18-каратово бяло
и жълто злато с овален топаз и 24 брилянта и с тегло 15 грама. Докато подс. Г. свалял накитите от ръцете на св. З. последният му
крещял, че това не е нормално, а подс. Н. временно
само стоял от другата страна на св. З. и не правел нищо.
За св. З. вече било несъмнено, че всъщност подс. Г. и
подс. Н. искат да го ограбят. За св. З. станало ясно
и това, че подс. Г. е инициатора на престъплението и
той играе главната роля, а подс. Н. само изпълнява
неговите нареждания.
След
като престояли известно време на място в района около
село Кранево, обл. Добрич, тримата отново потеглили с
колата в неизвестна за св. З. посока.
Карал подс. Н., а подс. Г. се возел отпред. Свид. З. непрекъснато крещял към подс.
Г. и
подс. Н., че иска да се прибира, както и че иска да
отиде до тоалетна. Подс. Г. му отговарял да потърпи
още малко, подс. Н. карал, без да реагира.
Понякога на молбите на св. З. към двамата обвиняеми да се прибере в къщи подс. Г. се обръщал назад и му изкрещявал силно. Св. З.
нямало как да излезе или скочи от колата, тъй като стоял отзад, а автомобила бил
с три врати. Дори и да излезел от колата обаче св. З. се
чувствал безпомощен, защото се движели нощем и навън било непрогледна тъмнина,
движели се само в извън населени места и св. З. не знаел къде се намира. Нямало
и как да се обади на когото и да е, тъй като
мобилния му телефон бил също у подс. Г., който след
като го ползвал по-рано, за да си освети двигателния отсег
на автомобила, така й не го върнал.
Вече
минавало полунощ, когато подс. Н. отбил на бензиностанция
в района на гр. Каспичан, обл. Шумен, за да зареди гориво.
Горивото заредил подс. Н., а подс.
Г. стоял в
автомобила
със св. З. и не го пуснал да излезе от колата. След това всички продължили към
гр. Шумен.
В
началото
на гр. Шумен подс. Г. накарал подс.
Н. да отбие на слабо осветено место. Там подс. Г.
поискал и банковата карта на св. З.,
поискал и
портмонето
на св. З.. За да не бъде удрян отново от двамата обвиняеми, които св. З.
възприемал като по-млади и по-силни от него, той дал на подс.
Г. банковата карта, издадена му от „Обединена българска банка" АД ведно с
портфейла и
намиращите
се в
него
сума от 450 евро и още една банкова карта. Подс. Г.
отново не се съгласил и не пуснал св. З. да излезе от автомобила, за да отиде
до тоалетната. След това подс. Г. наредил и на подс. Н. да си даде личните вещи, включително и документите
и
му
обяснил, че ако допусне св. З. да избяга, ще убие и закопае и подс. Н.. След това подс. Г. тръгнал
нанякъде, а подс. Н. се преместил на задната седалка
на колата до св. З.. Св. З. стоял примирено на задната седалка и не се опитвал
да излиза от автомобила, само говорел на неразбираем за подс.
Н. език.
След
като оставил подс. Н. и св. З. в
колата, подс. Г. отишъл до ATM № 237, собственост на „Обединена
българска бланка" АД находящ се в гр. Шумен, на ул. „Цар Освободител"
№ 128, където поставил банковата карта с № 433326хххххх5490, която отнел от св.
З. във фабрично монтирания отвор на ATM,
въвел
за теглене сумата от 200.00 лева и след
това произволен ПИН-код. Часът бил 00:31 часа на 18.05.2015г. Тъй като
ПИН-кода на банковата карта бил грешен, ATM
отчел
това обстоятелство и в системите, и
на екрана. В
00:32
часа на 18.05.2015г.
подс. Г. направил втори опит на същия ATM, като отново поставил
банковата карта с № 433326хххххх5490 във фабрично
монтирания отвор на ATM, въвел за
теглене сумата от 200.00 лева и след
това друг ПИН-код. Тъй като и втория ПИН-код
на банковата карта бил грешен, ATM
отново
отчел това обстоятелство и в системите, и на екрана.
Не
след дълго, ядосан подс. Г. се върнал до
колата, където го чакали св. З. и подс. Н.. Подс. Г. дал мобилния си телефон на св. З., за да може той да набере на него
ПИН-кода за
банковата си
карта.
Тъй
като
св. З. се съпротивлявал и отказвал категорично да оповести
ПИН-кода за картата си, подс. Г. отново се ядосал и
наредил на подс. Н. да удря св. З.. Подс. Н. отново нанесъл няколко удара с ръце по
главата и тялото на св. З..
Вследствие на нанесените му
отново удари св. З. написал верния ПИН-код за банковата си карта на мобилния
телефон на
подс. Г.. Подс. Г.
отново предупредил подс. Н. да не изпуска от очи св. З.,
както и че
ще
го държи лично отговорен, ако той избяга или подс. Н.
допусне св. З. да си тръгне по какъвто и да е начин.
След
това подс. Г. отново се върнал до ATM № 237, находящ се в гр. Шумен, на ул. „Цар
Освободител" № 128, където
поставил банковата карта с №
433326хххххх5490 на св. З. във фабрично
монтирания отвор на ATM,
въвел
за теглене сумата от 400.00 лева и след това написания на мобилния му
телефон ПИН-код за картата. Часът бил 01:13 часа на 18.05.2015г. Поради
коректно въведен ПИН-код ATM
отчело
сумата от 400 лева, която подс. Г. изтеглил.
След
това в
01:15
часа
на
18.05.2015г.
подс. Г. отново на същия ATM направил проверка за наличностите по
сметката на св. З., като поставил банковата карта е №
433326хххххх5490 на св. З. във фабрично
монтирания отвор на ATM,
задал
опция наличност по сметка, въвел верния ПИН-код и видял наличностите по
сметката.
Неправомерните
тегления на парични средства от сметката на св. З., проверки за наличност по
сметка и опитите за теглене от ATM
№
237 на
„Обединена
българска банка" АД в гр. Шумен,
извършени от подс. Г. били записани от камерата на ATM и предадени за нуждите на
разследването.
За
да не събуди подозрение подс. Г. отишъл до друг ATM в гр. Шумен, който бил с № 63404, и бил собственост на
„Райфайзенбанк /България/ ЕАД". Поставил
банковата карта с №. 433326хххххх5490 на св. З. във
фабрично монтирания отвор на ATM,
въвел
за теглене сумата от 400.00 лева и след това написания на мобилния му телефон
ПИН-код за картата. Часът бил 01:57 часа на 18.05.2015г. Поради
коректно въведен ПИН-код ATM
отчело
сумата от 400 лева, която подс. Г. изтеглил.
В
01:58
часа
на
18.05.2015г. на същия ATM - с № 63404, собственост на „Райфайзенбанк
България" подс. Г. направил втори опит за
теглене. Поставил банковата карта с № 43332бхххххх5490 на св. З.
във фабрично монтирания отвор на ATM,
въвел
за теглене сумата от 400.00 лева и след
това написания на мобилния му телефон ПИН-код за картата. Тъй като обаче
картата имала дневен лимит, ATM
отчел
недостатъчна наличност.
Когато
се върнал подс. Г. оставил изтеглената неправомерно
сума в жабката на колата. След това отворил вратата и разрешил на св. З. да
излезе от колата, тъй като последния отдавна искал да ходи до тоалетна. Когато
излязъл навън св. З. видял възможност да избяга и хукнал по пътя. Понеже било
тъмно той се спънал и паднал на земята. Подс. Г. го
настигнал, сграбчил го и го завлякъл до автомобила, където го ударил с
репликите: „Къде ще бягаш?". Св. З. бил вече силно изплашен и крещял
силно, но наоколо нямало кой да чуе и да му помогне. Подс.
Г. хвърлил св. З. вътре в автомобила, като го набутал отново на задната
седалка.
След
това всички потеглили обратно за гр. Варна, като се
качил да кара отново подс. Н.. Когато излезли на АМ
„Хемус" подс. Г. накарал подс.
Н. да спре на бензиностанция OMV-Юг, откъдето подс. Г. извършил покупка два комплекта метални куки с
въже.
Когато
стигнали до кв. „Кайсиева градина" в гр. Варна подс. Г. казал на подс. Н. да
спре автомобила на един от паркингите. След това подс.
Г. взел всички вещи, които бил прибрал в жабката на колата. Наредил на подс. Н. отново да пази св. З. да не избяга, както и да не
излиза от колата, за да не го помислят за крадец и да го гръмнат, и със стоящо
наблизо такси тръгнал в неизвестна посока. Водачът на таксиметровия автомобил и
самият таксиметров автомобил останали неустановени в хода на разследването.
В
гр. Варна подс. Г. решил да направи още няколко опита
да изтегли пари посредством банковата карта на св. З.. Първия ATM, до който го откарал неустановения
таксиметров шофьор бил на Първа инвестиционна банка, с № 9030 и се намирал на
бул. „Цар Освободител" бл. 109. В 02:48 часа
на 18.05.2015г. подс. Г. поставил банковата карта с № 433326хххххх5490 на
св. З. във фабрично монтирания отвор на ATM,
въвел
за теглене сумата от 400.00 лева и
след това написания на мобилния му телефон ПИН-код за картата. ATM отчел недостатъчна наличност.
В
02:49
часа
на 18.05.2015г. подс. Г. повторил опита за теглене на ATM № 9030, като поставил
банковата карта с № 433326хххххх5490 на св. З. във фабрично монтирания отвор на
ATM, въвел за теглене сумата от 400.00 лева и след
това написания на мобилния му телефон ПИН-код за картата. ATM отчел отново недостатъчна наличност.
Тогава
с таксиметровия автомобил, чийто водач изчаквал подс.
Г., последният се придвижил до друг ATM
в
гр. Варна с № 201, находящ се на бул. „Осми Приморски
полк" №77, собственост на „Обединена българска банка". В 02:55 часа подс. Г. поставил банковата карта с №
433326хххххх5490 на св. З. във фабрично монтирания отвор на ATM, въвел за теглене сумата от 400.00 лева и
след това написания на мобилния му телефон ПИН-код за картата. И този ATM отчел недостатъчна наличност. В 02:56 часа на 18.05.2015г. подс. Г. проверил наличностите по сметката на св. З., като
поставил банковата карта с № 43332бхххххх5490
на
св. З. във фабрично монтирания отвор на ATM,
задал
опция наличност по сметка, въвел верния ПИН-код и видял наличностите по
сметката. След това прибрал банковата карта и с наетия
таксиметров автомобил се върнал отново до местото, където го чакали подс. Н. и св. З..
След
като се качил отново в колата подс. Г. изкомандвал подс. Н. да кара към КК "Златни пясъци" към
жилището на св. З.. По пътя подс. Г. и св. З. са
разправяли на език, който подс. Н. не могъл да
разбере. Когато стигнали пред жилището на св. З., подс.
Г. му заповядал да даде ключовете за жилището. Изплашен, св. З. дал ключа
само за входната врата на кооперацията и подс. Г.
тръгнал. Подс. Н. останал в колата да пази
св. З.. След 5 минути подс. Г. се върнал силно
разярен, че св. З. продължава да се опитва да го премята, но отправил и към св.
З., и към подс. Н. заплаха, че ще ги залее с бензин и
ще ги запали. Първоначално подс. Н. бил обвинен, че
съдейства на св. З. и е скрил ключа за жилището, но подс.
Н. обърнал джобовете на панталоните си, за да се види, че в тях няма нищо.
Тогава
подс. Г. ги завел на неустановен плаж наблизо, било
все още тъмно, но в ранните часове на 18.05.2015 г. - около 03:30 часа.
Поведението на подс. Г. изплашило и неговия
съучастник – подс. Н., който силно се притеснил от
отправената заплаха за заливане с бензин и подпалване, а св. З. бил ужасен от
отправената заплаха и вече се страхувал силно за живота си.
На
плажа подс. Г. накарал св. З. да се съблече, и тъй
като той не искал, подс. Г. започнал да му дърпа
тениската, при което я скъсал. Св. З. си събул дънковия панталон, след което подс. Г. го претърсил щателно и в малко джобче
намерил и
другия
ключ - за самото жилище.
След
това всички отново се качили в колата и се
върнали обратно до кооперацията, където било жилището на св. З.. С отнетия ключ
подс. Г. влязъл в жилището на
св. З., като видял, че св. Ш. спи в дневната на дивана. Когато подс. Г. запалил осветлението в дневната видял св. Ш. на
дивана, изненадал се, но това не му попречило да прерови стаите в жилището в
търсене на пари и други ценности. Св. Ш. разпознал в подс. Г. мъжът, който предните два дни бил
на гости на св. З., но си помислил, че св. З. го е изпратил за нещо, тъй като
видял ключовете на своя сънародник в ръцете на подс. Г.. Двамата не си разменили никакви реплики. От
масата в дневната подс. Г. взел чантичката на св. З. и влязъл в
спалнята. Тъй като не намерил никакви други пари или ценности, подс. Г. взел от чантичката единствено мобилен телефон
„Самсунг Галакси мини" без сим-карта и излязъл от
апартамента. Св. Ш. станал и заключил
входната врата след излизането на подс. Г., като не
видял дали той е взел нещо със себе си.
След
като излязъл от жилището на св. З. подс. Г. отишъл до
колата, изкомандвал подс. Н. да слиза, защото той щял
да кара и обявил, че се връщат отново в гр. Шумен.
Вече започнало да се зазорява. Подс. Н. си поискал
личните вещи от подс. Г. и заявил, че
иска да се прибира. Подс. Г. му обяснил, че след като
оставят колата на майстор в гр. Шумен, тогава ще се приберат всички. След като
напуснали гр. Варна подс. Г. увеличил силно скоростта
на управлявания от него автомобил. Св. З. продължил да настоява да го оставят
да се прибере, но подс. Г. му крещял от предната
седалка. В
един
момент подс. Г. отправил жест с ръка пред главата си
към св. З., който показвал отрязване на глава и му казал, че е отписан. При
тези думи св. З. вече изпаднал в паника и в акт на отчаяние решил, че ако той
ще умира, с
него
ще умрат и
неговите
похитители. Най-неочаквано и за подс.Г., и за подс. Н. св. З. се
пресегнал смело напред от местото, на което стоял в автомобила и направил опит
да хване волана на автомобила и да го извърти рязко. Това му действие вбесило подс. Г., който отбил автомобила встрани от пътя.
Тримата
вече били стигнали в района на село Неофит Рилски, общ. Ветрино. Подс. Г. станал от мястото на водача, влязъл отзад в автомобила и започнал
яростно и
с
голяма сила да удря по главата св. З.. Св. З. се предпазвал
безпомощно с ръце, вдигнати пред главата и лицето му.
Докато нанасял ударите по св. З., подс.Г. решил да му
вземе и
последните
ценности - така скъсал и двете златни верижки от врата на св. З. и издърпал от
дясната му ръка златния пръстен и гривната.
Тогава
подс. Н. излязъл от автомобила, отворил предната
дясна врата и подканил св. З. да излиза.
След това подс. Н. и подс. Г. се качили отново в автомобила и продължили с него към гр. Шумен, като
оставили на пътя сам св. З..
С
неустановен автомобил и водач, който
спрял на стоп, св. З. се добрал до бензиностация на
„Лукойл" в гр. Девня, откъдето други хора го
придружили до РУП в гр. Девня, за да подаде жалба за
случилото се.
От проведено на 18.05.2015г.
разпознаване на лице по снимки, св. З. разпознал
категорично в подс. Г. лицето, с което се запознал на 16.05.2015г. при
пристигането си в гр. Варна и което знаел
като „А.”.
От проведено на 21.05.2015г.
разпознаване на лице на живо, св. З. разпознал в подс.
Н. лицето, което било заедно с „А.” вечерта, когато бил ограбен и му
съдействало, като уточнил, че всъщност има промяна и подс.
Н. междувременно е подстригал бретона и косата си.
При
установяването на подс. Г. и на л.а. "Пежо
407" с ДК№ * **** ** на 20.05.2015г., в автомобила
били установени голяма част от противозаконно отнетите вещи на св. З. - двата
мобилни телефона „Айфон" и „Самсунг Галакси мини", портмонето от естествена кожа, паричната сума
от 210 евро, гривната от бял метал с двата златни накрайника, часовника „GC", златната арабска монета, златния
пръстен с множество бели камъчета, златния пръстен с овален топаз и 24
брилянта. В л.а. "Пежо 407" с ДК№ * **** ** бил
намерен и
иззет
мобилен телефон
"Нокиа" с MEI № 35691 103
1816140, ползван
от
подс. Г. със сим-карта с телефонен
номер 0896/ ****** за времето на
инкриминираната престъпна дейност. Мобилният телефон е намерен без
поставена в него сим-карта.
Проведения оглед на веществено
доказателство на 22.05.2015г.,
текстовото съдържание на изпратените и получени
текстови съобщения от и към телефонен
номер 0887 / *****, ползван от св. И.Д.И., както и справките за трафичните данни,
предоставени от мобилните оператори „Мобилтел" и „Теленор" несъмнено доказват съпричастността на подс. Г. и подс. Н. към инкриминираната престъпна
дейност, ролята на всеки един и степента му на участие в
задружната престъпна дейност.
Заключението
на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза общата стойност на
инкриминираните вещи, предмет на престъпно
посегателство възлиза на 19 034.57 лева.
Стойността на всички
намерени и
върнати
на св. З. вещи възлиза на 5119.17 лева.
От
заключението
на
назначената съдебно-медицинска експертиза - освидетелстване № 429/2015г. на Отделение
по Съдебно медицина при МБАЛ „Света Анна Варна" АД е установено, че
вследствие нанасяните му продължително
време удари, св. З. е получил следните травматични
увреждания - кръвонасядания и травматични
отоци в лявата
лицева
половина, контузия на лявата долночелюстна става,
контузия на гръдния кош в лява гръдна половина, ожулване в областта на лявата
ребрена дъга. В своята съвкупност същите са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и ще отзвучат без дефицит за период от около 2
месеца. Травматичните увреждания са резултат от удари с или върху твърди,
тъпи предмети и могат да бъдат получени при удари с юмруци в областта на лицето и гръдния кош.
Наред
с изложените доказателства деянията са доказани по безспорен начин от самопризнанията
на подсъдимите, показанията на свидетелите : З., Ш., С.Х. , Ил.И., Ст.Д., Р.Х. ,Б.М.
,протокол за оглед ,свидетелства за съдимост ,справки, протоколи за претърсване
и изземване ,протоколи за разпознаване ,протоколи за оглед на веществени
доказателства,експ.справки и записи от охранителна
камера на АТМ устройство и
фотоалбум,декларация от постр. по чл. 62 ал.5 от
Закон за кредитните институции, л.53-54т.2 транзакции с картата на постр.,протоколи за доброволно предаване ,протокол за част върнатите
вещи на свид.З. и веществените доказателства по
делото.
От правна страна :
Извършеното
от подс .Г.Г. осъществява
от обективна и субективна страна съставите на следните престъпления за които
съдът и го призна за виновен :
-
В това, че на
17.05.2015г. в гр. Варна, около
к.к. "Златни пясъци", в съучастие като съизвършител с М.С.Н., отвлякъл
Ж.-П.А.З., като деянието е извършено от
две лица- престъпление по чл. 142 ал. 2 т.
2 пр. 1 вр. ал. 1 от НК;
-
В това, че за периода 17.05.2015г. - 18.05.2015г. в местност „Ален
мак'" край гр. Варна, в района на село Кранево, обл. Добрич, в района около гр. Каспичан, обл. Шумен и в гр.Шумен, при условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършител с М.С.Н.,
отнел чужди движими вещи - 1 брой портфейл,
2 броя банкови карти, 1 брой метална гривна със златни накрайници под формата на мечета, 1 брой
златен синджир с дължина 60см,
1
брой
златен синджир с дължина 80см, 1 брой златна арабска монета с бели камъни, 1 брой пръстен
от бяло и жълто злато с овален топаз и 24 брилянта, 1 брой пръстен от бяло и
жълто злато с бели камъни, 1 брой пръстен от бяло и жълто злато с 3 броя светли
диаманта, 1 брой часовник „GC"
е
метална верижка, сумата от 1200 лева, сумата от 450 евро и 2 броя секретни
ключа, всичко на стойност 18 145.32 лева, от владението на Ж.-П.А.З., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване-престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК;
-
В това , че на 17/18.05.2015г. в околностите на
гр. Варна противозаконно присвои чужда движима вещ, която владеел -мобилен
телефон „Айфон" ведно със сим-карта
на стойност 626 лева, собственост на Ж.-П.А.З.-престъпление
по чл. 206 ал. 1 от НК;
-
В това , че на 18.05.2015г. в местност „Ален мак"
гр. Варна, при условията на повторност, в съучастие като
съизвършител с М.С.Н., отнел чужда движима вещ -
мобилен телефон „Самсунг Галакси мини" без сим-карта, на стойност 263.20 лева, от владението на Ж.- П.А.З.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е
немаловажен- престъпление по чл. 195 ал.
1 т. 7 вр. чл. 20 ал. 2 от НК;
-
В това, че на 18.05.2015година в гр. Шумен и в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент - банкова
карта с № 43 3326хххххх5490, издадено от „Обединена българска
банка" АД на Ж.-П.А.З., без съгласието на титуляра,
като извършил 2 /две/ транзакции на обща стойност
800 лева, 6 /шест/ броя неуспешни опита за транзакции и 2 /два/ броя
справки за наличност по сметката, и деянието не съставлява по-тежко
престъпление –престъпление по чл. 249 ал. 1 пр. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК.
По
отношение на подс. М.С.Н. съдът прие ,че е осъществил
съставите от обективна и субективна страна съставите на следните престъпления, и го призна за виновен както
следва:
-
В това , че на 17.05.2015 г. в гр.
Варна, около к.к. "Златни пясъци", в съучастие
като съизвършител с Г.П.Г. отвлякъл Ж.-П.А.З., като
деянието е извършено от две лица –престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 пр. 1 вр. ал. 1 от НК;
-
В това, че за периода 17.05.2015г. - ! 8.05.2015г. в местност „Ален
мак" край гр, Варна, в района на село Кранево, обл. Добрич, в района около гр, Каспичан, обл. Шумен и в гр. Шумен,
при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Г.П.Г., отнел чужди движими вещи - 1 брой портфейл, 2 броя банкови карти, 1
брой метална гривна със златни
накрайници под формата на мечета, 1 брой златен синджир с дължина 60см, 1 брой златен синджир с дължина 80см,
1 брой златна арабска монета с бели камъни, 1 брой пръстен от бяло и жълто злато с овален топаз и
24 брилянта, 1 брой пръстен от бяло и жълто злато с бели камъни, 1 брой пръстен
от бяло и
жълто
злато с 3 броя светли диаманта, 1 брой часовник „GC" е метална верижка, сумата от 1200
лева, сумата от 450 евро и 2 броя секретни ключа, всичко на стойност 18 145.32
лева, от владението на Ж.-П.А.З., е намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и заплашване -престъпление по по
чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
чл. 26
ал.
1 от НК;
-
В това, че на 18.05.2015г. в местност „Ален мак" гр. Варна, в съучастие
като съизвършител с Г.П.Г., отнел чужда движима вещ -
мобилен телефон „Самсунг Галакси мини" без сим-карка, на стойност 263.20 лева, от владението на Ж.- П.А.З.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои-престъпление по чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК.
Съдът
прие, че двамата подсъдими при изложените по горе факти са осъществили състава на престъпление по чл.
142 от НК.
Елементите
на този престъпен състав са започнати и осъществени с целенасочените и
обмислени предварително действия първо
на подс.Г. ,а впоследствие и на подс.
Н. по принудителното отвеждане на св. З. на друго место, а не на това, на което
той сам и
доброволно
е пожелал да бъде, качвайки го на задната седалка на автомобил с
три врати, отказът им да го приберат у дома въпреки продължилите с часове молби и
настоявания от негова страна, насилственото му отвеждане от местото, на което
той се е намирал по своя собствена воля и превозването
му продължително време на неизвестни нему безлюдни места, където той не е
желаел да отива, лишаването му от възможност да се спаси и потърси помощ. С
това свое поведение подсъдимите Г.
и Н. несъмнено са осъществили
изпълнителното деяние на отвличането, като принудително са ограничили
свободното придвижване на св. З. и са променили
неговото местоположение в пространството противно на неговата воля.
Квалификацията
на деянието „повторност" при осъществяване на престъплението кражба по
отношение на подс. Г.П.Г. се обуславя от неговата
предходната съдимост - с влязло в сила на 23.02.2015г. Споразумение по НОХД
№
724/2015г. но описа на Районен съд - Варна, за деяние по чл. 197 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал.
1 от НК, извършено в периода 05.09.2014г. - 07.09.2014г. на подс.
Г. е наложено на наказание лишаване от с. за срок от 4 /четири/ месеца, чието
изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3
/три/ години.
Квалификацията
на деянието „продължавано престъпление" при осъществяването на
престъпленията по чл. 198 ал. 1 от НК от подс. Г. и подс. Н. се изразява в извършените по отношение на
пострадалия Ж.-П.А.З. неколкократни актове на
физическа принуда - нанасяне на удари и/или психическа принуда - заплахи за
здравето и живота, целящи поетапното отнемане по насилствен начин на владението
върху всички, намиращи се в пострадалия негови лични вещи -накити и други
ценности, парични суми, документи и банкови карти. Актовете на физическа
принуда и/или психическа принуда са ескалирали по своята бруталност и са
осъществявани нощем в различни населени места в района на Североизточна
България, били са временно преустановявани до придвижването в следващо населено
място или район и при отказ от страна на пострадалия да предаде владението
върху поредната вещ, спрямо него е осъществяван поредния акт на физическо
насилие, целящ да сломи съпротивата му. Налице са повече от две деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното.
Квалификацията на деянието
„продължавано престъпление" при осъществяване на престъплението по чл. 249
ал. 1 пр. 1 от НК от подс. Г. се изразява в
извършените няколко - 10 /десет/ на броя неоторизирани боравения
с платежен инструмент - банкова карта, издаден от банка на територията на
Република България на пострадалия Ж.-П.А.З., всяко едно от които осъществява
поотделно състава на едно и също престъпление - това по чл. 249 ал. 1 пр. 1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предходното. Наличието на 2 /две/
успешно извършени неоторизирани транзакции, при които е изтеглена сумата от
общо 800 лева се явява отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото
деянието по чл. 249 ал. 1 от НК е на просто извършване.
Квалификацията
на деянието по чл. 142 ал. 2 т. 2 пр. 1 от НК се обуславя от факта, че в
изпълнителното деяние са взели участие две лица.
Квалификацията на деянията по чл. 20 ал.
2 от НК - „в съучастие като съизвършител" по отношение престъпленията по
чл. 198 ал. 1 от ИК и по чл. 194 от НК и за подс. Н.,
и за подс. Г. се обуславя от общите им действия,
общия умисъл и целен инкриминиран резултат. Квалификацията по чл. 20 ал. 2 от НК се обуславя от това, че в изпълнителното деяние на всяко едно от двете
престъпления е взело участие повече от едно лице, като всеки е имал своята
роля, действал е със съзнанието за съдружна престъпна
дейност и е бил съгласен с целения съставомерен
резултат.
Упражнената
спрямо св. З. психическа и физическа принуда и сила от подс.
Н. и подс. Г. е елемент както от осъщественото деяние
както по чл. 142 от НК, така и от
извършеното престъпление по чл. 198 от НК.
Всички описани
престъпления са извършени с пряк умисъл и користна цел-ограбване в максимална
степен на доверилия се чужд гражданин.
По определяне на наказанията :
За да определи
наказанията на подсъдимите съдът взе предвид следното: Подс.
Г.Г. е осъждан и с условна присъда ,като настоящите
престъпления са извършени в изпитателния срок по друго НОХД,същия е криминално
проявен ,а в конкретния случай е действувал първоначално с изключителна хитрост
и перспективност за да създаде у пострадалия-чужд гражданин доверие за допускането му до него и съответно
по добра възможност за да реализира по всякакъв начин користните си намеренията
за ограбване на всички вещи, пари и ценности ,които притежава, включвайки в
престъплението и други лица ,включително и втория подсъдим. Действията му са
предварително планирани ,организирани и преследващи набелязаната цел.
Упоритостта и користта , с които са извършени и горните обстоятелства съдът
счете като отегчаващи отговорността обстоятелства .При определяне на
наказанието съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства освен
обстоятелството ,че е баща на малко дете,за което грижи полага майката. Всички престъпления са с користна цел и сочат на
високата обществена опасност на дееца им.
По отношение
на подс. М.Н. –съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, искрено съжаление и
разкаяние за извършеното, подкрепено от съдействие за разкриване на обективната
истина, както и добрите характеристични данни за този подсъдим, както и
обстоятелството ,че у него не са намерени никакви вещи на пострадалия. При
посочените факти съдът възприема тезата
на прокурора и защитата за относително ниската обществена опасност на този
подсъдим ,поради което и при налагане на наказанията се съобрази с нея и приложи
чл.58а ал.4 от НК ,като наложи наказанията на същия при условията на чл. 55 от НК .Отчете и факта ,че при изключително проявената активност от страна на
първия подсъдим както при реализиране, планиране и проявена жестокост
,действията на подс.Н. са провокирани и ръководени от
действията на подс.Г.
За
отделните престъпления по отношение на подс.Г.Г. с оглед горните обстоятелства съдът наложи следните
наказания :
-По
чл.142
ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК,
вр. чл. 58 А, ал.1, вр. чл.54 НК му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което намали с
1/3 и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС
да започне при първоначален СТРОГ режим в затвор.
-По чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20
ал, 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК,
вр. чл. 58 А, ал.1, вр. чл.54 НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което намали
с 1/3 и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС
да започне при първоначален СТРОГ режим в затвор.
3. По чл. 206 ал. 1 от НК, вр.
чл. 58 А, ал.1, вр. чл.54 НК му
определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, което намали с 1/3 и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението
на което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да започне при първоначален СТРОГ режим
в затвор.
4. По чл. 195 ал. 1 т. 7 вр.
чл, 20 ал. 2 от НК, чл.
58 А, ал.1, вр. чл.54 НК му
определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ТРИ
ГОДИНИ, което намали с 1/3 и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да започне при първоначален СТРОГ режим
в затвор.
5. По чл. 249 ал. 1 пр. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК, чл. 58 А, ал.1, вр. чл.54 НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ТРИ
ГОДИНИ, което намали с 1/3 и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да започне при първоначален СТРОГ режим
в затвор, както и ГЛОБА в размер на 1600 лева.
На основание чл.23, ал. 1 от НК НАЛОЖИ на подс.Г. да изтърпи най-тежкото
от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ С. за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, изпълнението
на което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да започне при първоначален СТРОГ режим
в затвор.
На основание чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНИ
изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 1600
лева/двойния размер на изтеглената сума/.
На основание чл.68 от НК ПРИВЕДЕ в изпълнение наказанието наложено с влязла в сила присъда
по НОХД № 724/2015 год. на Районен съд Варна, влязла в сила на 23.02.2015 г. в
размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от с.,
което следва да бъде изтърпяно при първоначален Строг затворнически режим.
На осн.чл.59, ал.1 НК ЗАЧЕТЕ времето, през което подс.Г. е бил с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от 25.05.2015 год.
За подс.Н.
1. По чл. 142 ал. 2 т. 2 пр. 1 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 58 А, ал.4, вр.
чл.55, ал.1 т.1 НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ТРИ
ГОДИНИ което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
2. По чл. 198 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, вр. чл. 58 А, ал.4, вр. чл.55, ал.1 т.1 НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ДВЕ
ГОДИНИ което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
3. По чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК, вр. чл.
58 А, ал.4, вр. чл.55, ал.1 т.2, б.“в“ НК му
определи наказание ПРОБАЦИЯ
със следните пробационни мерки:
-на основание чл.42 А,
ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2
пъти седмично за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
-На основание чл.42 А, ал.2, т. 2 от НК
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На
основание чл.23, ал. 1 от НК НАЛОЖИ на подс.Н. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно
- ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ТРИ ГОДИНИ което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛОЖИ с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.59,
ал.1 НК ЗАЧЕТЕ времето, през което подс.Н. е бил с
мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 22.05.2015 год.
до 20.07.2015 г., както и „домашен
арест“, считано от 20.07.2015 г.
С така наложените наказания при
приложение на чл.54 от НК за подс. Г.
и при
приложение на чл. 55 от НК за подс. Н. съдът счете
,че ще бъдат изпълнени, целите на индивидуалната и генерална превенция по
отношение и на двамата подсъдими. По отношение на подс.Н.
съдът прие ,че с оглед извършеното от него и спецификата на действията му
,провокирани от другия подс.-не е необходимо с оглед
целите на наказанието същото да бъде изтърпявано ефективно.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪДИ подс.Г. да заплати направените по делото
разноски в размер на 141.41 лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна и 90.00 лева в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт по сметка на ВОС.
На основание чл.189, ал.3
от НПК ОСЪДИ подс.Н. да заплати направените
по делото разноски в размер на 141.41 лева в полза на
Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна и 90.00 лева
в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК :