Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 12.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 10.08.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1092 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника си адв. З.Й.Ц.
от САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ж.к.
„Гео Милев“, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет. 5, против С.А.К., ЕГН **********,
с адрес ***, с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, вр. чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК и цена на иска: 248,34 лв.
Ищцовото дружество чрез
процесуалния си представител сочи, че искът се основава на следните
обстоятелства:
Между С.А.К. и „Т.Б.“ ЕАД (с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) били сключени следните
договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги
№ ******** от 16.11.2017 г. Съгласно договора на клиента бил предоставен
мобилен номер ********.
2. Допълнително споразумение
№ ******** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 26.01.2018 г. Съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер ******** влизал в сила нов
абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лв. с вкл. ДДС
или 20,82 лв. без вкл. ДДС, а на клиента бил предоставен мобилен телефонен
апарат ALCATEL U5 Black.
Сочи, че към периода на
издаване на процесните фактури спрямо ползвания от С.А.К. мобилен номер се
прилагали следните условия:
- за мобилен номер ********
- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ******** от 16.11.2017г.,
изм. с Допълнително споразумение № ******** към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 26.01.2018г.
Сочи, че ответникът не
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в
периода м. май 2018 г. - м. август 2018 г. Във всяка от фактурите били
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента.
Фактура № ********/15.05.2018
г., с падеж 30.05.2018 г., била издадена за отчетния период 15.04.2018 –
14.05.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период:
За мобилен номер ******** месечна абонаментна такса 20,82 лв., както и ползвани
услуги в размер на 0,19 лв. /Роуминг таксуване (общо) 0,19 лв./, които били в
общ размер на 21,01 лв. без ДДС – 25,21 лв. с вкл. ДДС; Общата сума, начислена
във фактурата била 25,21 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 8,33 лв., претендираната
сума по фактурата била 16,88 лв.
Фактура № ********/15.06.2018
г., с падеж 30.06.2018 г., била издадена за отчетния период 15.05.2018 –
14.06.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период:
За мобилен номер ******** месечна абонаментна такса 20,82 лв., такса за спиране
на номер 0,75 лв., както и ползвани услуги в размер на 0,02 лв. /Разговори към
„Грижа за клиента“/, които били в общ размер на 21,59 лв. без ДДС – 25,91 лв. с
вкл. ДДС; Общата сума, начислена във фактурата била 25,91 лв.
Сочи, че след предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т.Б.“ ЕАД и С.А.К.,
при условията на които е ползван процесен номер ********, по вина на
потребителя поради изпадането му в забава, операторът издал фактура № ********/15.08.2018
г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване
в размер на 205,55 лв., като размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка при предсрочното (за номер ******** - 26.01.2020 г.)
прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина или инициатива на
потребителя, били уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание
от съответния договор, а именно - р. 4, т. 4 от Допълнително споразумение № ********
към договор за мобилни/фиксирани услуги от 26.01.2018 г.
Сочи, че съгласно
предвиденото в съответните клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договорите до края на първоначално
предвидения срок на действието им, като така определената неустойка не можела
да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до
края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2)
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай
че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в
брой).
Твърди, че в съответствие с
горепосоченото, размерът на неустойката за номер ******** била 205,55 лв.
Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС (20,82 лв. всяка), а именно 62,46 лв. и с добавена
разликата в размер на 143,09 лв. между стандартната цена на мобилно устройство
ALCATEL U5 Black без отстъпка съгласно актуалната към 26.01.2018г. ценова листа
на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена
в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения
срок на договора за мобилни услуги.
Общата сума, начислена във
фактурата била 205,55 лв.
Сочи, че изискуемостта на
вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след
издаването ѝ.
Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено наличието на вземането на ищцовото
дружество по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно
гражданско дело № ***/2020 г. по описа на Районен съд - К., 3-ти състав, против
длъжника - ответник С.А.К., ЕГН **********, както следва:
1. 248,34 лв. (двеста
четиридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща общ сбор
на дължимите суми, съгласно фактура № ********/15.05.2018 г., фактура № ********/15.06.2018
г. и фактура № ********/15.08.2018 г.;
2. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира за разноски в
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно
връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея.
Ищцовото дружество „Т.Б.“ ЕАД е редовно призовано за датата на съдебното заседание, не
изпращат представител. Пълномощникът на дружеството адв. З.Ц., САК, депозира становище, в което заявява, че
поддържа исковата претенция, като претендира
за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условията за това.
Редовно призован за датата на съдебното заседание,
ответникът не се явява и не изпраща
процесуален представител, не депозира молба за гледане на делото в негово
отсъствие.
Към исковата молба са представени писмени
доказателства: Договор за мобилни услуги № ******** от 16.11.2017 г.; Допълнително
споразумение № ******** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 26.01.2018
г.; Фактура № ********/15.05.2018 г.; Фактура № ********/15.06.2018 г.; Фактура
№ ********/15.08.2018 г.
Приложено
към кориците на делото е ч.гр.д. ***/2020 г. по описа на РС-К..
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 10.08.2020
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното
заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане
делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК,
поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника,
като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид
пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските,
сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което
следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС-К. съдебни и
деловодни разноски в размер на 385,00 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 385,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 360,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.К.,
ЕГН
**********, с адрес: ***, п.к. 6137, ул. „Надежда“ № 8, че
дължи на „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с пълномощник адв. З.Й.Ц.,
вписан в САК, със съдебен адрес:***, по
Заповед за изпълнение № ***/20.02.2020 г. по ч.гр.д. № ***/2020
г. по описа на РС-К. следните суми: 248,34 лева (двеста четиридесет и осем лева и 34 стотинки) главница и законна
лихва върху главницата, считано от 24.01.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА С.А.К.,
ЕГН
**********, с адрес: ***, п.к. 6137, ул. „Надежда“ № 8, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с пълномощник адв. З.Й.Ц.,
вписан в САК, със съдебен адрес:*** сумата от 770,00 лева /седемстотин
и седемдесет лева и 00 ст./ за
направените съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. ***/2020 г. и по
настоящото производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ