Р Е Ш Е Н И Е
№1658, 26.10.2015 година, гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на осми
октомври две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: С.К., като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№2812 по описа за 2014г.,
намира за установено следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.2,
изр. първо, пр. пето ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД, както и съединен с последно
посочения иск при условията на евентуалност иск по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на “Палас – 27”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов”№33, представлявано от *** В.П.И. против
“Орто – дент”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”Ген.Кюркчиев”№24, ет.3, ап.7. Твърди се, че между ищецът и
ответното дружество бил сключен предварителен договор, по силата на който
ищецът се задължил да прехвърли на “Орто – дент”ЕООД собствеността върху
магазин, находящ се в **** срещу заплащане на цена от 100 000,00 евро по
следния начин: 70 000,00 евро платими по банков път /твърди се, че тази
сума е платена/; за останалите 30 000,00 евро купувачът се задължил за
прехвърли на продавача собствеността върху свой имот, находящ се в ****.
Окончателен договор между страните бил сключен, но в нотариалния акт за
изповядване на сделката не била посочена действителната продажна цена от
100 000,00 евро, а била посочена сумата 20 000,00 лева с цел
заплащане на по-малко такси и разноски. Същевременно ищецът установил, че
въпреки изявената готовност от страна на купувача, същият не може да изпълни
задължението си да прехвърли собствеността върху обещания имот, тъй като не
притежава пълния обем права върху него, поради следното: М.Д.Х. като праводател
на “Орто – дент”ЕООД по договор за покупко-продажба не била единствен
собственик на имота, който е продала на дружеството; имотът й бил възложен в
дял със съдебно решение в производство по съдебна делба и била осъдена да плати
парично уравнение на другите съсобственици; към датата на съдебното решение М.Х.
била в брак с Т. С. Х., прекратен по-късно с развод; заплащането на суми за
уравняване на дяловете от съсобствения имот по време на брака е направило
според ищеца имота съсобствен между М.Х. и бившия й съпруг. Ето защо Х. не е
могла да прехвърли на ответното дружество собствеността върху целия имот, а
само идеална част от нея.
При така изложените фактически
обстоятелства се предявяват следните искове: за нищожност на окончателния
договор за покупко-продажба, сключен между двете дружества с нотариален акт
№35, т.І, н.д.№25/26.01.2012г., поради привидност на същия и прикриване с него
на действителното съглашение за продажба на имота за цена от 100 000,00
евро; за разваляне на този договор, поради неизпълнението от страна на купувача
да прехвърли собствеността върху имота на ****; евентуално при отхвърляне на
последния иск се иска предварителният договор от 14.12.2011г. да се обяви за
окончателен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника “Орто – дент”ЕООД чрез пълномощниците му, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Признава се
обстоятелството, че страните са сключили описания в исковата молба
предварителен договор от 14.12.2011г., че по банков път ответникът е заплатил
част от цената в размер на 70 000,00 евро, както и че на 26.01.2012г. се е
провела среща между тях в присъствието на нотариус Д.С., за което е бил издаден
констативен протокол №10, т.І, рег.№184/26.01.2012г.
Според ответника фактите по
случая са следните: страните не са договаряли цена, различна от продажната цена по сключения
окончателен договор, с цел намаляване на нотариални такси, не са имали и воля
към датата на сключване на този договор да сключат сделката за цена от
100 000,00 евро, като разликата за
доплащане на 30 000,00 евро да се уреди или с прехвърляне на правата върху
имота на *** в гр.***, или в пари. На 26.01.2012г. на срещата, проведена от 10
часа в кантората на нотариус Д. С., страните изразили следните становища:
управителят на “Палас – 27”ЕООД лично и чрез адвоката си заявил, че купувачът
“Орто – дент”ЕООД не представя изрядни документи относно изключителната му
собственост, поради което отказват да получат тази собственост и да сключат
окончателен договор за магазина. От друга страна “Орто – дент”ЕООД лично чрез
управителя и адвокатите си заявил, че представя пълен набор от документи,
установяващи собствеността му, включително нотариално заверена декларация от Т.
С. Х. от 17.01.2012г. /представени пред нотариуса същия ден и описани на стр.2
в констативния протокол/. Купувачът заявил още, че продавачът става причина да
не може да се сключи окончателния договор към 26.01.2012г. при договорените
условия, тъй като последният виновно не е изпълнил задълженията си по т.ІІІ 1
вр. с т.І.2 от предварителния договор, което би осуетило и възможността
сградата да бъде завършена в срока съгласно т.ІІІ.7, а именно: стени и тавани –
липсва шпакловка и латекс, липсва гранитна настилка на пода в магазина, липсва
вътрешна дограма МДФ и стъклопакет, липсва входна врата в магазина,
ел.инсталациите не са изпълнени до ключ, общите части не са луксозно завършени,
липсва хидравличен асансьор и сензорно осветление. Представителят на ищцовото
дружество на срещата не представил никакви строителни книжа, установяващи
изпълнението на задълженията му по извършване на строителните дейности по вид и
степен на завършеност съгласно посоченото в договора. Констатирайки
противоречията си, страните продължили да търсят начин на разрешаване на
ситуацията, предлагайки различни варианти, като първоначалната идея била да
мислят до следващия ден, което и било записано в констативния протокол. Тъй
като обсъждането продължило същия ден и след напускане на нотариалната кантора,
страните в крайна сметка се съгласили да подпишат окончателен договор за
продажба, като общата цена остане в рамките на вече платените 70 000,00
евро, от които цената на правото на собственост на магазина към датата на
подписване на този договор определили на 20 000,00 лева. Съгласили се още,
че Т. Д. П. като *** на “Орто – дент”ЕООД ще упълномощи В.П.И. – *** на “Палас –
27”ЕООД да продаде процесния имот на цена не по-ниска от 80 000,00 евро в
срок до 30.08.2012г., след което да преведе по банков път на упълномощителя
сумата 80 000,00 евро /с оглед евентуалното непредаване на имота годен за
ползване в срок съгласно договора/. Пълномощното се подписало и заверило при
нотариуса в деня на нотариалната продажба към момента на извършването й в
присъствие на страните. Не е имало уговорки за доплащане на сума от
30 000,00 евро, тъй като условията на договора в окончателния му вид
бил съобразен с взаимните компромиси на
всяка една от страните с оглед претенциите им за неточност или забава при
изпълнение на поетите задължения.
Ответникът оспорва истинността на
констативния протокол от 26.01.2012г., представен с исковата молба относно:
1/записаното на стр.3, ред 32 и 33 изявление на В.И. “В случай, че продажбата не се осъществи в този срок, с г-н Т.
уговаряме допълнителен срок, за да изплати остатъка от дължимите ми
30 000,00 евро, съгласно сключения предварителен договор”, каквото
изявление ответникът поддържа, че не се съдържа в издадения им от нотариуса
протокол непосредствено след приключване на срещата на 26.01.2012г.; 2/
записания на стр.2, ред 46 и 47 текст “Представителят
на “Палас – 27”ЕООД оспорва това, но не представя доказателства за изпълнение
на вида на обекта към настоящия момент” според ответника не съответства на
текста от неговия екземпляр от протокола на стр.2, ред 46,47 и 48, където е
записано: “Представителят на “Палас –
27”ЕООД не оспорва това, а и не представя доказателства за изпълнение на вида
на обекта към настоящия момент”. Ответникът твърди още, че подписът,
положен под текста на оспорвания протокол се различава от подписа, положен от
нотариуса в присъствие на страните, освен това попада под реда, на който би
следвало да се намира, поради което буди съмнение и относно момента, в който е
поставен /преди или след отпечатване на текста/. Ето защо оспорва както верността
на посочените части от съдържанието на протокола, така и неговата автентичност.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Установява се по безспорен начин, че на 14.12.2011г. между страните е бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно
който продавачът “Палас – 27”ЕООД е поел задължение да продаде на купувача
“Орто – дент”ЕООД недвижим имот, представляващ: магазин №1.5 със застроена площ
22.34 кв.м., находящ се на първи етаж /кота нула/, при граници: от две страни
фоайе, магазин №1.4, ул.”***”, отгоре – магазин №2.7, отдолу – подземна улица,
ведно с 0.488% ид.части от общите части на сградата, който имот е подробно
описан в нотариален акт №55, т.65, д.№11958/02.10.2009г. на Служба по
вписванията гр.***, в раздел “обекти, находящи се в УПИ VІІІ-965, кв.***, ***
по плана на ****”. Продавачът се е задължил да довърши и предаде на купувача
обекта в следния вид: стени и тавани – шпакловка и гипс, под – гранитна настилка,
външна фасадна дограма – алуминиева, вътрешна дограма – МДФ и стъклопакет,
входна врата МДФ и стъклопакет, ел.инсталации – изпълнена до ключ и VRV система, ВиК – до ключ, общи
части луксозно завършени, хидравличен асансьор, сензорно осветление. Продавачът
се е задължил още да извърши строителството с грижата на добър търговец,
спазвайки предвидените в техническата документация правила и нормативи, както и
да предаде обекта с разрешение за ползване в срок до 30.07.2012г. Страните са
уговорили, че общата стойност на покупната цена, довършителните работи и
правото на строеж върху обекта и съответните идеални части от общите части на
сградата, предмет на договора, възлиза на 100 000,00 евро, като тази цена
е окончателна и не подлежи на промяна. Предвиден е начина за плащане на цената,
а именно: в деня на подписване на предварителния договор – 70 000,00 евро
по банков път; за останалите 30 000,00 евро купувачът се задължава да
прехвърли собствеността върху недвижим имот, подробно описан в нотариален акт
№85, т.41, д.№6730 от 2011г., който имот е с административен адрес: ****. Продавачът
е поел задължение да прехвърли собствеността върху имота по нотариален ред в
срок до 27.12.2011г. и във вида, описан по-горе. Купувачът се е задължил в същия
срок да прехвърли по нотариален ред имота на ****.
С нотариална покана, представена на нотариус Д.С. на 20.01.2012г. /без
данни за датата на връчване/ “Орто – дент”ЕООД е поканило “Палас – 27”ЕООД да
се яви в кантората на нотариуса на 26.01.2012г., 10.00 часа, за да прехвърли
имота, предмет на предварителния договор. С нотариална покана, връчена на
25.01.2012г. “Палас – 27”ЕООД чрез управителя си е заявило, че въпреки
заявеното от купувача в предварителния договор, че трети лица нямат каквито и
да било вещни права върху имота на ****, се оказало, че това не е така. В този
смисъл в поканата са изложени подробни съображения за това, че “Орто –
дент”ЕООД не може да изпълни поетото с договора задължение да прехвърли изцяло
собствеността върху имота, защото неговата праводателка М.Д.Х. не е собственик
на целия имот, а права върху същия притежава и бившия й съпруг.
На 26.01.2012г. в кантората на нотариус Д.С. се е провела среща между
представителите /управители и пълномощници/ на двете дружества, като
изявленията на същите са отразени в констативен протокол №10, т.І,
рег.№184/26.01.2012г. Същият ден, в кантората на същия нотариус с нотариален
акт №35, т.І, рег.№190, н.д.№25/26.01.2012г. страните са сключили окончателен
договор, с който продавачът “Палас – 27”ЕООД е продал на купувача “Орто –
дент”ЕООД въпросния магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №56784.522.225.7.13 за цена в размер на 20 000,00 лева,
която сума е посочено, че е платена изцяло по банков път на 14.12.2011г. Също
на дата 26.01.2012г. в кантората на нотариус С. е извършена нотариална заверка
на подписа на Т. Д. П. в качеството му на *** на “Орто – дент”ЕООД, положен в
пълномощно, с което същият упълномощава “Палас – 27”ЕООД, представлявано от ***
В. И., от негово име и за негова сметка да продаде самостоятелния обект в
сграда с идентификатор №56784.522.225.7.13 на купувач при цена, каквато намери
за добре, но не по-малко от 80 000,00 евро, в срок до 30.08.2012г.
В констативния протокол на нотариуса представителите на “Палас – 27”ЕООД са
изложили отново своето становище, че купувачът не може да изпълни поетото в
предварителния договор задължение, а именно вместо да плати част от цената в
размер на 30 000,00 евро, да прехвърли на купувача собствеността върху имота,
придобит от него с нотариален акт №176, т.ІІІ, н.д.№473/15.06.2011г. От своя
страна представителите на “Орто – дент”ЕООД са изявили готовност да сключат
окончателен договор, потвърждавайки уговорената продажна цена в общ размер на
100 000,00 евро и противопоставяйки своите възражения, че продавачът не е
изпълнил поетите в т.І.2 от предварителния договор задължения за изпълнение на
довършителните работи в имота. По-нататък в протокола са документирани
направените до края на срещата предложения от двете страни за изход от така
създалата се ситуация. Протоколът приключва с уговорката преговорите да
продължат на следващия ден.
Във връзка с констатираното разминаване в текста на протокола в
екземплярите, представени от две страни по делото, както и във връзка с
откритото по искане на ответника производство по чл.193 ГПК, е приета като
неоспорена експертизата на вещото лице М.С.. Вещото лице дава категоричен отговор,
че подписът, положен за нотариус в екземпляра на ищеца /приложен в оригинал на
стр.159-160, който е и вписаният екземпляр/, е изпълнен от нотариус Д. С..
Според експертизата подписът е положен след отпечатване на текста на документа.
От разпита на свидетелката А. Г., която е присъствала при изготвянето на
констативния протокол в качеството й на *** на ***, се установява, че номера на
оспорения протокол е поставен на принтер от нея в деня, в който е съставен и подписан.
След като протокола е бил готов и одобрен от нотариуса, тя е пуснала на принтер
само първата страница, в горната част на която се е отпечатал номера от
регистъра на нотариуса. За протокола, представен от ответната страна,
свидетелката обяснява, че тя на ръка е нанесла номера в горния край на първата
страница и това е възможно да стане в случай, че този екземпляр е донесен в
кантората в един по-късен момент и е поискан заверен препис. Обикновено в
такива случаи свидетелката искала разрешение от нотариуса дали да постави съответния
номер върху документа или не. Свидетелката не може да каже дали в конкретния
случай, преди да даде разрешението си за поставяне на номера, нотариусът е
сверил представения протокол с този, който е вписан в кантората.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема, че ответната
страна не е оборила доказателствената сила на оспорения свидетелстващ документ.
Предвид заключението на вещото лице и показанията на свидетелката Г., следва да
се приеме, че представения от ищеца протокол от 26.01.2012г. съдържа удостоверените
от нотариуса като извършени пред него волеизявления на договарящите страни в
деня на съставянето на документа. Не може да се каже без съмнение същото за протокола,
представен от ответника, доколкото според доказателствата е възможно същият да
е допълнителен екземпляр, представен за заверка в нотариалната кантора.
Повдигнатият основен спорен въпрос по делото е симулативна ли е цената,
посочена в нотариалния акт за прехвърляне на собствеността върху процесния
магазин в размер на 20 000,00 лева и ако е така каква е действителната
цена по сделката. Като се съди от съдържанието на констативния протокол,
представен от ищеца, в деня на сделката и преди изповядването й от нотариуса,
страните не са постигали друго споразумение относно цената на имота, различно
от това по предварителния договор – на различни места в протокола се говори само
за цена от 100 000,00 евро, за платената част от тази цена в размер на
70 000,00 евро; търсят се варианти или за връщане на платената част от
цената и за разваляне на договора или за изпълнение на задължението на купувача
да прехвърли изцяло собствеността върху имота, който е обещал вместо плащане на
остатъка от 30 000,00 евро. Така например на втора страница адвокатите на
купувача са заявили, че същият представя всички необходими документи, за да
изпълни задължението си вместо плащане на сумата от 30 000,00 евро като
част от продажната цена, възлизаща на 100 000,00 евро, да прехвърли собствеността
върху обещания имот на ****. От страна на продавача са последвали няколко
предложения, едно от които е той да продаде магазина по нотариален ред за
сумата от 70 000,00 евро, които вече е получил; след като купувачът придобие
собствеността, да упълномощи продавача да продаде този имот на трето лице в
шестмесечен срок за сума не по-малка от 80 000,00 евро, които да предаде
на упълномощителя. Ако такава продажба не се осъществи в посочения срок,
предложено е страните да уговорят допълнителен срок, в който “Орто – дент”ЕООД
да изплати на “Палас – 27”ЕООД остатъка
от дължимите по предварителния договор 30 000,00 евро. Очевидно страните
са избрали последния вариант, тъй като след изповядване на сделката в кантората
на нотариуса са оформили въпросното пълномощно. Ясно е, че по този начин е
направен опит платената част от цената да бъде върната на купувача. Няма спор, че
в уговорения в пълномощното срок имотът не е бил продаден на трето лице. Изрично
посоченото в протокола, че ако в предвидения срок продажбата не се случи и
имота не се закупи от трето лице, “Орто – дент”ЕООД остава задължен за остатъка
от цената в размер на 30 000,00 евро, достатъчно категорично сочи, че цената
на прехвърления имот, уговорена в предварителния договор в размер на
100 000,00 евро, не е променяна по обща воля на страните и сделката е
сключена при тази цена.
Доказателство в горния смисъл са и показанията на свидетеля Л. В. – А.,
която е участник в преговорите на 26.01.2012г. като *** на продавача и която
знае, че цената за магазина е била 100 000,00 евро, но страните са се
съгласили в нотариалния акт да се запише по-ниска цена с цел да се спестят част
от разходите по прехвърлянето, които
продавачът склонил да поеме вместо купувача, в чиято тежест са обичайно същите.
Според свидетелката, на срещата цената не е коментирана и от нея не са правени
разбивки поотделно за правото на собственост, за разноските по довършителните
работи и пр.
При така събраните доказателства съдът приема за доказано твърдението на
ищеца, че договорната клауза от нотариалния акт за покупко-продажба относно цената на магазина и
начина на плащане е относително симулативна и прикриваща действително
уговорената цена в размер на 100 000,00 евро, от които към сключване на
сделката 70 000,00 евро са били платени, а вместо останалите
30 000,00 евро купувачът е следвало да прехвърли имот съгласно
предварителния договор. Ето защо искът по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен, като се прогласи нищожността на посочената клауза. На
основание чл.17, ал.1 ЗЗД следва да се приложат правните последици на
прикритото съглашение, тъй като са налице изискванията за неговата
действителност.
С оглед на така установеното действително споразумение като част от
договора и предвид предявения иск за разваляне на същия, следва да се отговори
на въпроса изпълнили ли са страните поетите от тях задължения по двустранния
договор. Ищецът е прехвърлил собствеността върху имота. Той е поел и задължение
до датата на прехвърляне на собствеността по нотариален ред да извърши в имота
довършителните работи, подробно описани в т.І.1 от предварителния договор. Свидетелят
И.В. установява, че неговата фирма “И. к.” през 2011г. – 2012г. е била наета да
работи по изграждането на електроинсталацията във въпросната сграда на “Палас –
27”ЕООД на ул.*** в ***. Работата била извършена на два етапа – първи етап за
изграждане и изтегляне на кабели и втори етап за монтиране на ключове,
контакти, осветление. Вторият етап по изграждане на инсталацията бил осъществен
в периода от лятото на 2011г. до края на същата година. Неговата фирма
направила последните довършителни работи в имота, а след тях останала работа
само за боядисване, поставяне на облицовки и фаянс. Завършването на
строителството до края на годината свидетелят свързва с това, че строителят
участвал в конкурс за “сграда на годината” и се работело усилено и без почивен
ден. Свидетелят заявява още, че в имота никъде няма дограма, като се погледне
отвън всичко е стъкло – преградни стени, витрини; няма каси и МДФ врати. Тези
показания съответстват на констатациите на вещото лице М.М. по приетата
техническа експертиза, доколкото същото установява, че между довършителните
работи за магазина по проект и тези, записани в предварителния договор има
несъответствия, изразяващи се в това, че външната фасадна дограма не е
алуминиева, а стъклена витрина на
алуминиеви рамки; вътрешната дограма и входната врата също са стъклени. Показанията
на В. се възприемат като обективни, логични и последователни, поради което
съдът счита за установено, че до края на 2011г. довършителните работи в
магазина са били извършени, включително с поставяне на врати, дограми,
преградни стени.
На показанията на свидетеля В. се противопоставят показанията на
свидетелката на ответника – В. Ч., която се занимава с инвестиционните проекти
на *** Т. П.. Според нея два дни преди сключване на сделката имота, предмет на
продажбата, бил на фаза груб строеж – на тухла, без замаска, без подова настилка,
без дограма, входна врата, електро и ВиК инсталации. Съдът не кредитира
показанията на тази свидетелка, заради несъответствието им с останалите
доказателства по делото, което буди съмнение в безпристрастното излагане от
нейна страна на фактите по случая. Такива несъответствия се констатират и в
друга част от показанията на Ч.. Така например тя е единственият свидетел,
подкрепящ твърдението на ответника, че преговорите на страните продължили и
след подписване на констативния протокол извън кантората на нотариуса /в
продължение на около един час/, където в крайна сметка се съгласили, че
собствеността на магазина ще се прехвърли за 20 000,00 лева, които са част
от платените към този момент 70 000,00 евро, докато свидетелката Г. е
категорична, че страните не са напускали кантората, като първо съставили
констативния протокол и после подписали нотариалния акт.
Въз основа на обсъдените доказателства се налага извода, че ищецът е
изправна страна по договора за продажба – прехвърлил е собствеността върху
недвижимия имот, като към момента на сделката същият е бил завършен съгласно
уговореното - със шпакловка и латекс, подова настилка, преградни стени, врата,
завършена ел.инсталация.
Ответникът като купувач е имал задължението да плати цената, уговорена в
общ размер на 100 000,00 евро. При сключване на предварителния договор той
е заплатил част от цената в размер на 70 000,00 евро. Останал е задължен
вместо плащане на остатъка от 30 000,00 евро, да прехвърли на продавача
правото на собственост върху конкретен недвижим имот. Като собственик на този
имот ответникът се легитимира с нотариален акт №176, т.ІІІ,
н.д.№473/15.06.2011г., с който е закупил имота от М.Д.Х.. Праводателката Х. от
своя страна се е легитимирала пред нотариуса като собственик на имота с
нотариален акт №56, т.121, д.№17467/2005г., който е констативен и е издаден въз
основа на съдебно решение на Пловдивски окръжен съд от 04.02.1991г.,
постановено по гр.д.№1764/1990г. Касае се за решение за извършване на съдебна
делба, с което делбеният имот, находящ се на ул.*** в гр.***, на основание
чл.288, ал.2 ГПК/отм./ е поставен в самостоятелен дял на М.Х. и същата е
осъдена да заплати парично уравнение на дяловете на останалите съделители. Решението
за възлагане в този случай според приложимия правен режим на обезсилването по
реда на чл.288, ал.7 ГПК/отм./, действащ до влизане в сила на ЗИДГПК, ДВ
бр.64/99г., има вещно-прехвърлително действие /съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение №1/19.05.2004г. по гр.д.№1/2004г., ОСГК на ВКС/, т.е. Х. е
придобила собствеността на имота към момента на влизане в сила на
възлагателното решение. Придобиването на частите на останалите съделители обаче
има възмезден характер, предвид изплащането на дяловете им, поради което и
предвид факта, че към този момент Х. е имала сключен граждански брак с лицето Т.
С. Х./видно от решение от 30.11.2004г., постановено по бр.д.№435/2004г. по
описа на ПРС/, придобитите чрез възлагане части на другите съсобственици в
делбеното производство, по презумпцията за съвместен принос са станали
съпружеска имуществена общност. С други думи част от имота, който ответникът е
обещал да прехвърли на ищеца вместо плащане, не е била негова собственост, тъй
като праводателят му М.Х. не е могла да му
прехвърли цялата собственост, респективно правата на съпруга й върху имота, на
които той е носител след развода. Декларацията от Т. Х., че няма претенции към
имота не променят горния извод и представянето на същата на срещата между
страните не означава, че купувачът е бил в състояние да изпълни поетото
задължение. Ето защо следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил
задължението си да прехвърли обещания имот вместо плащане на остатъка от
цената. Това неизпълнение е виновно, доколкото причината да не може да се
изпълни задължението обективно е била налице при сключване на договора и е била
известна на ответника, т.е. задължил се е за нещо, което е знаел, че не може да
изпълни.
Налице са предпоставките чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за
покупко-продажба, поради което и тази претенция на ищеца ще се уважи. При
уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуално съединения
иск по чл.19, ал.3 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
ще бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които се
констатират в размер на 10 524,42 лева, от които за държавни такси и
експертиза – общо 3324,42 лева и за адвокатско възнаграждение – 7200,00 лева. Минималното
адвокатско възнаграждение според материалния интерес /съизмерим в случая с
цената на кумулативно предявените искове/ и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.4 Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 2700,00 лева. Ето защо предвид немалката фактическа
и правна сложност на делото, съдът счита, че заплатеното от ищеца
възнаграждение за адвокат в горепосочения размер не е прекомерно, в каквато
насока е направено възражение от ответната страна.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26, ал.2, пр.5 във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД в
отношенията между “Палас – 27”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов”№33, представлявано от *** В.П.И. и
“Орто – дент”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”Ген.Кюркчиев”№24, ет.3, ап.7, представлявано от *** Т. Д. П.,
че договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №35,
т.І, рег.№190, н.д.№25 от 26.01.2012г. на нотариус Д.С. с район на действие – ***,
е нищожен в частта му относно договорената продажна цена от 20 000,00
лева, поради относителната симулативност на тази договорна клауза, прикриваща
действително съглашение за заплащане на продажна цена в размер на
100 000,00 евро, от които 70 000,00 евро – платени на 14.12.2011г., а
за остатъка от цената в размер на 30 000,00 евро вместо плащане купувачът е
задължен да прехвърли собствеността върху недвижим имот с административен
адрес: ****, подробно описан в нотариален акт №176, т.ІІІ, рег.№2564, н.д.№473
от 15.06.2011г. на нотариус Д.С..
РАЗВАЛЯ
договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №35,
т.І, рег.№190, н.д.№25 от 26.01.2012г. на нотариус Д.С. с район на действие – ***,
с който продавачът “Палас – 27”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов”№33, представлявано от *** В.П.И. е
продал на купувача “Орто – дент”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Ген.Кюркчиев”№24, ет.3, ап.7, представлявано от ***
Т. Д. П. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.522.225.7.13 по кадастралната карта на ***, с административен адрес: ****,
обект 1-5, брой нива на обекта – едно, находящ се в сграда №7, построена в
поземлен имот с идентификатор №56784.522.225, със застроена площ от 22.34
кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
56784.522.225.7.12, под обекта: 56784.522.225.7.68, 56784.522.225.7.69,
56784.522.225.7.70, над обекта:
56784.522.225.7.25, ведно с 0.488% ид.части от общите части на сградата,
който обект съответства на магазин №1.5 със застроена площ от 22.34 кв.м.,
находящ се на първи етаж, кота +0.00, при граници: от две страни фоайе, магазин
№1.4, ул.”***”, отгоре – магазин №2.7, отдолу – подземна улица, ведно с 0.488%
ид.части от общите части на сградата, който имот е подробно описан в нотариален
акт №55, т.65, д.№11958/02.10.2009г. на Служба по вписванията гр.***.
ОСЪЖДА “Орто – дент”ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Ген.Кюркчиев”№24,
ет.3, ап.7, представлявано от *** Т. Д. П. да заплати на “Палас – 27”ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов”№33,
представлявано от *** В.П.И. сумата 10 524,42 лева – направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: