№ 2666
гр. София , 03.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503047 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ищец в
първоинстанционно производство, против протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание на 23. 07. 2020 г. от Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-9 състав по гр.д. № 4945 по описа
на съда за 2019 г., с което производството по делото е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК /посоченото в самото определение
правно основание за спирането като такова по т. 4 от същия законов
текст е неправилно, доколкото нито се твърди, нито се установява да е
налице образувано наказателно „дело“ по см. на същия текст, а е налице
прокурорска преписка с посочения в мотивите на определението
предмет/, до приключване на прокурорска преписка № 36216/19 г. по
описа на СРП.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност
на постановеното определение, иска се отмяната му и връщане на делото
на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по същото /исканото в частната жалба възобновяване на
производството е в компетентността само на първоинстанционния съд/.
1
Софийски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и след съвкупна преценка на материалите по делото, намира
следното:
Частната жалба, като подадена от страни в производството, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е и основателна, поради
следното:
Обжалваното първоинстанционно определение, макар и валидно, и
допустимо /твърденията в частната жалба за недопустимост са изцяло
бланкови и при извършената от въззивния състав проверка на
допустимостта на обжалваното определение, такава не се установява да е
налице/, но е неправилно.
По делото са налице данни за наказателно производство, което се
намира в досъдебната си фаза. Следователно, не може да се приеме, че е
налице наказателно дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, което
да има значение за правилното решаване на спора и което да обуславя
спиране на производстовто в хипотезата на сочения законов текст -
когато в същия или в друг съд се разглежда дело (т.е. съдебно дело,
наказателно производство в съдебна фаза), решението по което ще има
значение за правилното решаване на спора.
В случая не са налице основанията за спиране на гражданското
производство, законоуредени и в чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК - когато при
разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни
обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор.
Само когато фактическият състав, пораждащ правото, заявено за
съдебна защита в гражданското производство и обуславящ изхода му
/основателността на иска/, включва като свой елемент, елементи от
фактическия състав на престъпление, но установено по надлежния ред,
искането за спиране на гражданското дело до установяване на
2
престъплението с влязла в сила присъда, е основателно, тъй като изходът
на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното дело.
Производството по делото не се спира при наличие на данни за
висящо досъдебно производство, тъй като няма образувано наказателно
дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а констатациите на прокурора
относно съставомерността на деянието и виновността на дееца /дори да
има такива, обективирани в постановление за привличане на обвиняем,
обвинителен акт или постановление за прекратяване/отказ да се образува
наказателно производство/, не обвързват гражданския съд.
В случаите, когато за престъплението, в резултат на което е
настъпила вредата е образувано наказателно дело, съдът спира
производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като присъдата
по наказателното дело обуславя изхода по гражданския спор. Съдът
винаги спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и без
наличие на образувано наказателно дело, и независимо дали е образувано
досъдебно наказателно производство, когато по делото се разкрият
престъпни обстоятелства, но само в случаите, в които изходът на
гражданският спор зависи от установяването им по надлежния ред -
когато процесният, гражданскоправен фактически включва и елементи
на извършено престъпление, и с оглед забраната по чл. 17, ал. 1 от ГПК
за гражданския съд да взема становище по въпроса дали е извършено
престъпление, дори и когато отговорът на същия въпрос е от значение за
гражданския спор (такъв би бил например случаят с ангажиране на
имуществената отговорност по реда на Кодекса на труда – граждански
спор, но когато се твърди вредите да са резултат от извършено
престъпление, което в случая следва да бъде установено по надлежния
ред – с присъда на наказателния съд – срв. чл. 203, ал. 2 от КТ).
В заключение, гражданският съд е овластен и длъжен на основание
чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК да спре гражданското производство само в
случаите, в които от значение за гражданския спор (основателността на
предявения иск) е и въпросът дали е налице и извършено престъпление,
но установено с присъда, и при разкриване по гражданското дело на
престъпни обстоятелства от значение за отговора на този, действително
3
имащ решаващо значение за изхода на гражданския спор въпрос, но
съдът не само не е длъжен, а не е и властен да спира гражданското дело
(на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, липсата на основание за спиране
по т. 4 от същия законов текст при неналичието на съдебно наказателно
дело е обсъдена по-горе) тогава, когато гражданския иск е основан на
фактически твърдения, проверката на които е осъществима със
средствата на гражданското съдопроизводство.
Недопустимо е по съображения, продиктувани от целесоъбразност
(да се изчака решението на наказателния съд, за да бъде съобразена
присъдата при условията и в границите на чл. 300 от ГПК), да се спира
гражданското дело в случаите, като процесния, в които гражданският съд
е този, който в рамките на гражданското съдопроизводство е властен и е
длъжен, сам да изясни всички елементи от процесния фактически състав.
С оглед изложените съображения настоящият въззивен състав
намира, че не е налице основание за спиране на производството по
делото, поради което частната жалба, с която въззивният съд е сезиран се
явява основателна и следва да бъде уважена, съответно - обжалваното с
нея първоинстанционно определение, като валидно и допустимо, но
неправилно по същество, следва да бъде отменено, със законните
последици, а именно - връщането на делото на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание на 23. 07. 2020 г. от Софийски градски съд,
Гражданско отделение, I-9 състав по гр.д. № 4945 по описа на съда за
2019 г., с което производството по делото е спряно до приключване на
прокурорска преписка № 36216/19 г. по описа на СРП.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5