Р Е Ш Е Н И Е №
260117
27.01.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - V-ти граждански състав
На 12.01.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
СТЕФКА МИХОВА
Секретар: Петя Цонкова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №2694 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК.
С решение №2245 от 06.07.2020г.,
постановено по гр.д. №17748/2019г. по описа на РС-Пловдив, е увеличен от 160 лева на 260 лева размера на месечната издръжка, която бащата И. П. П.,
ЕГН ********** , следва да заплаща на непълнолетното си дете Н. И. П.,
ЕГН ********** , и от 140 лева на 250 лева на малолетното си
дете Р.
И. П., ЕГН **********
, чрез тяхната майка и
законен представител С. Н. М., ЕГН **********, начиная от датата на подаване на исковата
молба в съда- от 30.10.2019г. до навършване на пълнолетие на децата или до
настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното
изплащане.
От съдебното решение недоволен е останал ответникът И. П. П.,
които в подадената въззивната жалба е изложил доводи за
неправилност в частта му, с която исковете по чл.150 от СК са уважени и е
увеличен размера на престираната от него месечна издръжка за всяко дете за разликата над 200 лв. Твърди се в жалбата,че така
определената от съда месечна издръжка е прекомерна за задоволяване на нуждите
на децата и не е съобразена с неговите възможности да заплаща по-висока такава,
както и с представените по делото доказателства.Поддържа се от жалбоподателя,че
при определяне на размера на издръжката съдът не е отчел задължението му към
банкова институция за погасяване на кредит , неправилно е интрепретирал
приетите по делото писмени доказателства и приел, че притежава три недвижими
имота в град Ш. , като незаконосъобразно
е изложил съображения , че с оглед влошеното здравословно състояние на
децата същите се нуждаят от повече средства за издръжка, като не е отчел, че по
делото не е установено заболяванията им
да налагат бъдещо лечение. Искането до съда е за отмяна на
първоинстанционното решение в частта, с която е увеличен размера на дължимата
издръжка на децата за разликата над 200 лева месечно, ведно със законната лихва
начиная от датата на подаване на исковата молба в съда.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от насрещните страни не е депозиран отговор на жалбата. В
хода на въззивното производство , чрез пълномощника адв. Х., се оспорва като неоснователна и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на
направените във въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е депозирани в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Очертаният от валидно упражненото право на жалба, предмет на въззивното
производство, са искове с правна квалификация чл.150,ал.1 от СК,за увеличаване
от 160 лева на 260 лева на размера на
месечната издръжка, която бащата И. П. П., ЕГН ********** , следва
да заплаща на непълнолетното си
дете Н.
И. П., ЕГН ********** , и от
140 лева на 250 лева на малолетното си дете Р.
И. П., ЕГН **********
, чрез тяхната майка и
законен представител С. Н. М.,
ЕГН **********
Исковата претенция е мотивирана с изменение на обстоятелствата,
изразяващи се, както с настъпили промени в икономическата обстановка в страна,
така и настъпили такива след постановяване на предходното решение, свързани с
възрастта на децата и нарасналата с
оглед на това нужда от допълнителни
финансови средства за задоволяване на културните, образователни и
битовите потребности, които майката не е в състояние да задоволи. По отношение
и на двете деца акцентът е върху влошено
им здравословно състояние и необходимост
от допълнителни средства за лечение,
като по отношение на детето Н.П. се сочи
поставена на 05.09.2017г. диагноза- **** , проведена оперативна
интервенция в ****-**** , последващ период на възстановяване , периодични
контролни прегледи и медицински изследвания,а досежно детето Р.П. се сочи, че страда от **** и е
претърпяло операция на сливиците на 03.07.2019г.
Ответникът оспорва исковите претенции с възраженията инвокирани и във
въззивната жалба за задължения към банкова институция за погасяване на кредит,
както и че за лечението на децата не са необходими разходи в такъв завишен
размер.В първоинстанционното производство се поддържа и възражението,че освен
определения от съда размер на издръжката бащата е изпращал пари на децата
за рождените и имените им дни , според
конкретната му възможност; организирал е прегледа на детето Р. в УБАЛ „Света Екатерина“ на 19.12.2018г. ,
заплатил за същия такса в размер от 60 лева, а след това ги завел с майката на обяд и изпратил на
автобуса , като с дъщеря си Р. провеждал
и телефонни разговори.
Безспорно се явява по делото, че към момента на подаване на исковата
молба за непълнолетното дете Н.П., род. ***г.,
и малолетното дете Р.П.,род. на ***г. е била определена месечна издръжка в размер
на 160 лева за Н. и 140 за Р. по
предходно съдебно решение в сила от
21.11.2017 г. по гр.д.№ 5803/ 2017 г. на ПРС, както и обстоятелството,
че от постановяването му до предявяване на исковете по чл.150 от СК са изминали
2 години.Към датата на подаване на процесната искова молба-30.10.2019г. детето Н. е вече на 17г., ученичка в ХI-ти клас, в ****“,град
****. Установено се явява по делото във връзка с представена медицинска
документация, че на 05.09.2017г. на детето Н.П. е била поставена диагноза „****”,
като **** са били отстранени оперативно
в ****-****. Детето Р.П. е вече на 10г., ученичка в IV -ти клас,
в ****“, гр. **** . През периодите 15-18.03.2019г. и 07-09.10.2019г.,детето Р.П. е било прието за
лечение в УМБАЛ“Св.Г.“ЕАД , Клиника **** , с диагноза „****“, на
03.07.2019г. му е била извършена и
оперативна интервенция в МБАЛ „Тримонциум”
ООД поради „****”. С Медицински протокол на ЛКК от 27.11.2017г. при УМБАЛ „Св. Г.”ЕАД ,– гр. ****, е констатирано,
че детето е и с **** на двете ****, което налага носенето на индивидуално изработени ортопедични обувки,
като видно от Фактура №
**********/24.01.2018г. майката е закупила такива на стойност 190 лева.От приетата във въззивното
производство служебна бележка с
изх.№14/23.10.2020г. се установява, че
детето посещава курс по английски език в „****“, гр.****, като е
заплатена дължимата месечната такса за първия учебен срок и за комплекта учебни
помагала в размер от общо 447,90 лева.
От приетите по делото справки относно
доходите на родителите, е документално установено,че майката работи във **** формирование **** – с. **** ,
при месечно брутно трудово възнаграждение в размер от 1067,98 лева.Майката
притежава недвижими имоти в град С. и град С., както и лек автомобил.Бащата
също е **** , като осигурителния му месечен доход за м. декември 2019г. е в
размер на 1 899,80 лева, притежава недвижим имот в град Ш. и лек
автомобил.
При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е определил,че
за издръжката на детето Н.П. бащата следва да поеме сумата от 260 лева и е
увеличил размера на издръжката определен с предходното решение от 160 лева на
260 лева месечно, а за издръжката на детето Р.П. бащата следва да поеме сумата от 250 лева и е
увеличил размера на издръжката определен с предходното решение от 140 лева на 250
лева месечно.
Въззивният съд възприема фактическите и правни изводи на районния съд
като правилни и в съответствие със събрания доказателствен материал по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
във връзка с доводите, формулирани във въззивните жалби, спорни остават от
страните размера на дължимата от бащата издръжка , както и обстоятелството дали
този размер следва да бъде съобразен със задълженията на родителите към
кредитни институции, както и грижите полагани от бащата за децата и даваните от
него средства за покриване на
допълнителните им нужди.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд ,
за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК,
обуславящи предпоставка за допускане изменение в размера на присъдена в
предходен момент издръжка.
Съгласно чл. 150 СК, при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на
присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените
предпоставки.
Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето
да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието
на качеството "непълнолетно лице". Това задължение за издръжка е общо
за двамата родителите и произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК
да се грижат за децата си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК,
се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите,
като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката.
В конкретния случай от момента на определяне на издръжка на децата със съдебно решение от 21.11.2017 г. по гр.д.№ 5803/ 2017 г. на ПРС до датата
на подаване на исковата молба, е изминал период от 2 години, през който
социално-икономическите условия в страната съществено са изменени в посока на
увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От друга
страна, промяната във възрастта на децата дефинитивно е довела до увеличаване и на потребностите им от храна, облекло, обучение и средства за
социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка от 140-160 лева месечно.От гореизложеното съдът
прави извода за настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата,
обусловили определянето на размера на дължимата на децата издръжка. При тези данни
настоящата съдебна инстанция намира, че са налице условията на чл. 150 СК за
увеличение на издръжката.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК,
в сила от 01.10.2009 г., минималната издръжка за дете е в размер на 1/4 от
размера на минималната работна заплата за страната. Към настоящия момент МРЗ в
страната е 650 лв. определена с ПМС № 331/26.11.2020 г., поради което следва да
се приеме, че минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един
родител е в размер на 162,50 лв.
В конкретния случай детето Н. П. е на 17 години, ученичка в 11 клас, а
детето Р.П., на 10 години,ученичка в 4 клас.
По делото е категорично установено влошеното здравословно състояние и на
двете деца, като съдът приема, че за лечението на децата и подобряване на здравословния им статус, се нуждаят от периодично медицинско
проследяване и адекватно лечение, специален двигателен и адекватен хранителен
режим .Горното обосновава извод, че са налице изключителни нужди на децата,
налагащи присъждане на издръжка над обичайната за възрастта им .
Така с оглед интересите на децата,тяхната възраст, необходимост от конкретни
грижи, съдът намира, че за месечната издръжка на детето Н. са необходими 450 лева, от която сума бащата следва да заплаща
по 260 лева , а за месечната издръжка на
детето Р. са необходими 400лева , от която сума бащата следва да
заплаща 250 лева , а останалата сума следва да допълва майката, ведно с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Съдът съобрази
така определения размер на издръжката с обстоятелството, че родителските права по отношение на децата
са предоставени на майката, както и че двамата родители са трудоспособни, нямат
алиментни задължения спрямо други лица и бащата реализира значително по- високи
доходи.Обстоятелствата, на които акцентира бащата на децата,че има финансови
задължения към други институции, са ирелевантни за настоящия правен спор и за
задължението му за издръжка на децата,
тъй като задължението за издръжка
към непълнолетни низходящи се ползва с
привилегия. Затова вноските за погасяване на кредит от ответника, не следва да
се вземат предвид при преценката за податните му възможности за даване на
издръжка. Задължението за издръжка не може да се дерогира чрез поемане на други
задължения,обременяващи материалното положение на дължащия издръжка. Освен
горното съгласно ТР№34/73год. на ОСГК на ВС изчисляването на доходите от
трудово възнаграждение на лицето, дължащо издръжка трябва да се извършва на
базата на получаваната брутна заплата, поради което съдът като ирелевантни за
настоящия правен спор, не обсъжда ангажираните по делото от страните писмени
доказателства досежно финансовите ангажименти на родителите към други
институции.
Следва да се подчертае също,че издръжката се дължи, за да имат децата
постоянен сигурен доход, достатъчен за тяхното отглеждане и възпитание.
Подаряването на вещи, даване на средства за лечение, за празници и то
нерегулярно, в който смисъл са твърденията на ответника, зависи от волята и
желанието на родителя, който ги дава , и не погасяват задължението му да дава
издръжка за ежедневните нужди на децата. Доколкото изпълнението на задължението
за издръжка предполага периодични, ежемесечни плащания, с всяко своевременно
направено плащане се погасява задължението за месечния период, за който то се
отнася. Престирането на други по вид задължения, извън определената издръжка,
не представлява изпълнение на задължението на родителя за издръжка. Независимо
от това, че родителските права са предоставени със съдебното решение на
майката, бащата не е лишен от родителски права. Той разполага с правото да
участва в живота на децата си, като поддържа лични отношения с тях, полага
съответните непосредствени грижи за тяхното отглеждане и възпитание, заедно с майката, или
еднолично, в случаите, когато осъществява контакти с децата. В този смисъл и с
оглед доводите от бащата,че е полагал грижи за децата,е нужно да се посочи, че той
дължи и родителски грижи на низходящия си, като едновременно с това, полагането
на такива, не го освобождава от задължението да му заплаща издръжката.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на
въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния съд счита, че
първоинстанционното решение, с което е увеличен размера на дължимата от бащата
издръжка, е правилно, не страда от
визираните в жалбите пороци и следва да бъде
потвърдено. Така определеният завишен размер на издръжката, съобразно разясненията
дадени в т. 21 на ППВС № 5 от 1970г., се дължи от датата на подаване на
исковата молба в съда-30.10.2019г. , ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Н.П.
и Р.П. направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение
в общ размер от 400 лева.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2245 от 06.07.2020г., постановено по
гр.д. №17748/2019г. по описа на РС-Пловдив,в обжалваната част,с която е увеличен размера на месечната издръжка
присъдената с решение №4063 от 21.11.2017 г. по гр.д.№ 5803/ 2017 г. на ПРС ,
която бащата И. П. П., ЕГН ********** , следва
да заплаща на непълнолетното си
дете Н.
И. П., ЕГН ********** , действащо лично и със съгласието на своята
майка и законен представител С. Н. М., ЕГН **********, за разликата над 200 лева до
260 лева и на малолетното си дете Р. И. П.,
ЕГН ********** , за разликата над 200
лева до 250 лева, чрез неговата майка и законен представител
С. Н. М.,
ЕГН **********, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда- от
30.10.2019г. до навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на друга
установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от деня на падежа до окончателното изплащане.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН **********, да заплати на Н. И. П., ЕГН ********** , действащо лично и със съгласието на своята
майка и законен представител С. Н. М., ЕГН **********, и на Р. И. П., ЕГН
**********, чрез нейната майка и
законен представител С. Н. М., ЕГН **********, сумата от 400 лева – разноски
за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.