Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 17.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова, като разгледа
докладваното от съдията АД № 331 по описа за 2022 година на Административен
съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е образувано по жалба на
„Б.Ф.П.“ООД- гр.Шумен, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***
офис 6, представлявано от управителя И.И., чрез адв.С.Ж., против Решение с
рег.№ 32-354811/18.10.2022г. към MRN 22BG002002068229R3/14.03.2022г.,
постановено от Директор на ТД Митница Варна, с което е отказано да бъде приета
митническа стойност на декларирана стока с №1 по декларацията, определена е
митническа стойност на стоката в размер на 126054,50лв. и нов код по ТАРИК-
**********, и е разпоредено да се коригира митническата декларация в частта
ѝ относно код, стойности и др., да се вземе под отчет начисления с
решението размер на ДДС, начислени суми за мито и са посочени дължими суми за
досъбиране- мито- 3635,28лв. и ДДС в размер на 9815,26лв. с дата на възникване
на задължението- 14.03.2022г. на основание чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ и чл.54 от ЗДДС, вр. с чл.77 §1 и чл.85 §1 от Регламент (ЕС)№ 952/2013.
В
жалбата се излагат доводи, че решението на директора на ТД „Северна морска“ към
Агенция „Митници“ е незаконосъобразен административен акт, поради неговото
противоречие с материалния закон и с процесуалните норми, регламентиращи метода
на определяне размера на митническата стойност на внасяните в страната стоки.
Според жалбоподателя, административният орган не е доказал, че процентът
еластомери в стоката е над 5% и, че стойността за митнически цели на внесената
стока следва да бъде определена на базата на цени, които касаят „сходни стоки“
в размер на посочената в решението цена. Неправилно били тълкувани и приложени разпоредбите на чл.74
от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на ЕП и Съвета за създаване на Митнически кодекс
на съюза и чл.141 от Регламент за изпълнение №2015/2447 на Комисията за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
№ 952/2013г. и била определена митническа стойност по чл.74 §2 б.“б“ от МК. Твърди се
още, че атакуваният акт е немотивиран, понеже не става ясно защо
административният орган е пристъпил към определяне на стойност по горепосочения
ред, въпреки представените от жалбоподателя доказателства за заплатена цена на
стоките. Отправеното към съда искане е
за отмяна на акта поради неговата незаконосъобразност. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание не се
явява представител. В писмена защита упълномощената адв.Ж. допълва, че по
отношение на стоките, внесени от трети лица, които били взети предвид от
ответника при определяне на новата митническа стойност липсвало извършена
експертиза относно количеството еластан в тях, и същите били много по-малко
количество от процесните, съответно не представляват стоки на едно търговско
равнище. Освен това са били предмет на внос по време, различаващо се от
процесното с шест месеца. Поддържа искането за отмяна на оспорения акт.
Ответникът– Директор на ТД „Северна
морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител– юрисконсулт К.,
пледира за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Представя и
писмена защита.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, Административен съд Шумен приема за установено от фактическа страна
следното:
На 14.03.2022г., от „Б.Ф.П.“ООД- гр.Шумен били представени в митническо
учреждение документи за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение“
на 1 бр. артикул в 912 колета с тегло 25000,00кг., представляващ трикотажен
плат от изкуствени влакна, внос от Китай, по единен административен документ
/ЕАД/ митническа декларация MRN 22BG002002068229R3/14.03.2022г. на
обща стойност 46827,00 долара на САЩ при валутен курс 1,71986. Декларацията е приложена на стр.18 от делото и съдържа всички реквизити по приложение 9
допълнения Б1—Г1 от Делегирания регламент на Комисията(ЕС) 2016/341 от 17
декември 2015 година. Стоката била декларирана с предшестващ документ
Митническа декларация за режим „свободно складиране“ MRN 22BG002002067271R0/28.02.2022г.
Стоката била с условия на доставка по INCOTERMS- CFR Варна /стойност и навло/ и била транспортирана с морски транспорт от турско
транспортно средство. В пункт 14 са декларирани процесните стоки с тарифен
номер 60064100- плат с нетно тегло 23650кг. и с декларирана митническа стойност
80613,48лв. Контрагент на вносителя от китайска страна и изпращач на стоката
бил Shaoxing
Kaiming Textiles Co LTDq Nanxing village, Maan town, KЕQIAO, Shaoxing, China. Приложен бил и транспортен документ с реквизити по чл.110 от Кодекс
на търговското корабоплаване- коносамент/морска товарителница/ с № HLCUNG12109WSOV8
от 16.12.2021г. Към декларацията вносителят приложил фактура за
покупко-продажба № 21КМ1796 с опис на стоките, която съдържа тяхната
характеристика- тъкан плат с ширина 150 см., брой и цена за килограм- 1,97
долара на САЩ. както и договор от
28.11.2021г. за доставка на стоки с износителя. Приложена и е фактура с №00000/23.02.2022г.
издадена от превозвач за транспорта. Представени са и доказателства за
извършена препродажба на стоката на „Активе Балкан Трейд“ЕООД, докато същата се
намирала в митнически склад.
Митническата
администрация извършила последваща проверка на база анализ на риска чрез справка
и експертен анализ в лаборатория на взета мостра от стоката. Съгласно
Митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 28-10.05.2022г./11.07.2022г. (л.31 от
делото), анализираната проба представлява трикотажен плат обагрен в син цвят,
оплетен от синтетични прежди. Платът е съъ състав– 90% полиесетр и 10% елестан.
Стоката е охарактеризирана като трикотажен плат от изкуствени влакна, съдържащ
тегловно над 5 % прежди от еластомери.
С
писмо № 32-84998/15.03.22г. до управителя на Б.Ф.П. получено от него на
17.03.2022г., било изискано да се представят в 7-дневен срок документи
необходими за установяване стойността на стоките. На 23.03.2022г. били представени документи- договори, фактури
и МД. Било наложено и представено обезпечение.
Със съобщение по реда чл.22, §6 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег. №32-272873/16.08.2022г. (стр.21),
дружеството-вносител било уведомено на 31.08.2022г., че предстои издаване на
решение, с което ще се определи нов размер на задължение за декларирана стока
№1 по ЕАД MRN 22BG002002068229R3/14.03.2022г. Със съобщението дружеството било
уведомено и за мотивите, а именно, че независимо от представените от него
документи по вноса, митническите органи установяват съмнения, че декларираната
митническа стойност на част от внесената стока не е действително платената или
подлежаща на плащане цена. Анализираната проба се класира в друг тарифен код,
различен от декларирания. Посочено било още, че съгласно чл.140 §2 от
Митническия кодекс на съюза, който предвижда, че ако съмненията им не отпаднат,
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Поради това и на
основание чл.74 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност се
определя като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от параграф две на
същия член, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. За процесните стоки било
констатирано, че са декларирани по-високи стойност от други вносители на сходни
стоки и е приета нова митническа стойност 126054,50лв. на основание §2 буква
„б“ на чл.74 от регламента. Дружеството било уведомено за започнало
административно производство, съгласно чл.26 ал.1 от АПК и му била дадена
възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване на съобщението,
съгласно чл.22 §6 от регламента.
Въз основа на констатациите по осъществената
проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в
административна преписка Директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция
„Митници“ издал оспореното Решение към MRN 22BG002002068229R3/14.03.2022г. с
рег. № 32– 354811/18.10.2022г. Ответникът сочи в решението си, че съгласно
разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на комбинираната
номенклатура на ЕС, анализираната проба се класира в ТАРИК код 6004 10 00 10,
понеже съдържа 9% процента еластан/прежди от еластомери/ или повече от 5%. Бил
извършен анализ на представените от дружеството жалбоподател документи, като
било прието, че същите- договори и фактури не притежават необходими реквизити,
а осъществената препродажба между свързани дружества, представлявани от едно и
също лице- И.И. дава основание за обосновано предположение, че същата е с цел
възпрепятстване на последваща проверка. Митническата стойност на декларираните стоки
била определена съгласно чл.74 §2 буква „б“ от Регламент № 952/2013г., във
връзка с чл.1 §2 т.14 от Регламент за изпълнение №2015/2447 на Комисията за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
№ 952/2013г. въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“. С оглед на
което в т.1 от диспозитива на административния акт, Директорът определил нов
код по ТАРИК за стока №1 по процесната МД- 6004 10 00 10, в т.2 отказал да
приеме декларираната митническа стойност и на основание чл.74 §2 б.“б“ от
Регламента в т.3 определил нов митническа стойност на стоките в размер на 126054,50лв.
или 23650 кг х 5,33лв./кг. В точка 4 от диспозитива на оспорения
административен акт разпоредил да се коригира митническата декларация в
съответствие с установените от органа в т.1 и т.3 от решението нов код и нови
митнически стойности по пет графи. В т.6 от диспозитивната част на
административния акт, във връзка с извършената корекция на MRN била начислена сума
за мито 6449,08лв. и ДДС в размер на 9815,26лв. ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания на основание чл.59 ал.2 от ЗДДС, вр. чл.114 от
Регламент (ЕС) №952/2013. За дата на възникване на митническото задължение била
определена- 14.03.2022г.
Решението
било връчено на „Б.Ф.П.“ООД на 20.10.2022г., и било оспорено по съдебен ред в
законоустановения срок с жалба с вх.№32-370232 от 31.10.2022г. по описа на ТД Митница
Варна.
По делото
е приобщена административната преписка, включваща митническата декларация,
ведно с придружаващите я документи и е представена и приета в открито съдебно
заседание ЕАД MRN №21BG00200205902R0/14.10.2021г. за внос на трикотажен плат от Китай 2712
кг. с тарифен код 6004 10 00 10, /стр.102
от делото/, послужила като основание за определяне на нова митническа стойност на
процесните стоки.
По делото
е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение е видно, че
реално платената цена по търговската фактура, предмет на митническа декларация MRN
22BG002002068229R3/14.03.2022г., е осчетоводена. Дружеството е формирало цената
на доставената стока на общата сума, като е сумирало всички разходи свързани с
доставката и заплатените мита по декларацията, както и транспортни и др. разходи. Вещото лице
посочва, че дружеството е извършило продажби на част от количеството придобита
стока с описани в изложението фактури за продажби, осчетоводени като приход. Според
вещото лице счетоводството на дружеството-жалбоподател е водено редовно. Така
изготвената съдебно-счетоводна експертиза е изслушана в съдебно заседание и е
приета от страните по делото без възражения, поради което съдът я кредитира
като обективно и безпристрастно изготвена.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен
контрол за законосъобразност на акт, който поражда за него правно задължение ,
поради което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл.101 §1 и
чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр.чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2 т.8 от
ЗМ, вр.чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013г.- Началник на ТД „Северна морска“ към
Агенция „Митници“. Оспореният акт е издаден от В.К., която е подписала същия
„за директор“, съгласно заповед №395/21.03.2022г. на директора на АМ. С това е
изпълнено императивното изискване за материална компетентност на издателя на
обжалвания акт.
Атакуваният
по съдебен ред акт е обективиран в
изискуемата писмена форма и при спазване на административно-процесуалните
правила при осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл.84 ал.1 т.1 ЗМ.
Актът съдържа подробно изложение на възприетите относими за случая юридически
факти, като е цитирана приложимата правна уредба и същият подлежи на съдебна
проверка за неговата материална законосъобразност. При издаването му обаче са допуснато нарушение на
приложимия материален закон, поради което то се явява незаконосъобразно.
Спорът
между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали
наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 §2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия регламент, във вр. чл.74
§3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос.
Съгласно
чл.140 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 §1
от Регламент № 952/2013г., те могат да поискат от декларатора да представи
допълнително информация, което е било сторено в настоящия казус с писмо от 15.03.2022г.
В случай, че съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл.140 ал.2 от регламента, митническите органи могат да
решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент
№ 952/2013г.. В тези хипотези следва да
се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74
от Регламент № 952/2013г., като в тежест на митническите органи е при условията
на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на
внасяните стоки.
В
настоящия случай административният орган е определил различна митническа стойност на един вид
стоки- платове по процесната митническа декларация, излагайки аргументи за
деклариране на некоректен код по ТАРИК и
за необичайно ниска митническа стойност, като се е позовавал на данни за
стойност на внос на сходни стоки и код по Комбинираната номенклатура/КН/ на ЕС 6004
10 00 10.
Правомощието
на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл.70
пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013г. и да определят митническата стойност по
методите, предвидени в чл.74 от същия регламент възниква при наличието на
основателни съмнения по смисъла на чл.140 от регламента за изпълнение, които
подлежат на доказване във всеки конкретен случай, като в този смисъл е Решение
№ 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8396/2019г. В настоящия казус в
хода на административното производство, както и в съдебното, ответникът не ангажира доказателства за
основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Видно от
приобщените доказателства, дружеството-вносител е представило цялата изискана
информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД–
фактура, която е придружаващия документ във връзка с митническата стойност,
съгласно чл.145 от Регламента за изпълнение, както и документи за извършени
разплащания, данни относно извършени транспортни разходи и др. Въпреки, че липсва
законово задължение за сключен договор с износителя, такъв е представен от
вносителя, като по същия се излагат съмнения за липса на подпис от страна на
представител на износителя, но не е направена експертиза за установяване на
това обстоятелство. Вписаната клауза за „закъсняло разплащане на значителни
суми“, счетена като будеща съмнение за митническия орган, също не съставлява
необичайна уговорка между двама контрагентни. Видно от приобщените по делото
доказателства и в частност от заключението на вещото лице, договорената цена е
платена, което обстоятелство е могло да бъде установено още в хода на
административната проверка в счетоводството на дружеството или чрез изискване
на доказателства от кредитни институции.
С оглед
на приетата за необичайно ниска стойност и съществуващи съмнения за реалността
на декларираната митническа стойност, митническите органи са предприели
определяне на стойността по кодекса. Съгласно чл.70 §1 и 2 от Регламент №
952/2013г. митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност,
т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза,
коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент №
952/2013г./. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност/Решение № 14221 от 17.11.2020г. на ВАС по адм.д.№7052,1о./.
В настоящия случай ответникът е определил
различна митническа стойност на процесната стока, като се е позовавал на
извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система за стоки, изнесени от Китай и с произход Китай, продадени
за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, на същото търговско
равнище, както и стоките, подлежащи на остойностяване, при която е установил
наличието на декларирани значително по-високи стойности на сходни стоки, които
съществено се различават от декларираните. В обостоятелствената част на
решението не са посочени конкретните данни от направения сравнителен анализ,
обосноващи извода, че декларираната митническа стойност на стоката е по-ниска
от декларирани такива други сходни стоки. Липсва посочване конкретно за кой
период е извършен анализът, за какъв вид стока, данни за съответните доставки–
количества, периодичност на доставките. Констатации в тази насока не се
съдържат и в други документи, съставени в хода на административната проверка,
предхождащи издаване на обжалваното решение. При това положение съдът приема,
че административният орган не е посочил конкретни факти при установяване на
средностатистическата стойност на процесната стока и които съответно да
обосновават „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447.
Според
правилото на чл.74 §1 от Регламент № 952/2013г., когато митническата стойност
на може да се определи съгласно чл.70, предвид съмненията за реалността
ѝ, тя се определя като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от
§2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Предвид установеното по делото, съдът намира за необосновано становището на
митническия орган досежно наличие на пречки митническата стойност да бъде
определена по реда на чл.70 от МКС, а именно съобразно договорната стойност,
представляваща действително платената или подлежащата на плащане цена.
Съгласно чл.74 §2 б.“б“ от Регламент №
952/2013г., приложен в настоящия казус, митническата стойност, определена в
резултат на прилагането на параграф 1 е договорната стойност на сходни стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките,
подлежащи на остойностяване. Разпоредбата
на чл.141 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, предвижда, че при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 §2,
букви „а“ или „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид разликите,
дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В
чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за изпълнени са дадени определения на
понятията „идентични“ и „сходни“ стоки за целите на определянето на митническа
стойност, а именно– стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във
всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им и стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В
конкретния случай липсват както доказателства, така и аргументи в оспореното
решение, изложената последователност на действията да е спазена.
Административният орган е направил констатация, че не са открити „идентични
стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение, с което е приел за
неприложима хипотезата по чл.74 §2 б. „а“ от МК. Съдът намира, че при липсата
на подробна мотивация при прилагане на този вторичен метод, решаващия орган не
е имал основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в
разрез с материално-правните разпоредби на кодекса. В решението не са изложени
каквито и да е мотиви, сочещи на извършен анализ, съобразно изискванията на
чл.141 от Регламента за изпълнение, които да обосноват приложената от органа
договорна стойност по внос от трети лица. Административният орган е приел, че
разпоредбата на чл.74 §2, б. „а“ от МК не може да се приложи, тъй като не са
открити „идентични стоки“ от същия износител еднакви във всяко отношение, но не
е посочил за какъв вид стока е търсил информация, предвид съдържащите се по
делото данни, че в митническата декларация внасяната стока е посочена като „трикотажен
плат от изкуствени влакна“, а съгласно МЛЕ анализираната проба представлява „трикотажен
плат“ с 10% еластан. Не е посочен и кодът по ТАРИК за който са търсени сходни
стоки. Предвид изложеното, не може да се приеме, че законосъобразно е
пристъпено към прилагане разпоредбата чл.74 §2, б. „б“ от МК. Възможността на
митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните
стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява
основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или
платима сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013, не освобождава
същата администрация от задължение да мотивира решението си.
На
следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на
оспорения акт е допуснато и друго нарушение. При прилагане на вторичния метод
по чл.74 §2 б. „б“ от МК административният орган се позовава на декларираната
митническа стойност по ЕАД– MRN
№21BG00200205902R0/14.10.2021г. за внос на полиестерни трикотажни платове
от Китай в количество 2712 кг. с тарифен код 6004 10 00 10 и без посочен
процент елестан, въз основа на която е увеличена митническата стойност на
процесната стока, без посочването на каквито и да е релевантни данни, въз
основа на които може да се установи наличието на „сходна стока“. В решението и
съпътстващите го документи липсва индивидуализация на декларираната стока по
съобразената от митническия орган МД– страна на произход на стоката, като
същата се различава от процесната, а именно- като износител в ЕАД на третото
лице е посочена държава Обединени арабски емирства, град Дейра, с транспортно средство от Антигуа и Барбуда, а
не от Турция, както и не е извършен анализ на договорените от този вносител
срокове и начин на плащане, характеристики, съставни материали, търговска марка
и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1 §2, т.14 от Регламента за
изпълнение. Съобразно тази норма, сходни са стоките, произведени в същата
държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение,
като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Непосочването на
каквито и да е индивидуализиращи стоката данни препятства извършване на
преценка дали се касае за сходни стоки, както и за наличието или липсата на
по-ниска, съответно по-висока договорена цена на сходни стоки. В тази връзка
следва да се има предвид разпоредбата на чл.141 §1 от Регламента за изпълнение,
според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва
да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за
идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките,
чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на
остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската
марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки
като сходни. В разглеждания казус липсата на мотиви в акта за качеството,
репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките,
препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято
стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
Следва да се отчете и дългия период от време между двата вноса на платове- 6
месеца. С оглед изложеното, съдът намира, че сходството на стоките по
процесната МД и по ползваната от органа МД с MRN ЕАД MRN №21BG00200205902R0/14.10.2021г. не е
доказана.
С оглед изложеното, съдът намира, че
митническите органи не са извършили изискуемата от чл.141 от Регламента за
изпълнение преценка дали се касае за цени именно за сходни стоки– липсват данни
за търговската марка/производителя, качество на стоките и основни
характеристики и съответно не са обосновали приложената от тях договорна
стойност по внос от дружеството. Върховният административен съд в свое Решение
№9228/18.06.2019г. по АД №3456/2019г. посочва, че в тежест на митническия орган
е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни“
стоки. Липсата на анализ на характеристиките и определящите реквизити от
съставните материали на стоките и отсъствие на доказателства за възможното
изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените стоки, както и
липсата на съпоставка за взаимозаменяемостта им в търговската дейност, води до
незаконосъобразност на обжалавния административен акт- в този смисъл Решение
№13962 от 11.11.2020г. по АД №7054/2020г. на ВАС.
В
практиката си Съдът на ЕС последователно приема, че правото на добра
администрация, представляващо общ принцип на правото на Съюза, изисква
митническият орган да мотивира всяко свое решение, включително избора на метод
за определяне на стойността. Това дава възможност на адресата на дадено решение
да защити правата си при възможно най-добрите условия и след като се запознае
изцяло с мотивите, да реши дали е целесъобразно да го обжалва. Излагането на
мотиви е необходимо и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за
законосъобразност на посочените решения. При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена такава- чл.15, §1 от МК. На това принципно
положение е основана и процедурата по чл.140, §1 от Регламента за изпълнение,
като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани. Правото на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
обективна система, която изключва използването на субективно определени или
фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на тази стока, които имат икономическа стойност (Решение на ЕС от 20 декември
2017г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C 529/16, EU:C:2017:984, т.24). В този
смисъл са и общите разпоредби на
Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и
търговията, с които се дължи съобразяване при прилагане на последния метод на
определяне на митническа стойност, по силата на чл.74, §3 от Регламента, който
препраща към тях. Тези правила не са съобразени от митническия орган.
Съдът
намира за безспорно установено по делото, че митническите органи не са
извършили анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение
и съответно не са обосновали приложената от тях митническа стойност. С оглед на
изложеното, съдът намира, че в настоящия казус е бил постановен отказ за
приемане на митническата стойност по декларацията на жалбоподателя и е
определена нова такава, без това да е обосновано по категоричен начин.
По
отношение на оспорването на посочен в оспореното решение код по ТАРИК, предвид
установен в митническа лаборатория процент еластан в стоката, съдът намира, че
същото е основателно, въпреки, че по делото бяха налице обективни пречки за
изготвяне на съдебно- химическа експертиза и жалбоподателя оттегли искането си.
В оспореното Решение е посочено, че платът съдържа тегловно 9% еластомери, като
не е ясно от къде е получена тази стойност. Видно от МЛЕ, процентът е 10%.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че от страна на митническите органи не е
обосновано приложението на чл.140 вр. чл.141 от Регламента за изпълнение, вр.
чл.74 §2 б.“б“ от Регламент № 952/2013г., поради което, като не е приел
декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава,
по декларация на трето лице, Началникът на Митница ТД „Северна Морска“ към
Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт. С оглед
незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките,
незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на
дружеството за ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация,
както и лихва върху определените суми и на основание чл.172 ал.2 от АПК, във
връзка с чл.220 от ЗМ, обжалваното решение подлежи в своята цялост на отмяна по
съдебен ред.
По
делото своевременно са претендирани съдебно-деловодни разноски от подателя на
жалбата, изразяващи се в платена държавна такса от 50.00лв.; 1680.00лв.
изплатено по банков път адвокатско възнаграждение, 400 лв. внесен депозит за
вещо лице или общо разноски в размер на 2130.00лв. Предвид изхода на правния
спор съдът следва с решението си да възложи в тежест на ответника деловодните
разноски на дружеството жалбоподател. По
отношение на депозита, внесен за СТЕ, в размер на 300.00лв., същия следва да
бъде върнат на жалбоподателя по посочена от него банкова сметка.
Мотивиран
от изложените съображения Административен съд - Шумен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Б.Ф.П.“ООД-
гр.Шумен, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление *** офис 6,
представлявано от управителя И.И., Решение с рег.№ 32-354811/18.10.2022г. към
MRN 22BG002002068229R3/14.03.2022г., постановено от Директор на ТД Митница
Варна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Варна към Агенция
„Митници“ да заплати на „Б.ф.п.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис 6,
представлявано от управителя И.И.И.направените съдебно-деловодни разноски в
размер на 2130.00 (две хиляди сто и тридесет) лева.
Да
се върне на „Б.ф.п.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
офис 6, представлявано от управителя И.И.И.депозит, внесен за СТЕ, в размер на
300.00лв. по посочена от жалбоподателя банкова сметка.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: