Решение по дело №4900/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5499
Дата: 24 юли 2017 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Кристина Райкова Филипова
Дело: 20161100104900
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2016 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 24.07.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА  ФИЛИПОВА

 

при секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4900 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 228, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.).

Ищците Н.С.К. (10 г.) и С.С. К.(12 г.), действащи чрез своя законен представител С.Д.К. (тяхна майка), и ищеца Д.С. К.(14 г.),  със съгласието на своята майка С.Д.К., твърдят, че на 21.09.2015 г. около 23.00 ч. пътували на път ІV-51042 в л.а. марка „Ауди 80“, с рег. № *******, управляван от Н.Р.С., който нямал свидетелство за правоуправление и застраховка „Гражданска отговорност“. Поради несъобразена с пътя скорост водачът се блъснал в земен ската на дере и излезнал извън пътното платно. В резултат на този инцидент ищецът Н.К. (пътник на задна седалка по средата) получил контузия на главата, мозъчно сътресение, травматичен шок, фрактура на дясната предмишница, фрактура на черепната база и темпоралната кост, контузия на мозъчния трункус, както и множество травми на главата, гърдите и крайниците. Пострадалият трябвало да спазва постелен режим, имал затруднения в движението на десния крак, главоболие, виене на свят, не можел да чете и гледа монитор дълго време, разчитал на помощ от близки, изживял стрес. Ищцата С.К. (пътник на задна дясна седалка)  получила контузия на главата и мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание. Имала главоболие и виене на свят, спазвала постелен режим, не можела дълго време на чете и гледа монитор. Понастоящем не се чувствала добре физически и емоционално. Ищцата Д.К. (пътник на предна дясна седалка) на свой ред била със счупване на гръбначния стълб в поясната област и фрактура на прешлен Л1. Спазвала постелен режим, била 6 месеца с корсет, разчитала на близките си. Понастоящем има болки, вкл. и при продължително стоене права и при ходене. Изпитва стрес. Претендират ответникът да заплати на Н.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., на С.К. обезщетение в размер 40 000 лв. и на Д.К. обезщетение в размер 60 000 лв. (частичен иск от 100 000 лв.), ведно със законна лихва от 28.01.2016 г. (датата на произнасянето на Гаранционния фонд) до окончателното плащане. Претендират разноски.

Ответникът Г.Ф.оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан.

Третите лица помагачи на страната на ответника - наследниците на загиналия водач Н.Р.С., а именно Д.Н.Р. и Р.Н.Р., не вземат становище по исковете, а Ю.Н.Р. ги оспорва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От данните по делото и от комплексната СМАТЕ е видно, че на 21.09.2015 г. около 23 ч. по пътя от гр. Попово към с. Глогинка се движел л.а Ауди 80, рег. № ******, с несъобразена при навлизане в десния завой скорост. Водачът (Н.Р.С.) управлявайки превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта от 1,60 %, изгубил контрол, продължил по тангентата на завоя и автомобилът паднал в реката, непосредствено преди моста. 

Приетата СМЕ е отразила, че Н.К., на 10 г., е получил при процесния инцидент травматичен шок, множествена травма, счупване на слепоочната кост на черепа, счупване на черепната база, контузия и оток на мозъка, счупване на костите на дясната предмишница, рана на главата и кръвонасядания около лявото око. При ищеца е била налице опасност за живота му, постъпил е в болница в тежко общо състояние и е приет в реанимация. Десният горен крайник е бил гипсиран и детето е било лекувано до 28.09.2015 г., когато е изписано. Тежката мозъчна травма е отзвучала за 4-5 месеца, счупените кости на ръката са зараснали за 2 месеца, като общо лечебният и възстановителен период е протекъл в рамките на 5 месеца. Най-интензивни болки и страдания са търпени през първите 2 месеца, като отначало по-силно изразено е било главоболието, световъртежа и общата слабост. Детето е ползвало обезболяващи, като постепенно болковият синдром е отшумявал, но след свалянето на гипса е имало 3-4 седмици с интензивни болки в периода на раздвижване. Първите 3 месеца пострадалият е бил на постелен режим, не е можел да си служи с дясната ръка и е имал нужда от чужда помощ. Понастоящем няма данни за настъпили негативни последици или усложнения.

Установено е, че ищцата С.К., на 12 г., е получил при процесния инцидент контузия и разкъсно-контузна рана на главата и мозъчно сътресение. Постъпила е в болница в задоволително общо състояние и е приета за лечение, като е била поставена на строг постелен режим, като след подобрение е вертикализирана и на 28.09.2015 г. е изписана. Неврологичните оплаквания от мозъчното сътресение са продължили около 1 месец, като през първите 8-10 дни е имала главоболие и световъртеж, но те постепенно са отзвучали. Понастоящем няма данни за настъпили негативни последици или усложнения.

В  СМЕ е отразено, че ищцата Д.К., на 14 г., е получила при процесния инцидент счупване на 1-ви поясен прешлен на гръбначния стълб и голяма разкъсно-контузна рана на лицето. В болничното заведение тя е поставена на строг постелен режим, а когато болките в поясната област за започнали да намаляват й бил поставен корсет и тя е била вертикализирана и изписана на 25.09.2015 г. Голямата рана на лицето е зараснала за 10-12 дни, но е оставила груб белег. Общия лечебен и възстановителен период е продължил около 4-5 месеца, като в първите 2 месеца и при започването на раздвижването на поясната зона тя е търпяла интензивни болки и страдания. За останалия период болките са били периодично явяващи се при преумора и рязка промяна на времето. Счупеният прешлен е зараснал със скосяване в предната част. Посочено е, че с времето хрущяла между 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлен ще намалява плътността си и ще се образуват зашипявания, които ще провокират периодични болки. Понастоящем няма данни за настъпили други негативни последици или усложнения.

Приетата САТЕ е дала становище, че процесният автомобил е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани на предните и двете странични задни седалки, и двуточков неинерционен колан на задната средна седалка. В КСМАТЕ е посочено, че предпазните колани са ефективни при челни удари при скорост от 40-60 км/ч, но при по-високи скорости действието на колана има обратен ефект, тъй като настъпват коланни травми в областта на гърдите и корема, които могат да причинят дори летален изход. Посочено е още, че предпазния колан не е ефективен при страничен удар. В случая Н.К. е пътувал без колан, като е съобразено, че по детето не са установени следи от предпазния колан. Подчертано е, че ако е използван колан уврежданията са щели да бъдат по-леки по вид и тежест, но и в обратния случай, поради малкото тяло на момчето, обезопасяването нямало да е пълно. Посочено е, че С.К. също е пътувала без колан, което е довело до уврежданията в областта на главата. Този извод се основава на това, че по гърдите не са намерени следи от ползването на такъв. Отразено е, че е напълно възможно удара на главата да се получи и при надлежно обезопасяване с колан. За третият ищец Д.К. извода относно колана е идентичен, като за това е отчетено, че за претърпяната от ищцата фрактура на прешлен е необходимо внезапно абнормно флексионно движение на гръбначния стълб, че пострадалата е получила наранявания на лицето, а в областта на гръдния кош не са намерени следи от колан. В същото време е изтъкнато, че компресионното счупване на прешлена може да се получи и при пропадането на колана в дълбокото дере, при което ударът върху седалищните части и седалката се разпространяват към гръбнака. 

Св. Е.Е.А.разказва, че от катастрофата най-тежко пострадал Н., който бил със счупена ръка и в кома, за което той разбрал от майка му. Според свидетеля лявата му ръка била счупена в китката и майка му се грижела за него – за храна и за тоалет, към 4 месеца. С. и сега се оплаквала от болки в главата и белегът й щял да й остане за цял живот. Д. също имала белег на лицето и била със счупен прешлен, оплаквала се от болки в гърба и главата. Тя се възстановявала от травмата в гърба около 1-2 месеца и майка се грижела и за нея. Преживяното се отразило на всички психически, страх ги било от коли и не искали да се качват. 

Св. Й.Г.С.сочи, че от катастрофата през септември 20015 г. пострадали тримата ищци – от болницата им казали, че Н. бил в кома, С. пострадала с главата, а Д. имала счупване на гръбначния стълб. С. се грижела за тях. Всички се възстановили за около 6 месеца, но все още се оплаквали от болки. Те били стреснати от катастрофата, тя им се отразила психически, говорели постоянно за нея и ги било страх да се качват в коли.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Събраните по делото доказателства установяват, че процесният инцидент е настъпил по вина на загиналият в него водач – Н.С.. Същият е нарушил правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато превозното средство, управлявал е с несъобразена скорост, която не му е позволила безпрепятствено да преодолее завоя, не се е съобразил с конкретните пътни условия и не е шофирал по начин, който да му позволи да намали или да спре при възникналата опасност. Отделно от това той е управлявал превозното средство след консумация на алкохол – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Предвид казаното следва да се приеме, че поведението на водача е било противоправно, а тъй като не е опровергана презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, то е и виновно.

По отношение на възражението за съпричиняване с оглед неизползване на предпазен колан съдът намира следното: Данните по делото установяват, че и тримата ищци не са използвали колан – липсват характерните следи от такъв в областта на гръдния кош, а получените травми отговарят на такива, които са резултат от свободно движение на тялото в купето. В същото време по делото се установява, че с оглед размера на тялото на детето Н.К., ползването на колан е нямало да обезопаси пътника в достатъчна степен. Посочено е, че при него вероятно травмите са щели да бъдат по-леки, но липсва яснота за кои травми е направен този извод, в каква степен те биха били ограничени, има ли травми, които биха били избегнати и пр. При тези доказателства, следва да се приеме, че възражението за съпричиняване от страна на Н.К. не е доказано по пътя на пълното и главно доказване и не може да бъде възприето. Този извод се отнася и до ищцата С.К., за която е посочено в експертизите, че би получила увредите и при поставен колан. Що се касае до Д.К., съдът приема, че само за част от уврежданията е способствало неизползването на колан, а именно – голяма разкъсно-контузна рана на лицето, която е оставила груб белег. Относно травмата на гръбнака е посочено, че същата може да бъде предизвикана и от пропадането на колата в дерето.

За да определи съответния размер на дължимото обезщетение на всеки ищец съдът съобрази установените и цитирани по-горе телесни увреждания на децата, оплакванията им за периодично явяващи се болки, остатъчния страх, стреса и психическата травма, която са преживели от процесния инцидент. За Н.К. съдът отчита допълнително тежестта на множествената травма и обстоятелствата, че за живота му е била налице временна опасност, че са засегнати две отделни анатомични области, че е спазвал строг постелен режим, при който е имал нужда от чужда помощ за ежедневните си дейности,  че се е възстановявал за относително дълъг за едно дете периода от 5 месеца. По отношение на С.К. съдът съобрази тежестта на травмата и непродължителния период от времето, в което се е възстановявало и лекувало детето. Що се касае до ищцата Д.К., съдът отчита, че тя също е спазвала специален режим като е носила корсет. Следва да се съобрази, че с оглед вида на увредата на гръбнака, при нея за в бъдеще са много вероятни зашипявания в областта на счупения прешлен, които ще провокират болков синдром. Освен това съдът съобрази, че от раната на лицето при детето е останал груб белег.

Предвид казаното и като взе предвид възрастта на пострадалите деца, момента на настъпване на инцидента през 2015 г., обществено икономическите условия, застрахователните лимити, обичайната практика по подобен вид дела и принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че на ищеца Н.С.К. следва да се присъди сумата от 70 000 лв., на С.С.К. – 10 000 лв., на Д.С.К. – 42 000 лв. Обезщетението на последната е формирано от сумите 40 000 лв. за увредите на гръбнака, и 2 000 лв. за травмата на главата. Сумата от 2000 лв. съставлява 50 % от общо дължимата сума за уврежданията в тази анатомична област (4000 лв.), тъй като за тях ищцата е допринесла с ½ ид.ч. предвид неизползването на предпазен колан. За посочените сума следва да бъдат уважени исковете, като за горниците следва да бъдат отхвърлени.

Посочените обезщетения следва да бъдат заплатени от ответника Г.Ф.на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, тъй като няма спор, че виновният водач не е имал валидна застраховка  на гражданската си отговорност към датата на инцидента. Върху сумите следва да се присъди и лихва при съблюдаване на правилото на чл. 288, ал. 7 КЗ. Няма спор между страните, че Фондът е бил сезиран с претенция от ищците на 4.11.2015 г.  (видно от писмения отговор, където е посочен номера на щетата и датата на нейното образуване). Ето защо лихва следва да се начисли от 4.02.2016 г.

 Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се следват разноски в размер на 292,80 лв. за експертизи, а в полза на адв. К.  следва да се присъди по реда на чл. 38 ЗА възнаграждение в размер на 4190 лв. На ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски на стойност от 896 лв. и 450 лв. за юрисконсултска защита. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС такса в размер на 4880 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати на Н.С.К., ЕГН **********,  чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ сумата от 70 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.09.2015 г. г., ведно със законната лихва от 4.02.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 150 000 лв.

ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати на С.С.К., ЕГН **********,  чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ сумата от 10 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.09.2015 г. г., ведно със законната лихва от 4.02.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 40 000 лв.

ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати на Д.С.К., ЕГН **********,  чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ сумата от 42 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.09.2015 г. г., ведно със законната лихва от 4.02.2016 г. до окончателното изплащане, , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 60 000 лв. част от иск на обща стойност от 100 000 лв.

ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати на Н.С.К., С.С.К. и Д.С.К. разноски в размер на 292,80 лв.

ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати на адв. П.К. сумата от 4190 лв. на основание чл. 38 ЗА.

ОСЪЖДА Н.С.К., С.С.К. и Д.С.К. да заплатят на Г.Ф.разноски в размер на 1346 лв.

ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 4880 лв. като държавна такса.

Решението е постановено при участие в производството на третите лица помагачи на страната на ответника - Д.Н.Р., Р.Н.Р. и Ю.Н.Р..

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението. 

 

 ГРАДСКИ  СЪДИЯ: