Р Е Ш Е Н И Е №
695
гр.
Пловдив, 13.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание
на деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева,
като разгледа АНД № 439/2020 год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 2857523 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на
С.Н.М., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на
100 /сто/ лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
С.Н.М., по
съображения, изложени в жалбата, моли
съда да отмени процения електронен фиш като незаконосъобразен.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До
съда е депозирано становище, в което чрез представляващ излага аргументи за
потвърждаване на електронния фиш. Претендира и разноски по делото.
Пловдивският районен съд – VІІІ н.с., като
прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Електронен фиш Серия
К № 2857523 е издаден срещу С.Н.М., ЕГН **********, затова, че на 03.07.2019 г. около 14:52 часа в гр.Пловдив ул.“Васил Левски“
№ 121, посока бул.“Дунав“, било заснето извършено нарушение за
скорост с МПС лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ******** с установена
скорост на движение от 71 км/ч при въведено
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, което било квалифицирано
като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и
заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС „АТСС ARH CAM S1“ с
№ 11743са, за което била изготвена снимка № 020010. Контролният
орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с
техническото средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и
приел за наказуема скоростта не 74 км/ч.,
а 71 км/ч в полза на нарушителя.
При така изложената по
делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост в населено място от жалбоподателя М..
Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство /преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1/, представено за първоначална проверка, въз основа, на която е било
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено
по делото и валидно към датата на нарушението, ведно с приложение към него.
В процесния случай е
ноторно и служебно известно на настоящия състав, че използваният по делото тип
АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се разполага от
контролния орган на пътното платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка
с три крака. Посоченото изключва същото да е трайно „прикрепено“ към
земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на
участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер. В тази връзка, при
съобразяване на законовите и подзаконовите изисквания, посочени по-горе и при
тежест на доказване, лежаща върху административнонаказващия орган, действително
по преписката са налични доказателства, че използваното
средство е от одобрен тип, както и да е преминало първоначална или
последваща метрологична проверка. Съгласно посоченото по – горе по
делото е представен и съставен протокол по смисъла на чл.10 от Наредбата, който
е задължителен за мобилните устройства и системи, както и снимка, която да
обоснове наличието на измерващата система в процесното време и място.
Изискването за съставяне на този протокол не е самоцелно. Видно от съдържанието
на този протокол - същият служи като доказателство за мястото на контрол,
времето на контрол и режима на измерване на АТСС, както и за
спазване на изискването на чл.6, ал.1 от същата Наредба, че АТСС е
използвано, съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип.
В
приложения към преписката снимков материал е отразено, че на 03.07.2019 г. в 14:52 ч. с локация, посочената в ЕФ, е била
измерена скорост на движение 71 км/ч при максимално разрешена скорост – 50
км/ч. За населено място. Установеното разминаване между отразената скорост в
снимковия материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е посочена във
фиша, както и изчисленото на тази база превишение, е съобразено с предвидените
грешки при измерване на скорост при АТСС от 3 км/ч. В тази връзка отразената в
ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително
установената скорост е намалена.
Правилно
обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на С.Н.М., като собственик на процесното МПС по смисъла ан чл.188, ал.1
от ЗДвП, който факт не се оспорва от жалбоподателя. Последният не се е
възползвал и от възможността по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, като не е предоставил в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго
лице, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.
Издаденият
електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто
образец е утвърден от министъра на вътрешните работи образец и в същият са
посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР-Пловдив/, мястото / град
Пловдив, бул.“Васил Левски“ № 121,
посока бул.“Дунав“/, датата /03.07.2019 год./, точният час на извършване на нарушението /14:52 часа/,
регистрационният номер на моторното превозно средство /********/, собственикът,
на когото е регистрирано превозното средство /С.Н.М./, описание на нарушението /извършено нарушение за скорост/,
нарушената разпоредба /чл.21, ал. 1 от ЗДвП/, размерът на глобата /100 лева/,
срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по
указаната сметка на името на отбелязания фонд/. Следва да се вземе предвид, че
в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателят изчерпателно е
определил реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш без да препраща
към разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на НП,
поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на
отразена дата на издаване и издател на ЕФ. Посочената норма е специална спрямо
нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.
Давностните срокове биха имали значение единствено, ако ако са изтекли 4 години
и половина от връчването на електронния фиш предвид разпоредбата на чл. 80,
ал.1, т.5, вр. чл. 81, ал.3 от НК, какъвто срок в случая и към момента очевидно
не е изтекъл.
Разпоредбата
на чл.182, ал.1, т. 3 от ЗДвП предвижда административно наказание “глоба” в размер
на 100 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост от 21 км/ч
до 30 км/ч в населено място. В конкретния случай разрешената максимална скорост
/50 км/ч/ в населено място е била превишена с 21 км/ч. Налице е
абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано
по вид и размер, поради което същото не може да бъде редуцирано по страна на съда.
Поради горните
съображения, съдът намира, че наведение от страна на жалбподателя възражения са
неоснователни, поради което обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден от решаващия съд.
При този
изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е
искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт
законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37
от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80
левa.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът :
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №
2857523 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на С.Н.М., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв., за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4
вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Н.М., ЕГН **********,
да заплати сумата в размер на 80 лева /осемдесет
лева/, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с
оригинала!
ВК