Р
Е Ш
Е Н
И Е
№ 260000
гр. Пазарджик, 26.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и
четвърти август през две хиляди и двадесета година в публично заседание
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
секретар
Петя Борисова
като
разгледа докладваното от съдията Б.Илиев т. д. № 273/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и
сл. от ГПК.
Предявен е иск от „Шел България“ЕАД гр.София, чрез адв. К.Н. от
САК, срещу „М М Партнерс
груп БГ“,ЕООД гр.Пазарджик. с правно осн. чл. 517, ал. 4 от ГПК.
Ищецът
основава иска на следните фактически твърдения:
В полза на ищеца е издаден изпълнителен лист срещу
Л.П.М. за сумата от 8 000 лева, ведно със законната лихва от 10.07.2018 г.
до изплащане на сумата, заедно с присъдени разноски от 160 лева – д. т. и 1 080
лева – адв. възнаграждение. Образувано е изпълнително дело № 1571/2018 г. по
описа на ЧСИ Д. С. Наложен е запор върху дружествените дялове на длъжника Л. П.М.
„М М Партнерс груп БГ“ ЕООД, като с протокол
от 01.04.2019 г. ЧСИ е овластил ищеца да предяви иска по чл. 517, ал. 4
от ГПК. Моли за прекратяване на ответното дружество.Претендира присъждане на
направените в производството разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „М М Партненс Груп БГ“ ЕООД не е депозирал отговор, въпреки редовното връчване на основание чл. 50, ал. 4
вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК на препис от исковата молба и приложенията към нея.
По
допустимостта на иска:
Съгласно константната съдебна практика – Решения № 60 от 10.07.2012 г.
по т. д. № 134/2012 г. на I т. о., Решение № 146 от 7.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на I т.
о., Определение № 733 от
11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, II т. о., абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на
търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК е
наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството
на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило
изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното
производство стойност на дружествения му дял, както и наличието на изрично
овластяване на взискателя за предявяване на този иск. Както е прието в Определение № 733 от 11.12.2009
г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, II т. о., тези предпоставки следва да са
налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал. 4 от ГПК на насочено изпълнение
върху всички дялове в дружеството (каквато е и настоящата), доколкото в нея не
е предвидено изрично отпадане на условието по чл. 517, ал. 3 ГПК за овластяване
на взискателя от съдебния изпълнител за предявяване на иска. Доколкото от представените
писмени доказателства се установява, че е образувано изпълнително производство
въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 2792/2017
г. на РС – Пазарджик, с взискател ищецът, длъжник Л.П.М., и наложен запор върху
всичките дружествени дялове на длъжника в „М М Партнерс груп БГ“,ЕООД
гр.Пазарджик,ЕИК *********, при изрично овластяване на ищеца-взискател от ЧСИ
за предявяване на иска, искът с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК се явява
допустим.
Сезиран е родовокомпетентният съд.
По същество: С конститутивния иск по
чл.517, ал.4 ГПК, взискател, който е насочил изпълнение върху всички дялове на съдружник от капитала на дружество, упражнява потестативното право да иска прекратяване на дружеството с
решение на съда, след наложен запор по реда на чл.517, ал.1 ГПК. Запорът
създава правен интерес на дружеството да изплати на взискателя припадащата се
част от имуществото на длъжника.
Процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.517, ал.4 от ГПК е наличието на овластяване от съдебния изпълнител на
взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството след налагане на запор
върху дяловете на съдружниците в него – длъжници, като за това не е необходимо
да връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване
участието на длъжника/ длъжниците в дружеството, съответно да изчаква
изминаването на период от три месеца, за да се овласти взискателя да предяви
пред окръжния съд по седалището на дружеството иск за неговото прекратяване
(чл.517, ал.4, изр.1-во, in fine, във вр. с ал.3, изр.1-во ГПК). След като са
наложени запори върху всички дружествени дялове в ЕООД, съдебният изпълнител може направо да овласти взискателя да
предяви иск за прекратяване на това дружество.
Прекратяването на едно
търговско дружество за индивидуални дългове на неговите съдружници представлява
санкция за самото дружество – трето за изпълнителното производство лице, поради
което законодателят е вменил в правомощие на съдебния изпълнител да извърши преценка дали тази хипотеза
(прекратяването на дружеството, чийто съдружници са длъжници в изпълнителното
производство) е единствената възможност за удовлетворяване на интересите на
взискателя и събиране на вземането му.
В настоящият случай
при издадено постановление се презумпира презумпция, че са спазени изискванията на
чл.517, ал.4 ГПК, съответно, че е направена от съдебния изпълнител положителна
преценка, че прекратяването на дружеството, на което длъжника по изпълнителното
дело е едноличен собственик на капитала, е единствената възможност за събиране
на вземането на взискателя и удовлетворяване по този начин на неговите
интереси.
Ответникът Л.П.М., чиято е доказателствената тежест в
процеса, не е посочил и представил доказателства, които да оборват тази презумпция.
Ето защо съдът приема,
че е налице надлежно овластяване на ищеца – взискател по изп. дело №20188890401571
на ЧСИ Д. С., рег. №889 от КЧСИ, да предяви иска за прекратяване на
ответното дружество, чийто едноличен собственик на капитала е длъжника по
посоченото изпълнително дело – Л.П.М..
С оглед на това, съдът
намира предявеният иск за основателен. Изпълнени са условията от фактическия
състав на чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на ответното дружество, чиито дялове
са собственост на длъжника по изп. дело №20188890401571 на ЧСИ Д. С., рег. №889 – Л. П.М. и са предмет на наложен от съдебният изпълнител запор.
При постановяване на
прекратяване на дружеството, по арг. от чл.156, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.517, ал.4 ГПК търговецът следва да бъде обявен в ликвидация. Откриването на производство
по ликвидация обаче, включително и назначаването на ликвидатор и определянето
на срок за ликвидация, е от компетентността на Агенция по вписвания.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.78, ал.1 ГПК и при нарочно направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените за производството
разноски,съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Същите, видно от
доказателствата по делото, възлизат на сумата 50 лева - платена държавна такса и
1560лв.-адв.възнаграждение на адв.К.Н. от САК ,съгласно списът на разноските по
чл.80 от ГПК.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И
:
По иска, предявен от взискателя по изпълнително дело №20178********** на ЧСИ Д. С., рег. №889, търговското дружество „Шел България “ ЕАД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Сердика офис ет.8 ул.“Ситняково“ №48, , със съдебен адрес *** адв.К.Н. срещу „М М Партнерс груп БГ“,ЕООД гр.Пазарджик,ЕИК ********* представлявано от управителя на дружеството и едноличен собственик на капитала Л.П.М.,ПРЕКРАТЯВА търговското дружество „М М Партнерс груп БГ“,ЕООД гр.Пазарджик,ЕИК ********* представлявано от управителя на дружеството и едноличен собственик на капитала Л.П.М.
На основание чл.14
от ЗТР, след влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се изпрати
служебно на Агенцията по вписванията
/АВ/ за вписване на
прекратяването.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от
него да се изпрати служебно на АВ за извършване на ликвидация.
Ликвидацията да се извърши по реда на глава 17 от ТЗ .
ОСЪЖДА „М М Партнерс груп БГ“,ЕООД
гр.Пазарджик,ЕИК ********* представлявано от управителя на дружеството и едноличен собственик на капитала Л.П.М.,да заплати на „Шел
България “ ЕАД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Сердика офис ет.8 ,ул.“Ситняково“ №48, , със съдебен адрес *** адв.К.Н. „сумата 50
лв., платена
държавна такса и 1560лв.-адв.възнаграждение на
адв.К.Н. от САК представляващи сторени разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: