Р Е Ш Е Н И Е
№………../ …..12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание проведено
на 03.12.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1886/2019
г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното,
Производството
е по реда на чл. 25
от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба, подадена от „ГИС
ВАРНА“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Цар
Освободител" № 76 Г, ет.4, ЕИК *********, чрез адв. Светла Нешева, срещу отказ на
длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията № 20191016101548/11.11.2019 г. за вписване на действителните собственици.
В жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на обжалвания отказ, тъй като заявеното като действителен
собственик „Холдинг Варна“ АД е публично дружество и акциите му се търгуват на
регулиран пазар, поради което било налице изключението по § 2, ал.1, т.1 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари. Сочи се, че „Холдинг Варна“ АД
притежава 100 % от капитала на „ТПО-Варна-Център за проучване, проектиране и
бизнес осигуряване“ ЕООД, а последното притежава 84 % от акциите в капитала на
„ГИС Варна“ АД.
Съобразно изискванията на чл. 25, ал. 2
от ЗТР към жалбата са представени обжалвания отказ, доказателствата към него,
заявлението и доказателствата към него.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 25
ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице – заявител по чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, и е процесуално допустима.
С отказ № 20191016101548/11.11.2019 г. длъжностното лице при Агенция по вписванията е
отказало на заявителя Светла Нешева, в качеството й на адвокат изрично
упълномощен от „ГИС ВАРНА“ АД, по заявление Б 7 с вх.№
20191016101548/16.10.2019 г. вписване по партидата на „ГИС ВАРНА“ АД в
търговския регистър на „Холдинг Варна“ АД като действителен собственик по
смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. В
мотивите към отказа е посочено, че целта на закона е да се преодолее
анонимността на юридическото лице и да се установят физическите лица, които
пряко или непряко го притежават или го контролират. За тази цел се проследява
собствеността на капитала, като когато собственик е друго юридическо лице, се
изискват документи и за неговата собственост, с цел достигане до физическите
лица, които непряко притежават или контролират дружествата или други правни
образувания. Длъжностното лице се е позовало на Съображение 12, изречение първо
и второ на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от
20.05.2015 г., според което за да се осигури действителна прозрачност,
държавите членки следва да гарантират, че са обхванати възможно най-широк кръг
от правни образувания, учредени или създадени чрез какъвто и да е друг
механизъм на тяхна територия, както и на § 2, ал. 5 от ДП на ЗМИП съгласно
която, когато, след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се
установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато
съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният
собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице,
което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Посочено е още, че
информационната система на ТРРЮЛНЦ е изградена и функционира съобразно
законовите и подзаконови нормативни актове на Република България и Европейското
законодателство, с оглед на което група „Действителни собственици – физически
лица“ съдържа единствено поле № 550, в което се посочват индивидуализиращи
данни на физически лица – действителни собственици.
Жалбата
е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да извърши проверката за законосъобразност на
искането за вписване/обявяване единствено въз основа на представените към
заявлението писмени доказателства и тяхната редовност от външна страна, като
прецени дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона
се установява от представените доказателства, съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
В случая длъжностното лице по
регистрацията не е излязло извън предметния обхват на проверката, която трябва
да извърши, и след като е установило, че заявителят не е посочил физическите
лица – действителни собственици на дружеството заявител, е постановило отказ.
Основният въпрос, въведен с жалбата, е
следва ли дружество, контролирано от публично дружество да подава заявление за
вписване на действителни собственици – физически лица предвид изключението по §
2, ал. 1, т. 1 от ДР на Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ /ДВ,
бр. 27/27.03.2018 г. /, в който са транспонирани
нормите на Директива /ЕС/ 2015/849, респ. подлежат ли на вписване като
действителни собственици юридически лица – публични дружества, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар.
Съгласно чл. 63, ал. 1 и 3 от ЗМИП,
информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените
на територията на Република България юридически лица и други правни образувания
в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в
регистър БУЛСТАТ като за производството, редът и сроковете за вписването на
обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно
Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.
Информацията и данните по чл. 61, ал.
1 от ЗМИП се отнася до физическите лица, които са действителни собственици на
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания.
Според чл. 61, ал. 5 от ЗМИП, когато
като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически
лица или други правни образувания, задължението за заявяване за вписване
съгласно ал. 1 на действителните собственици по § 2 от допълнителните
разпоредби възниква, ако последните не са вписани в регистрите по ал. 1 като
съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи
във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания,
учредени на територията на Република България.
Според § 2, ал. 1, от ДР на ЗМИП,
"действителен собственик" е физическо лице или физически лица,
което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или
друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име
и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и
които отговарят най-малко на някое от посочените в т.1 и т. 2 условия.
В т.1 е предвидено, че по отношение на
корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен
собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от
акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно
образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или
посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество,
чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията
за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност
по отношение на собствеността.
За да се прецени, дали е налице
изключението, посочено в цитираната т. 1 на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, на което
се позовава жалбоподателят, следва да се установи, дали жалбоподателят, бидейки
публично дружество, се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие
с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Правилата за събиране на информацията
за дяловото участие в дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, се
съдържат в глава
единадесета, раздел I „Разкриване на дялово участие“ от Закона за публичното
предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
Чл. 145, ал. 1 от ЗППЦК предвижда
задължение за всеки акционер, които придобие или прехвърли пряко и/или по чл.
146 право на глас в общото събрание на публично дружество, да уведоми комисията
и публичното дружество при изброените в т. 1 и т. 2 условия.
За публичното дружество е предвидено
задължение да разкрие на обществеността по реда на чл. 100т
информацията, предоставена с уведомленията на лицата по чл. 145 и 146
в срок три работни дни от уведомяването му – чл. 148б.
От анализа на правната уредба,
регламентираща събиране на информацията за дяловото участие в публичните
дружества, е видно, че, от една страна, ЗППЦК няма за цел да разкрие
физическите лица – действителни собственици на дружество, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар, и, от друга страна, че за самите дружества не се
предвижда изискване за оповестяване на физическите лица – действителни собственици.
Това е видно и от разпоредбата на § 27, ал. 4 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор (ДВ, бр. 43
от 2010 г.), според която разпоредбите на ал. 1 – 3, предвиждащи задължение за представяне
в комисията списък на лицата до действителен собственик, които притежават пряко
или непряко 5 и над 5 на сто от правата на глас в общото събрание или от
капитала на съответното дружество, не се прилагат за публичните дружества по
смисъла на ЗППЦК, освен когато комисията по своя преценка реши да изиска такава
информация за целите на търговите предлагания по
глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Законът за публичното предлагане на
ценни книжа, съдържа задължения за разкриване на дялово участие от самите
акционери – физически и юридически лица, и оповестяване на информацията от
публичното дружество пред КФН и обществеността, но не и оповестяване в публичен
регистър на действителните собственици – физически лица.
Целта на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП е
друга, а именно заявяване за вписване в ТРРЮЛНЦ на действителните собственици –
физически лица, които в крайна сметка притежават или контролират съответното
търговско дружество. Дружествата, учредени от публични дружества, не правят
изключение, доколкото във вътрешното ни право няма предвиден друг механизъм за
оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни
международни стандарти за прозрачност по отношение на собствеността, респ. не е
налице предвиденото в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП изключение.
За търговските дружества, притежавани
от публични дружества също съществува нормативно задължение да заявят за
вписване действителните си собственици – физически лица, доколкото зад всяко
юридическо лице стоят реално физически лица, които законът предвижда, че следва
да станат публично известни (така Решение № 204 от 25.09.2019 г. на ВнАС по в. т. д. № 562/2019 г.).
Следва да се отбележи още, че в регистъра
не подлежат на вписване юридически лица, които притежават или контролират
търговското дружество, а само физически лица – действителни собственици.
От това следва, че отказът на Агенция
по вписванията да впише заявените промени е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20191016101548/11.11.2019 г. на
длъжностното лице по регистрацията при АВ за
вписване на промени по партида на „ГИС ВАРНА“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, по заявление вх. № 20191016101548/16.10.2019 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: