МОТИВИ към Присъда № 139/13.09.2019г. по НОХД 3516/2019г. по
описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП, с който срещу И.Н.А. - ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на
08.09.2016 г. в гр.Бургас, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Бургас, пр ед И. Н. А. - длъжност системен оператор в група „Административно
наказателна дейност, Отчет на Пътно транспортни произшествия, профилактика и
подготовка и отчет на водачите“ към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
гр.Бургас, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон -
чл. 160, ал.1 от Закон за движение по пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр. ал.
1, т. 3 от Наредба 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр.
чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи по Закона
за българските лични документи, се дава пред орган на властта, приложена към
Заявление за издаване на документ за самоличност от български гражданин - СУМПС
с вх. № 10838/08.09.2016 г. до сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Бургас, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като в нея декларирал, че притежаваното
от него свидетелство за управление на моторно превозно средство е изгубено и не
му е отнето от властите, а в действителност му е било иззето от компетентните
органи във Федерална Република Германия - престъпление по чл. 313, ал.1 НК.
Производството
пред първата инстанция протече по реда
на глава 28 от НПК. В хода на разпоредителното заседание в рамките на правомощията,
дадени му в разпоредбата на чл.248, ал.5, т.4 от НПК, съдът констатира, че са
налице основания за разглеждане на делото по особените правила, тъй като към
момента, в който се твърди деянието да е извършено в обвинителния акт, лицето
не е било осъждано или освобождавано от наказателна отговорност по реда на
глава 28 от НПК. За престъплението, за което е повдигнато обвинение на А., се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от сто до
триста лева. От деянието няма причинени имуществени вреди, както не са налице и
отрицателните предпоставки на ал.7 на чл.78а от НК.
Макар
да е редовно призован, А. не се яви в съдебното заседание, но разглеждане на
делото продължи в негово отсъствие по реда на чл.378 от НПК, като правата и
законните интереси на А. бяха гарантирани чрез назначаването му на защитник в
лицето на адв.И..
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Бургас поддържа изцяло
повдигнатото на обвиняемия обвинение, което посочва, че се подкрепя изцяло от
всички събрани в хода на досъдебното производство доказателствени източници. С
оглед на това и като взе предвид реда, по който протече производството, пледира
А. да бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Защитникът
на подсъдимия възразява, че обвинението не е доказано, тъй като А. бил попълнил
декларацията на 08.09.2016 г., а СУМПС му е било иззето впоследствие от
немските власти. С оглед на това, моли подзащитният му да бъде признат за
невинен и оправдан.
Съдът, след
като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено от фактическа страна следното:
И.Н.А. е роден на *** г., в гр. А..
Той е българин, български гражданин, женен, с постоянен адрес:***, но работи в
Германия и е с ЕГН **********.
Към
момента на осъществяване на деянието А. не е бил осъждан.
Oбвиняемият И.Н.А. бил правоспособен водач на МПС на различни категории и
притежавал СУМПС № *********, което било издадено от ОД на МВР - гр.Бургас на
23.05.2007 г., с валидност до 23.05.2017 г. Той пребивавал във Федерална
република Германия през 2016 година, когато на 01.07.2016г. извършил на
територията на ФРГ престъпление, а именно - безотговорно шофиране в нетрезво
състояние /под влияние на алкохол/, довело до опасност за трафика и тежка
телесна повреда, за което компетентните немски полицейски органи иззели
свидетелството му за управление на МПС с № ********* още на същата дата.
Впоследствие, му било наложено наказание по дело № 343 Js l493/16 (357/16) на Окръжен съд Д. – Р.,
отнемане на свидетелство за управление на превозно средство, като съдебният акт
по това дело бил с дата на влизане в сила от 14.10.2016 г. В резултат на това А.
бил фактически лишен и останал без свидетелство за управление на моторно
превозно средство още към дата на осъщественото от него деяние на територията
на ФРГ- 01.07.2016 г.
През месец
септември 2016 година обвиняемият се завърнал в Република България. При
завръщането си той взел решение да се сдобие с ново българско свидетелство за
управление на МПС, тъй като имал необходимост от такова, а неговото вече било фактически
иззето от немските власти. Ето защо, на 08.09.2016 г., той се явил в Сектор
„Пътна Полиция“ към ОД МВР Бургас пред св. Ивелина Андонова и заявил, че
свидетелството му за управление на МПС било изгубено, въпреки знанието му, че
свидетелството е било отнето от немските полицейски органи, заради извършено от
него престъпление на територията на ФРГ. Св. Андонова извършила проверка в
информационната система на МВР и установила, че на И.А. било издавано СУМПС с №
*********, валидно до 23.05.2017 г. С оглед твърдението, че притежаваното от
него свидетелство за управление на МПС е загубено, А. е следвало да попълни,
освен всички други документи, и декларация, в която да декларира обстоятелства
относно причината за липсата на предходното му СУМПС. Тъй като обвиняемият
пишел нечетливо, той помолил непозната за него жена, която също се намирала в
сградата на Сектор „Пътна полиция“, да попълни вместо него текста на декларация
по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи. Непознатата
жена написала текста под диктовката на А., като отпред под „декларирам“ било
изписано “че изгубено преди 10 дена“, а на гърба на декларацията било написано
следното изявление - „Аз И.Н.А. декларирам, че свидетелството ми за управление
на МПС е изгубено и не е отнето от властите“. На двете места – на лицевата
страна на декларацията за декларатор и на гърба след ръкописния текст, подпис
положил обв. И.А..
Във връзка с
изпълнение на служебните си задължения, на 08.09.2016 г., в гр.Бургас, в
сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, св. И.Н. А.-длъжност
системен оператор в група „Административно наказателна дейност, Отчет на Пътно
транспортни произшествия, профилактика и подготовка и отчет на водачите“ към
сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - гр.Бургас, приела документите от обв. И.А..
Последният се явил лично и подал заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин, с отбелязване, че желаел вида на документа
да е свидетелство за управление на моторно превозно средство - бърза поръчка.
Ведно с приложените документи, до сектор „Пътна полиция“ Бургас, била подадена
и горепосочената писмена декларация, подписана от него, която по силата на
закон - чл. 160, ал.1 от Закон за движение по пътищата, във вр. чл. 16, ал.2,
вр. ал.1, т.З от Наредба 1- 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
вр. чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи по
Закона за българските лични документи, се давала пред горепосочения орган на
властта. След като всички изискуеми данни били попълнени, обвиняемият ги
депозирал пред служителката, заедно със заявление вх.№ 10838/08.09.2016г., с
които отправял искане до сектор „Пътна полиция“ Бургас да му бъде издадено
СУМПС. По този начин обв. И.А. потвърдил неистина, че си е изгубил СУМПС, макар
добре да знаел, че СУМПС му било отнето от немските власти, а не било изгубено.
Въз основа на подадените документи, на 09.09.2016 г. на обв.А. било издадено
ново СУМПС, с № *********, валидно до 09.09.2021 г., което той получил на
13.09.2016г.
На 19.12.2016
г. в Главна дирекция „Национална полиция“/ГДНП/ гр.София било получено писмо с
вх. Рег.№ 328600-66052 /02.11.2016г. от K. B.t-Немска служба за движение по
пътищата - Федерална република Германия, касаещо препращане на задържана
чуждестранна шофьорска книжка. С писмото, немските власти уведомили Главна
дирекция „Национална полиция“ - София, че притежаваното от обв.А. свидетелство
за управление на МПС било задържано от компетентните власти във ФРГ, за
шофиране в нетрезво състояние на 01.07.2016г. и причиняване по небрежност
телесна повреда на друго лице. Полученото в ГДНП писмо от немските власти е било изпратено с писмо рег.№328р-49814/15.12.2016г.
в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас. Св. П. П. - на длъжност системен
оператор в Сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас получила за отработване преписката с
горепосочения номер, към която се намирало и българско свидетелство за
управление на МПС с № ********* на А.. С оглед на това, тя извършила справка в
Автоматизираната информационна система „Български документи за самоличност“ и
установила, че това СУМПС било със статус „невалиден“. Констатирала също, че на
13.09.2016г. обв.А. е получил ново СУМПС с № *********. На същия било издадено
ново СУМПС, а не дубликат, защото издаденото СУМПС било от категориите B, B1, C, C1, Tкт и АМ и било
със срок на валидност 5 години по нов образец, поради което по обективни
причини не е можело да бъде издаден дубликат по образец, който вече не
съществувал поради законови изменения. След извършената справка, с всички
материали бил запознат св.Скопчанов, който също видял наличните в сектор „Пътна
полиция“ материали, касаещи случая, и ги изпратил в сектор „ППОИ“ ОДМВР -
Бургас по компетентност. Впоследствие било образувано и досъдебното
производство, което приключило с внесения обвинителен акт, дал повод за
образуване на настоящото дело.
По делото е
назначена и изготвена графическа експертиза, според която подписът, положен на
лицевата страна за „декларатор“, както и подписът, положен на обратната страна
под ръкописния текст, на декларация по чл.17, aл. 1 от ПИБЛД, са изпълнени от И.Н.А..
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в хода на производство доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл.378, ал.2 от НПК, а именно: от гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Петя
Благоева Панайотова (л.26-27, том I от ДП), Ивелина Николова
Андонова (л.28, том I от ДП) и Васил Николаев Скопачнов (л.35, том II от ДП) и обясненията на А. (л.9
-11,том II от ДП); от писмените доказателства:
писмо от ГД „Национална полиция“-София, ведно с документи на немски език
(л.33-37, том I от ДП), справка за съдимост (л.40, том I от ДП), превод на изпратените
документи от немските власти, ведно с тези на немски език (л.53-65, том I от ДП),
формуляр за изготвяне на специфична длъжностна характеристика и самата
специфична длъжностна характеристика (л.109-110, том I от ДП), нотификация /бюлетин за
съдимост (л.133-132, том I от ДП), справка за задгранични пътувания (л.142,
том I от ДП), свидетелство за управление на МПС (л.41 от том II), заявление
за издаване на документ за самоличност (л.42, том II), данни за издаване на СУМПС
(л.43, том II от ДП), разписка от 08.09.2016 г. (л.44 , том II от ДП), удостоверение за
здравословно състояние на водач (л.45 , том II от ДП); от писмените доказателствени средства: протоколи за вземане на
образци за сравнително изследване (л. 93-95, л.100-101 том I от ДП).; от веществените доказателствени средства,
а именно - декларация по чл.17 от Правилника за издаване на българските лични
документи (л.31, том I от ДП), както и от графическата експертиза, обективирана в протокол №125 от 29.03.2018
г. ( л. 103-104, том I от ДП).
Съдът кредитира обясненията на обвиняемия изцяло, тъй
като същият ги излага последователно, ясно и логично. Те се подкрепят от
свидетелските показния, приетата експертиза, както и от писмения доказателствен
материал. От друга страна, съдът кредитира всички писмени доказателства и
доказателствени средства, доколкото същите са приобщени по предвидения за това
ред, кореспондират с останалия доказателствен материал и по никакъв начин не са
оспорени от страните.
От обясненията на А. се установява по несъмнен начин, че
същият е бил правоспособен водач към 2016 г., до дата 01.07.2016 г. Това се
подкрепя и от писмените доказателства, видно от които той е имал издадено СУМПС
с № *********, валидно до 23.05.2017 г. На 01.07.2016 г., самият А. посочва, че
в гр.Дуисбург, ФРГ, е управлявал МПС, когато е бил изпробван от компетентните
немски полицейски власти за употреба на алкохол, като е установен, че шофирал с
1.19 промила алкохол в кръвта, поради което са му иззели още там на място
СУМПС. Това се установява и от приобщения към писмения доказателствен материал –
преведеният на от немски на български език документ, находящ се на листи 53 –
59, том I от ДП. От този документ явства, че действително на 01.07.2016 г.А. е
шофирал в нетрезво състояние, в резултат на което му е била извършена проверка,
установена е концентрация на алкохол в кръвта му – 1.19 промила, като му е била
иззета книжката от компетентните немски власти. В резултата на това и в хода на
дело № 343 Js l493/16 (357/16) на
Окръжен съд Дуисбург – Рурорт е наложено наказание в размер на 1000 евро на
обвиняемия и му е отнето на свидетелството за управление на превозно средство.
Самият съдебен акт е с дата на влизане в сила от 14.10.2016 г.
Обвиняемият не отрича и заявява, че след завръщането му
през месец септември 2016 г. в България е подал заявление с бърза поръчка за
издаване на СУМПС, като е записал в депозираната към заявлението декларация, че
старата му шофьорска книжка е загубена, а не отнета. Това се доказва и от
самото заявление за издаване на документ за самоличност с вх.№10838 (л.42, том II) и от
декларация по чл.17 от Правилника за издаване на българските лични документи
(л.31 от ДП от том I). Обясненията на А. и писмения доказателствен материал се подкрепят и от
показанията на св.Ивелина Андонова, която посочва, че А. е се е явил лично в
Сектор „Пътна полиция“ на гишето, на което е работила тя и е заявил, че
притежаваното от него СУМПС е изгубено, след което е депозирал заявление за
издаване на СУМПС и декларация, в която е посочил, че е изгубил СУМПС.
В обясненията си А., категорично заявил, че подписът
положен в тази декларация, е негов, а самото съдържание на декларацията е
написано под негова диктовка от намираща се по това време на същото място
непозната за него жена. От приобщената към доказателствената маса експертиза,
действително се установява по несъмнен начин, че подписът, положен на лицевата
страна за „декларатор“, както и подписът, положен на обратната страна под
ръкописния текст, на декларация по чл.17, aл. 1 от ПИБЛД, са изпълнени от И.Н.А..
Съдът кредитира така изготвеното заключение от вещото лице по графологичната
експертиза като като компетентно съставено и обосновано, а и неоспорено от
страните.
Съдът кредитира изцяло показанията на тримата свидетели –
Скопчанов, Андонова и Панайотова, тъй като същите са логични, последователни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, поради което
съдът им се доверява напълно. Същите излагат последователно факти, които са им
станали служебно известни във връзка с упражняваната от тях дейност в рамките
на Сектор „Пътна полиция“ по отношение на приемането на заявлението и
декларацията на А., последващата документация от немските власти и извършената
проверка по повод на която е образувано досъдебното производство.
Така приетата за установена фактическа обстановка не се
оспорва от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал.1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна, изпълнителното
деяние е било извършено с активно действие, а именно подаване на декларацията
пред служителя от Сектор „ПП“ – св. Ивелина Андонова. На следващо място
въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон - чл.
160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 16, ал.2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС
№ 13 от 08.02.2010 г. Декларацията се поддава пред орган на власт по смисъла на
чл.93, т.2 от НК - Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, чрез И.Н.
А. - длъжност системен оператор в група „Административно наказателна дейност,
Отчет на Пътно транспортни произшествия, профилактика и подготовка и отчет на
водачите“ към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР. Като на последно място в нея обвиняемият
обективно е потвърдил неистина – декларирал (заявил е), че свидетелството му за
управление на МПС е било изгубено и не му е отнето от властите, а в
действителност му е било иззето от компетентните власти във ФРГ.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на защитника, че деянието на А. не било установено по несъмнен
начин. За съставомерността на деянието е важно дали обвиняемото лице е
потвърдило неистина. В конкретния случай А. е потвърдил неистина в депозираната
от него декларация към заявлението с вх.№10838/08.09.2016 г., а именно, че
притежаваното от него СУМПС не му е иззето от властите, а е изгубено. Към тази
дата – 08.09.2016 г. е установено по несъмнен начин (самият А. излага това в
обясненията си също), че притежаваното от него СУМПС му е било фактически
иззето от компетентните немски полицейски власти още на 01.07.2016 г., когато е
бил проверен за употреба на алкохол и е констатирано, че управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта от 1.19 промила. Действително, впоследствие
неговото СУМПС е било иззето и по съдебен ред с влизане в сила на съдебния акт
от 14.10.2016 г. Но това няма значение за съставомерността на деянието.
Горепосочената декларация има
удостоверителен характер и е годен предмет за невярно деклариране. По своята
правна природа тя е истинска, тъй като е съставена от подсъдимото лице,
посочено като неин автор.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му
е иззето от немските власти, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17,
ал.1 ПИБЛД, за да му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира пред
българските власти, че документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата
се удостоверяват именно с подаването на Декларацията по чл. 17, ал.1. Същият е
съзнавал, че подавайки декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на
орган на власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране
съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но
въпреки това от волева страна подсъдимият е искала именно това, за да може по
този начин да се снабди със СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако
декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст,
съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.
По вида и
размера на наказанието съдът намира следното:
За престъплението, в
което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „лишаване
от свобода” за срок до три години или „глоба” от сто до триста лева.
В конкретния случай,
съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице предпоставките за приложение
на чл. 78а НК, за което бяха изложени съображения в началото на мотивите и бе
основание самото разглеждане да протече по реда на глава 28 от НПК.
С оглед на това и
предвид изричната разпоредба на чл. 78а, ал.1 от НК, според която се налага
административно наказание „глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева, то
съдът определи наказанието при съобразяване на тези параметри.
При определяне на
конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и
смекчаващите отговорността обстоятелства. Отегчаващи не бяха констатирани. Положителен,
обаче за обвиняемия е фактът, че до момента на деянието няма каквито и да е
данни за извършени криминални прояви (настоящият състав счита, че не следва да
отчита като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало, доколкото
същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На
следващо място, А. е трудово ангажиран, макар и в чужбина. Наред с това, не
може да не се отчете обстоятелството, че от датата на деянието са изминали три
години, което въпреки че не може да се счете за нарушаване на принципа за
разглеждане на делото в разумен срок (чл. 22 НПК), безспорно следва да се
отчете от съда при индивидуализацията на наказанието, доколкото колкото
по-отдалечено от деянието е наложеното за него наказание, толкова по-трудно
същото би постигнало целите си и толкова повече се превръща в самоцел. Всичко
това мотивира съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска
степен на общественаопасност. Поради тези съображение, съдът счита, че спрямо него
следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно – „глоба”
в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита,
че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху А. и възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По
разноските:
Направените по делото в хода на досъдебното производство
разноски за изготвена експертиза и превод на документи са в общ размер на
разноските е 158,12 лв., поради което и с оглед обстоятелството, че обвиняемият
беше признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, то на основание
чл. 189, ал.3 НПК, съдът го осъди да ги заплати в полза на Държавата по сметка
на ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл. 190, ал.2 НПК съдът осъди обвиняемият да
заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас, представляваща държавна
такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.