№ 1665
гр. Русе, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520103418 по описа за 2022 година
Т. Б. П. заявява, че е била в трудово правоотношение с ОУ „Иван Вазов“ – гр.Русе,
основано на Договор №291 от 01.09.1994г. и Допълнително споразумение
№1190/18.04.2022г., по силата на които заемала длъжността „старши учител в начален етап
на основното образование“.
Със Заповед №1225/28.04.2022г. работодателят прекратил трудовият договор,
считано от 28.04.2022г. на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. Като причина за уволнението в
мотивите на заповедта били описани сигнали, входирани през м.март 2022г.
Ищцата счита заповедта за незаконосъобразна и в тази връзка излага следните
аргументи:
При прекратяване на трудовия договор ответникът нарушил разпоредбата на чл.333
КТ. Ищцата го уведомила, че е секретар на синдикалната организация на СБУ при ОУ
„Иван Вазов“ – Русе и се ползва от синдикална закрила, но въпреки това директорът на
училището й връчил процесната заповед.
Атакувания акт бил издаден в нарушение на материалната норма на чл.328, ал.1, т.5
КТ. В тази връзка се сочи, че според разясненото в т.3 от Тълкувателно дело №4/2017г. на
ОСГК, работодателят следва да посочи липсващите качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата, като стори това чрез изброяването им, или като посочи
начина, по който работникът се справя с възложената работа, за да е ясно и за работника и за
съда какви са качествата, които работникът трябва да има но му липсват.
В случая заповедта била структурирана в няколко части, озаглавени: умения, навици
и опит.
В раздел „умения“ се сочело, че ищцата заедно с двама свои колеги непрекъснато се
1
конфронтирала с училищното ръководство, учителите и родителите, като били изброени
няколко сигнала, входирани в периода 31.03. – 11.04.2022г. От друга страна, според раздел
„специални знания и умения“ от длъжностната характеристика, изискванията към учителя
включвали единствено работа с компютър.
В раздел „навици“ било посочено, че не притежава навици за решаване на
конфликтни ситуации в работата си като учител, методите на общуване били неприемливи.
Не били цитирани факти или документи, на които се основава това становище.
В раздел „опит“ било отразено, че не притежава опит за работа в среда, която изисква
учителят да прояви търпимост. Работодателят цитирал 7 документа без да ги
индивидуализира. Според длъжностната характеристика, раздел „професионален опит“
единственото изискване било служителят да притежава минимум 10 години опит, а ищцата
работела в ответното училище от 1993г.
Личностните изисквания за заеманата длъжност се свеждали до следните качества:
отговорност, дисциплинираност, коректност, прецизност, етичност, лоялност, колегиалност,
умения за работа в екип.
Мотивирането на заповедта включвало задължението на работодателя да запознае
служителя с доказателствата, с които мотивира заповедта, а в случая били цитирани 27
документа, за които ищцата не била уведомена и нямала възможност да изрази становище, с
което правото й на защита било съществено ограничено.
Ответникът не посочил и периода, през който установил липсата на качества у
ищцата. Предвид спецификата на уволнителното основание, това водело до невъзможност
да се прецени дали състоянието е трайно и е налично към момента на прекратяване на
трудовия договор. С оглед визираните в заповедта документи, молителят прави извод, че се
касае за периода м.март – м.април 2022г., което изключвало трайността на проявената липса
на качества. Пояснява, че хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ не е наказание за служителя за
допуснати пропуски, лошо или некачествено изпълнение на трудовите задължения във
времето, а освобождаване на работник, който няма нужните за работата и изисквани от
работодателя качества.
Ищцата твърди, че притежава професионални качества, които изключват наличието
на основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Започнала работа в ОУ „Иван Вазов“ непосредствено
след приключване на образованието си (през 1993г.) и до 2022г. работела в същото
училище. През 2019г. придобила най-високата професионално – квалификационна степен за
учителите. Непрекъснато повишавала квалификацията си в различни направления,
необходими за работата й като начален учител. Работела като базов учител със студенти от
специалност „Начална и предучилищна педагогика“, докато имало договорни отношения
между ОУ „Иван Вазов“ и РУ „Ангел Кънчев“. От първата година на постъпването си в
училището била класен ръководител и до учебната 2021/2022г. водела випуски от първи до
четвърти клас. Възложили й допълнителни занимания по математика, а учениците й редовно
участвали в олимпиади и състезания. Випуските й показвали най-високите резултати при
Националното външно оценявана и голям брой от учениците й били приети в МГ „Баба
Тонка“. Обучавани от ищцата деца били носители на Вазовската награда на училището, на
2
голямата награда в Национален конкурс за рисунка „Безопасност и мобилност за всички“ –
посещение на Дисниленд – Париж. Наред с пряката педагогическа дейност, Т. П. проявявала
изключителна активност и в останалите дейности на училището: работела в Училищното
настоятелство; била удостоена с Вазовска награда за учител на годината за съществен
принос в извънкласната дейност и сътрудничество с родителската общност; с покана от
Президента на РБългария за държавен прием по повод Деня на българската просвета и
култура; представяла училището в национални педагогически конференции и форуми и др.
Молителката приема, че уволнението и се дължи изцяло на субективни причини и
спрямо нея е установен дискриминационен подход. Тенденциозното отношение и
злоупотребата с работодателска власт се основавали и на явно негативното отношение на
директора спрямо нея след явяването й като свидетел по трудови дела на колеги.
Негативното отношение се изразявало в публични обиди, подмятания, язвителни бележки на
публични места, на педагогически съвети и оперативки пред колегите й, лишаването й от
възможността да участва в общи събрания, иницииране на различни срещи или проверки и
др.
Т. П. моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна
Заповед №1225/28.04.2022г. на директора на ОУ „Иван Вазов“ – гр.Русе; да я възстанови на
длъжността, заемана преди уволнението.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът – ОУ „Иван Вазов“ – Русе е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Поддържа, че атакуваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон,
при спазване процедурните правила.
Счита, че ищцата не се ползва със специалната закрила по реда на чл.333, ал.3 КТ,
тъй като е втори по ред секретар на синдикалната организация. В тази връзка сочи, че от
името на СБУ, Гергана Милчева отговаря за цялостната дейност на синдикалната
организация в учебното заведение, а Т. П. никога и по никакъв повод не е комуникирала с
ръководството на училището в качеството й на организационен секретар.
Твърди, че в качеството си на старши учител, с поведението си на конфликтност и
арогантност, ищцата не съумявала да създаде спокойна атмосфера за работа с колегите си.
Генерирала напрежение сред училищния колектив. Съвместно с Валентин Г. и С.ка Б.
непрекъснато се конфронтирала с училищното ръководство, учителите и родителите си.
Вместо да участва в методическите обединения на педагогическия съвет и училищния
живот, унижавала и обиждала колегите си, използвала интриги и ги злепоставяла пред
родителите и обществеността – поведение, което не съответствало на общоприетите правила
на училищния живот и етичните норми на Етичния кодекс на общността и длъжностната й
характеристика.
Предвид грубото й отношение, в периода 27.10.2021г. – 11.04.2022г., срещу нея
постъпили 20 оплаквания.
С провокативното си поведение спрямо педагогическия персонал Т. П. нарушавала
законните норми за поведение, свързани с цялостната организация на училищния живот и
3
несъзнателно уронила престижа на учителската професия. Не полагала усилия за избягване
конфликтни ситуации, а при възникването на такива задълбочавала проблема, с което не
спазила разпоредбата на чл.16 от Етичния кодекс. Поради това, работодателят счита, че
ищцата системно и трайно, неефективно изпълнявала възложената й работа и в този смисъл
сочи уведомителни писма и сигнали, депозирани в периода 24.03.2022г. – 11.04.2022г.
Приема, че в съдържанието на процесната заповед изчерпателно са изброени
качествата, които всеки педагог следва да притежава в работата си с поверените му деца и
отношенията, които трябва да поддържа с педагозите. Твърди, че ясно са посочени кои от
тези качества липсват у ищцата и тяхната липса е мотивирана в достатъчна степен. В тази
връзка цитира практика на ВКС.
По изложените съображения моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Не се спори, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение
основано на договор Договор №291 от 01.09.1994г. и допълнителни споразумения към него
(последното - №1190/18.04.2022г.), по силата на които заемала длъжността „старши учител
в начален етап на основното образование“.
Със Заповед №1225/28.04.2022г. работодателят прекратил трудовият договор,
считано от 28.04.2022г. на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.
Релевирани са писмени доказателства в подкрепа на твърдението, че Т. П. е секретар
на Синдикалната организация на СБУ към ОУ „Иван Вазов“ – Русе: два списъка, входирани
от работодателя съответно на 07.01.2022г. и на 28.04.2022г.
За установяване качественото изпълнение на възложените трудови задължения от
страна на ищцата, наличието на професионални качества и умения, в хода на
производството са приети: грамоти; сертификати за постижения на ученици, обучавани от Т.
П.; проекти и програми с участието й.
Свидетелите на ищцовата страна: С.Й.Т., В. А. П. и В.Л. Й. описват Т. П. като
изключителен професионалист, отличен специалист, притежаващ много добра
професионална подготовка и богата професионална биография, отличена с „Вазовска
награда“. Пояснено е, че ищцата е завършила с отличие Великотърновския университет.
Работела със студенти, била базов учител към Русенски университет и провеждала
студентска практика на бъдещите учители. Участвала и реализирала около 10 проекта в
екип с други колеги, била инициатор на някой от тези проекти. Интересът към нея от страна
на родителите бил изключително голям. Учениците й показвали много добри резултати на
Национално външно оценявана; градски, областни и национални състезания и конкурси;
носили грамоти и отличия в областта: български език, математика, информационни
технологии, изобразително изкуство и религия. Съумявала да успокои децата само с жест, с
поглед. Познавала заложбите на всяко дете от класа си и насърчавала учениците и
родителите им да ги развиват. Винаги се отзовавала и оказвала помощ при нужда дори и в
извънработно време. Осигурявала отлична, оптимална комуникация с родители и деца. При
4
възникване на проблем изслушвала страните, потушавала напрежението. Никога не
проявявала грубост. Докато св.П. заемала длъжността „директор“ на ОУ „Иван Вазов“,
обстановката в училището била много спокойна.
Приложените към отговора на исковата молба сигнали, съдържат в същността си
оплакване от ищцата и други нейни колеги, които системно инициирали проверки;
наблюдавали организацията и протичането на планираните мероприятия; следели как
останалите педагози в училището изпълняват служебните си задължения; непрекъснато
информирали РУО за нередности в училище.
Констатациите от проверки в ОУ „Иван Вазов“, извършени от МОН през 2022г. са
визирани в Доклад №8089403/28.03.2022г. и Доклад №8002/08.07.2022г.
Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че ученици на ищцата
са посещавали занимания в ЦПЛР – ЦУТНТ – Русе. Приети са: книга за контролната
дейност на директора на училището от 15.09.2011г.; протоколи от извършени проверки
дейността на учители; заповеди за наложени дисциплинарни наказания на директора и
учители; констативни протоколи от проверки на РУО – Русе; трудовото досие на ищцата.
Свидетелите на ответната страна: Е. П. Д. – П. и М. И. П. – Б. заявяват, че през
последните две години ищцата не проявявала активност в Екипа за ключови
компетентности. Поясняват, че Екипа се събира веднъж месечно и педагозите разискват
важни въпроси, свързани с училищни мероприятия, избор на учебници и др. Всички
изказвали мнения и предложения за начина, по който могат да се включат в процеса, тъй
като той бил доброволен.
През последните две години колегите на ищцата се чувствали некомфортно при
общуването си с нея. Свидетелите изказват предположение, че Т. П. е инициатор на сигнали
и жалби. Притеснени са от факта, че не се стигало до диалог с нея, за да се установят
позициите на двете страни. На един от педагогическите съвети няколко колеги заявили
нежеланието си да работят с г-жа П., г-жа Б. и г-н Г.. Св.Б. поддържа, че не би могла да
работи с тях, тъй като създали напрегната обстановка на работното място, инициирайки
многократно проверки от РУО. Унизителният начин, по който се държали се изразявал в
това, че не поздравяват.
Е. П. и М. Б. твърдят, че пред тях ищцата не е отправяла обидни думи към колегите,
родители и деца, не е проявявала арогантност, описват я като „обран човек“, който не излиза
от равновесие, успявала да се овладее и да замълчи където трябва, но имало ситуации, в
които реагирала по-остро. Единствената нередност, която зам. директор П. констатирала при
проверки работата на ищцата била невписване на тема по гражданска защита.
След уволнението на г-жа П. и г-н Г. обстановката в училището била доста по-
спокойна.
Л. Т.а К. твърди, че дъщеря й – ученичка на ищцата, имала отлична оценка по
предмет „Компютърно моделиране“, но детето споделило, че в учебните часове Т. П.
пускала мултимедия за пет минути, казвала на учениците да работят и през целия учебен час
„ровела в телефона си“. Децата нямали учебници и тетрадки, не били изпитвани нито устно,
нито писмено.
5
В хода на производството е възложена и приета съдебно-икономическа експертиза,
чието заключение съдът цени като ясно и обективно дадено. Вещото лице е констатирало, че
в периода 2006г. – 2021г. ищцата е била класен ръководител. През учебната 2020/2021г.
паралелката ІVа клас, с класен ръководител Т. П. била на първо място по математика и на
трето място по български език и литература по средни резултати от НВО спрямо останалите
паралелки от 4-ти клас на същото училище. Единствено на 18.03.2021г. и 15.04.2021г. ОС за
учебната 2020/2021г. в ОУ „Иван Вазов“ са насрочени за часове, предхождащи часът, в
който приключва последният 6-ти учебен час.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Претенция е допустима, предявена от лице, на което принадлежи това право, при
спазване изискванията за надлежно упражняване на правото на иск и липса на процесуални
пречки за неговото разглеждане.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
прекратено със заповед №1225/28.04.2022г. на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. Като причина
за прекратяване на трудовия договор се сочи, че ищцата „не притежава качества за
ефективно изпълнение на работата“ поради липса на: умения – с поведението си на
конфликтност и арогантност, г-жа П. не съумявала да създаде спокойна атмосфера за работа
с колегите педагози, генерирала напрежение сред училищния колектив, конфронтирала се с
училищното ръководство, учителите и родителите, унижавала и обиждала колегите си, като
метод на общуване използвала интриги и злепоставяне; навици за разрешаване възникнали
конфликтни ситуации в работата; опит за работа в среда, която изисква учителят да
проявява търпимост и уважение към колегите.
При оспорване на уволнението ищцата се е позовала и на обстоятелството, че като
секретар на синдикалната организация на Синдиката на българските учители в училището
се е ползвала от закрила при уволнение по смисъла на чл.333 КТ. Разпоредбата на чл.333,
ал.3 КТ предвижда, че случаите по чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5, 11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ
работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикалното
ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен
изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и
до 6 месеца след освобождаването му, само с предварително съгласие на синдикален орган,
определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.
Касае се за случай на относителна закрила при уволнение, при който работодателят е
длъжен при прекратяване на трудово правоотношение, в случая, на основание чл.328, ал.1,
т.5 КТ да изиска предварителното съгласие на съответния синдикален орган, когато
установи факта на създаването и съществуването на синдикалната организация при него,
както и на качеството на служителя на член на синдикалното ръководство в предприятието
по смисъла на §1, т.6 от ДР на КТ, за което е длъжен да събере сведения от служителя.
Съгласно ТР №9/12.12.2014г. по ТД №9/2013г., ОСГК на ВКС, с предварителна закрила при
6
уволнение по чл.333, ал.3 КТ, вр. § 1, т.6 ДР на КТ се ползва работник или служител, който е
член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация,
учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и
ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална
организация.
От приетите по делото писмени доказателства (лист 8 и лист 9) е видно, че в ОУ
„Иван Вазов“ съществува легитимна синдикална организация на Синдиката на българските
учители и Т. Б. П. е секретар на тази синдикална организация.
Преди уволнението работодателят поискал от ищцата информация, относно
наличието на основания за закрила по чл.333 КТ, включително досежно обстоятелствата по
чл.333, ал.3 КТ, като ищцата е посочила: „Имам синдикална защита“. Работодателят е
запознат с това обстоятелство на 28.04.2022г. и е следвало да поиска и получи
предварителното съгласие за уволнението на ищцата от синдикалния орган в училището.
Ответникът нито твърди, нито установява да е изискал такова съгласие, поради което не
може да черпи благоприятни последици от направеното с отговора възражение, че Т. П. не
се ползва със закрила, доколкото в синдикалната организация освен нея за секретари са
избрани и други лица. Действително в практиката си, ВКС приема, че със закрила при
уволнение се ползват само председателят и „организационният“ или „първият“ секретар.
Обстоятелството кой от няколко избрани секретари се ползва от закрилата при уволнение
обаче следва да се разглежда като елемент от установяване законността на уволнението,
което е в доказателствена тежест на работодателя по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК.
При наличие на данни, че служителят е член на ръководство на синдикална организация, за
работодателя съществува задължение да прояви активност и да поиска информация от
синдикалната организация, включително да издири кой от няколкото избрани секретари се
ползва със закрила, съответно да поиска предварително съгласие за уволнението за
ползващото се лице и едва след изпълнение на това задължение може да извърши
законосъобразно уволнението (в този смисъл Решение №613/15.10.2010г. по ГД
№1820/2009г. на ВКС, ІІІ г.о.). Доколкото в настоящия случай работодателят не е проявил
посочената активност, съответно не е поискал съгласие за уволнението от синдикалния
орган, същият е допуснал нарушение на закрилата при уволнение по чл.333, ал.3 КТ,
последица на което е признаване на уволнението за незаконно и отмяната му само на това
основание, без разглеждане на трудовия спор по същество (арг. чл.344, ал.3 КТ).
По изложените съображения съдът счита, че искът с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ като основателен следва да бъде уважен и извършеното със Заповед
№1225/28.04.2022г. на директора на ОУ „Иван Вазов“ – гр.Русе уволнение на ищцата бъде
отменено като незаконосъобразно.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ поражда за работника
субективното право да претендира възстановяване на прекратеното трудово
правоотношение. Поради това акцесорната претенция за възстановяване ищеца на
длъжността заемана преди уволнението следва да бъде уважена.
7
По разноските:
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски, които съобразно списъка по чл.80 ГПК възлизат на 960 лева –
възнаграждение за процесуално представителство.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на РРС държавна такса в размер на 100 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна Заповед
№1225/28.04.2022г. на директора на ОУ „Иван Вазов“ – Русе, ул.“Доктор Петър Берон“№20,
представлявано от директора Теодора Й. с която трудовото правоотношение с Т. Б. П., ЕГН
********** е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Б. П., ЕГН ********** на длъжността, заемана преди
прекратяване на трудовото правоотношение.
ОСЪЖДА ОУ „Иван Вазов“ – Русе, ул.“Доктор Петър Берон“№20, представлявано
от директора Теодора Й. да заплати на Т. Б. П., ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 960 лева.
ОСЪЖДА ОУ „Иван Вазов“ – Русе, ул.“Доктор Петър Берон“№20, представлявано
от директора Теодора Й. да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8