Р Е Ш Е Н И Е №260025/27.8.2020г.
гр. Ямбол,
27.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСEДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА
при
секретаря М. П., като разгледа докладваното от съдия ПАНАЙОТОВА АНД № 436/2020 г. по описа на ЯРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Г.Д.К. ***,
подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против НП № 010142/30.03.2020 г., издадено
от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на основание § 21б, ал.1 от ПЗР
към ЗИД на ЗДвП (ДВ бр.60/2019г., в сила от 16.08.2019г.), на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по
чл.139, ал.6 от ЗДвП.
С жалбата се иска НП да бъде отменено първо на процесуално основание, по
съображения за допуснати при издаването му нарушение на чл.42, т.3 и т.4 и на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се неясно посочване мястото на извършване
на деянието, както и с доводи за допуснато нарушение на правилата за
локализиране мястото на контрол по чл.167а от ЗДвП. По същество са развити
оплаквания за субективна несъставомерност на извършеното, като се счита, че
жалбоподателят, в качеството си работник в дружество наемател на превозното
средство, не е действал виновно, тъй като не е могъл да знае или да предполага
за липсата на заплатена винетна такса.
В с.з. жалбата се
поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП и за
присъждане на направените по делото разноски
Въззиваемата страна, редовно
призована, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата, като я намира
за неоснователна. Счита, че оспореното НП е издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, и като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено. Също претендира присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева.
След
като обсъди събраните по делото доказателства,съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят работел като шофьор на
тежкотоварен автомобил в СД „***“ – гр. Л.. В това си качество, на 18.10.2019 г.
около 17,30 часа управлявал ползван под наем от работодателя влекач „МАН
18.410“, модел ФЛС, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 19000
кг. При движението си по път ***, км.***+***, в пътния участък П. - с. З. на територията на обл. Я., бил спрян за
проверка от свидетелите С. и Й. – служители в НТУ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София. При проверката и след извършване на съответните
справки се установило, че за управляваното от жалбоподателя ПС не е заплатена
винетна такса съгл. чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Проверяващите предоставили
възможност на жалбоподателя да заплати компенсаторна такса и му разяснили, че в
противен случай ще му съставят АУАН. Тъй като водачът отказал да извърши
плащане, в присъствието на св. Й. св. С. му съставила АУАН № ***. за нарушение
по чл.139, ал.6 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал без възражения.
Жалбоподателят не заплатил съответната
такса и в 14-дневен срок от връчването на акта. Затова, на 30.03.2020г., въз
основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението
срещу него било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите
С. и Й., както и от писмените доказателства, които са логични и
безпротиворечиви.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е
законосъобразно. АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са
формата и редът при издаването им и съдържат всички изискуеми от закона реквизити,
установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. коректно описание на
съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Ясно и еднозначно е
посочено и мястото на извършването му - на път ***, км.***+***, в пътния
участък П. - с. З. на територията на
обл. Я., за ползването на който е безспорно, че се дължи винетна такса. При
установяване на нарушението не е допуснато отклонение от правилата за това по
чл.167а от ЗДвП, тъй като съгласно ал.2 от текста, нарушенията, свързани със
заплащането на съответната такса, могат да се установяват както по реда на
чл.167а, ал.2, т.2 от ЗДвП - чрез използване на технически средства или
системи, в които случаи се създава доклад от електронната система за всяко нарушение,
така и по реда на чл.167а, ал.2, т.1 от ЗДвП – след проверка документите на
водача при спиране за проверка чрез сигнал със стоп-палка, както са процедирали
в случая проверяващите. В този смисъл оплакванията за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в неясно посочване мястото на извършване
на нарушението и в нарушаване правилата за локализиране мястото на контрол по чл.167а от ЗДвП, се явяват
неоснователни.
НП е
законосъобразно и от материалноправна страна. Разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП установява задължение за водача
на пътно превозно средство, преди да предприеме движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима, според категорията на
пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Видно от съдържанието на текста, задължението за ползване на пътищата след
заплащане на съответната такса е установено за водача на превозното средство, а
не за неговия собственик или ползвател, доколкото не всяко придобито или наето
превозно средство е задължително да осъществява движение по такъв път. Когато
обаче превозното средство се управлява по път в обхвата на платената пътна
мрежа, именно водачът е този, който е длъжен да следи за заплащането на
съответната такса и да не предприема управление на ПС по такъв път без да се
убеди, че таксата е заплатена. В този контекст доводът, че жалбоподателят не е
собственик на управляваното ПС се явява ирелевантен, а оплакването за субективна
несъставомерност – неоснователно. От доказателствата по делото е безспорно
установено, че управлявайки ППС с технически допустима максимална маса над 3,5
тона, а именно, влекач „МАН 18.410“, модел ФЛС, с рег. № ***, с обща ТДММ
19 тона, по път ***, км.***+***, в пътния участък П. - с. З. на територията на обл. Я., който е включен в обхвата на платената
пътна мрежа, без заплатена винетна такса, жалбоподателят е извършил деяние,
покриващо обективните и субективни признаци на вмененото му нарушение по
чл.139, ал.6 от ЗДвП и затова подлежи на санкциониране.
При определяне размера на наказанието АНО правилно е приложил
по-благоприятната разпоредба на §21б от ПЗР на ЗИД на ЗДвП, предвиждаща за
извършеното нарушение – управление на ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, за
което е дължима, но
не е заплатена винетна такса,
адм. наказание глоба в размер на 2000 лева. Предвид на това, че размерът на
глобата е фиксиран, същият не може да бъде предмет на преценка, поради което няма основание за изменавяне на НП чрез ревизиране
размерна на санкцията, а поради липсата на обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, АНО правилно е преценил, че в
случая няма основание и за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С
оглед на изложеното, и тъй като при извършената служебна
проверка относно законосъобразността на НП не се установи същото да страда от
пороци, представляващи основание за неговата отмяна, направеното от
жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли. При това положение и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН,
искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто възнаграждение
в размер на 120 лева се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт (както е в случая за Агенция „Пътна инфраструктура“
- София), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря
определения в Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер,
претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.
Водим от горното, и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 010142/30.03.2020 г., издадено от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
- София, с което на основание § 21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗДвП (ДВ бр.60/2019г.,
в сила от 16.08.2019г.), на Г.Д.К. ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение
по чл.139, ал.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.Д.К. ***, с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура” – София сумата от 120 (сто и
двайсет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: