Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 551
гр.Бургас, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в
публично заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 5536 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление – гр. Бургас, ул. „Г.С.Раковски” № 12, срещу Наказателно
постановление № *., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63,
ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл.
414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2500
лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че с лицето е било сключен
трудов договор, но до връчване на уведомлението същото се е явило само, за да
бъде обучавано. Застъпва се и че в случая деянието следва да се окачестви като
„маловажно” и да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от управителя си- Н.П. и пълномощник - адв. Р.И. – БАК, който поддържа жалбата по релевираните в нея доводи и пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се
представлява от юрисконсулт Иванова-Николова, която оспорва жалбата. Посочва,
че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано, и пледира
за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката (л.8-гръб)
- НП е връчено на жалбоподателя на 26.11.2018г., а жалбата е изпратена по
пощата на 03.12.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 14.08.2018г., около 18.09
часа св. Г.Г.С. – главен инспектор при Д „ИТ”-Бургас,
съвместно със св. Ина Дърлянова, извършила проверка
на обект: бистро „*” /*/, находящ се в гр. *, ул. „*”
1, стопанисван от дружеството – жалбоподател „*” ЕООД. На място било установено
лицето *, ЕГН: **********, която обслужвала клиентите в ресторанта- предоставяла
меню, приемала и изпълнявала поръчки и приключвала сметки. В попълнена от *
справка по чл. 402, ал. 1 от КТ, последната посочила, че работи от юли 2018 г.
в дружеството на длъжност „сервитьор”, а също така посочила работно време и трудово
възнаграждение. Била връчена призовка за представяне на документи в Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Бургас. На 27.08.2018 г. били представени изисканите
документи, като се установило, че на 13.08.2018 г. е сключен трудов договор на
основание чл. 70, ал. 1, вр. чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ
между *и дружеството жалбоподател за длъжността „сервитьор”, а уведомлението по
чл. 62, ал. 5 КТ било от 15.08.2018 г.
Горните факти били квалифицирани
от актосъставителя като нарушение по чл. 63, ал.2 КТ,
поради което и на 27.08.2018г. същият съставил срещу„*” ЕООД АУАН с номер *. Актът бил съставен в присъствието управителя на
дружеството, който го подписал без възражения и получил копие от него.
Въз основа на АУАН-а на 28.09.2018г. било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното
във възражението, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.
63, ал.2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр.
с чл. 414, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „имуществена санкция” в размер
на 2500 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Съдът не кредитира обаче показанията на св. Янчо Иванов
и Христо П., тъй като и двамата заявяват, че в деня на проверката не са виждали
какво точно е правила **, поради което и техните показания не допринасят по
никакъв начин за изясняването на релевантните факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни
норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Няма спор, а и от приложеният по
делото трудов договор (л.14) се установява, че към датата на проверката между
дружеството-жалбоподател, в качеството му на „работодател” и лицето ** е бил
налице валиден трудов договор на основание чл. 70, ал. 1 КТ, по силата на който
* е приела да изпълнява длъжността „сервитьор” на горепосочения обект. Видно от
показанията на разпитания актосъставител, в хода на
проверката на 14.08.2018г. в 18.09 часа - работникът е полагал труд, като е
обслужвал клиентите в заведението. Видно от приложената Справка от НАП се
установява, че уведомлението по чл. 62, ал.5, вр. с
ал. 3 КТ досежно * е прието и заверено на 15.08.2018г.
При така доказаните факти съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
административно нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63,
ал.2 вр. ал.1 от КТ. Законодателят е въвел
императивно изискване за работодателя, преди да допусне до работа работника или
служителя да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които са и
копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
В конкретния случай, видно от
доказателствата по делото, дружеството-жалбоподател не е изпълнило вменените му
задължения и е допуснало до работа в 18.09 часа на 14.08.2018г. служителката *,
преди да й връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на
НАП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Ирелевантно е, че * е посочила, че
работи от юли месец в справката по чл. 402 КТ, тъй като НП касае само датата на
проверката.
Съдът счита, че изложените от
жалбоподателя доводи за това, че * се обучавала, са неоснователни, тъй като
последната е била оставена сама да изпълнява трудовите функции, присъщи на
длъжността, за която е сключила трудов договор, т.е. очевидно никой не я е
обучавал към момента на проверката и никой не е наблюдавал какво извършва. След
като * е осъществявал съответните функции, тя очевидно е полагала труд, по
смисъла на трудовото законодателство, респ. за нея и нейния работодател важат
всички предвидени в закона задължения. Освен това, както бе посочено, трудов
договор е бил сключен на 13.08.2018 г.- един ден преди проверката, поради което
явно е направена преценка за възможностите на * да изпълнява съответните
функции. Без значение е обстоятелството, че в трудовия договор е записано, че *
трябвало да постъпи на работа на 15.08.2018 г. Същественото е, че тя е
започнала да полага труд още предния ден.
Освен това, следва да се
подчертае, че е бил сключен трудов договор на основание чл. 70, ал. 1 КТ- със
срок на изпитване. При този вид трудов договор работодателят преценя годността
на работника да изпълнява съответните трудови функции, т.е. иманентна част от
този договор се явява изпитването. Следователно, не може да се счете, че
работодателят може отделно да изпитва (обучава) работника, извън самия договор,
след като той може да прави това през целия му срок. Иначе казано, полагането
на труд от страна на работника и едновременното му оценяване от страна на
работодателя на практика представлява изпълнение на сключения договор по чл.
70, ал. 1 КТ, което в конкретния случай е започнало преди връчването на
уведомлението.
Дори и действително да се касае
за трудности при намирането на квалифициран персонал, както твърди
процесуалният представител на дружеството жалбоподател, неспазването на закона
не се явява разрешение.
Настоящият състав счита, че в
конкретния случай е неприложимо правилото на чл. 28 ЗАНН. Както се приема в
актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много
други - нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1
и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а тази регламентация в специалния закон изключва
приложението на общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН.
Отделно от това, дори да се
приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по отношение на чл. 28 ЗАНН,
то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително преценката за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК,
по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
Съдът намира обаче, че неправилно
АНО е индивидуализирал размерът на имуществената санкция, която следва да се
наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 414, ал.3 КТ предвижда за конкретното
нарушение „Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв. По делото
липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни
нарушения от страна на дружеството. Наложената в случая санкция в размер 2500
лв., се явява завишена предвид обществената опасност на нарушителя и тежестта
на нарушението, което е първо такова. Освен това, съгласно чл. 27
от ЗАНН,
административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното
постановление административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават
определения размер на имуществената санкция от 2500 лева, при предвиден от
законодателя размер от 1500 до 15 000 лева. По делото липсват доказателства, от
които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията
е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за
определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път. В този смисъл е и Решение № 2066 от
14.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1460 / 2018 г. на
XIX състав на Административен съд – Бургас. Предвид изложеното НП
следва да се измени в частта му относно размера на наложената санкция, като
според настоящият състав адекватно на извършеното деяние и степента на
обществена опасност на нарушителя се явява „Имуществена санкция” в минималния
размер предвиден в закона, а именно 1 500 лв.
Така мотивиран, на основание
чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № *., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
63, ал.2 от КТ, на
основание чл. 416, ал.5, вр. с
чл. 414, ал.3 от КТ на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. „Г.С.Раковски” № 12, е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция
от 2 500 лв. на 1 500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.