Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 21.08.2020 година
Великотърновски
районен съд, осми състав, в публично заседание на 9.07.2020 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2419
по описа на ВТРС за 2019 година , за да
се произнесе, взема предвид:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Ищецът "Ултима Ф" ЕООД, гр.Шумен , представляван от управителя
на дружеството твърди, че е подал
заявление по реда на чл.417 от ГПК, във връзка с което била издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 346/2019 г. на ВТРС,
връчени по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК на ответника. Изтъква, че между него и А. е сключен договор за потребителски кредит ,
по който задължени лица като поръчители са ответницата Й.В.В. и Калоян Минчев Йосифов.
Сочи, че като обезпечение длъжникът и поръчителите са подписали запис на
заповед в полза на дружеството, който е предявен за плащане на 19.02.2018 г. Твърди,
че част от сумата била платена от длъжника, но остатъкът от 673,11 лева не е и
съответно сумата е дължима. Посочва
размера на дължимите суми помесечно, формирани от главница, лихви, неустойка и
пропуснати ползи за съответните периоди. Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответницата като поръчител по договора за
заем , обезпечен със запис на заповед дължи сумата от 673,11 лева главница
,ведно със законна лихва от 16.01.2019 г. до окончателното изплащане.Претендира
разноски. В съдебно заседание се представлява от пъмномощник адв. Тошев от АК
Шумен , който поддържа заявените претенции.
Ответникът Й.В.В. , чрез особения си представител адв.Х. от ВТАК оспорва
изцяло исковата претенция, като заявява, че сумата е изцяло погасена чрез
извършените плащания.Навежда възражения за нищожност на клаузите за договорени
лихви, ГПР и неустойки, като противоречащи на добрите нрави и на закона.
Оспорва иска по отношение на ответницата и на основание разпоредбата на чл. 147
от ЗЗД, както и сочи липсата на връзка между представения запис на заповед и
договора за кредит. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. В съдебно
заседание поддържа изложеното становище. Заявява недобросъвестност на ищеца ,
тъй като записът на заповед е предявен за плащане преди да настъпи неизпълнение
на задълженията по договора за кредит. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
становищата на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа страна:
Подадено е заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК пред РС Шумен на 16.01.2019 г. Впоследствие
образуваното дело е прекратено и
изпратено по подсъдност на ВТРС. По образуваното ч. гр.д.№ 346/2019 г.
на ВТРС е издадена заповед №140/ 4.02.2019 г. и
изпълнителен лист в полза на ищцовото дружество срещу А., Й.В.В. и К., които
при условията на солидарност да заплатят сумата от 673,11 лева главница,
представляваща част от задължение по запис на заповед издаден за сумата от
1085,27 лева на 17.01.2018 г. и предявен за плащане 19.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 16.01.2019 г. до изплащане на вземането. При хипотезата на чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК. При
наведено от ищеца каузално правоотношение по делото е приложен и приет като доказателство договор
за потребителски кредит под формата на договор за заем № 3626/17.01.2018 г. и
приложения към него- молба за получаване на кредит, стандартен европейски формуляр
, декларации, Общи условия, Схема на плащане -Приложение №2 по чл.1. Видно
от договора на потребителя А. е
предоставен заем от 900 лева, платим на десет месечни вноски съгласно приложена
погасителна схема при ГПР от 49,370% и лихва в размер на 3,4%. Крайният срок на
погасяване на кредита е 17.11.2018 г., а общо дължимата сума съгласно договора
е 1085,27 лева. Кредитът е обезпечен с поръчителството на ответницата и на още
едно лице, които са подписали, както договора за кредит в качеството си на
поръчители, така и приложените към него Общи условия и схема на плащане.
Съобразно условието на чл. 7, ал.2 от
договора длъжникът и поръчителите по кредита са подписали съответно в
качеството на издател и поръчители запис на заповед от 17.01.2018 г. за сумата
от 1085,27 лева, който е с падеж на предявяване. Записът на заповед е предявен
за плащане на 19.02.2018 година.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Иска е
процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение. Разгледан
по същество иска се явява частично основателен.
Производството по делото е
образувано по повод оспореното вземане на кредитора- ищец признато в заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК с издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на изпълнително основание посочено в
чл. 417,т.9 от ГПК- запис на заповед.
Предявен е иск по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, с който ищецът цели да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът , като
поръчител по записа на заповед и по
договор за кредит дължи при условията на солидарност част от сумата по него в
размер на 673,11 лева главница, формирана по отделни компоненти, както следва:
сума от 628,25 лева представляваща неплатени вноски по погасителен план включващ в себе си главници и лихви дължими
на падежни дати, считано от 17.07.2018 г.; лихва за забава в размер на 2,32
лева върху платените със забава погасителни вноски ; обезщетение за
неизпълнение в размер на 5,24 лева представляващо договорна неустойка по чл. 15
от договора за периода 17.07.2018 г. - 9.01.2019 г., както и пропуснати ползи в
размер на 37,30 лева за периода 17.07.2018 г.- 9.01.2019 г. Съгласно
задължителното разрешение дадено в т. 17 от ТР № 4/ 2014 г. по т..№ 4/2013 г. на
ОСГТК предметът на делото по този иск се определя от наведеното от ищеца твърдение
в исковата молба за съществуването на подлежащо за изпълнение вземане, за което
е издадена заповедта въз основа на записа на заповед. Ищецът-кредитор следва да
докаже вземането си основано на менителничния ефект- редовен от външна страна
документ, който подлежи на изпълнение. В случай, че ответникът въведе твърдения
или направи възражения за съществуването
на каузално правоотношение по повод, или във връзка с което е издадена ценната
книга , всяка страна по реда на чл.154,ал.1 от ГПК доказва фактическите си
твърдения , на които основава възраженията си
и които обуславят, съответно отричат съществуването на правото. В
конкретния случай ищецът е този, който разкрива наличието на каузалното
правоотношение в исковата молба с твърдението, че издаденият запис на заповед
обезпечава вземането по договора за кредит, по който е извършено частично
плащане. В светлината на горното съдът е разпределил доказателствената тежест в
процеса, указвайки на страните задължението за установяване на фактите, на
които основават своите искания или възражения. От представените по делото
писмени доказателства съдът счита, че ищецът доказа наличието на соченото от
него каузално правоотношение произтичащо от договор за кредит, по който
ответницата се е задължила солидарно в качеството на поръчител. Съгласно
условията по договора и длъжникът и поръчителите по договора за кредит са
подписали като обезпечение и запис на заповед , по който са се задължили
солидарно за сумата, дължима по кредита. Противно на възражението на ответника
от представените доказателства се установява
по безспорен начин връзката между каузалното правоотношение и
обезпечаващия го менителничен ефект. Съобразно приложения договор за кредит на
кредитополучателя А. е предоставена сумата от 900 лева, която е следвало да се
върне заедно с договорена лихва , като общият размер на задължението е посочен
в договора и възлиза на сумата от 1085,27 лева.
Договорът е сключен на 17.01.2018 г. и е подписан от длъжника и поръчителите, включая ответницата.
Същите са подписали и приложените Общи условия към договора за кредит, също
така и погасителния план, обективиран в схема за плащане. На същата дата и
очевидно в съответствие с чл. 7,ал.2 от договора като обезпечение на заема е
подписан процесния запис на заповед за сумата дължима по договора -1085, 27
лева. Записът на заповед е подписан и от ответника като поръчител. Изложеното
по-горе категорично установява твърденията на ищеца относно връзката между каузалната
сделка и обезпечителната функция на процесния запис на заповед, по който
ответницата се е задължила солидарно. В действителност видно от договора
падежът на задължението по него е настъпил на 17.11.2018 година, а записът на
заповед е предявен за плащане на 19.02.2018 г.- много преди датата на изискуемостта
на задължението, включително преди датата на изпадане в забава поради неплащане
на дължимите вноски, считано от 17.07.2018 г. Това е факт, който не влияе на
изхода на спора, доколкото кредиторът, макар и предявил за плащане ценната
книга преди падежа на задължението, не е предприел действия по принудителното
му събиране. Такива действия са отпочнати едва с подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред ШРС на 16.01.2019 г., след като вземането по договора за кредит е
станало изцяло изискуемо. На следващо място съдът не споделя и възражението
относно неспазения срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД досежно ангажиране отговорността
на поръчителя. Вземането е станало изцяло изискуемо след настъпване на падежа
на последната месечна вноска на 17.11.2018 г. , а заявлението е подадено на
16.01.2019 г., тоест в преклузивния
шестмесечен срок установен за поръчителовата отговорност. Дори да се приеме, че кредиторът е следвало
да предяви претенции относно неплатените , но падежирали вноски, срокът по чл.
147 ,ал.1 от ЗЗД отново е спазен. При
доказана връзка между менителничния ефект и каузалното правоотношение, както и
при липса на възражение относно редовността на записа на заповед от външна
страна и обсъдените по-горе възражения на ответника, следва да се пристъпи към
разглеждане основателността на претенцията. От приетите по делото писмени доказателства съдът приема
наличието на възникнало облигационно правоотношение между ищцовото дружество и А.,
основано на договор за потребителски кредит № 3626/17.01.2018 г., по който
ответницата се е задължила да отговаря солидарно за всички задължения на
кредитополучателя в качеството си на поръчител. Приложените документи установяват, че е предоставена преддоговорна
информация със Стандартен европейски формуляр от 17.01.2018 г., с която
кредитополучателят и поръчителите по договора са запознати. Всички са се
подписали, както на договора за кредит, така и на приложените Общи условия и
схема за плащане-погасителен план. Видно е още, че договорът служи като
разписка за предаване на уговорената сума на потребителя, като реалното
предаване на сумата освен, че се доказва от положените подписи под договора не
се оспорва от ответника. Договорът е
сключен при действието на Общи условия и съдържа информация за предоставената сума, начинът на
погасяване, броят и размера на погасителните вноски, сумата, която следва да се
върне на кредитора. Договореният лихвен процент не противоречи на добрите
нрави, а договореният ГПР от 49,370% не противоречи на закона, тъй като
същият е в допустимия от чл. 19, ал.4
от ЗПК, размер / не повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в лева или валута, определена с постановление на МС на Р България/ .
Отделно от това е видно, че при краткия срок на предоставения заем от 10 месеца
и размер на главницата от 900 лева, крайната дължима сума подлежаща на връщане
ведно с възнаградителната лихва е 1085,27 лева, тоест не се установяват
релевираните възражения от ответника за нищожност на клаузите относими към
размера на дължимите лихви и ГПР. Ищецът заявява, че по договора е погасена
сумата от общо 653,14 лева, като последното плащане е извършено на 16.07.2018
г. Ответникът макар да твърди неоснователност на претенцията и поради извършено
погасяване на задължението не представя
никакви доказателства относно извършвани плащания, при все, че тежестта за
доказване на това възражение лежи върху него.
От уточнението на исковата молба е видно, че месечната вноска по кредита
е в размер от 128,14 лева, като в молбата се сочи че тя се формира от главница
и възнаградителна лихва, но видно от погасителния план, същата е формирана от
главница, възнаградителна лихва и неустойка при хипотезата на чл. 9,ал.7 от
договора. При направено признание за общо платена сума от 653,14 лева , от
които от 374,61 лева главница /съвпадаща със сбора на вноските за главница по
схемата за плащане , за вноските от м. февруари до м. юни 2018 г. вкл./ длъжникът е заплатил сума от още 278,53 лева,,
от които за месечните вноски до 17.06. 2018 г. сумата от 129,25 лева са дължими възнаградителни лихви.
Съдът счита, че вземането за неустойка
формиращо месечната погасителна вноска е недължимо, тъй като се основава на
неравноправни клаузи в договор сключен с потребител , които противоречат на
закона и на добрите нрави. Неустойката
по чл. 9, ал.7 от договора, вр. с чл.7,ал. 3 е уговорена по такъв начин, че излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и има
неравноправен характер по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т.10 от ЗЗП. Неустойката е уговорена във вреда на
потребителя и води до значително неравновесие между насрещните права и
задължения в отношенията между кредитора и длъжника. Същата е предварително
уговорена да формира размер на месечната вноска, видно от представената схема на плащане в
деня на подписване на договора, без на практика да е имало възможност длъжника
да влияе върху тази клауза, като я договори индивидуално. Така уговорена
неустойката оскъпява кредита и всъщност представлява скрита печалба за
кредитора, с което се цели заобикаляне на императивни разпоредби на закона. Тъй
като според чл.146,ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договор за потребител
са нищожни, то вземането основано на признатата за нищожна клауза от договора е
недължимо, а платената от длъжника сума следва да се съотнесе към останалите
действителни задължения. Така съдът счита, че съгласно схемата за плащане и
признатите вземания за дължими главница и възнаградителна лихва възлизащи в
размер на 1085,27 лева , при общо
платена сума от 653,14 лева, остатъкът от задължението подлежащо на
плащане е 432,13 лева. Ищецът не установи вземането от 2,32 лева лихва за
забава върху платените просрочени вноски, както и вземането за неустойка от 5,24
лева и вземането, претендирано като пропуснати
ползи в размер 37,30 лева, поради което в тази част претенцията се явява
неоснователна и недоказана. Така от общо претендираното вземане срещу ответника
в качеството му на солидарно задължено лице по договора за кредит и записа на
заповед от 17.01.2018 г. в размер на 673,11 лева , предявеният установителен
иск следва да се уважи до размер от
432,13 лева, като основателен и недоказан.За разликата от 240,98 лева до пълния претендиран размер
иска е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да се присъди и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението-16.01.2019 г. до
окончателното изплащане. изплащане.
По
разноските :
При този изход на делото на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски съобразно уважената част от предявените искове.
Ищецът е платил ДТ от 25 лева , възнаграждение за особен представител от 150
лева и адвокатско възнаграждение от 350 лева. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно с оглед
това, че делото не разкрива фактическа и правна сложност и упълномощеният
адвокат е представлявал ищеца само в единственото проведено по делото заседание.
Същото следва да се определи на минимума по Наредба №1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения , който според чл.7,ал.2,т.1 е 300 лева. Така дължимите суми от ответника
за разноски възлизат на 304,95 лева. С решението по установителния иск
съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в
заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 208,65 лева разноски направени в заповедното
производство за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Й.В.В. с ЕГН ********** *** в качеството на поръчител по договор за
потребителски кредит № 3626/17.01.2018
г. и запис на заповед от 17.01.2018 г. ДЪЛЖИ
на „УЛТИМА Ф” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Друмев” № 17 б, сумата от 432,13 /четиристотин тридесет и два лева и 13 ст./
главница, представляваща неплатена част от общото задължение от 1 085.27 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата
от от 240,98 /двеста и четиридесет лева
и 98 ст./ до пълния претендиран размер
от 673,11 / шестстотин седемдесет и три лева и 11 ст./ ОТХВЪРЛЯ иска , като
неоснователен.
ОСЪЖДА Й.В.В. с ЕГН ********** *** да заплати на УЛТИМА Ф” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. „Васил Друмев” № 17 б, сумата от 304, 95 / триста и четири лева и 95
ст./ разноски в исковото производство и
сумата от 208,65 /двеста и осем лева и
65 ст./ разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: