Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2462 13.06.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8307 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си ю. Н., е предявил против И.А.Т., ЕГН **********, Адрес: ***,
иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр.
дело № 19420/ 2017 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми за начислена топлинна енергия,
както следва: 188.34 (сто
осемдесет и осем лева и 34 ст. ) главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се
в П. ***, за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г. , както и сумата от
23.79 (двадесет и три лева и 79 ст.), представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 02.12.2015 г. до 06.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2017 г., до пълното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът
имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежавал лизенция за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции
на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на
имот пък имал качеството на потребител на топлинна енергия и като такъв бил
длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при
неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати
начислените му суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр.
дело № 19420/ 2018 г. на ПдРС, заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
съдът е указал на ищеца, в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК, да предяви иск.
Поради това ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми.
Претендират се и разноските в настоящото производство
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез особения си представител адвокат Х., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва по основание и размер предявения
иск.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 19420/2017 г.
на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
следните суми за начислена топлинна енергия: 188.34
(сто осемдесет и осем лева и 34 ст. ) главница, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ
се в П. ***, за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г. , както и сумата от
23.79 (двадесет и три лева и 79 ст.), представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 02.12.2015 г. до 06.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2017 г., до пълното й
изплащане и разноските по заповедното по производство в общ размер на 75 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени
доказателства по делото са приети нотариален акт, справка от АВ, ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Пловдив” ЕАД.
В настоящото производство е приета
съдебно- техническа експертиза, по която в.л.е дало заключение, че
разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно
утвърдена методика. За процесния период в имота на ответника е доставена ТЕ
за сградна инсталация – 2,22058 MWh . ТЕ за отопление и БГВ не е
начислявана.
Прието е заключение и на съдебно-
счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството
консумирана топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата
от 188,34 лева, а лихвата за забава- на 23,95 лева.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при
публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което
в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните.
На следващо място, според чл. 153 ал.
1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Видно от
приетите по делото писмени доказателства – нотариален акт, справка от АВ се
установява, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия. В заключението на СТЕ
изрично се отбелязва, че за процесния период абонатната станция е работила и
обслужвала сградата, в която се намира имотът на ответника, като там е
доставяна топлинна енергия (ТЕ) разпределена само като сградна инсталация. ТЕ
за отопление и БГВ не е начислявана. Няма разлика между ТЕ начислена на абоната
с това, което следва да му бъде разпределено съгласно техническите нормативните
изисквания. Методиката е спазена. Заключението му не е оспорено, няма основание
същото да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и
компетентно на поставените му задачи.
Общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване
и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2
ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти,
а от вида и топлофизичните особености на сградата, на
отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна
собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи
се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква
част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този
смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която
потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Конкретният размер на задълженията на
абоната се установява от в.л.по ССчЕ, което изчислява
доставеното количество ТЕ, включващо само сградна инсталация, на база данните
от СТЕ, тези, предоставени от ищеца и нормативно определените цени на услугата.
В.л. сочи, че за процесните периоди, главните и
акцесорни вземания съвпадат изцяло като размери с претендираните
в настоящото производство суми. Съдът кредитира заключението като компетентно
изготвено и неоспорено от страните.
Изложеното дотук налага извод за
основателност на предявените от ищеца искове
за установяване дължимост на сумите по
издадената в негова полза заповед за изпълнение-главница и лихви в заявените
размери. Върху главницата се дължи и законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на заявлението – 06.12.2017 г. до окончателното й заплащане.
Ето защо предявените искове следва
да се уважат, като основателни и
доказани.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 75 лв., депозит за вещи лица по допуснатите две експертизи
общо в размер на 240 лв., 300 лв. – депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска
фактическа и правна сложност.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора,
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на ТР е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство и исковото производство
разноски в общ размер на 75 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 11820/08.12.2017 г., издадена по частно гр.
дело № 19420/ 2017 г. на ПдРС, И.А.Т., ЕГН **********, Адрес: ***, ДЪЛЖИ
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 суми за начислена топлинна
енергия, както следва: 188.34 лв.
(сто осемдесет и осем лева и 34 ст. ) главница, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ
се в П. ***, за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г. , както и сумата от
23.79 лв. (двадесет и три лева и 79 ст.), представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 02.12.2015 г. до 06.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2017 г., до
пълното й изплащане.
ОСЪЖДА И.А.Т.,
ЕГН **********, Адрес: *** , да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по делото разноски в размер на
715 лева /седемстотин и петнадесет лева/ и сумата от 75 лева /седемдесет и пет
лева/ представляваща разноски частно гр. дело № 19420/ 2017 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
На особения представител на ответника И.А.Т. – а. С.Х. да се
изплати внесения депозит за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с
оригинала!
РЦ