№ 88
гр. Севлиево, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при участието на секретаря Виктория М. Драголова
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело №
20224230101343 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
В исковата молба на Г. А. С. против ТП на НОИ - Габрово се твърди, че на 19.09.2022
г. ищецът подал заявление за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което
приложил писмено доказателство, но ответникът отказал да отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с мотив, че не зачита при определяне правото на пенсия
на ищеца периода 03.12.1984 г. – 05.02.1988 г., тъй като по представената от ищеца
трудова книжка трудовият стаж не бил заверен съгласно изискванията на закона.
Твърди се в исковата молба, че през посочения период ищецът работил в **.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ТП на НОИ, че ищецът е придобил трудов стаж в ** за
периода 03.12.1984 г. – 05.02.1988 г., като през този период е работил на длъжност „**“
на пълен работен ден, а заплатата му е била 5,16 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез юрисконсулт Р..
В него заявява, че счита предявения иск за допустим и вероятно основателен, но
недоказан. Не оспорва, че ** е заличен и няма правоприемници.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощник адв. И., поддържа предявения
иск. Ответникът ТП на НОИ – Габрово изразява становище чрез упълномощения
юрисконсулт Р., като поддържа становището от писмения отговор. Прави искане за
отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни,
1
съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Според представено по делото заверено копие на стр.10-11 от трудова книжка на
ищеца Г. А. С., същият е работил в **, като „**“, считано от 03.12.1984 г. до 05.02.1988
г., при посочен размер на заплатата. Записаното е удостоверено с подпис и печат на
ръководителя на организацията. Според направеното отбелязване в трудовата книжа,
при прекратяване на трудовото правоотношение като „**“ в ** ищецът има
прослужени 3 г. 2 м. и 2 дни /три години, два месеца и два дни/.
Съгласно разпореждане №**********/21.11.2022 г. на НОИ – ТП Габрово, на ищеца Г.
А. С. е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст –
поради незачитане на осигурителния стаж за периода 03.12.1984 г. – 05.02.1988 г., тъй
като по представената трудова книжка същият не е заверен съгласно изискванията и не
може да бъде издаден документ, доказващ осигурителния стаж.
Според удостоверение изх.№5510-07-3/14.02.2023 г., издадено от ТП на НОИ –
ГАБРОВО на основание чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, в осигурителния архив на НОИ
липсват писмени данни, тъй като не се съхраняват ведомости за заплати и трудово-
правни документи за положен от лицето Г. А. С. трудов стаж за периода 03.12.1984 г. –
05.02.1988 г. при осигурител „**, правоприемник на ** **.
Според решение от 17.10.2017 г. по гр.т. дело №10/2010 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново, ** е заличено от търговския регистър.
От показанията на разпитания като свидетел К. Х. Х. /работил в ** ** през периода,
през който е положен претендирания стаж, установено чрез представяне на копия на
страници от трудова книжка/ се установява, че свидетелят е започнал работа в ** **
през 1977 г. и работил там до 1995 г. Ищецът започнал работа на същото място, но по-
късно от свидетеля. Двамата с него работели като „**“, на пълен работен ден. Времето,
през което работил в ** ** било зачетено за трудов и осигурителен стаж на свидетеля.
От показанията на разпитания като свидетел М. М. К. /работил в ** ** през периода,
през който е положен претендирания стаж, установено чрез представяне на копия на
страници от трудова книжка/ се установява, че свидетелят е започнал работа в ** **
през 1983 г. и работил там поне до пролетта на 1990 г. Ищецът започнал работа на
същото място, но по-късно от свидетеля. Двамата с него работели като „**“, на пълен
работен ден. Времето, през което работил в ** ** било зачетено за трудов и
осигурителен стаж на свидетеля. Свидетелят сочи, че няма спомен да е ползвал
неплатен годишен отпуск, докато бил на работа там.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
По реда на ЗУТОССР може да се установява време, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите
2
дотогава разпоредби. Съгласно чл.3 ал.2 ЗУТОССР, искът за установяване на трудов
стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и
няма правоприемник – само срещу съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт.
В настоящия случай ищецът претендира установяването на трудов стаж, придобит в **
**. По делото не е спорно, а и се установява от предоставените по делото
доказателства, че работодателят е прекратил дейността си и понастоящем няма
правоприемници. Установява се също, че за положения от ищеца трудов стаж през
периода 03.12.1984 г. – 05.02.1988 г. няма съхранени трудово-правни документи.
Същевременно с това, ответникът ТП на НОИ е отказал да признае претендирания от
ищцата трудов стаж през посочения по-горе период, поради неоформянето на
трудовата книжка на ищеца според изискванията на чл.6 ал.1 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж. Всички тези обстоятелства обосновават правният
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. За доказването му същият е
представил като доказателства стр.10 и 11 от трудова книжка. В тях е удостоверено, че
ищецът е работил в ** ** през периода 03.12.1984 г. – 05.02.1988 г., както и
удостоверяват продължителността на отработено от него време там, което е три
години, два месеца и два дни. Разпитани по делото са и двама свидетели – К. Х. Х. и М.
М. К., работили при същия работодател през периода, през който е положен
претендирания стаж, а именно 03.12.1984 г. – 05.02.1988 г. - установено чрез
представяне на копия от страници на трудовите им книжки. Въз основа на показанията
на тези свидетели се установява, че през периода 03.12.1984 г. – 05.02.1988 г. ищецът е
работил на длъжността „**“, на пълен работен ден и при уговорено месечно
възнаграждение. При съвкупната преценка на горните писмени и гласни доказателства
по делото, съдът намира предявеният иск за изцяло основателен и доказан.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
ответника, че показанията на разпитаните свидетели не са точни, конкретни и
категорични, тъй като свидетелите напълно конкретно посочват, че ищецът е работил в
** ** през времето, когато и те са работили там, което съпоставено със записите в
трудовите им книжки категорично установява, че ищецът е работил в ** ** през
периода 03.12.1984 г. – 05.02.1988 г.
Съдът намира за ирелевантно по делото дали свидетелят М. К. е ползвал или не
неплатен отпуск през част от периода, претендиран за трудов стаж, тъй като дори да е
бил в такъв отпуск, то това не променя обстоятелството, че и през него трудовото му
правоотношение с ** ** е съществувало и свидетелят би могъл да установява
обстоятелства, както и да свидетелства за факти относно полагането на труд от ищеца
по делото.
3
Поради всичко изложено по-горе съдът счита, че на основание чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР
следва да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е работил в
периода 03.12.1984 г. – 05.02.1988 г. в ** **, на длъжност „**“, при условията на
осемчасов работен ден и ежемесечно трудово възнаграждение.
Относно разноските:
Съгласно тълкувателно решение №2/06.06.2016 г. по т.д. №2/2015 г. на ОСГК на ВКС
на РБ, при уважаване на предявения положителен установителен иск за трудов стаж на
ищеца следва да се присъдят разноски, на основание чл.78 ал.1 ГПК. Направените от
ищеца по делото разноски са в размер на 200,00 лв. и включват адвокатско
възнаграждение в такъв размер, заплатено в брой от ищеца на упълномощения да го
представлява в производството по делото адв. В. И., съобразно договор за правна
защита и съдействие серия А №014607 от 07.03.2023 г. Тази сума ответникът следва да
бъде осъден да му заплати, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Съгласно чл.9 ал.1 от ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и осигурителен
стаж по този закон не се събират държавни такси, поради което заплащането на такава
не следва да се възлага на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ – ГАБРОВО, с адрес:
**, представлявано от ** Т. К., че Г. А. С., с ЕГН **********, от **, е работил в
периода 03.12.1984 г. до 05.02.1988 г. в **, на длъжност „**“, при условията на
осемчасов работен ден и ежемесечно трудово възнаграждение, на основание чл.1 ал.1
т.3 от ЗУТОССР.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – ГАБРОВО, с адрес: **, представлявано от ** Т. К., да заплати
на Г. А. С., с ЕГН **********, от **, сумата от 200,00 лв. /двеста лева и 00 ст./ -
направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4