№ 57
гр. П. , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500354 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба, подадена от Юробанк България „АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността гр.София , р- н Витоша , ул. „Околовръстен път „ №260, против В. СТ. Г. ,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П. , ул. „ К.В.“ № 70.
С исковата молба е предявен положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК.
С Решение № 260053/ 15. 02 .2021г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1687/2020г. по описа на същия
съд, предявения иск е уважен изцяло .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск . Прави се
искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противните страни по въззивната жалба , чрез
пълномощниците на страните.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния
съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
1
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална
недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
|.По въпроса за уведомяването на длъжника по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД,за прехвърляне на вземането и
действието на уведомяването по отношение на длъжника и на третите лица( чл.99 ал. 4 от ЗЗД)
По тези въпроси има установена еднозначна практика на ВКС , постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. №
137/02.06. 2015г.по гр. д. № 5759/ 2014г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Р. № 156/30.11. 2015г.по т. д. № 2639/ 2014г. на 2-ро т. отд. на
ВКС; Р. № 123/24.06. 2009г. по т. д. № 12/ 2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Р. № 3/16.04. 2014г. по т. д. № 1711/ 2013г. на 1-во т. отд.
на ВКС; Определение № 504/ 18. 10. 2016г. по ч. т. д. № 1819/2016г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Р. № 78/09.07. 2014г.по т. д. № 2352/ 2013г.
на 2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 291/ 11. 05. 2018г. по т. д. № 2055/2017г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Определение № 973/ 22. 12.
2016г. по т. д. № 1524/2016г. на І-во т. отд. на ВКС; )
В тази съдебна практика се приема следното :
1/ Правно релевантно за действието на цесия е уведомяването ,което е извършено от стария кредитор ( цедента ),
но не и това , което е извършено от новия кредитор ( цесионера);
2/ Няма законова пречка съобщаването на цесията да се извърши от трето лице по пълномощие на цедента
,тъй като задължението за уведомяване не е нито лично , нито незаместимо правно действие . Съобщаването
може да се извърши по пълномощие и от цесионера;
3/Съобщаването може да се извърши и в рамките на съдебното производство по предявен иск от цесионера
против длъжника за прехвърленото вземане . Законът не поставя специални изисквания за формата и начина на
уведомяването. Уведомление ,изходящо от цедента ,приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника следва да се приеме за надлежно съобщаване на цесия по реда на чл. 99 а.3 от ЗЗД. Такъв вид
уведомление следва да бъде съобразено при хипотезата на чл. 235 ал. 3 от ГПК ;
4/ Съобщаването на цесията в хода на съдебното производство ,чрез връчване на уведомлението по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД , като приложение към преписа от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на
ответника, назначен по реда на чл.47 ал. 6 от ГПК , представлява редовно връчване .
От доказателствата по делото се установява ,че първоначален носител на вземането е търговското дружество
„Алфа Банка А. Е. „ , по силата на договор за потребителски кредит от 10. 01. 2009г.
С договор от 29. 02. 2016г. „Алфа Банка А. Е. „ е прехвърлила вземането си на търговското дружество Юробанк
България „АД , по реда на чл. 15 и сл. от ТЗ.
С договор от 21. 12. 2017г. търговското дружество Юробанк България „АД е прехвърлила вземането си на
търговското дружество „С.Г. Груп“ ООД.
С договор от 23. 04. 2018г. търговското дружество „С.Г. Груп“ ООД е прехвърлило вземането си на търговското
дружество „Агенция за събиране на вземанията „ ЕАД.
2
С отговора на исковата молба и допълнителната молба от 21. 10. 2020г. ответника е оспорил активната
процесуална легитимация на ищцовото дружество с две възражения :
1/че длъжника не е уведомен за нито едно от прехвърлянията по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД , поради което
ищеца не притежава процесуална легитимация за предявяване на иска , тъй като не е носител на
материалното вземане, предмет на иска ;
2/че не са налице условията за правоприемство в процеса по смисъла на чл. 226 и чл. 227 от ГПК, поради което
ищцовото дружество не притежава процесуална легитимация за предявяване на иска;
Възраженията са неоснователни .
По силата на чл. 15 ал. 1 от ТЗ при прехвърляне на търговското предприятие , като съвкупност от права
,задължения и фактически отношения , отчуждителя е длъжен да уведоми кредиторите и длъжника за
извършеното прехвърляне,за да има действие прехвърлянето спрямо тях. По делото е представено пълномощно
от 16. 11. 2016г. с нот. заверка на подписите на страните, с което „Алфа Банк „ АД е упълномощила „Юробанк
България „ АД да уведоми от нейно име всички длъжници за прехвърлянето на търговското предприятие.
Представено е и Уведомление изх. № 5114/28. 06. 2017г. , с което новия кредитор „Юробанк България „ АД
уведомява длъжника В. СТ. Г. за прехвърляне на търговското предприятие. Това уведомление не е връчено на
длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и преди подаване на исковата молба в съда
.Уведомлението за извършеното прехвърляне на търговското предприятие ,ведно с пълномощното от 16. 11.
2016г. са връчени на длъжника с преписа от исковата молба и приложенията към нея. В случая следва да се
приложи разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК , като се вземат предвид фактите , които са настъпили след
предявяване на иска и имат значение за правилното решаване на спора. Следва да се приеме ,че длъжника е
надлежно уведомен за прехвърлянето на търговското предприятие, при което прехвърлянето има действие
спрямо длъжника и третите лица( чл. 99 ал. 4 от ЗЗД ). При това положение новият кредитор„Юробанк България
„ АД е легитимиран да предяви вземането пред съда .
Неоснователно е възражението за липсата на правоприемство в процеса по смисъла на чл. 226 и чл. 227 от ГПК.
По този въпрос приложение следва да намерят разрешенията , които са дадени в мотивите и диспозитива на т.
10б на ТР № 4/ 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство.
Приема се,че при настъпило универсално правоприемство ,настъпило след издаването на заповедта за
изпълнение и преди предявяване на иска по чл. 422 от ГПК , на страната на кредитора или на страната на
длъжника ,легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК е правоприемника . Легитимиран да отговаря по иска
е правоприемника на длъжника, като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 227 от ГПК за приемство
в процеса.
При частно правоприемство, когато вземането е прехвърлено след издаването на заповедта за изпълнение и
преди предявяване на иска по чл.422 от ГПК ,легитимиран да предяви иска по чл. 422 от ГПК е цедента , като
носител на вземането , тъй като в него полза е издадена заповедта за изпълнение. В този случай приложение
намира разпоредбата на чл. 226 от ГПК за прехвърляне на спорното право в течение на производството. Искът
може да бъде предявен и от цесионера, ако е спазил срока по чл. 415 ал.1 от ГПК .
В конкретния казус първоначално е настъпило универсално правоприемство чрез прехвърляне на търговското
предприятие на „Юробанк България „ АД,а в последствие е настъпило частно правоприемство, като вземането е
прехвърлено чрез два договора за цесия. В съответствие с горепосочената съдебна практика на ВКС и двата
случая иска по чл. 422 от ГПК е предявен от материално и процесуално легитимираната страна. При
настъпилото универсално правоприемство на търговското предприятие на кредитора на Алфа Банк „ АД иска е
предявен от правоприемника „Юробанк България „ АД. При настъпилото частно правоприемство чрез договор
за цесия , иска по чл. 422 от ГПК е предявен от цедента по договора за цесия от 21. 12. 2017г. Последващото
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия от 23. 04. 2018г. няма правно значение за активната процесуална
легитимация , тъй като легитимиран да предяви иска по чл. 422 от ГПК е и цедента „С.Г. Груп“ООД , който от
3
своя страна е цесионер по договор за цесия с „Юробанк България „ АД и също има право да предяви иска по чл.
422 от ГПК.
Неоснователно е възражението на пълномощника на ищцовата страна за това ,че двата договора за цесия от
21. 12. 2017г. и от 23. 04. 2018г. нямат действие спрямо длъжника, тъй като длъжника не е уведомен за
прехвърляне на вземането( чл. 99 ал.3 и ал. 4 от ЗЗД) . С това възражение се оспорва активната процесуална и
материална легитимация на ищцовото дружество „Юробанк България „ АД,за предявяване на иска по чл. 422 от
ГПК.
По делото са представени две Уведомителни писма от една и съща дата 19. 06. 2018г. за извършено прехвърляне
на вземанията ( цесия ) по двата договора за цесия . Уведомителните писма изхождат от цедентите по двата
договора(предишните кредитори) „Юробанк България „ АД и „С.Г. Груп“ООД, и са адресирани до длъжника В. СТ.
Г.. Няма данни по делото тези уведомителни писма да са връчени на длъжника пред подаване на исковата молба
. Правилно районния съд е приел,че длъжника е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея, като съответно приложение следва да намери нормата на чл. 235 ал. 3 от
ГПК. В този смисъл е и горецитираната практика на ВКС.
ІІ.По възражението за погасяване на вземанията по давност. .
Възражението е неоснователно.
От съдържанието на договора за потребителски кредит и приложения към него погасителен план се установява
,че крайния срок за погасяване на кредита е 10. 01. 2017г. От този момент вземането на кредитора става
изискуемо и започва да тече погасителната давност( чл. 114 ал. 1 от ЗЗД). Главното вземане се погасява с общата 5-
годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Акцесорните вземания за лихви се погасяват с кратката тригодишна давност
по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
Заявлението по чл. 417 от ГПК е постъпило в съда на 19. 09. 2017г. , при което следва извода ,че вземанията на
кредитора не са погасени по давност,нито по отношение на главното вземане,нито по отношение на акцесорните
вземания за лихви .
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това ,че вземанията по договор за банков кредит ( заем)
не са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД и указанията дадени в ТР № 3/ 2011г. от 18. 05.
2012г. на ОСГТК на ВКС относно периодичните плащания и се погасяват с общата 5-годишна давност по чл.
110 от ЗЗД ( в този смисъл виж Р. № 261/12. 07. 2011г. по гр. д. № 795/2010г. на ІV-то гр.отд. на ВКС ; Р. № 28/05. 04. 2012г. по гр.
д. № 523/2011г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС ;).
Неоснователно е възражението на ответната страна за това ,че кредита е станала предсрочно изискуем на 08.08.
2011г.,когато е заплатена последната погасителна вноска по кредита ,поради което към момента на предявяване
на иска по чл. 422 от ГПК,вземанията са погасени по давност. По делото липсват доказателства кредита да е
обявен за предсрочно изискуем от кредитора по реда на чл. 71 от ЗЗД , чл. 60 ал. 2 от ЗКИ и задължителните
указания ,дадени в т. 18 на ТР № 4/ 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС относно предсрочната изискуемост по
договор за банков кредит, и волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост да е достигнало до
длъжника.
ІІІ. По възражението за погасяване на вземането чрез плащане .
Възражението е неоснователно .
От приложените към делото писмени доказателства и от заключението на приетата по делото СИЕ се установява
,че вземането на кредитора е погасено частично да размера на 467, 69 евро, която сума включва заплатена
главница , договорни лихви ,наказателни лихви и такси. След приспадане на извършените плащания
задължението на длъжника за главница , договорна лихва и лихва за забава(мораторна лихва)съвпада с това по
заявлението по чл. 417 от ГПК,заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
4
исковата молба ., а именно – дължима главница 780, 69 евро ; договорна лихва 236, 62 евро и мораторна лихва за
забава 419, 42 евро .
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд,като правилно и
законосъобразно ще следва да се потвърди .
ІV. По разноските по делото .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди
жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба „Юробанк България„ АД, сумата 550 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция, по
приложеното платежно нареждане от 23. 04. 2021г. и списъка на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260053/ 15. 02 .2021г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1687/2020г. по
описа на същия съд .
ОСЪЖДА В. СТ. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П. , ул. „ К.В.“ № 70, да заплати в полза на
Юробанк България „АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.София , р- н
Витоша , ул. „Околовръстен път „ №260, сумата 550 лв., представляваща разноски за възнаграждение на един
адвокат пред въззивната инстанция .
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София , ж.к. „Люлин 10,бул. „д-р Петър Дертлиев“ №25, офис
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. ) решението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5