Р Е
Ш Е Н
И Е № 260039
гр. Шумен, 21.10.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ: Т. Д.
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдията
докладчик Т. Д. гр.д. № 153 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова
молба на Г.М.О., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. Б. Б. от ШАК, срещу
М.Г.М., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че
ответникът е негов син. На 11.07.2013 г.,
с н.а. № ....г. от регистъра на нотариус А.А., рег. № 019 на НК, Д.Г.О. – майка на ищеца и баба на
ответника прехвърлила на последния срещу задължение за издръжка и гледане
собствените си недвижими имоти: апартамент № …, находящ се на първи етаж от
жилищен блок „Квартал ...„,със застроена площ 80.50 кв.м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 83510.671.92.1.7 по КК на гр. Ш., при
съседи: на същия етаж – 83510.671.92.1.6 и 83510.671.92.1.8, над апартамента – 83510.671.92.1.19,
заедно с прилежащото му избено помещение със застроена площ 5.72 кв.м., при
граници: от изток – дворно място, от запад – общо помещение, от север – изба
27, от юг – изба 29, отгоре – първи жилищен етаж, отдолу – земя и
1 370/100 000 ид.ч. от общите части на сградата, построена върху държавно
място – парцел ІІІ в кв. 324 по плана на гр. Ш., както и дворно място от
1 040 кв.м., представляващо УПИ ХVІ-110 в кв.22 по плана на с. Л...,
заедно с построените в него жилище с площ от 66 кв.м., пристройка с площ 40
кв.м. и навес с площ от 112 кв.м., при граници: п. ХV-108, п. VІІ-111 и п.
ХVІІ-12. Праводателката е живяла в имота
в с. Л. от 2000 г. до смъртта си на 23.02.2014 г.. От 2011 г. този имот се
обитава и от ищеца, който е полагал грижи за майка си. Същата страдала от
множество заболявания, които изисквали специални грижи, а именно практическа
слепота на дясното око поради катаракта, декомпенсиран неинсулинозависим
захарен диабет тип 2 с изчерпани инсулинови резерви – диабетна полиневропатия и
ангиопатия, артериална хипертония 3 ст., исхемична болест на сърцето – САП ІІ
ФК, стеноза на ЛАД. Непосредствени грижи за наследодателката полагали ищецът, М.Б.,
както и жена
от с. Л., наета от ищеца, на която заплащал по 200.00 месечно за тоалет на
майка му в работни дни, почистване на дома, поддържане на печка на твърдо
гориво през студените дни и стопляне на храната. Тази жена извършвала услугите
до смъртта на Д.О.. Ищецът закупил ел. готварска печка и хладилник втора
употреба, който инсталирал в къщата в с. Л., за да бъде улеснено обслужването
на майка му, плащал ежемесечните разходи за ток и вода, закупуване на храна,
необходите лекарства и прегледи при лекар на Д.О., купувал дърва за огрев. През
периода 11.07.2013 г. – 24.02.2014 г. ответникът е бил в с. Л. не повече от пет
пъти, от които два пъти донесъл памперси на баба си и не е изпълнявал нито едно
от поетите с договора за прехвърляне срещу издръжка и гледане задължения. През
м. август 2013 г. здравословното състояние на Д.О. се влошило, като на
27.08.2013 г. от ТЕЛК е констатирано, че същата не може да ходи и има нужда от
ежедневни и перманентни грижи и помощ, които са и оказвани не от ответника, а
от ищеца. С пълномощно от 04.05.2012 г. Д.О. упълномощила ищеца да получава
пенсията й, от която той заплащал част от присъщите разходи за живот на
възрастен човек. Според ищеца, изложените факти водят до извод, че ответникът
не е изпълнявал изобщо поетите с процесния договор задължения, поради което на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД договорът следва да бъде развален поради
неизпълнение. Мотивиран от изложеното, моли съдът да постанови решение, с което
да развали сключеният между Д.Г.О. – прехвърлител и М.Г.
М. – приобретател договор за прехвърляне на описаните недвижими имоти срещу
задължение за издръжка и гледане. В условията на евентуалност, при неуважаване
на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД, моли, на основание чл.44, вр. чл.26, ал.2,
предл. ІІ от ЗЗД да бъде прогласена нищожност на пълномощно с нотариална
заверка на съдържанието и подписа рег. № 111 от 02.07.2013 г. на кметския
наместник на с. Л., поради липса на воля и потвърждение от страна на Д.О.,
както и, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД да бъде прогласена недействителността
на сключения между наследодателката и ответника нотариален акт за прехвърляне
на недвижими имоти срещу задължение за издръжка
и гледане № ....г. от регистъра на нотариус А.А., рег. № 019 на НК. Твърденията му в подкрепа на исковете са,
че в пълномощното липсва подпис, почеркът, с който са изписани имената след „
упълномощител „ не е на Д.О. и тя не е ходила при кметския наместник в
кметството. Освен това, при изготвяне на пълномощното й е било обяснено, че ще
учредява право на ползване, а не прехвърляне на два имота срещу задължение за
издръжка и гледане. При липса на валидно пълномощно договорът за прехвърляне на
недвижими имоти срещу издръжка и гледане е недействителен на основание чл.42,
ал.2 от ЗЗД, като сключен без представителна власт.
В срока по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът М.Г.М., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. С. П..
от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва изцяло иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД
като неоснователен. Твърди, че след смъртта на чичо му през 2004 г., той, брат
му и майка им помагали на баба му Д.О.,
посещавали я често и се грижели за нея, когато имала нужда от това. Въпреки, че имала заболявания, баба му била
активна жена и до към 2012 г. се грижела почти сама за себе си и къщата в с. Л..
Впоследствие здравето й постепенно започнало да се влошава, претърпяла сърдечна
интервенция като й били поставени стентове, като тогава до болницата я водили
ответникът й майка му, а впоследствие двамата се грижили за нея. Ищецът се
установил при Д.О. през 2011 г., но не бил в състояние да се грижи за нея и
през 2013 г. намерил жена от с. Л. – Н.А., която да я гледа. През м. май 2013
г. жената се отказала от ангажимента си, тъй като не й било плащано. Тогава Д.О.
се обадила на ответника и той, брат му и майка му решили да платят на Н.А. за
предходните месеци, както и за в бъдеще той да поеме плащането към жената. На
15.05.2013 г. ответникът и А. сключили договор и тя продължила да се грижи за
баба му, тъй като той работел. През м. юни 2013 г., при едно от посещенията им
в с. Л. праводателката заявила на ответника и майка му, че иска да прехвърли
имотите си в гр. Ш. и с. Л. на него, като той приеме да се грижи за нея докато
е жива, при условие баща му да продължи да живее в имота в с. Л. и получава
пенсията й, като прехвърлянето не се отрази на отношенията й с ищеца и начина й
на живот. Освен това, поискала от ответника да се погрижи за оформянето на
документите, тъй като се придвижвала трудно. Нает от ответника адвокат изготвил
необходимото пълномощно за сделката, което баба му прочела и одобрила. В дома й в с. Л. била извършена и заверка на
пълномощното от тогавашния кметски наместник на селото. След като пълномощното
й било прочетено и тя изразила съгласие със съдържанието му, Д.О. го подписала
и собственоръчно изписала трите си имена. На 11.07.2013 г. било извършено и
самото прехвърляне. Тъй като ответникът работел, след прехвърляне на имотите Н.А. продължила да полага грижи за баба му до
нейната смърт, като възнаграждението й било заплащано от него. През това време,
по няколко пъти седмично, между 12 и 14 часа ответникът ходел в дома на баба
си, където се виждал с Н., но никога с ищеца, тъй като отсъствал. Ответникът
разговарял с баба си, помагал й за каквото трябва, носел й необходимите неща,
които пазарувал от Ш.. Освен това, по няколко пъти на ден се чувал с Н. за да
се информира за състоянието на баба си и от какво има нужда, за да й го
осигури. Носел й необходимите хигиенни и медицински материали, отделно оставял пари
в стаята й, с които да разполага при необходимост. С ищеца се срещали само през
уикендите, когато Н. не идвала. По това време ищецът не работел и с пенсията на
баба му задоволявал и свои нужди от храна, ток, отопление. Ищецът бил прибрал
всички медицински документи свързани със здравословното състояние на
праводателката и не давал на ответника да се запознае с тях. Това не му пречело
да се интересува постоянно за състоянието на баба си, да проверява редовно дали
си е изпила лекарствата и да води ежемесечно в дома й медицинско лице, което да
я преглежда, да й купува необходимите хигиенни и медицински материали и храна и
да й ги носи. Не отговарят на истината твърденията на ищеца, че е закупил
електрическа печка и хладилник за нуждите на прехвърлителката, а ако е
закупувал дърва, то той ги е ползвал и за собствени нужди. Ответникът оспорва
изцяло основателността и на предявените при условията на евентуалност два иска,
по съображения че пълномощното и договорът за прехвърляне на недвижими имоти
срещу задължение за издръжка и гледане не страдат от твърдените в исковата
молба пороци.
Съобразно заявеното с
исковата молба, съдът приема, че е сезиран с конститутивен иск с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, обективно съединен при условията на евентуалност
с иск по чл. 26, ал.1, пр. ІІ, вр. чл.44 от ЗЗД и иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Исковете са предявени с
искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, от и срещу
надлежно легитимирани лица, допустими, подсъдни на ШОС като първа инстанция и
подлежащи на разглеждане в едно производство.
По същество, от
събраните по делото писмени доказателства се установява и не се спори между страните, че
ищецът и ответникът са съответно син и внук на Д.Г.О., ЕГН **********,***,
починала на 23.02.2014 г. и оставила като единствен наследник по закон първия
от тях. С н.а. № ....г. от регистъра на нотариус А.А., рег. № 19 на НК Д.О.,
представлявана от ответника, упълномощен
с нотариално заверено пълномощно на кметски наместник на с. Л., прехвърлила на
същия собствеността си върху апартамент № .., находящ се на първи етаж от
жилищен блок „Квартал ...„,със застроена площ 80.50 кв.м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 83510.671.92.1.7 по КК на гр. Шумен, при
съседи: на същия етаж – 83510.671.92.1.6 и 83510.671.92.1.8, над апартамента –
83510.671.92.1.19, заедно с прилежащото му избено помещение със застроена площ
5.72 кв.м., при граници: от изток – дворно място, от запад – общо помещение, от
север – изба 27, от юг – изба 29, отгоре – първи жилищен етаж, отдолу – земя и
1 370/100 000 ид.ч. от общите части на сградата, построена върху държавно място
– парцел ІІІ в кв. 324 по плана на гр. Ш. и дворно място от 1 040 кв.м.,
представляващо УПИ ХVІ-110 в кв.22 по плана на с. Л..., заедно с построените в
него жилище с площ от 66 кв.м., пристройка с площ 40 кв.м. и навес с площ от
112 кв.м., при граници: п. ХV-108, п. VІІ-111 и п. ХVІІ-12, срещу задължение на
приобретателя да издържа и гледа прехвърлителката докато е жива, като й осигури
спокоен живот, съобразно стандарта, който е имала досега и съобразно нуждите й.
Праводателката починала на 23.02.2014 г., за който факт е издаден акт за смърт
№ 1/24.02.2014 г., съставен в с. Л., общ. Ш.. До смъртта си същата е живяла в
описания по-горе имот в с. Л., общ. Ш..
Спорът между страните е
дали и в какъв обем приобретателят по алеаторния договор е изпълнил
задълженията си към прехвърлителката за предоставяне на издръжка и гледане. Във
връзка с него всяка от тях ангажира писмени и гласни доказателства, от които се
установява следното:
От приложените по делото
Консултация № 0176 от заседание № 70 от 22.04.2004 г., ЕР № 2798/161 от
25.11.2004 г., епикриза от 04.03.2013 г., медицинско удостоверение изх. №
154/15.04.2013 г., амбулаторен лист № 002967 от 20.08.2013 г., амбулаторен лист
№ 1567/22.08.2013 г., протокол от медицинско изследване, амбулаторен лист №
001082/23.08.2013 г., протокол от изследване от 23.08.2013 г., ЕР № 1854/116 от
27.08.2013 г., ЕР № 2628/167 от 29.11.2013 г., решение № 7 от заседание № 1/09.01.2014
г. на МК към ТП – Ш. на НОИ, както и от заключението на вещото лице по
изслушаната СМЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява, че към датата на сключване на процесния договор прехвърлителката е била с влошено здравословно
състояние, със заболявания: артифакия / изкуствена леща на ляво око /;
старческа катаракта на дясно око; артериална хепертония ІІІ ст. Сърдечно – мозъчна
форма; Хипертонично сърце. Сърдечна недостатъчност – ІІ ФК; Коронарна
недостатъчност – ІІ ФК; мозъчно – съдова болест. Вертебробазиларна съдова
недостатъчност. С хронично прогресиращ ход координационни нарушения; декомпенсиран
неинсулинозависим захарен диабет тип 2 с изчерпани инсулинови резерви –
диабетна полиневропатия и ангиопатия. Според посоченото от експерта,
здравословното й състояние е изисквало грижи като редовно проследяване на
кръвната захар, здравословно хранене и спазване на подходящ хранителен режим,
хигиенни грижи, контролиране приема на лекарства. При О. е било необходимо
ежедневно прилагане на инсулин по схема, както и редовно и навреме приемане на
предписаните й лекарства, като ежедневното полагане на необходимия комплекс от
грижи е било задължително за поддържане на доброто й здравословно състояние.
По делото са разпитани
свидетели, от показанията на които се установява следното:
Св.Й.Д. / съседка на
прехвърлителката в с. Л. /, заявява, че от около 2011 г. Д.О. станала трудно
подвижна, а от пролетта на 2013 г. престанала да излиза от дома си. За нея се
грижели Н., баба Г., която понякога й носела храна и ищецът, който палел сутрин
печката на дърва и се прибирал към 13 – 14
часа от работа, за приема на инсулин от възрастната жена. Ищецът водел
майка си и на лекар. Ответникът и брат му идвали в с. Л., но, когато баба им се
разболяла свидетелката започнала да ги вижда по-рядко. Жената, с която ищецът
съжителствал по това време, на име М. изпращала в бурканчета храна за него и Д.О..
Когато ищецът не бил в състояние вече да се грижи за хигиената на майка си,
съжителката му се занимавала с тоалета й. М. и Г. перели дрехите и спалното
бельо на Д. в гр. Ш., тъй като в къщата в с. Л. нямало пералня, и след това ги
връщали. Свидетелката твърди, че баба Д. й споделила, че е доволна от грижите
на сина си Г., както и, че иска апартамента да остане на внуците й – ответника
и неговия брат близнак.
Св. Г.Г. / съсед на
прехвърлителката в с. Л. / заявява, че след като баба Д. вече не можела да се
обслужва сама, за нея се грижели Н., баба Г. и ищеца. Свидетелят е виждал в
дома на прехвърлителката и внука й М..
Св. М.С. / втори
братовчед на ищеца / заявява, че през 2013 г. баба Д. се залежала на легло.
Тогава за нея се грижели братовчедка й баба Г., сегашната жена на ищеца М., а
след това и Н., тъй като ищецът и жена му работели и им било трудно да гледат
възрастната жена. Ищецът, който работел като таксиметров шофьор се връщал на
обяд. Свидетелят твърди, че преди М. и Н. да започнат да полагат грижи за Д., той лично й осигурил проходилка от свой
познат, тъй като му споделила, че я страх да отиде до тоалетна, за да не падне.
Заявява, че не е виждал М. в с. Л. след като баба му се задържала на легло.
Свид. М. К.. / съжителка
на ищеца / заявява, че през м. март 2013 г. баба Д. била приета в болница в Н.п..
След изписването й тя била на легло и не можела да се обслужва сама, поради
което ищецът споделил на свидетелката, че трябва да търси някой да обгрижва
майка му постоянно и я помолил да й купи памперси и чаршафи. Свидетелката
започнала също да приготвя и изпраща храна на баба Д., въпреки, че още не се
познавали. Ищецът ангажирал негова съученичка, която била санитарка да сменя
памперсите и чаршафите на майка му. Около седмица по-късно същият ангажирал Н.
да се грижи за Д.. Н. се грижела за Д. до обяд и за вечерния тоалет. Ищецът се
прибирал на обяд, за да приготви храна на майка си и да й даде хапчетата и
инсулина. През зимата, сутрин запалвал печката и приготвял дърва за през деня.
Почти всеки ден при баба Д. идвала и братовчедка й баба Г., която също
поддържала печката. През събота и неделя Н. не ходела в дома на Д., поради
което за нея се грижел ищеца. От м. май 2013 г. свидетелката започнала да ходи
в дома на баба Д. събота и неделя, а след това и през седмицата, когато не била
на работа – сутрин или вечер. През зимата ищецът и свидетелката перели
завивките и дрехите на Д. в дома на свидетелката в гр. Ш., а през лятото перели
чаршафите, дюшеците и другите по-големи завивки на селската чешма. Тъй като в
къщата на Д. нямало ел. печка и хладилник, през лятото на 2013 г. ищецът и свидетелката
закупили малка печка, тип „ Раховец „ и среден хладилник втора употреба.
Свидетелката всекидневно приготвяла и изпращала по ищеца храна за Д., а
по-късно започнала да готви и в къщата в с. Л., като се стараела храната да е
разнообразна, здравословна и съобразена със състоянието й. Н. и Г. също носели храна на възрастната жена. Когато Д.
трябвало да ходи на лекар, ищецът палел бойлера, а Н. я изкъпвала и обличала,
след което двамата я придружавали, тъй като ищецът шофирал и не можел да крепи
майка си. Свидетелката твърди, че откакто баба му се разболяла ответникът е
идвал веднъж в с. Л., когато ищецът му се обадил да оберат гроздето, и след
това на погребението на Д.. Заявява също, че по някое време Н. й споделила, че
й плащат М. и майка му, тъй като ищецът не й плащал. Свидетелката не е виждала
ответника или Н. да перат дрехите на Д.. Пенсията на баба Д. вземал ищеца и от
нея купувал лекарства и храна, както и памперси, тъй като на ден били
необходими поне по четири, а понякога и повече, тъй като Д. ги късала или се
налагало до се слагат по два. В началото ищецът давал и пари на свидетелката да
закупува продукти. Другата част от средствата изразходвал за закупуване на дърва
и за транспорт.
Свид. М.Ц. заявява, че
през 2013 г. е бил потърсен от ответника и майка му, за да извърши нотариална
заверка на пълномощно от Д.Г.О. за сключване на процесния договор в полза на М.Г.М.,
както и, че е виждал ответника в магазина в селото.
Свид. Н. О. твърди, че
започнала да гледа баба Д. през 2013 г., когато била наета от ищеца. Тъй като
той не й плащал, а тя имала нужда от средства, след три месеца заявила, че
напуска. Тогава Д. се оплакала на внука си М., че повече няма да я гледа и той
я помоли да се върне като й платил за трите месеца и продължил да й плаща всеки
месец докато се грижела за възрастната жена. Свид. посещавала Д. от 8.00 до
11.30 часа и от 13.00 часа до 17.00 часа, като грижите й се изразявали в смяна
на чаршафи и бельо, къпане, хранене, даване на лекарства. Ответникът й се
обаждал по телефона и се интересувал как е баба му и има ли нужда от нещо. Идвал
да види баба си веднъж седмично, в различни дни, по обяд. Заявява също, че и
през други дни, когато се върнела след обяд баба Д. й казвала, че М. е идвал и
виждала, че й е оставил разни неща. Не знае дали ищецът се е връщал на обяд, защото по това време се прибирала в
къщи. Медицинската документация на баба Д. се съхранявала от ищеца и той я водел
на прегледи, придружаван от свидетелката. Ответникът купувал хранителни
продукти, както и памперси, когато нямало. Оставял и пари под възглавницата на
баба си, като свидетелката знае за около десет такива случая. Свидетелката
твърди, че храна и памперси за Д. били осигурявани и от ищеца и от ответника.
Инсулин й е бил поставян от ищеца, като не е виждала ответникът да прави това. В
събота и неделя свидетелката била отменяна от ищеца и съжителката му. Когато
започнала да се грижи за Д. в къщата имало хладилник и печка.
Свид. И.П. / майка на
ответника / твърди, че с ищеца са бивши съпрузи. Двамата се развели преди около
30 години, но запазила много добри отношения със свекърва си, която много
обичала нея и внуците си. Свидетелката и синовете й редовно посещавали Д. в с. Л.
и много й помагали, особено след 2004
г., когато починал другият й син. По това време ищецът живеел с друга жена в с.
Б.. През 2011 г. свид. и ответника на два пъти водили Д. на преглед във В... След
влошаването на здравето й през 2012 г., свид. и синовете й започнали да посещават възрастната жена по-често в почивни
и празнични дни. Чували се и по телефон. В началото на 2013 г. Д. споделила на
свидетелката, че казала на ищеца да намери жена, която да я гледа, тъй като не
била съвсем доволна от него. Същият често употребявал алкохол и тогава ставал
груб и започвал да я обижда. Също от Д., свидетелката разбрала, че наели да се
грижи за нея Н.А.. При едно от посещенията на ответника и брат му обаче Д. им
казала, че жената спира да я гледа, защото не й е плащано няколко месеца.
Тогова двамата братя посетили Н. и се договори М. да й заплати за предходните
месеци и да продължи да й плаща да се грижи за баба му. В присъствието на свидетелката
ответникът заплатил на жената за минало време и сключили договор да й заплаща
за гледане на Д. за следващите месеци, докато е жива. Свидетелката споделя, че Д.
била изключително доволна от полаганите от Н. грижи и се хвалела с това. Ответникът
посещавал баба си почти всеки ден през обедните почивки и постоянно се
интересувал за здравословното й състояние. Поддържал непрекъснато връзка с Н.
по телефон, която му казвала от какво има нужда Д. и той го осигурявал. Също
така й оставял пари. Пенсията на Д. получавал ищеца, който купувал с нея
лекарства и заплащал за храна, ток, отопление за майка си и себе си. При едно от посещенията на свидетелката
в края на май 2013 г., свекърва й споделила, че няма доверие на сина си, че ще
се грижи за нея и е много доволна от грижите на внука си М., поради което иска
да му прехвърли къщата и апартамента срещу издръжка и гледане, като
прехвърлянето остане в тайна от ищеца, за да не се влошават отношенията им, и
той продължи да живее в къщата в с. Л. и да получава пенсията й. Изпълнявайки
волята на баба си, ответникът изготвил пълномощно от нейно име, заверили го в
кметството в с. Л. и оформили сделката. След прехвърлянето на имотите
ответникът започнал още по-сериозно и отговорно да се грижи за баба си и да й
осигурява спокойствието и вниманието, от които имала нужда. Свидетелката също
посещавала Д., но се стараела това да става в дни, в които ищецът отсъства. В
къщата на Д. отдавна имало хладилник и печка, а двамата с ответника й закарали
и телевизор.
По делото са приложени
писмен договор между ответника и свид. Н. О. с дата 15.05.2013 г., по силата на
който първият е възложил на втората да гледа и полага всички грижи, необходими
за осигуряването на спокоен и нормален живот, съобразно стандарта на баба му Д.Г.О.
докато е жива, в къщата й в с. Л., с дневно работно време 8 часа и основно
месечно трудово възнаграждение 200.00 лева, платимо на 30-то число на месеца,
ведно с приложение, в което страните са удостоверили с подписите си заплащане
на уговореното възнаграждение за периода м. май 2013 г. – м. февруари 2014 г.,
както и подписана от същите разписка за платено от ответника възнаграждение на Н.А.
за положените от нея грижи за Д.О. за периода 15.05.2013 г. – 31.06.2013 г., в
размер на 280.00 лева.
От представените
разпореждания на ТП на НОИ и пълномощно с нотариална заверка на съдържанието и
подписа от 04.05.2012 г. се удостоверява и не се спори между страните, че Д.Г.О.
е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, лична
социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО и лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване по чл.74 от КСО,
в размер общо на 186.79 лева, увеличен считано от 29.11.2013 г. на 243.78
лева месечно, както и, че пенсията й е била получава от ищеца, по силата на
изрично пълномощно.
Приложена е служебна
бележка от „ Енерджи „ ЕООД, гр. Ш., удостоверяваща, че през 2013 г. ищецът е
закупил 8 куб.м. дърва за огрев.
Приложени са и 17 бр.
касови бонове, представени от ответника за закупени от него през периода м. юли
2013 г. – 04.02.2014 г. дрехи втора употреба, гащи за възрастни и санитарни
материали.
След съвкупна преценка
на посочените писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните изводи
от правна страна:
Според трайната и непротиворечива съдебна практика,
при иск за разваляне на договор за прехвърляне на имущество срещу задължение за
издръжка и гледане, ищецът следва да установи, при пълно и главно доказване, наличие на
договора, като не е длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнил
приобретателя по него. От своя страна, ответникът носи тежестта да докаже, че е
предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора –
лично или чрез трето лице, като, в случай, че твърди забава на кредитора,
следва да установи и, че последният неоснователно не приема или не оказва
необходимото съдействие за изпълнение на уговорената престация, съответно, че
сам е започнал изпълнение в пари, вместо уговореното. За да е налице точно
изпълнение от страна на приобретателя, същият следва да предоставя ежедневно и
непрекъснато грижи и издръжка на прехвърлителя, в обем да бъдат задоволени
нуждите му и съобразно уговореното в договора. Обстоятелството, че прехвърлителят
може да се грижи за себе си без чужда помощ или да се издържа от имуществото си
не освобождава приобретателя от задълженията му, съобразно договореното. Съдържанието
на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане не се определя закона, а от конкретното
постигнато съгласие между страните по договора. Правилото е, че ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в договора задължението на
приобретателя е описано като "издръжка и гледане", издръжката включва
изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя
/без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/,
и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Съдът, тълкувайки
волята на страните, следва да определи обема на договорните задължения, след
което да съпостави съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с
конкретните нужди на прехвърлителя, установени по конкретното дело, като
съобразява възрастта му, физическото и здравословното състояние през целия срок
на изпълнение на задължението. Предоставяне на натурална издръжка - храна,
режийни разноски, дрехи и други грижи - за домакинството, хигиената и здравето
на кредитора, според нуждата и възможностите му да се справя сам, по общо
правило, е същността на престацията за грижи и издръжка на приобретателя, поради
което релевантни са всички факти, имащи отношение към изпълнението, то пълно ли
е, ежедневно и непрекъснато ли се престира. Неизпълнението й – пълно или
частично, забавено или неточно е винаги основание за разваляне на целия
договор, доколкото остава незадоволена в пълен обем кредиторовата нужда от
издръжка и грижи. Възникването задължението на приобретателя по алеаторния
договор не е обусловено от отправянето на покана за изпълнение от прехвърлителя,
нито отсъствието на такава освобождава длъжника от договорна отговорност за
неизпълнение. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от кредитора
не освобождава длъжника от задължението за издръжка в натура и той следва да
продължи изпълнението в пари. Дори при установена забава на кредитора, ако длъжникът
не предложи трансформирано изпълнение, той изпада в забава, а последицата от
нея е виновно неизпълнение на задължението и възникване правото на кредитора да
развали договора. Приобретателят може да изпълнява задълженията си по договора
и чрез трето лице, което не е страна по договора, включая такова, което е
задължено за издръжка към прехвърлителя. Третото лице обаче трябва да извършва
действията от името и за сметка на приобретателя по алеаторния договор и това
трябва да е известно на прехвърлителя. Ако прехвърлителят приеме предложените
от третото лице издръжка и гледане, приобретателят ще се освободи от
задължението до обема на приетата престация. Обратно, ако неоправдано откаже да
приеме изпълнението, ще изпадне в забава, а няма да се ангажира отговорността
на приобретателя за неизпълнение по алеаторния договор - арг. от чл. 95 ЗЗД. Договорът
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане за бъдеще време се
развяла изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на
кредитора, независимо от това каква част е изпълнена. Преценката за това кога
изпълнението е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД, следва да се
извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора, с оглед на конкретните
обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа
кондиция, икономически условия и пр., както и с оглед на уговореното между
страните, като продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна
на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ
значимостта на осъществено изпълнение. Хипотетично всяко едно от посочените
по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да
доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително.
В конкретната хипотеза
се установи, че, по силата на процесния алеаторен договор ответникът е поел
задължение да издържа и гледа прехвърлителката докато е жива, като й осигури
спокоен живот, съобразно стандарта, който е имала досега и съобразно нуждите й,
т.е. поел е ангажимент да й осигурява издръжка за храна, режийни разноски,
дрехи и други и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството й,
според досегашния й стандарт и съобразно нуждите й. Към датата на
разпоредителната сделка прехвърлителката е била на 77 години, с множество
заболявания, неподвижна на легло, с памперс, на инсулинова терапия и неспособна
да се обслужва сама, поради което е имала нужда от денонощни и адекватни на
здравословното й състояние грижи за задоволяване на елементарните й нужди от храна, хигиена и
прием на предписаните й медикаменти, както и от осигуряване на дрехи, санитарни
материали и отопление през зимата. От събраните писмени и гласни доказателства
се изяснява, че от началото на действие на договора до смъртта на прехвърлителката
ищецът е изпълнявал чрез трето лице – свид. Н. О. задълженията си да й
предоставя грижи, изразяващи се в осигуряване на храна, лична хигиена, прием на
лекарства и посещение при лекар при необходимост, като тези грижи са били
престирани през определени часове в
работни дни. Установи се също, че ищецът е посещавал веднъж седмично баба си в
почивни дни и понякога в работни дни в обедната си почивка. През останалото
време – през нощта и в почивните дни не се установи ответникът да е престирал
дължимите грижи нито лично, нито чрез трето лице, като прехвърлителката е била
обгрижвана от ответника и неговата съжителка, които освен това са перели
дрехите и спалното бельо на възрастната жена, а
ищецът й е поставял всекидневно инсулин. Предвид факта, че е живеел в
едно домакинство с праводателката, последният
подсигурявал и отоплението на дома. Паралелно с ответника, ищецът
закупувал санитарни материали и
памперси, а съжителката му приготвяла ежедневно храна на възрастната
жена.
Изложеното категорично
обосновава извод, че през периода от датата на сключване на процесния договор
до смъртта на прехвърлителката ответникът не е полагал, лично или чрез наетото от него лице пълния
обем от грижи, нужни за задоволяване на потребностите й, което поставя въпроса
доколко това неизпълнение е в разрез с поетите според уговореното между
страните в договора задължения и е значително с оглед интересите на
праводателката. В тази връзка, съдът съобрази, че в конкретната житейска
ситуация, преди сключване на алеаторния договор прехвърлителката е била
обгрижвана от ищеца, с когото живеели в едно домакинство, с помощта на
съжителката му, а за кратко и с помощта на свид. О., като възрастната жена се
обърнала към ответника с молба той да я гледа за в бъдеще след като ищецът
спрял да заплаща на О., която се грижела за нея през деня и след като
преценила, че той не е в състояние да отговори на всичките й нужди.
Прехвърлителката обаче сама пожелала договорката между нея и ответника да
остане в тайна от ищеца и той да продължи да живее в дома й и да получава
пенсията й, за де си влошават отношенията. Горното е основание за съда да приеме,
че праводателката на ответника е имала волята да му прехвърли собствените си
имоти срещу издръжка и грижи, които да съответстват на стандарта й на живот и
на конкретните й нужди, доколкото такива не й се предоставят от ищеца. В тази
светлина е логично да се заключи, че между страните по договора не е било
уговорено ответникът да поеме реално цялата издръжка и всички необходими грижи
за прехвърлителката, а само онези които тя не получава от сина си. Ето защо и
като съобрази обективно създадената ситуация, при която прехвърлителката е
живеела с ищеца, а не с ответника, както и съществуващите между тримата
родствени връзки и отношения, намира, че, съобразно договореното между страните по процесния договор
ответникът не е бил задължен да се грижи за баба си денонощно и дублирайки
грижите, които полага за нея ищеца, поради което обстоятелството, че не й е
осигурявал адекватна грижа през нощта и почивните дни, не е поемал всички
разходи по закупуване на лекарства и санитарни материали, не й е поставял
инсулин и не е перял дрехите й, не следва да се счита за неизпълнение на
договорните му задължения, тъй като се установи, че тези действия са били
осъществявани от ищеца преди сключване на договора и волята на прехвърлителката
е била това да продължи за в бъдеще, а ответникът да се ангажира с тях само,
ако и доколкото ищецът не ги осъществява. С оглед на горното, приема, че ответникът
е изпълнил в пълен обем задълженията си към праводателката, вменени му от
сключения помежду им договор, поради което искът за развалянето му на основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По предявените при
условията на евентуалност искови претенции, се установи, че при сключване на
процесния договор прехвърлителката е била представлявана от приобретателя като
неин пълномощник по силата на пълномощно с нотариална заверка на съдържанието и
подписа рег. № 111/02.07.2013 г., извършена от кметския наместник на с. Л.,
общ. Ш.. По делото е изслушана СГЕ, възприета като обективно и компетентно
дадена и неоспорена от страните, според заключението на която подписът положен
след реквизита „упълномощител„ на визираното пълномощно принадлежи на лицето,
сочено за негов автор, а именно на Д.Г.О.. В хода на съдебното дирене са
изслушани и показанията на кметския наместник на с. Л., който е извършил
заверка на пълномощното, от които се установява, че нотариалното удостоверяване
е било осъществено в дома на упълномощителката, която е била с ясно съзнание и
адекватна, заявила е, че й е известно съдържанието на пълномощното, същото й е
било прочетено на глас и в цялост, след което тя е потвърдила, че е съгласна с
написаното и го подписала, като изписала собственоръчно и трите си имена. От
друга страна, желанието на праводателката имотите й да останат за внуците й,
респ. – да ги прехвърли на внука си М. срещу задължение за издръжка и гледане се потвърждава от
показанията на свид. Й.Д. и И.П.. С оглед на така установените факти, които не
се опровергават от останалите доказателства по делото съдът приема, че
визираната упълномощителна сделка не страда от твърдените от ищеца пороци, отговаря на императивните изисквания за форма
и съдържание и е валидна, поради което е породила целените с нея правни
последици. Ето защо, заключава, че предявените при условията на евентуалност
искове за прогласяване нищожност на пълномощното и недействителност на осъществената
въз основа на упълномощаването разпоредителна сделка се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Във връзка с изложеното
и конкретните възражения на ищеца следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.573,
ал.3 от ГПК предвижда изрично възможност нотариалното удостоверяване да се извърши извън
канцеларията на оправомощеното със съответната нотариална дейност лице за
всички видове нотариални действия, освен за подлежащите на вписване нотариални
актове / чл.573, ал.1 от ГПК /, при
положение, че уважителни причини пречат за явяването на участващите в
удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавно
извършване на нотариалното действие. По повод соченото условие за валидност на
нотариалното удостоверяване, се установи, че към момента на заверката на
пълномощното праводателката е била неподвижна на легло и в безпомощно
състояние, което само по себе си обосновава наличие на уважителна причина по
смисъла на чл.573, ал.3 от ГПК за извършване на нотариалното удостоверяване
извън кметството. Що се отнася до това, че върху пълномощното не е отразено, че
заверката е била осъществена извън кметството, следва да се отбележи, че
законът не вменява в задължение на лицето, извършващо нотариална дейност да
удостовери нарочно това обстоятелство върху документа, който се заверява.
Съобразно изхода от
правния спор, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника извършените
по делото разноски в размер на 1 746.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Г.М.О., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.Г.М.,
ЕГН **********,*** иск за разваляне на нотариален договор № ... г. по книгите
на нотариус А.А., рег. № 019 при НК, по силата на който Д.Г.О., ЕГН **********
прехвърля на М.Г.М., ЕГН ********** собствените си недвижими имоти: 1/ апартамент
№ 7, находящ се на първи етаж от жилищен блок „Квартал ...„,със застроена площ
80.50 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
83510.671.92.1.7 по КК на гр. Ш., при съседи: на същия етаж – 83510.671.92.1.6
и 83510.671.92.1.8, над апартамента – 83510.671.92.1.19, заедно с прилежащото
му избено помещение със застроена площ 5.72 кв.м., при граници: от изток – дворно
място, от запад – общо помещение, от север – изба 27, от юг – изба 29, отгоре –
първи жилищен етаж, отдолу – земя и 1 370/100 000 ид.ч. от общите части на
сградата, построена върху държавно място – парцел ІІІ в кв. 324 по плана на гр.
Ш. и 2/ дворно място от 1 040 кв.м., представляващо УПИ ХVІ-110 в кв.22 по
плана на с. Л..., заедно с построените в него жилище с площ от 66 кв.м.,
пристройка с площ 40 кв.м. и навес с площ от 112 кв.м., при граници: п. ХV-108,
п. VІІ-111 и п. ХVІІ-12, срещу задължение на приобретателя да издържа и гледа
прехвърлителката докато е жива, като й осигури спокоен живот, съобразно
стандарта, който е имала досега и съобразно нуждите й.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Г.М.О., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.Г.М.,
ЕГН **********,*** иск за прогласяване нищожност, на основание чл.26, ал.2, пр.
ІІ, вр. чл.44 от ЗЗД, на пълномощно от Д.Г.О., ЕГН ********** за М.Г.М., ЕГН **********,
с нотариална заверка на съдържанието и подписа рег. № 111/02.07.2013 г. на
кметски наместник на с. Л., общ. Ш., с което упълномощителката упълномощава
пълномощника да се разпореди с имотите й в гр. Ш. и с. Л., като ги прехвърли
сам на себе си срещу задължение за издръжка и гледане.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Г.М.О., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.Г.М.,
ЕГН **********,*** иск за прогласяване, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД,
недействителност на нотариален договор № ... г. по книгите на нотариус А.А.,
рег. № 019 при НК, по силата на който Д.Г.О., ЕГН ********** прехвърля на М.Г.М.,
ЕГН ********** собствените си недвижими имоти: 1/ апартамент № 7, находящ се на
първи етаж от жилищен блок „Квартал ...„,със застроена площ 80.50 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 83510.671.92.1.7 по КК на
гр. Ш., при съседи: на същия етаж – 83510.671.92.1.6 и 83510.671.92.1.8, над
апартамента – 83510.671.92.1.19, заедно с прилежащото му избено помещение със
застроена площ 5.72 кв.м., при граници: от изток – дворно място, от запад –
общо помещение, от север – изба 27, от юг – изба 29, отгоре – първи жилищен
етаж, отдолу – земя и 1 370/100 000 ид.ч. от общите части на сградата,
построена върху държавно място – парцел ІІІ в кв. 324 по плана на гр. Шумен и
2/ дворно място от 1 040 кв.м., представляващо УПИ ХVІ-110 в кв.22 по плана на
с. Л..., заедно с построените в него жилище с площ от 66 кв.м., пристройка с
площ 40 кв.м. и навес с площ от 112 кв.м., при граници: п. ХV-108, п. VІІ-111 и
п. ХVІІ-12, срещу задължение на приобретателя да издържа и гледа
прехвърлителката докато е жива, като й осигури спокоен живот, съобразно
стандарта, който е имала досега и съобразно нуждите й.
ОСЪЖДА от Г.М.О., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на М.Г.М., ЕГН **********,*** деловодни разноски в
размер на 1 746.00 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – В.., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: