№ 917
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20241100900530 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Габриела Владова, разгледа търг. дело № 530 по описа за
2024 година и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на „У.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, ул. ****, представлявано от управителя И. И. И.,
ЕГН **********, за откриване на производство по несъстоятелност, поради настъпила
неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Молителят излага твърдения, че бил носител на изискуеми задължения в размер на
128000 лева, от които публични задължения в размер на 9000 лева, при притежавани активи
от 2000 лева, което не позволявало задълженията да бъдат погасени чрез плащане, а
1
затрудненията не били временни и не се очаквало да бъдат преодолени в бъдеще.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма – ЕООД, с капитал 10 лева, внесен изцяло и с основен предмет на дейност търговия,
ресторантьорство и хотелиерски услуги.
В депозираната молба по чл. 625 ТЗ „У.*“ ЕООД изрично признава, че към 18.03.2024
г. в правната му сфера са налице задължения възлизащи на сумата 128000 лева, от които
9000 лева - публичноправни, като дружеството признава и факта да не разполага с
краткосрочни активи, с които да ги погаси.
Не се твърди и не се установява „У.*“ ЕООД, да е носител на вещни права върху
недвижими имоти или да притежава пътни превозни средства.
В производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на останалите събрани в
производството доказателства и въз основа на същото приема за установено следното.
Структурата на активите на предприятието на „У.*“ ЕООД не търпи изменения през
изследвания период. Към 31.12.2016 г. 33,33 % от активите на дружеството са дълготрайни и
100 % представляват машини, производствено оборудване и апаратура (на стойност 1000
лева), съответно 33,33 % от активите са краткотрайни, като продукцията и стоките
представляват 100 % от тези активи (за сумата от 1000 лева). Останалите 33,33 % от
активите представляват разходи за бъдещи периоди в размер на 1000 лева, което
представлява условен актив.
Към 31.12.2017 г. 4,00 % от активите са дълготрайни и продължават да представляват
машини, производствено оборудване и апаратура (за сумата от 1000 лева), краткотрайните
активи нарастват до 96,00 % и от тях паричните средства представляват 58,33 % (за сумата
14000 лева), стойността на краткотрайните активи се допълва от продукция и стоки, както и
от вземания от клиенти и доставчици.
Към 31.12.2018 г. 5,56 % от активите са дълготрайни, като машини, производствено
оборудване и апаратура представляват 100 % от тях (за сумата от 1000 лева), съответно
94,44 % от активите са краткотрайни, като продукцията и стоките представляват 58,82 % (за
сумата от 10000 лева), а останалите представляват вземания от клиенти и доставчици.
Към 31.12.2019 г. 2,44 % от активите са дълготрайни, като машини, производствено
оборудване и апаратура представляват 100% от тях (за сумата от 1000 лева), съответно 97,56
% от активите са краткотрайни, като вземанията от клиенти и доставчици представляват
50,00 % (за сумата от 20000 лева), останалите 50 % представляват продукция и стоки, както
и парични средства.
Към 31.12.2020 г. 3,13 % от активите са дълготрайни с непроменен вид и стойност,
96,88 % от активите са краткотрайни, като вземанията от клиенти и доставчици нарастват в
процентно отношение и достигат 61,29 % (за сумата 19000 лева), стойността на
краткосрочните активи се допълва от продукция и стоки и други вземания.
Към 31.12.2021 г. 1,82 % от активите са дълготрайни (за сумата от 1000 лева),
съответно 98,18 % от активите са краткотрайни, като другите вземания представляват 53,70
% (за сумата от 29000 лева), а останалите дълготрайни активи са продукция и стоки,
2
вземания от клиенти и доставчици и парични средства.
Към 31.12.2022 г. 2,78 % от активите са дълготрайни, с непроменен вид и стойност,
97,22 % от активите са краткотрайни, като вземанията от клиенти и доставчици
представляват 51,43 % от тях (за сумата от 18000 лева), стойността на краткотрайните
активи се допълва от продукция и стоки, както и парични средства.
Към 31.12.2023 г. 2,08 % от активите са дълготрайни, като машини, производствено
оборудване и апаратура представляват 100 % (за сумата от 1000 лева), а 97,92 % от активите
са краткотрайни, като паричните средства представляват 46,81 % от тях (за сумата 22000
лева), останалите са вземания от клиенти и доставчици и други вземания.
Съгласно инвентарна книга на дружеството към 31.12.2023 г. то разполага с
оборудване с отчетна стойност 3327,74 лева, натрупана амортизация 2080,00 лева и
балансова стойност към 31.12.2023 г. от 1247,74 лева.
Съгласно справки на вземанията от клиенти и доставчици към 31.01.2023 г.
дружеството има вземания в размер на 15691,87 лева, а съгласно справки на доставчици по
аванси към 31.01.2023 г. дружеството има предоставени аванси в размер на 3513,47 лева.
Съгласно оборотна ведомост за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. дружеството разполага
и с амбалаж на стойност 229,07 лева, вземания по други разчети с бюджета и ведомства в
размер на 5800 лева и парични средства на каса в размер на 21650,20 лева.
Структурата на пасивите сочи, че за целия изследван период 31.12.2016 г. – 31.12.2023
г. 0,00 % от пасивите са дългосрочни, съответно 100,00 % са краткосрочни, като се
формират от други задължения (97,03 % или 98000 лева към 31.12.2016 г.; 92,44 % или
110000 лева към 31.12.2017 г., 83,85 % или 109000 лева към 31.12.2018 г., 72,97 % или
108000 лева към 31.12.2019 г., 75,69 % или 109000 лева към 31.12.2020 г., 74,19 % или
115000 лева към 31.12.2021 г., 89,84 % или 115000 лева към 31.12.2022 г. и 89,71 % или
122000 лева към 31.12.2023 г.), сумата на краткосрочните пасиви се допълва от задължения
към доставчици.
Съгласно справка за общите задължения (e-услуга) от НАП към 07.05.2024 г. „У.*“
ЕООД има публични задължения, които подлежат на разпределение от публичен
изпълнител, в общ размер от 21659,61 лева, формиран от сумите 17129,81 лева - главница и
4529,80 лева – мораторна лихва.
След извършена проверка и анализ на представените по делото доказателства и на
предоставена данъчна информация от НАП, вещото лице констатира, че дружеството не е
отчело приходи за периода 01.02.2023 г. – 31.03.2024 г., съгласно подадени ДДС декларации,
като към 07.05.2024 г. има един действащ трудов договор, а кумулативният финансов
резултат генериран от дружеството към 31.12.2023 г. е загуба в размер на 38000 лева.
Показателите за ликвидност в нито един момент от 2016 г. до 31.12.2023 г. не се
съответствали на референтните стойности (за общата ликвидност е приета стойнос по-
голяма от 1, за бързата ликвидност - около 0,7, незабавната ликвидност - стойност по-голяма
или равна на 0,5 и за абсолютната - стойност над 0,2 - 0,25), като стойността на общата
ликвидност за 2016 г. е 0,0099, за 2017 г. – 0,2017, за 2018 г. – 0,1308, за 2019 г. – 0,2703, за
2020 г. – 0,2153, за 2021 г. – 0,3484, за 2022 г. – 0,2734 и за 2023 г. – 0,3456. Това сочи, че за
целия изследван период коефициентите за ликвидност на дружеството са под допустимите
граници, което показва, че „У.*“ ЕООД е изпитвало съществени затруднения при погасяване
на краткосрочните си задължения.
3
Този извод се потвърждава и от показателите за финансова автономност. Те
характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите, т.
е. степента на използване на привлечения капитал. През изследвания период дружеството е с
отрицателна стойност на собствения капитал, което означава, че е изцяло зависимо от
кредиторите си.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.
Молбата на „У.*“ ЕООД, с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от
процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен и при
условията на кумулативност - свръхзадължен (с оглед формулирания петитум). Разгледана
по същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност -
общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост -
специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по
смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, включително искането за откриване на
производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при
условията на кумулативност и налага разглеждането му, без значение на извода на съда по
отношение неплатежоспособността.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се
установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143
от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в
достатъчно продължителен период от време.
Предприятието на търговеца „У.*“ ЕООД е икономически състоятелно, ако може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни (с настъпил падеж), съответно текущи
задължения (тази част от дългосрочните, която падежира през съответния отчетен период).
В конкретния случай, задълженията на дружеството са отразени изключително и само като
краткосрочни, т.е. такива с настъпил падеж.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
4
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Тези активи за периода 2016 г. –
2023 г. са с неизменен вид и стойност – 1000 лева.
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за
разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1
година), участват еднократно в оборота, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Счетоводното отразяване на налични краткотрайни активи не означава реална от
икономическа гледна точка тяхна ликвидност– затова възможността им да се преобразуват
за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност, е факт, който подлежи на доказване в производството.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието
на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си,
са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните и текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи
не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене
на пазара, най-често поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания.
Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични
средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава
реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към
кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните
активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при
преценка на икономическото състояние на предприятието се формират четири коефициента
(показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се
извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения)
на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни
активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи. Случая са отчитани вземания от клиенти, за събираемостта на които няма данни.
Отразена е и касова наличност, която е най-динамична, но с оглед признанието на „У.*“
ЕООД в сезиращата молба, че такива средства не са налице, следва наличните парични
средства да не бъдат разглеждани като реален актив.
Това означава, че дружеството е в невъзможност да покрива текущите си задължения,
включително преодоляване на това състояние не би могло да се очаква, тъй като дейността
му генерира загуби, налице е само един действащ трудов договор и няма обективни
предпоставки дейността на „У.*“ ЕООД да стане източник на финансови постъпления. При
5
това положение, е налице трайна невъзможност търговецът-молител да погасява
краткосрочните си задължения, която невъзможност не е преодоляна към приключване на
устните състезания в настоящото производство и няма обективни предпоставки за
преодоляването й.
От друга страна при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията,
изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „У.*“ ЕООД е спряло
плащанията на публичноправни задължения, което обосновава прилагането на
презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително фактът-презумпционна предпоставка се
признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на
неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената законова презумпция, което
изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че още към 31.12.2016 г. показателят за обща ликвидност е много под
приетата като референтна стойност 1, като стойността на този показател в нито един
следващ отчетен период не се повишава достатъчно, за да се приеме, че предприятието е във
възможност да обслужва задълженията си.
Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2016 г.,
към която е установена изключително ниска стойност на показателя за обща ликвидност и
това състояние не е преодоляно в следващите отчетни периоди, съответно е налице и към
приключване на устните състезания.
В молбата на „У.*“ ЕООД, се претендира в условията на кумулативност да е налице и
свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по несъстоятелност,
поради което ако това състояние предхожда неплатежоспособността, то ще е основанието за
откриване на производство по несъстоятелност, защото поглъща неплатежоспособността.
За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на
дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл. 742 ТЗ). В
решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не е
нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и
неизискуемите задължения. В случая обаче всички задължения на търговеца са изискуеми.
Двете основания за откриване на производството по несъстоятелност –
неплатежоспособност и свръхзадълженост, са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в
условията на кумулативност, както в случая, или евентуалност. Възможно е откриване на
6
производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако
свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от
значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към
момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще
бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението.
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не
балансова стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са
отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити. Към 31.12.2016 г. правната сфера на молителя е била обременена с
надхвърлящи активите (на стойност 3000 лева) пасиви в размер на 98000 лева, поради което
състоянието на свръхзадълженост е проявено към същия начален момент и се налага
производство по несъстоятелност да бъде открито и на двете претендирани основания.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при
неизпълнено задължение от заинтересуваните лица за внасяне на сумата 6000 лева, указано
им с определение № 1383/10.04.2024 г., обявено по партидата на дружеството с вписване №
20240411123443, са налице всички предпоставки за откриване на производството по
несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да
бъде обявено в несъстоятелност и производството бъде спряно.
Съгласно чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „У.*“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева, която да
бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „У.*“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, ул. ****, представлявано от управителя И. И. И., ЕГН ********** и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ИМ ДАТА – 31.12.2016 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на „У.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, ул. ****, представлявано от управителя И. И. И.,
ЕГН **********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „У.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София
и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул. ****, представлявано от
управителя И. И. И., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „У.*“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул. ****,
представлявано от управителя И. И. И., ЕГН **********.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и
вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на „У.*“ ЕООД, ЕИК ****, със
7
седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул. ****,
представлявано от управителя И. И. И., ЕГН **********.
СПИРА производството по търг. дело № 530/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-16
състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на заинтересованите лица, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а
именно: ****, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6000 (шест хиляди)
лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на „У.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, ул. ****, представлявано от управителя И. И. И.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА „У.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица“, ул. ****, представлявано от управителя И. И. И., ЕГН
**********, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8