Разпореждане по дело №181/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

668

Година

10.12.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.10

Година

2015

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.134 и сл. от ГПК.

От съдържанието на исковата молба, допълнителната искова молба и заявеното в първото по делото съдебно заседание от процесуалния представител по пълномощие на ищцовата страна съдът констатира твърдените факти и обстоятелства, от които ищцовата страна счита, че е възникнало и съществува претендираното право. А те са: Признати в заповедното производство по реда на чл. 418 ГПК вземания, произтичащи от следните твърдени факти: от неизпълнение на "Договор за ипотечен кредит", сключен на 15.01.2007 година, и последвало го "Допълнително споразумение" от 15.12.2011 година, като размерът на кредита е установен с приложен документ по чл.417 от ГПК, извлечение от счетоводни книги. От договора е видно, че ищецът е предоставил на ответниците банков кредит в размер на 50 000 лева с цел рефинансиране на отпуснат банков кредит от „Б.“, а остатъкът се усвоява след представяне на удостоверение за тежести в полза на ищеца. Срокът на издължаване на кредита е 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот. За предоставения кредит кредитополучателите следва да заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент от програмата на Д.. Поради настъпило просрочие в обслужването на кредита и опасността вземането да се отнесе в предсрочна изискуемост, банката се е съгласила да преструктурира остатъка по вземането, като е дала възможност на кредитополучателите за оздравяване на кредитната позиция. Така на 15.12.2011 година се подписва допълнително споразумение и се предоговаря нов погасителен план, без да се променя падежната дата и крайният срок за издължаване на кредита. Договорен е и размерът на лихвата по кредита, като същата е фиксирана в приет от страните погасителен план и е установен размерът на непогасеното вземане. Въпреки извършеното преструктуриране обслужването на задължението отново е просрочено. Към датата на предсрочната изискуемост на кредита - 19.12.2012 г., не са погасени 4 бр. погасителни вноски, като в ИМ изрично са посочени датите и размера на вноските. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допуснатата забава в плащанията на 90 дни, на основание т. 22, раздел VІІ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем, като непогасеният остатък се е отнесъл в просрочие. За банката е възникнало правото да поиска издаване на заповед за незабавно издаване на изпълнителен лист по изпълнителното производство, което е осъществено. До предявяване на молбата за събиране на кредита по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта съгласно т. 22, раздел VІІ от Общите условия. Кредитополучателите са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост, като на 10.01.2013 г. им е предоставена покана-уведомление.

Въз основа на така твърдените факти и обстоятелства е направено искане съдът да признае за установено в отношенията между ищеца и ответниците, че последните дължат на ищеца сумите, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, и изпълнителен лист, издаден по реда на заповедното производство. В исковата молба подробно са описани видът на вземанията и техният размер, както и периодите на забава.

Като взе предвид съдържанието на постъпилия отговор на исковата молба и допълнителния отговор на исковата молба, съдът счита, че ответниците се бранят с факти, които изключват твърдяното от ищеца право, като са изложени обстоятелства, които ответните страни считат, че обосновават твърденията за невъзникване, несъществуване и недължимост на претендираните от ищцовата страна вземания.

Съдът като взе предвид становището на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производство, въведен с исковата молба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искови претенции, предявени по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, положителни установителни искове за съществуване и дължимост на вземания,възникнали поради неизпълнение на договор за банков кредит и последващо сключено споразумение, признати в заповедно производство по реда на чл. 418 ГПК, и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК, както и в изпълнителен лист. По отношение на претендираните вземания са приложими материално-правните разпоредби на чл.430, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ; на чл.294, ал.1 и ал.2 от ТЗ; и на чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ.

Предявените искови претенции са процесуално допустими. Този извод е обоснован от следното:

Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните при иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса.За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес.

Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

Налице е ипроцесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК, и е индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а легитимиран ответник е лицето, против което е издаден изпълнителният лист.

Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск.

Предявените искови претенции са основателни и доказани. За този краен извод съдът е мотивиран от следното:

От фактическа страна.

Чрез съдържанието на приетите по настоящото дело, по приложено частно гражданско дело и по приложеното прекратено по подсъдност дело писмени доказателства - "Договор за ипотечен кредит" от 15.01.2007 г.; "Погасителен план" към него и "Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити"; "Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен или ипотечен кредит по програма „Д. Уют"; "Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по ипотечен кредит по програма „Д. Уют"; "Допълнително споразумение" от 15.12.2011 г.; "Погасителен план" към него; "Покана - Уведомление" за настъпила предсрочна изискуемост; "Извлечение от счетоводни книги за сметка № 13402047, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Ищецът е предоставил на ответниците банков кредит в размер на 50 000 лева с цел рефинансиране на отпуснат банков кредит от „Б.“, като срокът на издължаване на кредита е 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване.

За предоставения кредит кредитополучателите са се задължили да заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент от програмата на Д., като към дата на сключване на договора лихвеният процент по договора е общо 8,49 %.

С допълнително споразумение е договорен нов размерът на лихвата по кредита, като същата е фиксирана в договора и в приет от страните погасителен план на 10, 99 % , установен е и размерът на непогасеното вземане - 46 966, 00лв.

Кредитополучателите са изпълнили част от поетите с процесните договор и анекс към него задължения, след което са спрели плащанията.

Съгласно т.20.2, раздел VІІ от Общите условия банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем при забава в плащането на главница или лихви повече от 90 дни.

Поради допуснато просрочие на вноски по кредита ищецът е изготвил „Покана - Уведомление” до кредитополучателите, с която е материализирал волеизявлението си за обявяване кредита изцяло за предсрочно изискуем преди крайния срок за погасяване, като са посочени настъпилите основания за това волеизявление на банката.

Кредитополучателите са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост, като им е предоставена "Покана-уведомление", върху която лично всеки един от тях е удостоверил получаването й на 10.01.2013 година.

Съгласно т.20.2, раздел VІІ от Общите условияпри настъпилата предсрочна изискуемост до предявяване на молбата за събиране на кредита по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

С т.20.1, раздел VІІ от Общите условия страните са договорили дължимо обезщетение за забава в плащането на месечната вноска за главницата и договорната лихва, като остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 3 процентни пункта.

С поканата е даден допълнителен срок за погасяване на задълженията, но такова не е последвало.

Ищцовото дружество е реализирало правата си по реда на заповедното производство, като искането му по реда на това производство му е било уважено - издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.

Постъпило е възражение от ответниците по реда и в срока по чл.414 от ГПК, поради което ищцовото дружество е предявило по реда на чл.422, ал.1 от ГПК исковите си претенции срещу ответниците за съществуване и дължимост на признатите в заповедното производство вземания.

Чрез заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза и изявленията на вещото лице в проведеното по делото на 10.11.2015 година съдебно заседание съдът приема за установено от фактическа страна следното:

"По сметката на кредитополучателите са постъпвали суми, както следва: Обща сума - 33 947,05 лв., от която: главница - 5 612,87 лв.; лихви - 27 271,97 лв.; такси закъснение - 355,02 лв.; санкционна лихва върху главница - 8,18 лв.; такси /данъци/ - 95,00 лв.; такса /управление/ - 604,21 лв.; капитализирана лихва - 1 683,75 лв."

"Неизпълнението на задълженията по Договор за ипотечен кредит, сключен на 15.01.2007 г. и Допълнително споразумение към него от 15.12.2011 г. започват след 26.10.2012 г, когато е последната направена вноска от кредитополучателя. Забавата по кредита и размера на непогасеното вземане към датата на подаване на Заявление с вх. №2513/20.06.2013 г. на Районен съд гр. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е както следва:

-просрочена главница в размер на 46 131,08 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.06.2013 г до изплащане на вземането;

-договорна лихва за периода от 17.08.2012 г. до 19.06.2013 г в размер на 4 253.26 лв.;

-санкционна лихва за периода 21.11.2012 г. до 19.06.2013 г. в размер та 2663.25 лв.;

-такси обслужване на кредита в размер на 127.17 лв. съгласно Тарифа за таксите и комисионните на „Б. Д." Е.."

"Размерът на задължението на кредитополучателят Л. И. И. е определен с погасителен план и възлиза на 106 366 лв."

"На 10.09.2007 г. „Б. Д. Е. променя лихвения процент по договорения ипотечен кредит от 8.49% на 8.99 %; на 02.04.2008 г. от 8.99% на 9.49%; на дата 21.10.2008 г. от 9.49% на 10.49%, на дата 23.03.2009 г. от 10.49% на 10.99%; на дата 20.06.2013 г. лихвеният процент се променя от 10.99% на 10.03%."

"По решение на Комитета за управление на активите и пасивите на банката са променяни лихвените нива на следните дати: 10.09.2007 година, 02.04.2008 година, 21.10.2008 година, 23.03.2009 година и на 20.06.2013 година. На 20.06.2013 година е във връзка с неизпълнение на условията по договора."

"От т.7 от Договора за банков кредит е видно, че банката определя едностранно променлив лихвен процент, който зависи от колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или от размера на измененията на лихвения процент на финансовия пазар. Променливостта и динамичността на цената на предоставената услуга е обусловена от продължителността на договора за банков кредит, който е сключен за срок от 20 години, в който срок се взема предвид движението на икономическите и инфлационни фактори , които биха оказали влияние върху формирането на цената на кредита."

"LEONIA е лихвен процент по реални сделки овърнайт, изчислен като средно претеглена стойност за всички сделки по предоставяне на необезпечени депозити овърнайт на междубанковия пазар в България от представителна група банки."

"LIBOR е осреднен лихвен процент, отразяващ лихвите, по които банките предлагат негарантирани заеми на междубанковия пазар. Той се използва като референтен курс за определяне на лихвата при различни банкови операции."

"EURIBOR е средно лихвено равнище, при което банките в Еврозоната си разменят срочни депозити в евро. Обявява се ежедневно и показва базовата лихва на междубанковия паричен пазар в Европа за депозити в евро."

"Настъпващите промени в банковия пазар, вследствие изменения на финансовите и икономически условия в страната и изменението на индекса на потребителските цени за България води до покачване на индексите LEON1A, LIBOR, EURIBOR. Влияние оказват фактори, върху които банката няма възможност да повлияе. Всеки от тези фактори поотделно и в съвкупност в даден момент оказва влияние за промени на пазарната среда и съответно на източниците и цената на финансиране, на цената на риска, на оперативните разходи, на инфлационните тенденции и т.н. Поради това дори за даден период да се наблюдава благоприятна динамика на някои от обективните фактори, в същото време други фактори, с много по-голяма тежест в този период, могат да се изменят в обратна посока и да окажат неблагоприятно въздействие."

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на обуславящата искова претенция за главницата.

Предявеният обуславящ установителен иск е основателен и доказан. За този извод съдът е мотивиран от следното:

За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /õоказано/ следното:

= Признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализирано в заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с длъжник – ответникът. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело;

=Осъществяване на юридическия факт или на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж. В настоящия казус обстоятелства, установени чрез събраните по делото доказателства. Този извод е обоснован от следното:

При подадено заявление по реда и на основание чл.418, ал.1 от ГПК във вр. с чл.417, ал., т.2 от ГПК с твърдение, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, фактическият състав, от който възниква претендираното вземане е следния:

1.Сключен между ищеца и ответниците - кредитополучатели валиден договор за ипотечен кредит, по който всяка една от страните дължи изпълнение, съответстващо на клаузите по договора, като ищецът е изпълнил поетите с договора задължения, а ответниците частично са изпълнила задълженията си.Обстоятелства, установени чрез събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.

Договорът за банков кредит е формален.Писмената форма е необходима за неговата действителност. Аргумент чл.430, ал.3 от ТЗ. Освен това договорът за банков кредит трябва да съдържа всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор,които са регламентирани, с разпоредбата на чл.430, ал.1.

В настоящия казус процесният договор е валиден, както от към форма, така и от към съдържание. Страните са постигнали договореност по отношение на всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор и са я материализирали в писмен вид. Обстоятелства, приети за установени чрез съдържанието на процесния договор, и изложени при обсъждане на събраните по делото доказателства.

Възраженията на ответниците за нищожност на договорните клаузи, свързани с обусловените искови претенции за договорна лихва и санкционна лихва - чл.7 от "Договора за ипотечен кредит"; чл.2 от "Допълнителното споразумение"; чл.9.1 от раздел III на Общите условия; чл.20.1, чл.20.2 от ­аздел VII от Общите условия, съдът ще обсъди при разглеждане основателността на тези искови претенции.

Възраженията на ответниците за нищожност на клаузите на чл.25.1 и на чл.25.3 от раздел VIII от Общите условия, съдът ще обсъди при разглеждане основателността на обусловените искови претенции за "такси обслужване на кредит".

Възраженията на ответниците за нищожност на договорните клаузи - чл.9, чл.10, чл.13 и чл.15 от "Договора за ипотечен кредит"; чл.6, чл.7, чл.8, чл.9.1 в частта „или неправилна първоначална преценка на информацията" от "Допълнителното споразумение"; чл.9.2 от раздел III на Общите условия; чл.20.3 и чл.21.3 от раздел VII от Общите условия, съдът не следва да обсъжда поради това, че посочените клаузи не са приложими и не са относими към нито едно от претендираните с исковите претенции вземания.Обстоятелство, установено чрез съдържанието на посочените клаузи и вида на исковите претенции.

2. Настъпило материалноправно основание за обявяване на предсрочна изискуемост на целия остатък от главницата, договорено между банката и кредитополучателите. Кредитополучателите са спрели плащанията. Обстоятелство, установено чрез приетото по делото заключение на вещото лицепо допуснатата и изслушана съдебно-счетоводни експертиза. Налице е основанието за обявяване на предсрочна изискуемост, договорено с т.20.2. от раздел VII на "ОУ за предоставяне на ипотечни кредити", неразделна част от процесния "Договор за ипотечен кредит", на основание чл.12 от договора - допусната забава над 90 дни.

Неоснователни са възраженията на ответниците, че Общите условия към процесния договор не са предоставени на кредитополучателите. Видно от съдържанието на чл.12 от "Договор за ипотечен кредит", удостоверено е изрично, че кредитополучателите са получили ОУ и ги приемат с подписването на процесния договор.

Изпълнени са изисквания на чл.16 от ЗЗД и на чл.298 ал.2 от ТЗ за действителност на приемането, а именно: подписването на процесния договор, съдържащ клаузата на чл.12, по естеството си е писмено потвърждение на общите условия по смисъла на чл.16 от ЗЗД, и същевременно е писмено приемане и предаване по смисъла на чл.298, ал.1,т.1 и ал.2 от ТЗ.

Изпълнени са и изисквания на чл. 147а, ал.2 от ЗЗП - съгласието на потребителя с общите условия е удостоверено с подписите на кредитополучатели върху ОУ.

3. Волеизявление на банката, че обявява предсрочната изискуемост на целия остатък от главницата, поради настъпило уговорено между банката и кредитополучателите материалноправно основание за това волеизявление. Обстоятелство, установено чрез съдържанието на изготвената от ищеца „Покана - Уведомление”, с която е материализирано волеизявлението на Банката до кредитополучателите-ответници за настъпилата предсрочна изискуемост, намираща се на л.36 от прекратеното по подсъдност дело.

4. Достигане на посоченото волеизявление до знанието на кредитополучателите. Обстоятелство, установено чрез съдържанието на изготвената от ищеца „Покана - Уведомление”, с която е материализирано волеизявлението на Банката до кредитополучателите-ответници за настъпилата предсрочна изискуемост, като върху поканата всеки един от тях лично е удостоверил получаването й на 10.01.2013 година.

5. Всички обсъдени по-горе юридически факти са настъпили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.. Обстоятелство, установено чрез приетото по делото заключение на вещото лицепо допуснатата и изслушана съдебно-счетоводни експертиза и чрез съдържанието на посочените по-горе документи.

Обсъдените юридически факти са не само предпоставказа възникване на претендираното вземане, но и са предпоставка за настъпване на изискуемостта на претендираното вземане - остатъка от главницата.

Изложеното обосновава извод, че към момента на подаване на заявлението е осъществен фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, като същото е изискуемо - установено е съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж, както и извод за съществуване и дължимост на претендираното вземане - остатъкът от главницата в размер на 46 131.08 лв., установен от заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Възникналото валидно и изискуемо вземане за плащане на остатъка от главницата не е погасено чрез изпълнение или чрез друг способ. Няма представени доказателства в тази насока. Няма и такива твърдения от страна от ответниците.

По изложените съображения исковата претенция за остатъка от главницата следва да бъде уважена така, както е предявена.

По отношение на обусловената искова претенция за законната лихва върху дължимата главница, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Поради основателността на обуславящата искова претенция за остатъка от главницата и обусловената е основателна и доказана. Има възникнало парично задължение, чието изпълнение е забавено.

Законната лихва се дължисчитано от подаване на заявлението по реда на чл.418, ал.1 от ГПК – 20.06.2013 година, до окончателното изплащане на дължимата главница. Това е така, защото на основание разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК. Като е спазил срока за предявяване на исковите претенции ищецът има право да се ползва от посочената правна норма.

По изложените съображения и тази исковата претенция следва да бъде уважена така, както е предявена.

По отношение на обусловените искови претенции за договорната лихва и санкционната лихва.

Освен основното договорено задължение, чиято основна цел е и сключеният договор за ипотечен кредит, страните са договорили и акцесорно задължение - договорна лихва, която е дължима ежемесечно заедно с месечните вноски за главницата. Страните са договорили и възможността кредиторът едностранно и периодично да променя лихвения процент. Обстоятелства, установени от съдържанието на чл.7 във вр. с чл.5 и чл.6 от процесния договор за кредит.

Неоснователни са възраженията на ответниците, че чл.6 от процесния договор е неясен. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.5 от договора, а именно: Кредитът се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план, като падежната дата на месечните вноски за главница и лихви е 15 число на месеца.

Неоснователни са възраженията на ответниците за нищожност на клаузите на чл.7 от "Договора за ипотечен кредит"; на чл.2 от "Допълнителното споразумение"; на чл.9.1 от раздел III на Общите условия; на чл.20.1, и на чл.20.2 от раздел VII от Общите условия. Този извод е обоснован от следното:

С разпоредбата на чл.143, ал.1, т.10 от ЗЗП законодателят е прогласил, че клауза,която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, е неравноправна.

С разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП законодателят е прогласил, че разпоредбите на чл.143, т.7, 10 и 12 не се прилагат по отношение науслуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца на финансови услуги.

Ищецът е финансова институция по смисъла на ЗКИ и извършвафинансови услугипо смисъла на & 13, т.12, б."б" от ДР на ЗЗП, действащ към момента на сключване на процесния договор - отпуска кредити, в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, какъвто е настоящия казус.

Лихвата, уговорена с чл.7 от процесния договор е цена на услугата по смисъла на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, която цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар.

Посочената обвързаност на цената на банковата услуга - отпускане на кредит, обезпечен с ипотека, с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца, е установена чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, а именно:

"Променливостта и динамичността на цената на предоставената услуга е обусловена от продължителността на договора за банков кредит, който е сключен за срок от 20 години, в който срок се взема предвид движението на икономическите и инфлационни фактори , които биха оказали влияние върху формирането на цената на кредита."

"Настъпващите промени в банковия пазар, вследствие изменения на финансовите и икономически условия в страната и изменението на индекса на потребителските цени за България води до покачване на индексите LEON1A, LIBOR, EURIBOR. Влияние оказват фактори, върху които банката няма възможност да повлияе. Всеки от тези фактори поотделно и в съвкупност в даден момент оказва влияние за промени на пазарната среда и съответно на източниците и цената на финансиране, на цената на риска, на оперативните разходи, на инфлационните тенденции и т.н. Поради това дори за даден период да се наблюдава благоприятна динамика на някои от обективните фактори, в същото време други фактори, с много по-голяма тежест в този период, могат да се изменят в обратна посока и да окажат неблагоприятно въздействие."

Изложеното обоснова извод, че клаузата на чл.7 от процесния договор не е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП, поради изключване приложението на посочена правна норма по отношение на отпуснат от Б. ипотечен креди. Поради което е неприложима разпоредбата на чл.146 от ЗЗП за нищожност.

Не са нищожни и клаузите на чл.2 от "Допълнителното споразумение"; на чл.9.1 от раздел III на Общите условия; на чл.20.1, и на чл.20.2 от раздел VII от Общите условия. Нито една от тях не е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Поради което и по отношение на тях е неприложима разпоредбата на чл.146 от ЗЗП за нищожност.

По отношение на всички обсъдени по-горе клаузи не са налице и други, визирани от Закона основания за нищожност.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на възраженията за нищожност на посочените клаузи и извод за тяхната валидност.

С т.20.1, раздел VІІ от Общите условия страните са договорили дължимо обезщетение за забава в плащането на месечната вноска за главницата и договорнÓта лихва, като остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 3 процентни пункта.

Забавата в плащането на месечните вноски за главницата и договорната лихва е установено чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

На основание т.20.2, раздел VІІ от Общите условияпри настъпилата предсрочна изискуемост до предявяване на молбата за събиране на кредита по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Настъпванетона „предсрочна изискуемост” е установено както чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, установяващо осъществяване на материално правните предпоставки на предсрочната изискуемост, уговорени с т.20.2, раздел VІІ от Общите условия, така и чрез съдържанието на „Покана - Уведомление”, с която е материализирано волеизявлението на Банката до кредитополучателите-ответници за настъпилата предсрочна изискуемост, като върху поканата всеки един от тях лично е удостоверил получаването й на 10.01.2013 година.

Размерът на дължимата договорна лихва и санкционна лихва също е установен чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, както следва:

=просрочена главница в размер на 46 131,08 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.06.2013 г до изплащане на вземането;

=договорна лихва за периода от 17.08.2012 г. до 19.06.2013 г в размер на 4 253.26 лв.;

=санкционна лихва за периода от 21.11.2012 г. до 19.06.2013 г. в размер та 2663.25 лв..

По изложените съображения и тези искови претенции следва да бъдат уважени така, както са предявени.

По отношение на претенцията за "такси обслужване на кредит" /заемни такси/, дължими по т.13 от сключения договор, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните на Б. Д. Е..

Няма договорнаклауза, с която да са индивидуализирани вида на претендираните "такси обслужване на кредита" и размера им.

С чл.25.1 и чл.25.3 от раздел VIII от Общите условия е прогласена само дължимост на "такса управление на кредита" и на "такса за погасяване на изискуем дълг по ипотечния кредит".

"Такси обслужване на кредита" не съществува, като понятие в процесните договор, допълнително споразумение и ОУ.

Посочените обстоятелства саустановеничрез съдържанието на процесните договор, допълнително споразумение и ОУ.

Изложеното обосновава извод, че клаузите на чл.25.1 и на чл.25.3 от раздел VIII от Общите условия, не са приложими и относими към обусловените искови претенции за "такси обслужване на кредит", и извод, чесъдът не следва да обсъжда възраженията за недействителността на посочените клаузи.

Освен това по делото няма събрани доказателства, установяващи юридическия факт, от който са възникнали претендираните вземания за "такси обслужване на кредита", съдържанието и размерът им, както и настъпил падеж.

По изложените съображения искова претенция за "такси обслужване на кредита" в размер на 127.17 лв.следва да бъде отхвърлена.

По отношение на претенциите за разноски в заповедното производство: ДТ в размер на 1 063.50 лв.; както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 981.75 лв.

На основание т.10. в. от ТР№4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство.

На основание т.12 от ТР№4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски за заповедното производство: ДТ в размер на 1 063.50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 981.75 лв., както и разноски за настоящата инстанция: ДТ в размер на 1 063.50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 325,71 лв., определено на база половината от стойността на уважените претенции, която е 26 523,80 лв.

Водим от горното по реда на чл.422, ал.1 от ГПКи на основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с „Договор за ипотечен кредит”, сключен на 15.01.2007 година и "Допълнително споразумение" от 15.12.2011 година, във вр. с чл.288 от ТЗ Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 от ГПКпо отношение на Л. И. И., ЕГН......, и С. Й. И., ЕГН....., и двамата с адрес гр. С., ул.„А. К." №.., вх.".." А., ..., чедължат солидарно на "Б. Д." Е., ЕИК-....., със седалище и адрес на управление гр. С., ул."М." №., следните суми:

=просрочена главница в размер на 46 131.08 лв. /четиридесет и шест хиляди сто тридесет и един лева и осем стотинки/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.06.2013 г. до изплащане на вземането;

=договорна лихва за периода от 17.08.2012 г. до 19.06.2013 г. в размер на4 253.26 лв. /четири хиляди двеста петдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/;

=санкционна лихва за периода от 21.11.2012 г. до 19.06.2013 г. в размер на 2 663.25 лв. /две хиляди шестстотин шестдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/,

които суми са признати със Заповед №202 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.06.2013 година и изпълнителен лист от 25.06.2013 година, издадени по реда на чл.418 от по Ч.ГР.Д.№385 по описа за 2013 година на Свищовски районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда чл.422, ал.1 от ГПК от "Б. Д." Е., ЕИК-...., със седалище и адрес на управление гр. С., ул."М." №., против Л. И. И., ЕГН...., и С. Й. И., ЕГН...., и двамата с адрес гр. С., ул.„А." №.., вх.".." А., ..., искови претенции, с които се иска да бъде прието за установено по отношение на Л. И. И., ЕГН...., и С. Й. И., ЕГН...., чедължат солидарно на "Б. Д." Е., ЕИК-....., "такси обслужване на кредит" /заемни такси/, дължими по т.13 от сключения договор, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните на Б. Д. Е., в размер на 127.17 лв. /сто двадесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Л. И. И., ЕГН...., и С. Й. И., ЕГН...., и двамата с адрес гр. С., ул.„А." №.., вх.".." А., ..., дазаплатят на "Б. Д." Е., ЕИК-....., със седалище и адрес на управление гр. С., ул."М." №., разноски за заповедното производство: ДТв размер на 1 063.50 лв. /хиляда шестдесет и три лева и петдесет стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 981.75 лв. /деветстотин осемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, както и разноски за настоящата инстанция: ДТ в размер на 1 063.50 лв. /хиляда шестдесет и три лева и петдесет стотинки/ июрисконсултско възнаграждение в размер на 1 325,71лв. /хиляда триста двадесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в двуседмичен срок от връчване на решението на страната.

СЪДИЯ: