РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Силистра, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500387 по описа за 2025 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалбата, предявена от В. Д. Т., с ЕГН
**********, чрез адвокат Р. И. Д. от АК - гр. Силистра, срещу решение № 348/05.06.2025 г.,
постановено по гр.д. №2125/2024 г. по описа на Районен съд- Силистра, с което съдът е
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от нея иск против Н. Й. Д. с ЕГН **********
от гр. Силистра, ул. „Хаджи Димитър“ № 27, Й. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул.
„Хаджи Димитър“ № 27 и Г. Н. Й. с ЕГН ********** от гр. Силистра, бул. „Македония“ №
167, ет. 2, ап. 8, чрез който моли съда да признае за установено по отношение на
ответниците, че е собственик на част от имот с идентификатор 66425.500.3268 по
кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Силистра, ул. „Хаджи
Димитър“ № 27, която част е с площ от 21 кв.м., защрихована е в зелено на изготвената от
вещото лице комбинирана скица и граничи със собствения □ имот с идентификатор
66425.500.3268, на основание давностно владение, осъществявано от 31.03.2001 г. до
момента.
Жалбоподателката счита, че съдът се е произнесъл по незаявено искане, тъй като
диспозитивът на обжалваното решение съдържа конкретизиране на периода на владение,
което не е заявено в петитума на исковата молба. Счита, че предявената от нея искова молба
пред РС е била нередовна, тъй като не е бил уточнен периода, през който се твърди, че е
текла придобивната давност, а е бил извлечен избирателно от едно от изявленията в исковата
молба . Друго съществено процесуално нарушение, според жалбоподателката, е липсата на
събрани доказателства за целия период на осъществявано владение още от закупуването на
имота от наследодателя и, в резултата на което цялостната фактическа обстановка е
неизяснена и са направени необосновани правни изводи. Наред с това, в хода на цялото
1
производство пред РС не са изяснени собственическите права на страните, като
ответниците не са изпълнили дадените с доклада по делото указания, а именно да докажат,
че са собственици на поземлен имот с идентификатор 66425.500.3268 и не са представили
титул за собственост. Неизяснен от РС е останал моментът на евентуална трансформация
на правото на собственост в идеални части в право на собственост върху отделни имоти,
както и границите на образуваните самостоятелни имоти към този момент. Като развива
доводите в посока процесуални нарушения и неправилност на обжалваното решение,
жалбоподателката моли въззивната инстанция да приеме, че периодът, за който претендира
осъществяване на фактическо владение върху спорната площ от 21 кв.м, е от 1965 год. до
настоящия момент, поради което, на основание чл.266, ал.З от ГПК .
С оглед на гореизложеното, моли СсОС да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявения от В. Д. Т. иск, като признае за установено по
отношение на ответниците Н. Й. Д., Й. Н. Д. и Г. Н. Й., че ищцата е собственик по
давностно владение на част от поземлен имот с идентификатор 66425.500.3268 по КККР за
землището на гр. Силистра, с площ от 21 кв.м, обособена и приобщена към собствения й
имот с идентификатор 66425.500.3269 със съществуваща на място материализирана граница.
Претендира направените по делото разноски от въззивницата, както и да бъде заплатен на
адв. Д. адвокатски хонорар за двете инстанции на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, в размер, определен съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
материални затруднения на въззивницата, поради факта, че доходите на семейството се
изразходват за грижите за пълнолетния им син, който страда от рядко генетично заболяване,
за което ще представи доказателства в съдебно заседание. В с.з. пред тази инстанция се явява
адв. Д., която поддържа жалбата.
Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК е постъпил от ответниците по жалбата –
Н. Й. Д. с ЕГН **********, Й. Н. Д. с ЕГН ********** и Г. Н. Й. с ЕГН **********, чрез
адв. В. П. от СсАК, които считат, че жалбата е неоснователна, молят да бъде отхвърлена
депозираната жалба, претендират разноски. Считат, че са неоснователни доводите за
нередовност на исковата молба, както и развитите съображения за неправилност на
решението. В с.з. пред ОС се явява адв. П. , който поддържа отговора.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е предявена от надлежна страна , против подлежащ на обжалване
съдебен акт и при спазени изискванията на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Настоящата въззивница В. Д. Т., чрез адв Д., е предявила иск против Н. Й. Д. с
ЕГН **********, Й. Н. Д. с ЕГН ********** и Г. Н. Й. с ЕГН ********** , с който моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците,
че тя е собственик на част от имот с идентификатор 66425.500.3268 с площ от 23 кв.м.,
очертана в представената от нея скица - проект за изменение на КК на гр. Силистра за имоти
с идентификатори 66425.500.3268 и 66425.500.3269, на основание давностно владение,
осъществявано от 31.03.2001 г. до момента, като претендира и направените по делото
разноски.
И пред двете инстанции ответниците оспорват иска, като считат, че е
неоснователен, тъй като фактическото приобщаване на процесната част към имота на
ищцата нямало признаците на владение, тъй като държането на тази площ не било
необезпокоявано, при положение че ответниците постоянно оспорвали това състояние пред
всякакви компетентни по въпроса.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК, както правилно е посочил РС
в обжалваното решение. По делото е безспорно , че въззивницата, съгласно приложения по
делото НА за дарение № 154, т. 7 по описа на СВ - Силистра за 2010 г е собственик на 5/6
ид. части от поземлен имот с идентификатор 66425.500.3269 по кадастралната карта на гр.
2
Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК.
Още в доклада по чл. 146 ГПК на настоящите въззиваеми е указано, да докажат че
са собственици на съседния на притежавания от въззивницата поземлен имот с
идентификатор 66425.500.3268 по кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със
заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК;
Такива доказателства са представени едва в тази инстанция, но поради преклузия
по чл .266 ГПК не са приобщени към делото с протоколно определение на въззивната
инстанция. Въпреки това, РС е приел, без да се позовава на конкретни доказателства, че
ответниците са собственици на съседния имот. Пред тази инстанция с въззивната жалба
въззивницата оспорва това обстоятелство. Счита, че не е изяснено дали е налице реална
собственост върху два обособени имота, както и ако е прекратена съсобствеността, при
какви конкретни параметри на имотите е прекратена и към кой точно момент, т.е. без да има
изходна информация относно евентуалното обособяване на двата отделни имота, съдът е
формирал разсъжденията си относно един конкретен период, с които е отхвърлил
предявения иск.
Съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ, реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по
чл. 19. Пред РС е приета СТЕ, от която се установява, че към завеждане на делото и
понастоящем спорната площ от 21 кв.м. от имот с идентификатор 66425.500.3268
(защрихована в зелено на изготвената комбинирана скица) е включена към имота на
въззивницата с идентификатор 66425.500.3269, като ответниците нямат достъп до нея,
което се потвърждава и от свидетелските показания , събрани от РС. Представени са
доказателства за предходен съдебен спор между страните по гр. дело № 773/2013 г.,
приключило с отхвърляне на предявения от настоящата въззивница иск за установяване на
грешка в кадастралната карта, като е твърдяла, , че спорната площ е била неправилно
заснета към имота на ответниците, тъй като съдът е приел , че е налице съответствие на
границата между имотите с тази от предходните кадастрални планове. Именно, в това
съдебното решение е посочено, че ищцата не би могла да придобие по давност процесната
площ при действието на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ /отм./ поради забрана в тази насока, както и
поради обстоятелството, че от датата на отмяната на ЗТСУ (31.01.2001 г.) до датата на
одобряване на кадастралната карта (02.06.2008 г.) не е изтекъл необходимия давностен срок
от 10 години. Като прави привръзка с този аргумен, въззивницта още в исковата молба е
заявила, че придобивната давност е започнала да тече за ищцата и праводателите и от
31.03.2001 г. и е изтекла на 31.03.2011 г., като освен това били налице и останалите
предпоставки по чл. 200 ЗУТ, свързани със спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ. Ето защо,
изложеното във въззивната жалба, че исковата молба е била нередовна, и не и е било указано
да уточни периода на придобивната давност, който , според нея е изтекъл още при
праводателите и от закупуване на имота от тях и през времето когато двата имота са били в
един парцел е неоснователен. Довод за това е и факта, че докладът по чл. 146 ГПК на РС не
е оспорен нито в тази част, нито в никоя друга и в него ясно е изложено възприетото от съда
на база исковата молба , твърдение на въззивницата за периода на изтеклата придобивна
давност в нейна полза.
В случая е установено, че процесната площ от 21 кв.м. не отговаря самостоятелно
на изискванията за лице и площ на чл. 19 от ЗУТ. Тъй като в случая хипотезата на чл. 17
ЗУТ не е налице и тъй като оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се
присъединява към съседен имот, то по силата на ал.2 от чл.200, на който се позовават
ответниците РС правилно е приел, че в общия случай ЗУТ не предвижда правна възможност
за придобиване по давност на завладени реални части от съседни имоти, в какъвто смисъл са
3
предявените от въззивницата претенции, поради което владението, на което тя се позовава,
не представлява годен способ за придобиване на вещни права и исковата претенция е
отхвърлена. В случая правото на собственост на ответниците, дори и недоказано, няма
значение, защото отхвърлянето на иска е обусловено от предпоставките на чл. 200, ал.2 ЗУТ,
а не от липсата на изтекла давност в полза на въззивницата. В този смисъл, дори и да се
беше позовала на друг период като давностен, въззивницата нямаше да получи различен
резултат, тъй като при действието на ЗТСУ, в който период би попаднал всеки един
предходен давностен срок , въззивницата не би могла да придобие по давност процесната
площ, а след влизане в сила на ЗУТ, същата е възпрепятствана от разпоредбата на чл .200,
ал.2 от ЗУТ. В този смисъл РС е изредил обилна и относима съдебна практика.
Предвид гореизложеното, ОС счита, че жалбата е неоснователна, а решението на
районния съд следва да бъде потвърдено. В отговора на жалбата въззиваемите претендират
разноски, като съгласно пълномощното, представено пред РС се претендира възнаграждение
по чл.38 ЗА. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв.
В. П. следва да се присъди адвокатски хонорар съгласно чл. 7, ал. 5 НВАР в размер на 400
лв.
С оглед на гореизложеното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 348/05.06.2025 г., постановено по гр.д. №2125/2024
г. по описа на Районен съд- Силистра.
ОСЪЖДА В. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Хаджи Димитър“ №
27А да заплати на адв. В. П. с ЕГН ********** от АК - Силистра адвокатски хонорар за
настоящото производство в размер на 400 лв. (четиристотин лв.) за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4