Мотиви по В.Н.О.Х.Д. №2418/2018г. по
описа на СГС, НО, XIV-ти
въззивен състав
С присъда от 28.03.2018г.
по Н.О.Х.Д. №5450/2015г., СРС, НО, 5-ти с-в е признал подсъдимия И.К.И. за невиновен
в това, че на 13.03.2014г. около 13:43 часа, пред входа на жилищна кооперация в
гр. София, ул. „*******, да е принудил другиго - Й.И.П., да претърпи нещо
против волята й като употребил за това сила /хванал и извил ръцете на Й.П.зад
гърба й, избутал я в ъгъла на входа, след което я обърнал с лице към себе си
като с лявата си ръка хванал и стиснал ръцете зад гърба й, а с дясната си ръка
бавно започнал да разкопчава ципа на якето, с което била облечена в следствие
на което тя започнала да пищи, а той запушил устата й с дясната си ръка/, поради
което и на основание чл.304 от НПК, го оправдал
по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.143, ал.1 от НК.
Срещу описания
съдебен акт, в законоустановения срок, е постъпил въззивен протест на прокурор
от СРП и допълнение към него. В протеста и постъпилото към него допълнение се
поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е
осъществил престъплението, за което е бил обвинен от обективна и субективна
страна. Развива се тезата, че районният съд е направил погрешен анализ на
събраните доказателства, поради което е достигнал до неправилния извод за
недоказаност на обвинението. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо
нея да бъде постановена осъдителна присъда за престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Въззивният съд по реда на чл.327 НПК прецени, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на съдебно следствие.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа изцяло
протеста на СРП по изложените в него съображения. Предлага се протестът на СРП
да бъде уважен, да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова
осъдителна такава.
Защитникът на подсъдимия
И. - адв. З. моли въззивния
съд да остави без уважение протеста, да потвърди присъдата на районния съд,
като правилна и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният
съд доста подробно и обективно е описал фактическата обстановка. Обръща
внимание, че в хода на съдебното производство не се е изяснило как се е появила
в кориците на делото снимка на подсъдимия, която е била показвана на
пострадалата преди разпознаването на лица. Моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.
В
предоставената му последна дума подсъдимият И. моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XIV-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и
съображенията, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността и обосноваността на
атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл.13 и чл.14 НПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.К.И.,
роден на ***г***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, женен,
висше образование, неосъждан, ЕГН **********.
На 13.03.2014г.,
около 13.30 часа в гр. София пострадалата св. Й.И.П. се прибирала от училище,
като вървяла пеша по бул. „Ал. Стамболийски“. Докато вървяла по булеварда
усетила, че зад нея върви някой. Забелязала непознат мъж - подс.
И.И., който вървял на малко разстояние от нея. Когато
свидетелката П.направила опит да отключи входа на блока, в който живеела - на
адрес: гр. ********, била нападната от подс. И.,
който видяла да върви близо до нея. Той я притиснал до пощенските кутии, хванал
двете й ръце с едната си ръка, а с другата ръка бавно започнал да разкопчава
ципа на якето й. Свидетелката П.се опитала да вика и нападателят запушил устата
й с ръка. Тя го ритнала силно между краката, от което подсъдимият пуснал ръцете
и устатата й. След това подс. И. направил знак с ръка
да мълчи, но тя започнала отново да вика и той си тръгнал. Св. П.потърсила
помощ веднага във фризьорския салон, който се намирал до нейния блок, като от
фризьорския салон се обадили на полицията. Свидетелката П.се обадила веднага и
на майка си - св. Н.. Още същия ден пострадалата П.и майка й - св. Н.отишли в 3
РУ-СДВР, където разказали за случая. По заявеното от двете свидетелки била
образувана преписка. По преписката пострадалата св. П.и майка й св. Н.са
разпитвани няколко пъти, като са давали сведения и показания, в които са
правили описание на нападателя.
На предадените
по делото записи от охранителни камери в близост до мястото на извършване на
деянието, са изготвени техническа експертиза и видеотехническа
експертиза. Според заключението на техническата експертиза, предоставените за
изследване чрез нея записи са негодни за категорична идентификация на лица и
обекти, като идентификация е възможна само по общи признаци. Констатираните
съвпадащи признаци са достатъчни за заключение, че лицето от женски пол
вероятно е пострадалата П., а лицето от мъжки пол вероятно е подсъдимият И..
Посочва се и дата и часови диапазон на записите. С видеотехническата
експертиза се изследват други два видеофайла, като в заключението към нея се
посочва, че предоставените видеозаписи са негодни за извършването на
сравнително изследване с цел идентификация на лица и обекти. Очертават датата,
часовият диапазон и основните събития отразени във видеозаписите, както и
тяхната хронология. В хода на
досъдебното производство са изготвени СПЕ и СППЕ съответно на подсъдимия и на
пострадалата, според заключението на които, ако е извършил деянието, в което е
обвинен подсъдимият И.К.И. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, а пострадалата - св. П.може да дава
адекватни показания.
Описаната
фактическа обстановка въззивният съд установи след
анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателства:
показанията на свидетелите П., Н., П., Д. и П., включително и тези, прочетени
от ДП, измежду които показанията на св. С., заключенията на СПЕ, СППЕ, техническата и видеотехническата
експертизи, протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лица,
справка за съдимост на подсъдимия.
Така установената от въззивната
инстанция фактическа обстановка се различава съществено от приетото за
установено от страна на районния съд по отношение на авторството на деянието
срещу пострадалата.
Първата инстанция е събрала необходимите доказателства и
доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това
отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е ограничила правата
на страните да сочат доказателства. Независимо от това, част от събраните по
делото доказателствени източници са били неправилно
анализирани, в резултат на което първата съдебна инстанция е достигнала до
погрешни крайни изводи от правна страна, а именно, че с действията си
подсъдимият И. не е осъществил състава на вмененото му престъплението по чл.143,
ал.1 от НК от субективна страна.
По делото несъмнено се установява, че описаното в
обвинителния акт деяние е извършено. Това обстоятелство се извежда от събрания по делото доказателствен материал – показанията на св. П., която
съобщава за времето, мястото, предшестващите обстоятелства, механизма на
деянието, външния вид на дееца, нейната съпротива и последвалите събития;
показанията на майката на св. П.– св. Н., които косвено потвърждават първите,
тъй като представляват техен преразказ; показанията на свидетелката С., на която
св. П.е съобщила за случилото се непосредствено след инцидента, както и
показанията на св. П., който е откликнал на молбата на св. С.да търси
извършителя по улицата; приобщените с протокол за доброволно предаване и
изследвани с експертизи видеозаписи от охранителни камери в района, от които се
извежда хронологията на действията. Посочените доказателствени
източници са еднопосочни, логични и последователни и се допълват взаимно, като
в тази част от доказателствения анализ, въззивната инстанция се солидаризира с анализа проведен от първоинстанционния състав и не намира за необходимо да го
преповтаря.
В хода на проведеното разследване по делото като
доказателства са приобщени по надлежния ред - с протокол за доброволно
предаване - записи от камери на магазин в близост до мястото на престъплението
и на вход на денонощна аптека. Въз основа на даденото описание на извършителя
от пострадалата е изготвен портрет. На пострадалата били показани множество
снимки на лица, но тя не разпознала извършителя на престъплението. По
досъдебното производство, по неизяснено време и по неизяснен начин е приложена
снимка на подсъдимия /л. 14 от ДП/. Снимката била показана на пострадалата и на
майка й. Пострадалата и майка й отново са разпитани относно начина на
извършване на престъплението, както и отново са дали описание на извършителя.
Даденото от двете свидетелки описание на извършителя, се различава от
първоначалното описание. Доколкото описанието дадено от майката на св. П.се
основава единствено на съобщеното й от последната, то е обяснимо защо св. Н.променя
даденото описание, когато св. П.е променила своето. Впоследствие било проведено
разпознаване, при което пострадалата разпознала подсъдимия и същият бил
привлечен към наказателна отговорност.
Свидетелските показания на св. П.са основният източник на
информация и за авторството на деянието. Тя е възприела непосредствено
възпроизведените от нея обстоятелства. Въззивният съд
приема за компетентно изготвена и обоснована СППЕ, според чието заключение св. П.е
със съхранена базисна свидетелска годност. Свидетелката е разпитвана няколкократно
в хода на наказателното производство, като малолетна и по-късно, като
непълнолетна, включително пред два различни състава на първоинстанционния
съд. Доколкото към извършване на деянието и по време на разпитите пострадалата е
била в ранна възраст, с характерната за малолетно и после - за непълнолетно -
дете неголеми психическа устойчивост и житейски опит, и недовършено личностно
развитие, в рамките на нормалното и обяснимото е нейните възприятия за
случилото се да са донякъде изкривени от субективната й преценка, а при
възпроизвеждането на тези възприятия в рамките на отдалечени един от друг във
времето разпити, да се наблюдава известна преоценка и непълнота, дължаща се на
психическото, емоционалното, личностно и дори физическо израстване на св. П.,
както и на изминалото време. Самата тя съзнава, че по време на извършване на
деянието е била физически по-ниска, което би могло да се отрази на обективната
й представата за височината на дееца. При съдебно психологичното обсъждане в
СППЕ се отбелязва, че св. П.е „все още незряла, което е адекватно за
календарната възраст“. Друг фактор, който влияе върху постоянството на
възпроизведеното при тези разпити е големият емоционален стрес, който тя е
преживяла в резултат на претърпяното от нея деяние, който стрес е възприет и от
първия съдебен състав и е отразен в мотивите към първоинстанционната
присъда. Поради всички тези характеристики на свидетелката и преживените от нея
емоционални травми и страх, е обяснимо, тя да не е способна да даде пълно и
детайлно описание на нападателя си, така както би го направил зрял и спокоен
човек, и най-вече не следва да се очаква от нея да прецени върху кои черти от
външния вид на нападателя си да акцентира. Въпреки това, във всеки от
проведените с нея разпити, тя е отбелязвала последователно, че нападателят е
имал брада тип „катинарче“. По този начин се обяснява
и липсата на прилика между изготвения портрет и лицето на подсъдимия. Освен
това, изготвянето на портрет не гарантира прилика с описваното от пострадалия,
дори то обективно да отговаря на действителността. Налице са известни, но
несъществени разминавания в показанията на св. П.измежду проведените ѝ
разпити, които касаят описанието, което тя дава на външността на дееца. Въззивният съд счита, че тези разминавания се дължат именно
на гореизложените обстоятелства. В този смисъл, разминаванията в показанията на
св. П.по отношение на външността на дееца не дават основание те да се отхвърлят
като недостоверни. Това е така, особено имайки предвид, че тя е разпознала
подсъдимия като извършител на деянието.
Въззивният състав
не се съгласява с анализа на СРС по отношение на авторството на деянието. На
първо място, СРС неправилно е ценил като материали с доказателствена
стойност такива, които не са събрани по реда на НПК – например недетайлното
описание от пострадалата на външността на нападателя й, поместено в сведение от
13.03.2014г. /л.11 от ДП/ и описание от страна на майката на пострадалата – св.
Н., основаващо се на разказа на дъщеря й, в което посочва, че нападателят имал
лице с яйцевидна форма. Освен това, съдържанието на това сведение по никакъв
начин не противоречи с даденото от св. П., този път при надлежно проведен
разпит по реда на НПК, описание на дееца. Този разпит е прочетен от СРС /от
л.26 на ДП/ и е проведен на 18.09.2014г., тоест преди проведеното на 10.10.2014г. разпознаване на лица. С оглед на гореописаното, въззивният
съд счита, че неправилно СРС е отхвърлил като недостоверни, показанията на св. П.относно
външността на подсъдимия и е счел, че не следва да се даде вяра на извършените
разпознавания. Разпознаването на лице на ДП е извършено в съответствие с
процесуалните изисквания – подсъдимият е представен за разпознаване заедно с
три лица, сходни с него по външност, като са взети мерки той да не осъществи
предварително пряк контакт с разпознаващата св. П.. Установява се по делото, че
в неизвестно време и при неизяснени обстоятелства, преди да се проведе
разпознаването, на св. П.е показана снимка на подсъдимия. В закона няма забрана
да се показва снимка на лицето, което предстои да бъде разпознавано, а за
нуждите на идентифициране на заподозрян, показването на снимки на лица, които
може да са извършили деянието, е приемлив оперативен метод. Следователно въззивният съд не счита, че показването на снимката е
повлияло на свидетелката, поради което не счита проведеното разпознаване за
опорочено. Макар и с известен промеждутък във времето, преди да се проведе
разпознаването /на 10.10.2014г./, на 18.09.2014г. е
проведен разпит на разпознаващата св. П., при който тя е изложила изискуемите в
чл.170 от НПК обстоятелства. Разпознаването е извършено в присъствието на поемни лица, а изготвеният протокол за разпознаване на лица
отговаря на формалните изисквания за неговото съставяне и отразените в него
обстоятелства могат да се ценят от въззивната
инстанция. Тъй като описанието дадено от св. П.отговаря на общия външен вид на
подсъдимия И., въззивният съд няма основание да се
съмнява в достоверността на разпознаването. Също така, пред два различни
съдебни състава на СРС, свидетелката П.е потвърдила, че именно подс. И. е извършителят на деянието.
Допълнителна информация, с която се доказва
автентичността и достоверността на разпознаването от ДП, се съдържа в
свидетелските показания на св. Д.. Той съобщава, че при извършване на
разпознаването, щом зърнала подсъдимия, св.П.реагирала видимо, като се
разплакала, тръгнала назад и се бутнала в св. Д., а след това посочила
подсъдимия И. за извършител. Тази реакция е в синхрон с емоционалната травма,
която св. П.е претърпяла от действията на подсъдимия и породения от това страх
от него, и сочи, че действително подсъдимият е извършителят на инкриминираното
деяние. Показанията на св. Д. следва да се ценят внимателно, тъй като същият е
полицейски служител и е водел оперативните мероприятия, което го прави
заинтересован от изхода на делото свидетел. Също така, между показанията същия
свидетел пред СРС и тези на ДП е налице съществено противоречие, което е довело
до прочитането пред състав на СРС на последните по отношение на това
дали е показвал снимка на подсъдимия преди провеждането на разпознаването. Въззивният съд счита, че като е отрекъл дадените по-рано от
него показания, св. Д. е посочил обстоятелства, които не отговарят на истината,
като поведението му е продиктувано от желанието изходът на делото да е
осъдителна присъда. В този смисъл, в тази им част, показанията на св. Д. са
недостоверни. От друга страна, доколкото св. Д. пресъздава обстоятелства за емоционалната
реакция на св. П.при виждането на подсъдимия И., които отговарят на породените
от посегателството силни негативни емоционални състояния, страх и стрес,
посочени в свидетелските показания на св. П., св. Н.и възприети лично от
състава на СРС, съобщеното от св Д. в тази насока следва
да се кредитира като достоверно и подкрепено от наличния по делото доказателствен материал. То се подкрепя и от показанията на
св. П..
Според заключението на техническата експертиза, лицата
заснети в района на инкриминираното деяние непосредствено преди неговото
извършване вероятно са св. П.и подсъдимият И.. Вярно е, че една осъдителна
присъда не може да почива на предположения. В случая, въззивната
инстанция не основава своя извод относно авторството на деянието на
заключението на посочената експертиза, но кредитира и цени това заключение като
способ за доказване, предоставящ на съда косвено доказателство, което служи за
проверка на извода относно авторството на деянието и фактическата обстановка
непосредствено преди неговото осъществяване.
Въззивният съд
отхвърля становището, че извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия е
невъзможно, тъй като от справката на мобилен оператор за направено повикване към
мобилния телефон на подсъдимия, малко след извършване на деянието, се
установява, че неговият мобилен апарат се е намирал в зоната на клетка, където
той живее и тази клетка е сравнително отдалечена от местопрестъплението. Не са
налице доказателства, че подсъдимият е носил телефона със себе си през същия
ден, а не е изключена и възможността той да е носил телефона, но след
извършване на деянието да се е придвижил бързо с автомобил. Не се изключва и
възможността телефонът да е ползван от друго лице.
Не се кредитират за достоверни показанията на св. П.- С.,
че малко преди времето на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият И.
е бил заедно с нея в отдалечено от мястото на деянието място, поради което не
би могъл да е извършителят. Въззивният състав счита,
че поради заинтересоваността на посочения свидетел от изхода на делото /от
показанията й става ясно, че тя е близък семеен приятел на подсъдимия/, както и
понеже нейните показания противоречат на останалия гореописан доказателствен материал, те са недостоверни, поради което
не следва да се кредитират.
Отхвърлят се като защитна теза обясненията на подсъдимия,
тъй като те са в противовес на останалия кредитиран като достоверен доказателствен материал и не съдържат обстоятелства, които
да оборват по какъвто и да е начин обвинителната теза.
Настоящият съдебен състав, също както първата инстанция
кредитира като обективно и компетентно изготвени и заключенията на експертизите по делото.
Констатация относно чистото съдебно минало на подсъдимия,
първият съд законосъобразно е извел въз основа на наличната по делото, като
писмено доказателствено средство, справка за съдимост на подсъдимото лице.
Въз основа на принципно правилно установени фактически
положения от първия съд, подкрепящи се от събраните по делото доказателства и
възприети от въззивната инстанция, настоящият съдебен състав достигна до
различни изводи от правна страна, а
именно че подсъдимият Д.е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.143, ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно се доказа, че на
13.03.2014г. около 13:43 часа, пред входа на жилищна кооперация в гр. София,
ул. „*******, подсъдимият И. е принудил другиго - Й.И.П., да претърпи нещо
против волята й, като употребил за това сила /хванал и извил ръцете на Й.П.зад
гърба й, избутал я в ъгъла на входа, след което я обърнал с лице към себе си
като с лявата си ръка хванал и стиснал ръцете зад гърба й, а с дясната си ръка
бавно започнал да разкопчава ципа на якето, с което била облечена, в следствие
на което тя започнала да пищи, а той запушил устата й с дясната си ръка. С тези
си действия, подсъдимият в достатъчна степен е въздействал със сила върху
пострадалата, за да я принуди да претърпи против волята си да бъде хваната за
ръцете от подсъдимия, да й бъдат извити ръцете зад гърба, да бъде преместена в
единия край на безистена, да й бъде запушена устата и да й бъде разкопчано
якето. Съпротивата на пострадалата и това, че се е развикала са показателни, че
действията на подсъдимия са осъществени против волята й. В този смисъл,
престъплението е довършено. За осъществяването на изпълнителното деяние на
принудата подсъдимият е използвал сила (физическо въздействие). Самото
изпълнително деяние се е изразило в конкретния случай в противоправно
мотивиране на пострадалата към поведение, което тя не желае – да претърпи нещо
против волята й. Престъпният резултат е осъществен посредством поведението на
пострадалата – тя е претърпяла нещо против волята й.
В конкретния случай въззивният
съд счита, че подсъдимият е извършил деянието при форма на вина – пряк умисъл,
който се извежда от поведението на подсъдимия по време и след извършване на
деянието. Подсъдимият И. е съзнавал всички обстоятелства от обективната страна
на деянието, както и общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Следвал е пострадалата, докато е влязла в безистен,
където се е възползвал от уединеното място, за да извърши деянието, което е
планирал. Единствено съпротивата на пострадалата е довела до решението да
упражни прекратяваната принуда. Субективното отношение на подсъдимия се извежда
и от жеста, който е направил непосредствено, след като е решил да прекрати
упражняваната принуда – той е доближил показалец до устата си, с което е искал
да покаже на пострадалата да пази тишина и да не споделя за извършеното от него.
Следователно, от обективна и субективна страна,
подсъдимият И. е осъществил състава на престъплението по чл.143, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, съдебният
състав взе предвид следното:
За престъплението по чл.143, ал.1 от НК, извършено от подс. И.И. е предвидено наказание
„Лишаване от свобода” до шест години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54 от НК,
тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
които да водят до приложението на чл.55 от НК.
Като
отегчаващи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства, съдът отчете младата
възраст и пола на пострадалата - малолетно 13-годишно момиче, които я правят
особено лесно уязвима за физическо посегателство и увеличават обществената
опасност и моралната укоримост на деянието.
За смекчаващи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства
въззивната инстанция прие чистото му съдебно минало и
това, че действията му не се отличават с особени упоритост и агресия, нито с
висок интензитет на приложените сила и натиск.
След извършен анализ на релевантните за индивидуализация
на отговорността на подсъдимия фактори, въззивният
съдебен състав намери, че на подсъдимото лице следва да се определи наказание
при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер над абсолютния минимум
и под средата на предвиденото максимално наказание от шест години „лишаване от
свобода“ за извършеното престъпление, като на основание чл.143,
ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК, осъди подсъдимия И. на две
години „лишаване от свобода”.
Въззивната инстанция счита, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително същият да бъде изолиран временно
от обществото чрез ефективното изтърпяване на определеното му наказание
лишаване от свобода. В случая са налице и формалните законови предпоставки на
чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му, а за постигане целите на
наказанието, не е необходимо то да се изтърпи ефективно. В тази връзка, съдът
отчита, че подсъдимият работи и има семейство, което да издържа. Следва обаче,
да се определи изпитателен срок в максималния размер от пет години, през който
да се отложи наказанието, тъй като ниската възраст на пострадалата предполага
завишена обществена опасност на дееца, върху който следва да се въздейства
предупредително за максимално дълъг период от време.
Така определеното наказание според съда отговаря на
степента на обществена опасност на деянието и най-вече на степента на
обществена опасност на дееца, като намира, че същото ще изпълни задачите на
генералната превенция, като в същото време ще има превъзпитателно-поправително
въздействие върху подсъдимия и превантивно-възпиращо въздействие върху обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, разноските по делото
следва да се присъдят в тежест на подсъдимия И., като на основание чл.190, ал.2
от НПК се издаде изпълнителен лист за присъдените разноски.
Мотивиран от горното, въззивният съд постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1…………………….
2………………………..