№ 8028
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110152725 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ... против АЛ. Р. Г. с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумите по издадената по реда
на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение от 31.05.2021г. по ч.гр.д.
№264638/2021г., а именно: сумата от 563,55 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: ..., аб.№..., ведно със законна лихва от 13.05.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 82,52 лв. за периода от 01.5.2018 г. до 30.04.2020
г., сумата от 64,36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 13.05.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 11,17 лв. за периода от 01.07.2018 г. до
20.04.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Иска съдът да признае за установено
1
съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като му присъди
разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове със съображенията, че не се установявало срещу кое лице са
предявени и как се разпределят претендираните суми за дялово разпределение по години.
Прави възражение за плащане.
С определение 3875/14.02.2022г., на основание чл.219, ал.1 ГПК, .. е конституирано
като трето лице-помагач на страната на ищеца. Заявява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно чл.235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
От приложеното ч.гр.д. № 26463/2021 г. на СРС, 113 състав се установява, че на
29.10.2020г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за вземанията, предмет на настоящето исково
производство. След връчване на препис от заповедта длъжникът е подал възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Заявителят е подал исковата молба в указания му срок за това,
поради което предявените установителни искове са процесуално допустими.
По основателността на предявените искове
Спорни по делото са въпросите за пасивната материална легитимация на ответника и
размера на дължимите суми.
Видно от нотариален акт № ... том .., дело № ... от ...г. в същия е обективиран договор
за покупко-продажба, по силата на който Р. Р. Р. и съпругата му Е. И. З. продават на своя
внук АЛ. Р. Г. правото на собственост върху апартамент №... на ... етаж в блок ... в ж.к. „...“ с
площ от ...49 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, столова, кухня и сервизни помещения,
като продавачите си запазват правото да живеят в стаята на апартамента докато са живи.
От изготвената по искане на ищеца справки в Национална база данни „Население“
съдът приема за установено, че вещният ползвател Р. Славова Р.а е починал на 03.12.2000г.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо
2
да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а
обвързаността между страните възниква по силата на закона. В този смисъл са и мотивите
към Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК.
При учредено ограничено вещно право на ползване, собственикът е лишен от
правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на ползвателя (в
този смисъл е и Решение № 14/20.03.2015 г. по гр.д.№ 5426/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.) Ето защо
в тази хипотеза цената на доставената топлинна енергия за битови нужди се дължи от
вещния ползвател. Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да ползва вещта
по предназначение и същият по арг. от чл. 56 и чл. 57 ЗС е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването на вещта. В закона не е предвидена солидарна отговорност на
собственика и ползвателя.
По делото се установява от приложения нотариален акт, че трето за спора лице е
запазило правото на ползване върху една стая от имота, т.е. за тази част от имота именно
вещният ползвател е в облигационно правооотношение с ищеца, а върху останалата част от
имота ответникът е упражнявал правото на ползване в качеството на собственик, което
обстоятелство не се оспорва по делото.
По изложените съображения съдът приема за доказано по делото, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно-материално
легитимиран за 2/3 части от сумите, които се дължат за същия.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
приема като обективно и компетентно изготвено. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-
ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. От заключението на вещото лице е видно,
че в процесния имот е имало 4 броя отоплителни тела с 4 топлоразпределители. Вещото
лице е посочило в заключението си, че ФДР .. е извършвала разпределението на топлинна
енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани на абонатите. При отчитането на уредите в имота са попълнение документи за
главен отчет, които са подписани от потребител. Според експертизата отчетите са коректно
отразени в изравнителните сметки. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла
вода, по който е отчитан разходът. Изчисленията за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са съгласно методиката за дялово разпределение към Наредбата за
топлоснабдяването. Вещото лице е дало заключение, че начислените суми за топлинна
3
енергия за периода са за сградна инсталация и подгряване на топла вода в размер на общо
1042,23 лв. Посочило е, че уредите за търговско измерване в абонатната станция са
преминали през метерологични проверки , а за периода от 2019г. и 2020г. не е установена
некоректност в отчитанията.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът след дължимата
се преценка по чл. 202 ГПК кредитира като обективно и обосновано, се установява, че след
отчитане на плащането, за което е издадена разписка № 0400012028349869 от 28.11.2020г. за
сумата от 516,23 лв. оставащата дължима сума за доставена топлинна енергия е 563,55 лв.
Вещото лице е посочило, че за процесния период цената на услугата по дялово
разпределение е в предявения размер от 64,36 лв.
От тези суми ответникът дължи 2/3 части, или 375,57 лева за топлинна енергия и
42,91 лв. за дялово разпределение, поради което съдът достига до крайния си извод, че
исковете за главници са основателни до тези размери и над същите следва да се отхвърлят
като неоснователен.
По исковете по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбите на общите условия от 2016 г. към договорите за продажба на
топлинна енергия (чл. 33, ал. 2, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия по общата фактура в срок от 45 дни след изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. задълженията стават изискуеми на 46-тия ден след изтичане на съответния
период и от този ден ответникът е изпаднал в забава – арг. чл.84, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.33,
ал.5 от Общите условия от 2016 г. при забава в плащането на задължението по общата
фактура потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ето защо
ответникът дължи обезщетение за забава върху месечните задължения съгласно издадените
общи фактури за периода.
Съгласно заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и обосновано, размерът на задължението за мораторна
лихва възлиза на 85,95 лв., от които ответникът дължи 2/3 части, или 57,30 лв. до която сума
предявеният акцесорен иск е основателен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в тази й част се явява
неоснователна.
По разноските:
4
Ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска.
В заповедното производство от направените разноски в размер на 25 лв. за държавна
такса и 50 лв. за възнаграждение по чл. 26, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, на ищеца се следват 49,45 лв.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. за държавна
такса, 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при условията на
чл. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в минимален размер,
съобразявайки вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на
ищеца, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че
същото се явява типично за ищеца, както и 500 лв. за възнаграждния на вещите лица по
изслушаните експертизи. От така направените разноски в полза на ищеца се следват 445,05
лв.
Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Поради липсата на представени доказателства такива действително да се сторени, разноски
не му се присъждат.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ..., с адрес: ..., срещу
АЛ. Р. Г., ЕГН **********, с адрес ... че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на 375,57 лева представляваща 2/3 части от
дължимата цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до
30.4.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ..., аб.№..., ведно със законна
лихва от 13.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 57,30 лв. за
периода от 01.5.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 42,91 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със
законна лихва от 13.05.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 31.05.2021г. по ч.гр.д. №
26463/2021г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за цената на
доставената топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 563,55 лв., иска за
мораторна лихва за забава върху тази главница за разликата до пълния предявен размер
82,52 лв., иска за цената на услугата по дялово разпределение за разликата до пълния
предявен размер от 64,36 лв.и иска за сумата от 11,17 лв., претендирана като обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за цената на услугата по дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 20.04.2021г.
ОСЪЖДА, на основание на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК АЛ. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес ... да заплати на ... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ...,
сумата от 49,45 лева, представляваща сторени в заповедното производството разноски и
5
сумата от 445,05 лева за разноските в исковото производство за тази съдебна инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – ...
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6