Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1985 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Ищцата Н.И.К.
твърди, че с решение, постановено по гр. д. № 14225/2015 г., ВРС е дал
разрешение, заместващо съгласието на бащата Н.Н.К.,
за пътуване на детето Симеон Неделчев К. зад граница, срокът на което изтича на
29.06.2019 г. Обосновава интереса си от провеждане на настоящото производство с
обстоятелството, че ответникът отказва контакт и не предоставя необходимите
документи за пътуване на детето в чужбина.
В исковата
молба са наведени твърдения, че по силата на решение по гр. д. № 1532/2014 по
описа на ВОС Н.Н.К. е признат за баща на Симеон
Неделчев К., родителските права са предоставени на майката Н.И.К., а на бащата
е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да му заплаща
месечна издръжка, увеличена с Решение № 1428/04.04.2018
г. по гр. д. № 16781/2017г. по описа на ВРС.
Ищцата
поддържа, че ответникът е напълно незаинтересован от сина си. Навежда доводи,
че е в интерес на детето да пътува в чужбина и посочва, че вече има направени
резервации за семейна почивка извън страната в края на лятото.
Отправя
искане до съда за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата Н.Н.К.,
за пътуването на детето Симеон Неделчев К., ЕГН **********, заедно с неговата
майка Н.И.К., до държави-членки на Европейския съюз, вкл. Великобритания,
Шенгенското пространство и Конфедерация Швейцария, както и Турция, Македония,
Черна гора и Сърбия, неограничен брой пъти за срок до 14 дни от всяко
заминаване, за срок от три години, считано от 30.06.2019 г., както и за
издаване на паспорт на детето.
В съдебно
заседание ищцата поддържа предявения иск, като в условията на евентуалност моли
разрешението да бъде дадено за срок до навършване на пълнолетие от детето.
Моли, наред с посочените в исковата молба държави, разрешението да включва и
Албания.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
След
обявяване на делото за решаване е постъпила молба от ищцата за допускане на
предварително изпълнение на решението на основание чл. 127, ал. 4 СК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това
се решават по общо съгласие на родителите. Ал. 2 предвижда, че когато родителите
не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК
следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1)
страните да са родители на детето; 2) между същите да не е постигнато съгласие
относно пътуването на детето в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това; 3) заместването
на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, да е в интерес на
детето.
Производството по чл. 127а, ал. 2 СК
е такова по спорна съдебна администрация, като постановеното решение не се
ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде изменено при настъпване на
промяна в обстоятелствата. При произнасянето си съдът извършва преценка за
целесъобразност, като се ръководи от най-добрия интерес на детето. Съобразно
легалната дефиниция, формулирана в § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за закрила на детето при посочената преценка следва да се изхожда от следните
обстоятелства: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се
грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В установената съдебна практика
последователно се застъпва становището, че „когато родителите не се споразумеят
по отношение на пътуването на детето в чужбина, съдът е овластен да разреши
както конкретно пътуване за определен период и до определена държава, така и
конкретни пътувания в определен период от време и до конкретна държава или държави,
чиито кръг е определен, а също така и неограничен брой пътувания за определен
период от време, но само до определена държава или държави“ /виж Решение № 86
от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4685/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 953/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 126 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6871/2013 г., III г. о., ГК; Решение № 234 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1580/2011 г., IV г. о., ГК/. В същата насока е и разрешението, възприето с ТР №
1/03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГК, а именно – „съдът може да
разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в
чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период
от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.“
От приложените на л. 39 – 43 от
делото писмени доказателства се установява, че страните са родители на
малолетното към настоящия момент дете Симеон Неделчев К., ЕГН **********. Произходът на детето от бащата Н.К.
е установено по съдебен ред с Решение № 1520/05.08.2015 г. по гр. д. № 1532 по
описа за 2014 г. на ОС – Варна, влязло в сила на 28.08.2015 г. Със същото
решение родителските права по отношение на детето са предоставени на неговата
майка – Н.К., а на бащата е определен режим на лични отношения и същият е
осъден да заплаща издръжка на сина си.
Видно от представеното от ищцата
съдебно удостоверение /л. 37/, с Решение № 2632/29.06.2016 г. по гр. д. №
14225/2015 г. по описа на РС – Варна, влязло в сила на 23.07.2016 г., на ищцата
е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Н.К., детето Симеон К.,
придружавано от своята майка, да пътува до държавите от Европейския съюз и
Турция, Македония и Черна гора, за срок от 14 дни от всяко заминаване, за
период от три години от постановяване на решението, като му се издаде и
необходимият задграничен паспорт.
В случая липсата на съдействие от страна
на бащата за издаването на необходимите документи за пътуването на Симеон в
чужбина необосновано ограничава правото на детето на
свободно придвижване, гарантирано му от чл. 35, ал. 1 от Конституцията на
Република България. На базата на събраните по делото доказателства съдът
намира, че е изцяло в интерес на Симеон да му бъде осигурена възможност да
напуска пределите на страната, за да ходи на екскурзии, придружаван от своята
майка, на която именно е предоставено упражняването на родителските права. В
посочените от ищцата държави обществено-политическата обстановка е спокойна и
безопасна, съществува добре изградена мрежа за социални и здравни услуги. Наред
с изложеното, пътуванията извън границите на България безспорно биха допринесли
за интелектуално развитие на детето, в какъвто смисъл е и становището на
ДСП-Варна. Същевременно, по делото не се събраха каквито и да било
доказателства, от които да се направи извод за съществуващ конкретен и реален
риск от даването на исканото разрешение.
На основание чл. 127а, ал. 4 СК и с оглед отправеното от
ищцата искане, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението,
доколкото съдът прецени, че е в интерес на детето да има реална възможност
осъществява пътувания в чужбина. В противен случай, предвид изтеклия
понастоящем срок на разрешението, дадено по гр. д. № 14225/2015 г. по описа на ВРС, съществува вероятност
Симеон да пропусне планираната семейна почивка в чужбина, доказателства за която
са представени по делото /л. 33-36/.
По разноските:
Тъй като производството е такова на спорна съдебна
администрация, всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора, в какъвто смисъл е Определение № 385 от
25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо
съгласието на бащата Н.Н.К., ЕГН **********, за пътуването на детето Симеон Неделчев К.,
ЕГН **********, придружавано от неговата майка Н.И.К., ЕГН **********, до
държави-членки на Европейския съюз, вкл. Великобритания, Шенгенското
пространство и Конфедерация Швейцария, както и Турция, Македония, Черна гора,
Сърбия и Албания, неограничен брой пъти за срок до 14 дни от всяко заминаване,
за срок от пет години, считано от постановяване на настоящото решение, както и за издаване на паспорт на детето,
на основание чл. 127а СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание чл.
127а, ал. 4 СК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: