Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
ИВАЙЛОВГРАД, 25.06.2013 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ивайловградският
районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и
тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Калоян Петров
при секретаря К.Х., като
разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 177/2012
г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Ищцата С.Г.Ш.
*** твърди, че страните са наследници на Георги Х.С., бивш жител ***, техен
баща и на съпругата му Мария Атанасова С., тяхна майка. Първият починал
19.03.2001 г., а втората на 11.02.2006 година. Наследодателите Георги Х.С. и
Мария Атанасова С. по време на брака си
са придобили по давностно владение започнало от 1944
г., в съпружеска имуществена общност,
следните недвижими имоти: дворно урегулирано
място находящо се в гр. Ивайловград, кв. „Лъджа”
с площ 657 кв. м., представляващо
имот № 206 от кв. 5, парцел XV по плана на
града и Дворно място находящо се в кв.”Лъджа” в гр. Ивайловград, представляващо имот № 205 с площ 670 кв. м. отредено за
парцел XI в кв. 5 по
ПУП на кв.”Лъджа.”. Към 1950 г.
наследодателите били построили в имот №
205 двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м., състояща
се от 2 стаи и коридор на всеки един от етажите. На 24.03.1978 г.
наследодателят Георги Х.С. прехвърлил на
сина си Х.Г.С. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том. І, дело № 13/1978
г., 1/2 идеални части от дворно
място находящо се в кв. „Лъджа” в гр.
Ивайловград по регулационния план на града цялото от 670 кв. м. и
представляващо имот № 205., ведно с 2-ри етаж на жилищната сграда построена в
това дворно място, срещу задължението за
издръжка и гледане на продавача Георги Х.С. и на съпругата му Мария Атанасова С..
По действащия ПУП на гр. Ивайловград,
одобрен със Заповед № 0164 от
09.10.2000 г. описаните по-горе имоти
УПИ XV-206 от кв. 5
на ПУП на кв. „Лъджа” от 1966 г. и
УПИ XI-205 от кв. 5 по ПУП на кв. „Лъджа” от 1966 г. са обособени в поземлен имот № 170 целия
с площ 1420 кв. м., за който е отреден УПИ
III-170 в кв. 108 по подробния устройствен
план на Ивайловград. В бившия имот № 205, парцел ХІ, квартал V по
ПУП на кв. „Лъджа”
от 1966 г., през 1983 година била построена
едноетажна масивна жилищна сграда
с призем с
площ 123 кв. м. състояща се от призем с 4 стаи и
санитарен възел и коридор и I-ви
етаж с 4 стаи и коридор. В бившия парцел 205, парцел ХІ в квартал V към 1960 -
1970 г. били построени и стопански постройки с площ от 39 кв. м., с
площ 30 кв. м. и стопанска постройка от 10 кв. м.. Към 1975-1980 година
ищцата твърди, че в бившия имот парцел 205, парцел ХІ, квартал V, по ПУП
на кв. „Лъджа” от 1966 г. били построени гараж и
стопанска постройка. Същите са били одобрени съгласно архитектурен проект № 16 от 19.12.1995 г.. С разрешение за строеж
от същата година и разрешение за
ползване от 1996 г. били преустроени в кафе-аператив от 41.96 кв.м. По същото
време през 1980 г. в бившия имот
205 са построени стопанска
постройка от 27 кв. м.. Всичките тези постройки през посочените години били
построени от наследодателите Георги Х.С.
и Мария Атанасова Сотирови докато
те са били живи с техен труд и средства. Делбения
имот представлява ПИ 170 в квартал-108, за които е отреден УПИ - ІІІ- 170 по
регулационния план на гр. Ивайловград, кв. „ Лъджа”,
одобрен със заповед № 0164/09.10.2000 г.
на Кмета на Общината, целият с площ 1420
кв. м., ведно с построените в имота:
І-ви етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м.;
едноетажна масивна жилищна сграда с призем със застроена площ 123 кв. м.; стопанска
постройка със застроена площ от 27 кв. м.; кафе-аператив от 41.96 кв. м.;
стопанска постройка със застроена площ от 39 кв. м.; стопанска постройка със
застроена площ от 30 кв. м. и стопанска постройка със застроена
10 кв. м., при граници на имота – ул. „Съединение”, УПИ ІІ-171 ; УПИ
І-172, ул. „Дружба”; УПИ VІ-177 и УПИ ІV–169. Ищцата
твърди, че дяловете на всеки от съделителите са: за С.Г.Ш.,
Ц.Г.В. и Х.Г.С. по 1/4 идеална част от
дворното място и по 1/3 идеална част от описаните постройки в имота предмет на
иска, а за М.Й.С. 1/4 идеална част само
от дворното място в имота.
Моли
съда да допусне делба между страните на ПИ 170 в квартал 108, за които е
отреден УПИ - ІІІ- 170 по регулационния план на гр. Ивайловград, кв. „Лъджа”, одобрен със
заповед № 0164/09.10.2000 г. на Кмета на
Общината, целият с площ 1420 кв. м., ведно с построените в имота: І етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 65 кв. м.; едноетажна масивна жилищна сграда с призем със застроена площ 123 кв. м.; стопанска постройка
със застроена площ от 27 кв. м.; кафе-аператив от 41.96 кв. м.; стопанска
постройка със застроена площ от 39 кв. м.; стопанска постройка със
застроена площ от 30 кв. м. и стопанска
постройка със застроена 10 кв. м., при
граници на имота – ул. „Съединение”, УПИ ІІ-171; УПИ І-172, ул. „Дружба”; УПИ
VІ-177 и УПИ ІV–169, при квоти: за С.Г.Ш., Ц.Г.В. и Х.Г.С.
по 1/4 идеална част от дворното място и по 1/3 идеална част от постройките в
имота предмет на иска, а за М.Й. С. 1/4
идеална част само от дворното място в имота.
В
съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. К.
***, и в писмени бележки от последната, поддържа иска.
Субективно
съединени искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, във вр.
с чл. 79 от ЗН.
Ответниците
Х.Г.С. и М.Й.С., чрез пълномощника си адв. Славова от
АК – Хасково, извършват отговор на
исковата молба. Оспорват иска по
основание и размер. Твърдят, че са
придобили 1/2 идеална част от ПИ ХІ-205 по регулационния план на гр.
Ивайловград в размер на 670 кв. метра,
ведно с целия 2-ри етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, като
имота бил придобит с Нот. акт № 13, т. І, дело 13 от
1978 г.. Този имот представлявал част
от УПИ ІІІ-170 от квартал 108 на
Ивайловград. Върху така придобитата част от двора с лични средства през 1983 г.
били изградили двуетажна масивна жилищна сграда - нова къща със застроена площ
от 123 кв. м. с кафе - аператив от 41.96 кв.м.; стопанска постройка със
застроена площ от 27 кв. м.. Останалите сгради построени в ПИ - І-ви етаж
от жилищна сграда със застроена площ от
65 кв. м и 3-те стопански постройки, както и останалата
част от ПИ били тяхна собственост на ответниците, поради това, че те са се
грижили за наследодателите и такава била
волята им. Ищцата и ответницата В. по никакъв начин не са се грижили за тях. Ето защо моли да се отхвърли иска,
поради това, че са собственици на имота.
В
съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.
Славова от АК - Хасково, поддържат отговора, като в първото заседание по делото
извършват възражение за придобиване на имотите предмет на делбата по давностно владение.
Ответницата
Ц.Г.В. не извършва писмен отговор.
В
съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Л., с писменно становище, и
писмени бжележки от пълномощника й, не оспорва
исковата молба. Оспорва твърдението на ответниците Х.Г.С. и М.Й.С., че са
придобили самостоятелно собствеността
върху процесните имоти. Моли да се допусне делбата
така, както е поискана. Оспорва истинността на Нотариален акт № 13, т. І, дело
№ 13 от 1978 г. на Ивайловградски районен съдия, като
иска да се открие производство по проверка истинността на документа, но това
искане е преклудирано, доколкото не е извършен
отговор на исковата молба, към която документа е приложен и в срока за отговор.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Ищцата
и ответниците С. и В. са наследници на Георги Х.С., роден на *** г., починал на
19.03.2001 и Мария Атанасова С., родена на *** г., починала на 11.02.2006 г.,
/видно от Удостоверения за наследници на Георги Х.С. и Мария Атанасова С./.
Видно
от Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 13,
т. І, дело № 13 от 1972 г. на Ивайловградски районен
съдия и Заключението
на вещото лице М. с приложенията към него – Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на Закона за селско-стопанско настаняване на бежанците и пр. том XIX, № 103, регистър 278, дело № 106/1943 г., Георги Х.С. е притежавал по давност и наследство от баща си Х.С. Фотев,
починал на 06.09.1951 г., съответно дворно урегулирано място находящо се в гр. Ивайловград, кв. „Лъджа” с площ 657 кв. м., представляващо имот №
206 от кв. 5, парцел XV по
плана града и дворно място находящо се в кв.”Лъджа” в гр. Ивайловград, представляващо имот № 205 с площ 670 кв. м. отредено за
парцел XI в кв. 5 по
ПУП на кв.”Лъджа”.
Около
1950 г. наследодателите на страните построили в имот № 205 двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м., а по заключението на вещото
лице 58 кв. м., състояща се от по 2 стаи и коридор на всеки един от етажите.
Двата
имота били обединени в един имот по действащия ПУП на гр. Ивайловград, одобрен със
Заповед № 0164 от 09.10.2000 г., а именно в поземлен имот № 170 целия с
площ 1420 кв. м., за който е отреден УПИ
III-170 в кв. 108 по подробния устройствен
план на Ивайловград /видно от заключението на вещото лице, Удостоверение № 199/11.10.2012 г. на Община Ивайловград, Удостоверение № 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград /л.60/ и Скица №
203/10.10.2012 г. на УПИ III-170, в
кв. 108 на гр. Ивайловград/.
С Нотариален
акт за покупко-продажба недвижим имот помежду баща - син № 13, т. І, дело № 13
от 1978 г. на Ивайловградски районен съдия
наследодателят Георги Х.С. прехвърлил на сина си – ответника С. 1/2
идеална част от дворно място, съставляващо имот ХІ-205 по регулационния план на
гр. Ивайловград, целия с площ 670 кв. метра, ведно с 2-ри етаж от построената в
дворното място двуетажна жилищна сграда, срещу задължението на ответника да
гледа и издържа продавача и съпругата му Мария Атанасова С. до
края на живота им.
От
показанията на свидетелите се установява, че ответниците Сотирови били
семейство от 1970 г., като живеели на придобития втори етаж от къщата, състоящ
се от две стаи, без санитарен възел, а имали и две деца. Самата къща била стара
и напукана. Ето защо решили да си построят в съсобственото с наследодателя
Георги С. място - имот ХІ-205, нова къща, отговаряща на
потребностите им.
Видно
от декларация на Георги С. от 16.03.1983 г., същият е дал съгласие на сина си
да построи в съсобсвения им имот жилищна сграда.
Видно
от приложената проектна документация изготвена от Проектантска организация –
Кърджали и заключението на вещото лице, сградата била проектирана като
двуфамилна – на два етажа с висок призем, но проектът не бил спазен, като бил
построен само един етаж от къщата с висок призем. На кориците на проектната
документация е посочено, че обекта е сграда на Х.Г.С.. На скица № 52 от
02.03.1983 г. издадена от Община Ивайловград е отразено, че имота е съсобствен по 1/2 иделни части на
ответника С. и баща му. В проектната документация са отразени по 1/2 част
на ответника С. и баща му.
Строителството
на къщата било извършено от ответниците Сотирови /показанията на свидетелите Г.,
Митев, Караколев, Карачомаков, С., Чакъров, Костов, Ванев, Арнаудова, Кахчиев,
Тодорова, Янев/ Строителството започнало през месец май 1983 г. и завършило
през месец октомври – ноември същата година.
Строителството
се извършвало основно през съботите и неделите, тъй като строителите през
седмицата работили на държавна работа. В строителството участвали предимно
роднини и приятели на ответниците Сотирови и майстори пазарени от него, а при
изливането на двете плочи се събирали и много съседи /показания на свидетелите Г.,
Митев, Караколев, Карачомаков, С., Чакъров, Костов, Ванев, Арнаудова, Кахчиев/.
Измазването на къщата било извършено основно от свидетеля Карачомаков.
Свидетелят Ванев, който бил шофьор, извозил на два пъти тухли, които били
закупени от ответника С. от “Топливо”, като първия път помагал и при разтоварването.
Свидетелят Кахчиев също бил шофьор и превозвал тухли. Свидетелят Караколев
ходил с ответника да режат дървен материал за ламперия. Съпругът на
свидетелката Арнаудова помагал на ответника С. да гаси вар.
Заплащането
на материалите и труда се извършвало от ответника С..*** къщата е известна като
построена и собствена на ответника С.
/освен посочените по горе свидетели и свидетелите Кахчиев, Тодоров, Тодорова,
Капаклиев, Янев/. Само той и смейството му са живели в тази къща, а родителите
му Георги и Мария Сотирови до края на живота си живели в старата къща.
Освен
къщата ответниците Сотирови построили с нея и стопански постройки и гараж
/свидетеля Филипов и Капаклиев/, който бил преустроен в заведение от ответника С..
Ответниците
Сотирови и наследодателите Георги и Мария Сотирови живеели в разбирателство.
След смъртта им Георги и Мария Сотирови били положени за поклонение в новата
къща.
Известно време
след смъртта на наследодателката Мария С., между
страните по делото възникнали конфликти по повод наследствените им отношения и
то относно лозя, а не сградите в имота /свидетелката Тодорова/. Ответниците Сотирови ограничили достъпа на
ищцата и ответницата В. до имота, като установили владение върху целия имот
/свидетелите Тодорова, Капаклиев, Кахчиев,
Филипов, Танева/.
Построената
от ответниците Сотирови къща, видно от заключението на вещото лице М. е
строена, въз основа на архитектурен проект, но без разрешение за строеж, без
протокол за дадена строителна линия и ниво. Построени били само приземният и
първият етаж. Имало само един санитарен възел, който бил на приземния етаж. За
сградата било издадено удостоверение за търпимост №
44/23.11.2012 г., въз основа на заяление и декларация
на ответника С., което се установява и от Удостоверение
№ 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград. Застроената площ на всеки от
етажите е 114 кв. м..
От
заключението на вещото лице М., Удостоверение
№ 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград /л.60/ и Скица №
203/10.10.2012 г. на УПИ III-170, в
кв. 108 на гр. Ивайловград, данъчни декларации, показанията на свидетелите, се
установява, че УПИ III-170, в
кв. 108 на гр. Ивайловград е застроен освен с двете жилищни сгради и с други
помощни и стопански постройки:
1.
Стопанска постройка долепена на запад до къщата строена от ответниците Сотирови
през 1983 г., със застроена площ 27 кв. м., която била на две нива – първо
стоманобетонна плоча с тухлени стени, подова циментова замазка, а второто –
навес с дървена покривна конструкция. Първото ниво се използвано за складово
помещение за зимнина, а навесът за склад за битови вещи.
С
Декларация № 76020000010/11.01.2012 г. ответника С. е декларирал постройката
като своя и на съпругата си с година на построяване 1983 г..
Предвид
обстоятелството, че стопанската постройка е построена долепно
до жилищната сграда от 1983 г. и нейното обслужващо предназначение спрямо
жилищната сграда, може да се направи обоснован извод, че сградата е строена или
едновременно с къщата и като част от нея през 1983 г. от ответниците Сотирови
за задоволяване на техните нужди, поради което следва да се приеме, че
декларираното от ответника С. е вярно.
2.
Търговски обект “Кафе-аперитив”, в източната част на имота до уличната
регулация. Търговският обект бил образуван чрез преустройство и престрояване на
масивна стопанска сграда с площ 6 кв. м. и масивен гараж с площ 21 кв. м. на
основание одобрен проект от 19.12.1995 г., Разрешение за строеж № 39/19.12.1995
г. и Разрешение за ползване № 185/01.08.1996 г. издадени на името на ответника Х.Г.С.,
както и след декларация от съседа Ангел Х. Дончев, нотариално
заверена от Ивайловградски съдия - Елена Налбантова № 249/07.07.1995 г., за
съгласие ответника С. да построи и надстрои гараж или друга стопанска
построуйка в граничната ивица между имотите им, съгласно даденото му разрешение
за строеж или ремонт. Това, че сградите са преустроени, пристроени и
надстроени от ответника С. се установява и от Обяснителна записка на ЕТ “Денико” – Ивайловград относно “Преустройство на съществуващ
гараж и стопанска сграда в кафе-аперитив”. След преустройството и
пристрояването новосъздадения търговски обект е с площ 42,65 кв. м., тоест с
15,65 кв. м. повече от общата площ на стопанската постройка и гаража и се
състои от търговска зала, кухня и тоалетна с двускатен
покрив.
Търговският
обект се ползвал от сина на отвениците Сотирови, като ответницата му помагала в
работата.
От
горните обстоятелства може да се направи обоснован извод, че двете сгради преустроени
в част от търговски обект са построени след 1983 г. именно от ответниците
Сотирови, за задоволяване на техните нужди, а впоследствие именно те са ги
преустроили, пристроили и надстроили в “кафе-аперитаив”. В този смисъл са и
показанията на свидетелите.
3. До
старата двуетажна жилищна сграда ползвана от наследодателите Георги и Мария
Сотирови, която вещото лице посочва, че е със застроена площ 58, били построени
три помощни постройки. Долепена до старата къща от запад била построена
полумасивна постройка със застроена площ 40 кв. м.. Долепена до старата къща от
изток била построена масивна постройка с площ 10 кв. м., представляваща стара
баня и навес. Долепена до старата баня от запад била построена полумасивна
стопанска постройка с площ 28 кв. м. на две нива – първо - обор и второ –
плевня. Както за старата къща, така и за стопанските постройки до нея вещото
лице сочи, че не били налице строителни книжа.
И трите
постройки до старата къща са били предназначени да я обслужват, поради което
може да се извърши обоснован извод, че са придобити или изградени от
наследодателите Георги и Мария Сотирови, за което по делото и не се спори, а от
показанията на свидетелите се установява, че са и влдяни и ползвани от тях.
Видно
от Декларация вх. № 3483/01.04.1998 г. в Община Ивайловград на
наследодателя Георги Х.С., същият е декларирал в съсобственост със съпругата си
жилище – къща строена през 1943 г. и дворно място с площ 670 кв. м., представяляващо имот № 170 в кв. 108, парцел V, IX по
плана на Ивайловград от 1983 г., като имота се водил на Х.С. Фотев.
Видно
от Декларация вх. № 325/13.03.1998 г. в Община Ивайловград на ответника Х.С.,
същият е декларирал в съсобственост със съпругата си ответницата С. жилище –
къща строена през 1983 г. с площ 216 кв. м., кафе-бар строен през 1996 г. с
площ 35 кв. м. и дворно място с площ 335 кв. м., представляващо имот № 170 в
кв. 108, парцел V по плана на Ивайловград
от 1983 г..
Видно
от Декларация вх. № 664/17.01.2010 г. в Община Ивайловград на ответника Х.С.,
същият е декларирал имотите предмет на делбата.
Видно
от Декларация вх. № **********/25.10.2012 г. в
Община Ивайловград, ищцата е декларирала имотите предмет на делбата на
25.10.2012 г..
От
приетите Вносни бележки се установява, че през 2008 – 2012 г. ответниците
Сотирови са си платили местните данъци.
От
приетия по делото “Бележник на Марина С.” се установява, че съдържа данни за
закупуване на строителни материали, обзавеждане, планиране и заплащане на
надници.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите Г., Митев, Караколев,
Карачомаков, С., Чакъров, Костов, Ванев, Арнаудова, Янев, Кахчиев, Тодорова
доколкото са единни непротиворечиви логични и се подкрепят от писмените
доказателства по делото.
Съдът
не кредитира с доверие показанията на свидетелите Тодоров, Капаклиев, Филипов,
Танева, Янчев в частта, в която противоречат на показанията на първата група
свидетели.
Свидетелите
Филипов, Танева, Янчев са съответно син на ответница В., снаха и баща на
снахата на ищцата Ш., поради което и с оглед събраните по делото доказателства
опровергаващи показанията им съдът намира,че същите са заинтересовани от изхода
на спора и показанията им не следва да се ценят с доверие.
Показанията
на свидетеля Тодоров са вътрешно противоречиви. От една страна казва, че не са
си говорили с наследодателя Георги С. за новата къща. Нищо не били говорили за
нея. Говорили си за ниви, тъй като имали спор за тях. В същото време посочва,
че информацията, че къщата била строена от Георги С. получил от него, докато се
карали за нивите. Показанията на свидетеля по своята същност са предположения
“Аз предполагам – казва свидетеля – че парите са от него.”
С
предположения работи и свидетеля Капаклиев – същия сочи, че си мислел, че
къщата е на ответника С., но едва на погребението на баща му Георги С. бил
разбрал, че “има нещо”, разбрал “каква била работата” - тъй като Георги С. бил положен за поклонение на първия
етаж на новата къща то значи този етаж бил негов. Показанията и на този
свидетел също са противоречиви. От една страна мислел, че къщата е на Х.. Х. се
хвалел, че той я е правил. Посочва, че “Къщата на дядо Георги е горната къща”.
От друга – че първия етаж е на баща му, който казвал: “Ще правим къща на сина
ми. Ама той да не ме прави токова на будала, да не си препиша единия етаж от
къщата на мене.” Дори тези думи да са казани от Георги С., в което съда се
съмнява, с оглед цялостните непоследователни, объркани и несигурни показания на
свидетеля, то от тези думи става ясно, че къщата действително е строена за
ответника С., като негова собствена. А евентуалното намерение на Георги С. да
си “припише” първия етаж не се е осъществило. Във връзка с тези показания
следва да се отбележи, че няма данни по делото ответника С. и баща му да са
били в конфликт. Напротив, от доказателствата се установява, че двамата са били
в отлични отношения. При оценка на показанията на свидетеля, следва да се вземе
под внимание и признанието му, че с ответника С. са в лоши отношения.
Съгласно чл. 34 от Закона за
собствеността, всеки съсобственик може,
въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението
на вещта. Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
Съгласно
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, децата на починалия и
съпругът му наследяват в равни части.
Доколкото
по делото се установиха наследствените връзки и правоприемство
на ищцата и ответниците С. и В. с наследодателите Георги Х.С. и Мария Атанасова
С. то следва, че ищцата С.Г.Ш. е придобила 1/3 идеални части от имуществото им,
Х.Г.С. – 1/3 идеални части, Ц.Г.В. – 1/3 идеални части от имуществото.
Установи,
се че ответника Х.Г.С. е придобил въз основа на Нотариален акт за
покупко-продажба недвижим имот помежду баща - син № 13, т. І, дело № 13 от 1978
г. на Ивайловградски районен съдия 1/2 идеална част
от дворно място, съставляващо имот ХІ-205 по регулационния план на гр.
Ивайловград, целия с площ 670 кв. метра, ведно с 2-ри етаж от построената в
дворното място двуетажна жилищна сграда, което дворно място с ПУП на гр. Ивайловград, одобрен със
Заповед № 0164 от 09.10.2000 г. е обединено с бившия имот № 206 от кв.
5, парцел XV собственост на наследодателя
Георги С., а именно обединени са в поземлен имот № 170 целия с площ 1420 кв.
м., за който е отреден УПИ III-170 в кв. 108 по плана на гр. Ивайловград.
Доколко ответника
Х.Г.С. е придобил имотите възмездно по време на брака си с ответницата М.Й.С.,
то те принадлежи общо на двамата съпрузи.
Неоснователно е възражението на пълномощниците на ищцата
и ответницата В. за нищожност на Нотариален акт за покупко-продажба недвижим
имот помежду баща - син № 13, т. І, дело № 13 от 1978 г. на Ивайловградски
районен съдия, поради липса на собственически титул на прехвърлителя
на имота Георги Х.С..
Съгласно чл. 482, ал. 2 ГПК /отменен/, в редакцията
действаща към 1978 г., правото на собственост се
удостоверява със съответните документи.
Както бе установено от заключението на вещото лице и
приложенията му, удостоверяването на правото на собственост на Георги Х.С. е
извършено с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден
въз основа на Закона за селско-стопанско настаняване
на бежанците и пр. том XIX, №
103, регистър 278, дело № 106/1943 г. издаден на името на баща му Х.С. Фотев, чийто наследник е той. Тоест документите, които установяват
правото на собственост на продавача в случая са били Нотариален акт на името на
наследодателя и удостоверение за наследниците му. Не е било необходимо преди
сделката Георги Х.С. да се снаби с
нотариален акт на свое име за съответния наследствен от баща му имот, след като
такъв нотариален акт е бил издаден на името на баща му.
Съгласно чл. 92 ЗС, собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго.
Изключението от правилото е налице,
когато в полза на друго лице е учредено валидно право на строеж или когато
постройката е придобита чрез сделка или по давност.
В конкретният случай се установи, че
върху съсобствения на Георги Х.С., Х.Г.С. и М.Й.С. бивш имот имот № XI-205 с
площ 670 кв. м., в кв. 5 по ПУП на кв.”Лъджа”, Ивайловград, ответниците Х.Г.С. и М.Й.С. построили
без отстъпено право на строеж: 1 - масивна жилищна сграда с висок призем със застроена площ от 123 кв. м. по Удостоверение № 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград и с площ 114 кв. м.
по заключението на вещото лице М.; 2 - стопанска
постройка долепена на запад до масивната жилищна сграда с висок призем, със застроена площ 27 кв. м.; 3 гараж и сопанска постройка, които преустроили, пристроили и надсторили през 1996 г. в търговски обект “Кафе-аперитив”,
с площ 41,96 кв. м. по Удостоверение № 227/28.11.2012
г. и 42,65 кв. м. по заключението на вещото лице М..
Учредяването на право на строеж се извършва по реда на
чл. 18 ЗЗД с нотариален акт или по облекчения ред на чл. 56 ЗТСУ /отм. ДВ бр.
1/2001 г./, който е действал към момента на извършване на строителството – със
съгласие на собственика на земята или съсобственика изразено в нотариално
заверено заявление до общината, което следва да бъде вписано в нотариалните
книги.
Не се установи за посочените сгради право на строеж да е
учредявано с нотариален акт.
Не се установи и да е учредявано по реда на чл. 56, ал.
2. т. 3 или ал. 3 ЗТСУ, чрез съгласие на съсобственика Георги С., дадено с
нотариално заверено заявление до съответните служби на общинската
администрация, което да е вписано.
По делото е представена нотариално заверена декларация от
Георги С., отнасяща се само до жилищна сграда, а не и за стопанските постройки,
но тази декларация не е вписана съгласно изискването на закона, поради което не
е породила желания правен ефект – учредяване на право на строеж /в този смисъл
Решение № 27 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 2072/2008 г., г. к., IV г. о. на ВКС/. Не се установи и декларацията да е
представена в съответните служби на общината, доколкото не е издавано и
разрешение за строеж.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
В
първото заседание по делото в срока по чл. 342 ГПК, който е специален по отношение
на чл. 133 ГПК /в този смисъл Решение № 311/04.01.2012 г. по гр. д. № 503/2011
г., г. к., II г. о. на ВКС, в обратния
смисъл Решение № 3/06.02.2012 г. по гр.
д. № 189/2011 г., г. к., I г. о.
на ВКС/, ответниците Сотирови, чрез пълномощника си, са извършили изявление,
което по същността си е възражение за придобиване на процесните
имоти по давностно владение.
Установи се, че от построяването на посочените
сгради през 1983 г., те са владяни от Х.Г.С. и М.Й.С. открито и необезпокоявано от съсобственика на земята Георги Х.С., като към 1993 г. е изтекъл 10-годишния срок
по чл. 79, ал. 1 ЗС и Х.Г.С. и М.Й.С. са придобили собствеността върху
постройките по давност и в съпружеска имуществена общност.
По отношение на пристроената и надстроена част от гараж и
стопанска постройка, въз основа, на които е изграден търговския обект
“кафе-аперитив”, се установи, че същият е изграден до 01.08.1996 г., като е бил
владян от ответниците Сотирови открито и необезпокоявано повече от десет години
– до 2001 г. срещу съсобственика на земята Георги С., а след смъртта му през
2001 г. срещу сънаследниците му Мария С., С.Ш. и Ц.В., доколкото по делото се
установи, че едва известно време след смъртта на наследодателката
Мария С., между страните възникнали конфликти по повод наследствените им
отношения и то относно лозя, а не сградите в имота. Тоест до 2012 г., когато е заведен искът за
делба, ответниците Сотирови са владяли имота открито
и необезкпокоявано, като още към 2006 г. са го
придобили по давност.
Следователно
към датата на предявяване на исковата молба – 19.11.2012 г., процесните сгради не са били съсобствени
между страните, а са били изключителна собственост на ответниците Сотирови.
Без
значение е дали наследодателя Георги С. е дарявал сина си с пари за строежа на
къщата, с оглед на придобиването й от ответниците Сотирови по давност. Освен
това обстоятелството, че някой е дарявал друг, в конкретния случай с пари, не
го прави собственик на придобитото с дарените средства имущество. Даряването от
наследодателя има значение единствено относно правото на запазена част от
имуществото, което в случая не бе предявено, но по делото не бе и доказано, че
наследодателя Георги С. е дарявал или заемал на сина си пари за строеж на
къщата и конкретните размери на дарението или заема.
Евентуалното
лично участие с труд на Георги С. при строителството на къщата, също е без
правно значение за собствеността й.
Това,
че наследодателите Георги и Мария Сотирови през деня са посещавали свободно
дома на сина си също не сочи на някакво намерение да владеят къщата. Напълно
нормално е след като живеят в един двор, намират се в добри отношения, родители
и деца свободно да посещават домовете си.
Доводът
провеждан от ищцата и ответницата В., че първият, тоест призема
на къщата е собственост на наследодателите им, поради това, че били положени за
поклонение в него е напълно неразбираем за съда.
От
показанията на свидетелите и нормалната логика става ясно, че след смъртта на
Георги и Мария Сотирови, телата им са изложени за поклонение в новата къща,
защото: 1 - е със широки удобни за събиране на множество хора стаи, за разлика
от старата къща; 2 - е до улицата, което също улеснява достъпа на жалеещите; 3
- изнасянето на ковчезите с покойниците е по – лесно отколкото, ако бяха
изнасяни по пътеките от старата къща и 4 – такава е била волята на опечаленият
им син – ответника С..
И
накрая за пълнота – обстоятелството, че проектът за къщата е изготвен на името
на съсобтвениците на земята - ответника С. и баща му,
не сочи на съвладение върху построената къща. Такова
не се установи. Освен това се установи и че проектът не е спазен - къщата е
проектирана като двуетажна, двуфамилна, а е построена
като едноетажна, еднофамилна, при това без строителни книжа.
Ето
защо искът на С.Г.Ш. за допускане на съдебна делба между С.Г.Ш., Х.Г.С. и Ц.Г.В.,
относно построените в УПИ III-170 в
кв. 108 по плана на гр. Ивайловград, целия с площ 1420 кв. м.: 1 - масивна
жилищна сграда с висок призем със застроена площ от
123 кв. м. по Удостоверение № 227/28.11.2012 г. на Община
Ивайловград и с площ 114 кв. м. по заключението на вещото лице М.; 2 - стопанска постройка долепена на запад до
масивна жилищна сграда, със застроена площ 27 кв. м.; 3 Търговски обект
“Кафе-аперитив”, с площ 41,96 кв. м. по Удостоверение №
227/28.11.2012 г. и 42,65 кв. м. по заключението на вещото лице, не бе
доказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Недоказано
и поради това неоснователно е възражението на ответниците Сотирови, че са
придобили по давност собствеността върху целия УПИ III-170 в
кв. 108 по плана на гр. Ивайловград, с площ 1420 кв. м., ведно с построените в
него първи етаж на стара къща - двуетажна масивна жилищна сграда със застроена
площ от 65 кв. м. по Удостоверение № 227/28.11.2012 г. на Община
Ивайловград и с площ 58 кв. м. по заключението на вещото лице М.;
стопанска постройка със застроена площ от 39 кв. м. по Удостоверение
№ 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград и с площ 40 кв. м. по заключението на
вещото лице М.; стопанска постройка със застроена площ от 30 кв. м. по
Удостоверение № 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград и
с площ 28 кв. м. по заключението на вещото лице М. и
стопанска постройка със застроена площ 10 кв. м..
По
делото се установи, че до смъртта на наследодателката
Мария С. през 2006 г., ответниците Сотирови не са демонстрирали, че владеят
имотите с намерение да ги своят. Постройките са владяни
и ползвали от наследодателите Георги и Мария Сотирови, а поземленият имот
основно от тях и ответниците Сотирови. Едва след смъртта на Мария С.
ответниците са започнали да своят тези имоти, като са ограничили достъпа на
ищцата С.Ш. и ответницата Ц.В. до тях, с което са демонстрирали открито своенето на имотите. От 2006 г. до 2012 г. не е изтекъл
10-годишен давностен срок, поради което ответниците Сотирови
не са придобили собствеността на имотите. /Индиция за
горното е и представената данъчна декларация на ответника С. вх. № 325/13.03.1998 г. в Община Ивайловград в която, същият
е декларирал в съсобственост със съпругата си ответницата С., дворно място с
площ само 335 кв. м., тоест 1/2 от площта на имота съсобствен
с баща му./
Лишено
от правно основание е възражението на ответниците Сотирови, че са придобили
собствеността върху целия УПИ III-170 в кв. 108 по плана на гр. Ивайловград, с площ 1420
кв. м., ведно с построените в него първи етаж на стара къща - двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м. по Удостоверение
№ 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград и с площ 58 кв. м. по заключението на
вещото лице М.; стопанска постройка със застроена площ от 39 кв. м. по
Удостоверение № 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград и
с площ 40 кв. м. по заключението на вещото лице М.;
стопанска постройка със застроена площ от 30 кв. м. по Удостоверение
№ 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград и с площ 28 кв. м. по заключението на
вещото лице М. и стопанска постройка
със застроена площ 10 кв. м.,
поради това, че са се грижили за наследодателите Георги и Мария Сотирови до
смъртта им, а останалите наследници не се били грижили.
Когато
предмет на делба са само недвижими имоти без всякакво правно значение е кой се
е грижил за наследодателите.
Съгласно
чл. 12, ал. 1 ЗЗД, наследниците, които са живели заедно с
наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената
покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по
друг начин - и земеделския инвентар на наследодателя.
Тоест наследник, който се е грижил за
наследодателя си може да претендира в повече от останалите наследници
единствено движими вещи – обикновена покъщнина и евентуално земеделски
инвентар.
Ето
защо възражението на ответниците Сотирови е неоснователно.
Поради
гореизложеното, съдът намира за доказан и основателен иска на С.Г.Ш. за
допускане на съдебна делба, в частта относно УПИ III-170 в
кв. 108 по плана на гр. Ивайловград, целия с площ 1420 кв. м., при граници на
имота – ул. „Съединение”, УПИ ІІ-171; УПИ І-172, ул. „Дружба”; УПИ VІ-177, УПИ
V-178 и УПИ ІV–169, като следва да се допусне делба
между С.Г.Ш., Ц.Г.В., Х.Г.С. и М.Й.С., относно този имот, при квоти: 217/852
идеални части за С.Г.Ш., 217/852 идеални части за Ц.Г.В., 217/852 идеални части
за Х.Г.С., 201/852 идеални части за Х.Г.С. и М.Й.С. в съпружеска имуществена
общност.
Искът
на С.Г.Ш. за допускане на съдебна делба, в частта относно І-ви етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м. по Удостоверение № 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград и с площ 58 кв. м.
по заключението на вещото лице М.; стопанска постройка със
застроена площ от 39 кв. м. по Удостоверение № 227/28.11.2012
г. на Община Ивайловград и с площ 40 кв. м. по заключението на вещото лице М.;
стопанска постройка със застроена площ от 30 кв. м. по Удостоверение
№ 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград и с площ 28 кв. м. по заключението на
вещото лице М. и стопанска постройка
със застроена площ 10 кв. м.,
построени в УПИ III-170 в
кв. 108 по плана на гр. Ивайловград, с площ 1420 кв. м., при граници на имота –
ул. „Съединение”, УПИ ІІ-171; УПИ І-172, ул. „Дружба”; УПИ VІ-177, УПИ V-178 и
УПИ ІV–169, съдът намира също за доказан и
основателен, поради гореизложеното, като следва да се допусне делба между С.Г.Ш.,
Ц.Г.В. и Х.Г.С. относно тези имоти при квоти: 1/3 идеални части за С.Г.Ш., 1/3
идеални части за Ц.Г.В., 1/3 идеални части за Х.Г.С..
Ответниците
Х.Г.С. и М.Й.С. са сторили по делото разноски в размер на 1200.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата С.Г.Ш. следва да се
осъди да заплати на ответниците Х.Г.С. и М.Й.С. сторените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно в размер на 473,45 лева
/изчислено според стойността на имотите/.
Поради
частичното отхвърляне на иска и на основание чл. 9 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на Държавата по сметка на РС – Ивайловград държавна такса в размер на
40,00 лева.
Предвид
гореизложените мотиви, Съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА съдебна делба между С.Г.Ш. ***,
Ц.Г.В. с ЕГН: **********, Х.Г.С. с ЕГН: ********** и М.Й.С. с ЕГН: **********,
относно УПИ III-170 в
кв. 108 по плана на гр. Ивайловград, целия с площ 1420 кв. м., при граници на
имота – ул. „Съединение”, УПИ ІІ-171; УПИ І-172, ул. „Дружба”; УПИ VІ-177, УПИ
V-178 и УПИ ІV–169,
ПРИ КВОТИ: 217/852 идеални части за С.Г.Ш.,
217/852 идеални части за Ц.Г.В., 217/852 идеални части за Х.Г.С., 201/852
идеални части за Х.Г.С. и М.Й.С. в съпружеска имуществена общност.
ДОПУСКА съдебна делба между С.Г.Ш. ***,
Ц.Г.В. с ЕГН: ********** и Х.Г.С. с ЕГН: **********, относно І-ви етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м. по Удостоверение № 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград и с площ 58 кв. м.
по заключението на вещото лице М.; стопанска постройка със
застроена площ от 39 кв. м. по Удостоверение № 227/28.11.2012
г. на Община Ивайловград и с площ 40 кв. м. по заключението на вещото лице М.;
стопанска постройка със застроена площ от 30 кв. м. по Удостоверение
№ 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград и с площ 28 кв. м. по заключението на
вещото лице М. и стопанска постройка
със застроена площ 10 кв. м.,
построени в УПИ III-170 в
кв. 108 по плана на гр. Ивайловград, с площ 1420 кв. м., при граници на имота –
ул. „Съединение”, УПИ ІІ-171; УПИ І-172, ул. „Дружба”; УПИ VІ-177, УПИ V-178 и
УПИ ІV–169,
ПРИ КВОТИ: 1/3 идеални части за С.Г.Ш.,
1/3 идеални части за Ц.Г.В., 1/3 идеални части за Х.Г.С..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на С.Г.Ш.
за допускане на съдебна делба между С.Г.Ш. ***, Х.Г.С. с ЕГН: ********** и Ц.Г.В.
с ЕГН: **********, относно: 1 - масивна жилищна сграда с висок призем със застроена площ от 123 кв. м. по Удостоверение № 227/28.11.2012 г. на Община Ивайловград и с площ 114 кв. м.
по заключението на вещото лице М.; 2 - стопанска
постройка долепена на запад до масивната жилищна сграда с висок призем, със застроена площ 27 кв. м.; 3 Търговски обект
“Кафе-аперитив”, с площ 41,96 кв. м. по Удостоверение №
227/28.11.2012 г. и 42,65 кв. м. по заключението на вещото лице М., построени в УПИ III-170 в
кв. 108 по плана на гр. Ивайловград утвърден със Заповед № 0164/09.10.2000 г.
на Кмета на Общината, с площ 1420 кв. м., при граници на имота – ул.
„Съединение”, УПИ ІІ-171; УПИ І-172, ул. „Дружба”; УПИ VІ-177, УПИ V-178 и УПИ ІV–169.
ОСЪЖДА С.Г.Ш. ***, да заплати на Х.Г.С.
с ЕГН: ********** и М.Й.С. с ЕГН: ********** и двамата от гр. Ивайловград,
сторени разноски по делото за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска,
в размер на сумата 473,45 /четиристотин седемдесет и три лева и четиридесет и
пет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА С.Г.Ш. ***, да заплати на
Държавата, по сметка на Районен съд – Ивайловград, държавна такса в размер на
40,00 /четиридесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: