№ 511
гр. Шумен, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500233 по описа за 2022 година
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 3260 от 20.05.2022 г.
депозирана от адв. М.В. М. от АК – П., в качеството му на пълномощник на
С. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Н.П. срещу определение № 351/28.04.2022
г., с което е отхвърлено искането с пр. осн. чл. 248 от ГПК, да бъде изменено
решение № 77/25.03.2022 г. постановено по гр. д. № 1260/2021г. по описа на
РС – Нови пазар в частта за разноските. В жалбата се твърди, че
определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда да го
отмени. Излага се довод, че претендирания адвокатски хонорар е на осн. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА – за оказване на помощ на материално затруднено лице и в
посочената разпоредба не е налице изискване клиентът да доказва наличието
на някое от посочените основания при сключване на договора за безплатна
правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали
лицето е материално затруднено или не, се извършвала от самия адвокат и е
въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна
помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА и това са:
адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.
38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА и в съответното производство насрещната страна да е
осъдена за разноски т.е. да е постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат – чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78 от
ГПК. В настоящия случай тези предпоставки били налице и при
своевременно заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение,
1
съдът е длъжен да определи адвокатско възнаграждение на оказалия
безплатна правна помощ адвокат в размер не по – нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, като осъди другата страна да го заплати. При
негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат,
адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което
преценката дали да окаже безплатна правна помощ е само негова, като в този
смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, залегнала в многобройни
съдебни актове. Отделно от това излага, че доверителката му безспорно е
материално затруднено лице, както и съдът е посочил, че същата има над 13
на брой сключени договори за кредити, за които се води отделно съдебно
производство. По отношение на размера на възнаграждението излага, че
същото се определя по правилата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г.
във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 и т. 2 - съобразно вида и броя на предявените искове.
С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното определение, като
вместо него постанови друго, с което да осъди "Сити Кеш“ ООД, да му
заплати адвокатско възнаграждение в размер на 304,80 лева, както и
разноските за настоящото производство в размер на 15.00лева – държавна
такса.
Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор,
в който моли съдът да я остави без уважение. Счита, че ищецът в
първоинстанционното производство не е представил необходимите
доказателства за това, че е материално затруднено лице, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена. В случай, че съда уважи жалбата и
измени решението в частта за разноските, то моли адвокатското
възнаграждение да бъде определено в размер на 300 лева, а не 600лева, тъй
като исковото производство не било с фактическа и правна сложност, поради
което съдът следва да присъди адвокатското възнаграждение в минималния
размер, предвиден в НМРАВ.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията
изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради следните
съображения:
2
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на С. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Н.П. чрез адв. М.В. М. от АК – П.
срещу "Сити Кеш“ ООД с ЕИК ********* със седалище в гр. София по иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена 1068.57 лева, за обявяване
нищожност на клауза за заплащане на неустойка, обективирана в договор за
паричен заем КРЕДИРЕКТ № 559575/18.08.2021 г. сключен между ищцата и
ответника. От ответника по делото е депозирана насрещна искова молба с
цена на иска 853,40 лв. С молбата се иска ищцата да бъде осъдена да заплати
сумата от 53,40 лева, представляваща непогасен остатък на
възнаградителната лихва за периода от изпадане в забава до обявяване на
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане и сумата от 800 лв.,
представляваща сбор от непогасен остатък от главницата на непадежиралите
предсрочно изискуеми вноски по договора за кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С решение № 77 от 25.03.2022 г. съдът е уважил предявения иск изцяло
и е прогласил нищожността на клаузата по чл.6.2 от Договор за заем №
559575/18.08.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД като кредитодател и
С. Х. М. с ЕГН **********, като кредитополучател. Осъдил С. Х. М. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на „Сити Кеш“ ООД сумата от 800,00 лв.,
представляваща незаплатена главница по Договор за заем №
559575/18.08.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД като кредитодател и
С. Х. М. с ЕГН **********, като кредитополучател. Осъдил С. Х. М. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на „Сити Кеш“ ООД сумата от 53,40 лв.,
представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от изпадането на
длъжника в забава от 21.09.2021 г. до предявяване на иска – 29.10.2021 г. по
Договор за заем № 559575/18.08.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД
като кредитодател и С. Х. М. с ЕГН **********, като кредитополучател.
Осъдил „Сити Кеш“ ООД да заплати на адв.М.М. от АК-П., платените от
името на ищцата разноски по делото в размер на 50,00 лв. Осъдил С. Х. М. да
заплати на „Сити Кеш“ ООД разноските по делото в размер на 300,00 лв.
Отхвърлил искането на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА , във вр. с чл. 7, ал. 2,
т.1 вр. чл. 2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за присъждане на адвокатски възнаграждения в размер на
300.00 лева по предявения от името на ищцата иск и в размер на 300,00 лева
3
по предявените срещу нея насрещни искове по чл.240 от ЗЗД. За да отхвърли
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е приел, че не
са налице доказателства за основанията на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА – оказване
на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице, поради което
искането е недоказано и неоснователно.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалния представител на ищцата
е депозирал молба, с искане за изменение на решението, в частта му за
разноските. Излага доводи, че основанието на което е предоставена
безплатната правна помощ е по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – за оказване защита на
материално затруднено лице. Също така е посочил, че ответната страна не е
оспорила претендирания адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 1 от ЗА, но
дори и да го е оспорила, именно тя е следвало да докаже липсата на
предпоставките за уважаване на искането по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Позовавал се
е на редица определения на ВКС, в които е прието, че не е необходимо съдът
да преценява и страната да доказва, че е налице някое от основанията по т. 1-
3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Излага се довод, че се касае за вътрешни отношения
между страните, в които съдът не може да се намесва, за разлика от
хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания по чл. 83 от
ГПК. Наведени са доводи за влошено материално положение на ищцата по
делото, като са представени и писмени доказателства в тази връзка. В молбата
се излага аргумент, че по делото е достатъчно да е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията на чл. 38, ал.
1 от ЗА. С депозирана молба е направено искане от съда да му бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 304,80 лв. на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В даденият от съда срок, ответника е депозирал молба,
в която е поискал съда да остави искането без уважение, тъй като до
приключване на съдебното дирене са представени доказателства,
установяващи материалната затрудненост на страната. Алтернативно се прави
искане, ако съда измени решението в частта за разноските, да присъди
адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в НМРАВ.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил
искането за изменение на решението, в частта за разноските, като е приел, че
ако пълномощникът на ищцата й е оказал безплатна адвокатска помощ, той
трябва да докаже основанията за това и конкретно, с оглед посоченото в
4
пълномощното основание, че ищцата е лице в затруднено материално
положение. Посочил, е че искането за заплащане на възнаграждение в
случаите на оказана безплатна адвокатска помощ следва да бъде доказано на
общо основание, съгласно действащите принципи на правото за
законосъобразно упражняване на процесуални права. В обжалваното
определение е посочено, че ако в действителност, ищцата е лице в затруднено
материално положение, то същата би имала право, както по чл.95 от ГПК за
предоставяне на правна помощ, така и на освобождаване от заплащане на ДТ
и разноски по делото. Съдът е приел, че писмените доказателства, приложени
към молбата не са представени своевременно, както и че при служебна
проверка съдът е констатирал, че ищцата е в трудово-правно отношение,
поради което е приел претенцията за неоснователна.
Настоящия въззивен състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и
съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА, когато насрещната
страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай на
основание чл.36, ал.2 от ЗА определя възнаграждението в размер не по -
нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати.
Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в
хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две:
1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на
ал. 1 и 2) в съответното производство насрещната страна да е била осъдена да
заплати разноски. Посочването на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1 - т.
3 от ЗА в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за
уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение,
осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално
представителство. Адвокатското възнаграждение, когато е поискано
присъждането му, винаги се дължи от страната, изгубила спора пред
съответната инстанция, стига да е доказано заплащането му, като разход в
случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че процесуалното
представителство се осъществява като безплатно за страната. Посочването на
конкретно основание от изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗА, не е условие нито за
валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка
5
за присъждането на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Нито
адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е
предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че
лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1
от ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна
помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му и в
него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38
от ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на
адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него
насрещна страна е осъдена да заплати разноски. В чл. 38, ал. 1 от ЗА са
предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист.
Доколкото в посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва
наличието на някое от посочените основания, решението дали да окаже
безплатна помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би
получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само
в благоприятен за неговия клиент изход на спора. Затова и преценката, дали
да окаже безплатната правна помощ, при съществуващ риск да не получи
възнаграждение, следва да е само негова.
Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА не може да бъде
обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски.
Договарянето начина на плащане е предмет на вътрешните отношения между
страните по договора - представляван и представител, което обвързва съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. След като
ищцата не е отправила искане до съда за освобождаването й от заплащане на
такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК или предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 95 от ГПК, не подлежи на изследване и преценка,
имотното й състояние по повод на уговореното между нея и процесуалния и
представител. В този случай преценката дали ищцата е материално
затруднено или не лице и дали адвоката ще я представлява безплатно е
предоставена изцяло на него. Нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗА не е
6
императивна, доколкото предвижда възможност, уредена в интерес на
адвоката, да поиска предварителното заплащане за осъществяваното
процесуално представителство, а не в края на производството, както би било
при останалите видове договори за услуга, изработка, поръчка, и това е с цел
да бъде гарантиран срещу недобросъвестни клиенти или да не бъде затруднен
при събирането на вземането си в случай, че изходът на спора не е бил
благоприятен за довереника му. Право на адвоката е да прецени дали да се
възползва от тази възможност или първо да изпълни задължението си по
процесуалното представителство и впоследствие да получи възнаграждение
според резултата от спора, каквато именно е хипотезата на чл. 38 от ЗА.
При въззивната проверка на обжалвания съдебен акт Шуменският
окръжен съд констатира, че с писмено становище с вх.№ 1541/08.03.2022 г.
процесуалният представител на ищцата е изложил аргументи относно това, че
същата е материално затруднено лице, които са свързани с обстоятелството,
че същата е майка на две деца- едното от което непълнолетно, а другото
студент и издръжката за тях е изцяло поета от нея, както и голям на брой
договори за заем, по които е длъжник, което затруднява физическото
оцеляване на семейството й. Към писменото становище са приложени и
съответните писмени доказателства, приети от съда в съдебно заседание на
21.03.2022 г. Така приобщените писмени доказателства не са обсъдени от
съда в постановеното решение № 77/25.03.2022 г. и не са взети предвид при
преценката за основателността на искането за присъждане на адвокатското
възнаграждение на процесуалният представител на ищцата. Това е
обусловило необходимостта втори път същите писмени доказателства да
бъдат поставени на вниманието на съда с молба с правно основание по чл.248
от ГПК с рег.№ 2353/11.04.2022 г. В обжалваното определение №
351/28.04.2022 г. съдът е приел, че доказателствата не са представени
своевременно, поради което и отхвърлил като неоснователно искането за
изменение на решение № 77/25.03.2022 г. в частта за разноските и осъждане
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, във вр. с чл.7, ал.2, т.1, във вр. с чл.2, ал.5
от НМРАВ. Така направения извод не се споделя от въззивната инстанция.
Видно от материалите по делото писмените доказателства относно
затрудненото материално положение на ищцата са депозирани своевременно
по делото и приети в хода на съдебното следствие от първоинстанционния
съд /видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 21.03.2022 г./.
7
Възражението на ответната страна, че пред първоинстанционния съд не
са представени доказателства, установяващи материална затрудненост на
страна, следва да се остави без уважение по гореизложените съображения.
С оглед изложеното и при наличието на посочените по - горе
предпоставки – осъществено процесуално представителство, изявление за
осъществяването му по реда на чл. 38 от ЗА, с представени доказателства, в
полза на адвокат М.В. М. от АК – П. се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по делото, определени по реда на 38, ал. 2
във вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА в размер на 304,80 лева на основание чл.7, ал.2, т. 2,
във вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде
отменено, като вместо него следва да бъде постановено изменение на
решението по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, в частта за разноските, с което на
осъществилия безплатно процесуално представителство на ищцата С. Х. М. с
ЕГН ********** от гр. Н.П. в производството по делото адв. М.В. М. от АК –
П. се присъди сумата в размер на 304,80 лева.
В депозираната частна жалба от адв. М.В. М. от АК – П. е направено
искане за присъждане на разноски и за настоящото производство в размер на
15.00 лева - държавна такса, което искане независимо от изхода на спора
следва да се отхвърли. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК разноски се
присъждат с окончателния акт по делото. От систематическото тълкуване на
нормата на чл. 81 от ГПК, във връзка с чл. 78 от ГПК следва, че актът, който
приключва производството е актът, с който искът се уважава или отхвърля,
респективно се прекратява производството по иска, доколкото отговорността
за разноски възниква само в тези три случая. В производството, в което не се
решава спорът по същество и нямащо самостоятелен характер, а е
съпътстващо основния спор, каквото е това по чл.248 от ГПК, разноски не се
присъждат. Извод, че производството по чл.248 от ГПК и това по
обжалването му по реда на чл.272, ал.2 от ГПК нямат самостоятелен характер,
се налага от разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК, предвиждащ, че
определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи
на обжалване решението по делото.
Определението, чието отмяна се иска, е постановено в производство по
8
чл.274, ал.2 от ГПК по повод обжалване определение по чл.248 от ГПК и не е
приключващо такова по смисъла на чл.81 от ГПК. Поради изложените
съображения не следва да бъдат присъждани отделно допълнителните
разноски. В този смисъл е и съдебната практика – определения на ВКС
№78/02.05.2018 г. по гр.д. №1521/2018 г. на І ГО, определение
№110/14.04.2020 г. по ч.гр.д. № 4924/2019 г. на ІV ГО, в които е прието, че
производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно, а продължение на
делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски
в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно
присъждане на разноски, ако не са били присъдени такива, или за
изменението – в случай, че размерът им е бил определен неправилно.
Интересът е материален, но не е самостоятелен предмет на защита и не следва
да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в производството
относно разноските.
Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 351/28.04.2022г., постановено по гр. д. №
1260/2021 г. по описа на РС – Нови пазар, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, решение № 77/25.03.2022 г.
по гр. д. № 20213620101260/ 2021 г. по описа на РС – Нови пазар, в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29,ет.7 да заплати на адв. М.В. М.
от АК – П., с ЕГН ********** от гр. П., бул. № , ет. , .. сумата от 304,80 лв.
(триста и четири лева и осемдесет стотинки) – представляваща адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М.В. М. от АК – П., с
ЕГН ********** от гр. П., бул. № , ет. , .. за присъждане на разноски за
настоящото производство в размер на 15.00 лева – държавна такса.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10