№ 161
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет П.а
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000503269 по описа за 2022 година
при участието на секретар Невена Богомилова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:
въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство П. И. П. чрез адвокат
В. О.
въззивна жалба на ответника ЗАД „Алианц България“ АД
срещу решение 266270 от 25.10.2021 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 23 състав по
гр.д. 731/2021 г.
Ищецът иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на разликата до
претендираните 250 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 02.09.2019 г.,
като твърди, че присъдените 50 000 лева не са достатъчни предвид травмите – счупване на
таза - разкъсване на лонното съчленение на таза – връзката между двете срамни кости и
счупване на кръстната кост с изместване на лявата сакроилиачна става, лечение от около
една година, непълното възстановяване към момента на прегледа от вещото лице и
предстоящата операция.
Ответникът иска отмяна на решението в осъдителната част над 30000 лева, като твърди, че
справедлИ.то обезщетение с оглед липсата на вреди, надхвърлящи обичайните, следва да е
по-малко от присъденото. Поддържа оплакване, че възражението за съпричиняване поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост на ищца като водач на мотоциклет е
основателно.
Подадени са отговори от името на главните страни на въззивните жалби.
Няма подаден отговор от страна на третото лице-помагач Н. И. К..
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Във въззивната си жалба ответникът е поискал
назначаване на СТЕ, при необходимост и в разширен състав, като вещото лице отговори на
въпроса каква е била скоростта на движение на мотоциклет „Хонда“ към момента, в който
водачът е имал възможност да възприеме процесния автомобил и на разстояние 60-70 метра
1
от мястото на ПТП. Като е съобразил, че заключението на САТЕ не е оспорено пред СГС и
не възниква съмнение в неговата обоснованост, поради което и при липса на процесуално
нарушение искането е оставено без уважение.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя, ответник по иска
поддържа жалбата и отговора си и изразените в тях доводи, а третото лице се явява, но не
взима становище по жалбите. В молба за заседанието процесуалният представител на
жалбоподателя – ищец поддържа жалба и отговора си. В писмена защита от 02.02.2023 г.
процесуалният представител на застрахователното дружество допълва аргументите от
въззивната си жалба и отговора.
В съдебно заседание е приет заверен препис от решение по НАХД 11534/2021 г. на СРС,
НО - 115 състав решение на СРС по наказателното дело с мотиви и отбелязване за влизане в
сила на 03.12.2021 г.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Решението е обжалвано в осъдителната му част, но се поддържат оплаквания за
несправедлИ. обезщетение и наличие на принос. С решението на наказателния съд Н. И. К.
е признат за виновен в това, че на 02.09.2020 г. около 14:30 часа в гр. София, при
управление на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ по пътното платно на ул.
„Търново“ с посока на движение от ул. „Беравица“, към бул. „Панчо Владигеров“, като в
района на кръстовището с ул. „Поручик Коста Милев“ при извършването на маневра „завой
на ляво“, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 37, ал. 1 от ЗДвП:
при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства,
като не пропуснал насрещно движещия се по ул. „Търново“ мотоциклет марка – модел
„Хонда ВТ 750 Ц“, с водач П. И. П., вследствие на което реализирал пътно транспортно
произшествие с мотоциклет марка – модел „Хонда ВТ 750 Ц“, с водач П. И. П., като по
непредпазлИ.ст причинил средна телесна повреда на водача на мотоциклет марка – модел
„Хонда ВТ 750 Ц“, с рег. № ******, изразяваща се в: счупване на таза – дистаза
/раздалечаване/ на срамната кост, реализирало медикобиологичния признак трайно
затруднение на движенията на двата долни крайника за срок повече от 30 дни. На основание
чл. 300 ГПК гражданският съд е обвързан от приетото от наказателния съд, като по тази
причина деликтът, извършен от застрахования при ответника водач, е установен. Спорни
пред САС са справедлИ.то обезщетение и наличието на принос на пострадалия.
За определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав взе предвид изслушаното заключение на СМЕ и представените
медицински документи . От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза се установява, че ищецът е получил следните увреждания: счупване на таза -
разкъсване на лонното съчленение на таза - връзката между двете срамни кости; счупване на
кръстната кост с изместване на лявата сакроилиачна става. Травматичните увреди са
причинили нарушаване целостта на тазовия пръстен и са наложили оперативно лечение за
възстановяването му. Те са довели до трайно затруднение на движенията на снагата за около
1 година. Описаните травматични увреждания са получени от директен удар в срамната
област и удар по оста на лявото бедро. Проведено е следното лечение: болнично - от 02 09
2020 г до 16 09 2020 г - 14 дни, и от 22 10 2020 г до 29 10 2020 г - 7 дни или общо 21 дни;
домашно - амбулаторно - от 16 09 2020 г до 21 10 2020 г - 36 дни , и от 29 10 2020 г до 16 08
20021 г. - 291 дни - 9,7 месеца. По време на болничното лечение е опериран - открито
наместване на разкъсването на срамните кости и счупването на кръстната кост и фиксация с
метални импланти. По време на болничното лечение през м X 2020 г е провеждал
раздвижване и физиотерапия. По време на домашно-амбулаторното лечение е ходил на
контролни прегледи, превръзки и провеждал раздвижване. Периодът на възстановяване е
продължил около 1 година. Ищецът е претърпял болки с много голям интензитет за 9-10 дни
2
непосредствено след ПТП, болки с умерен интензитет за около 6 месеца, след което
интензитетът на болките е намалявал до сега. На ищеца му предстои нова операция, която
ще му причини нови болки и страдания за около 2 месеца. При личен преглед на 04.10.2021
г. вещото лице д-р Т. Д. е установило следното: сегашното състояние на ищеца е
стабилизирано. Самостоятелната му походка е възстановена. Налице са следните
невъзстановени увреди - дясната тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от
нормата с 17 %, лявата тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с
10 %. Движенията в поясния отдел на гръбначния стълб са ограничени в обем по-малък с 15
% от нормата. От направената рентгенова снимка се вижда, че разкъсването между двете
срамни кости не е възстановено напълно. Едва след извършването на предстоящата
операция на ищеца може да се даде точна прогноза за състоянието му в бъдеще.
Понастоящем самостоятелната походка на лицето е възстановена и състоянието му е
стабилизирано. Ищецът има болки и понастоящем - в кръста, седалището и лявата
тазобедрена става при движения, сядане, влажно и студено време. Те са с умерен и слаб
интензитет. При разпита в с.з. на 15.10.2021 г. на л. 141 от делото вещото лице е отговорило,
че медицинските импланти трябва да се премахнат, тъй като водят до ограничения в
движенията.
От приложените към исковата молба и с последващи молби от 14.09.2021 г. и от 24.09.2021
г. болнични листове, експертно решение от 08.03.2021 г. и решение на ТЕЛК от 16.08.2021
г. се установява, че ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност в продължение
на 240 календарни дни и му е определена трайно намалена работоспособност от 50 % за три
години до 01.08.2024 г.
Като съобрази описаните по-горе увреждания, болничния престой, нуждата от
рехабилитация и от чужда помощ за няколко месеца, продължителния отпуск за временна
неработоспособност, дългия възстановителен период и възрастта на ищеца към деня на
инцидента 56 години, която предполага задълбочаване на проблемите в тазобедрените стави
заради дегенеративните промени, които неминуемо ще настъпят, въззивният съд определя
обезщетение от 70 000 (седемдесет хиляди) лева.
Това обезщетение отчита и съдебната практика по сходни случаи и застрахователните
лимити към деня на настъпване на вредите - 02.09.2020 г.
Неоснователни са оплакванията на ответника за завишен размер на обезщетението, като се
вземат предвид болничния престой, нуждата от рехабилитация и от чужда помощ,
счупванията на таза, дългия възстановителен период от една година, намалената
работоспособност, трайния дефицит в движенията на тазобедрените стави. Именно като се
съобразят тези увреждания, както и предстоящите операции за премахване на медицинските
импланти, които ще наложат нов възстановителен период, макар и много по-кратък,
основателни се явяват оплакванията за занижен размер на обезщетението. Определяне на
обезщетение над 70 000 лева би било несправедлИ. с оглед доказаните по делото вреди. За
твърдените в исковата молба, поддържани и във въззивната жалба страдания - тежък
психически шок, неспокоен сън и прекалена чувствителност няма ангажирани
доказателства. Следва да се посочи и, че при премахване на медицинските импланти
дефицитът в движенията на ставите ще бъде преодолян.
По повод възражението за принос на пострадалия моторист поради управление на
превозното средство с несъобразена с пътните условия скорост въззивният съд намира
следното. От приетото и неоспорено по делото заключение на АТЕ, схемата за организация
на движение, изготвена от Столична община (л. 133 от делото), протокола за оглед на
местопроизшествието и решението на наказателния съд се установява, че инцидентът е
станал при добра видимост в светлата част на денонощието на пътно платно с обща
широчина от 7 метра, разделено на две пътни ленти всяка една по 3,50 метра по една лента
за движение във всяка посока. По делото се установява от изслушаната АТЕ, че водачът на
двуколесното МПС се е движил със скорост около 51,50 км/ч. Разрешената скорост за път в
населено място без ограничителни знаци, какъвто е настоящият, е 50 км/ч. Видно от
заключението на АТЕ, дори и да се беше движил с разрешена скорост, пострадалият нямаше
3
да избегне инцидента. Същият би могъл да избегне инцидента със скорост равна или по-
ниска от 25,25 км/ч, което води до извода, че нито превишаването на скоростта с 1,50 км/ч е
в причинна връзка с настъпването на удара, нито водачът се е движил с несъобразена с
пътните условия скорост.
Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
от страна на пострадалото лице е основание да се приеме съпричиняване, обуславящо
намаляване на дължимото обезщетение за вреди. Тълкувана по правилата на граматическото
и логическо тълкуване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Анализът на материално-
правната норма и тълкуването й в контекста на т. 7 на ППВС № 17/1963 г. обуславят извод,
че уредбата намира приложение при доказаните предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане, а те са две - допринасяне от страна на
увредения за тяхното настъпване и пряката причинна връзка между това поведение на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Неоснователни са доводите от писмена защита на застрахователното дружество, че
скоростта на моториста е следвало да бъде такава, че да позволи реакция на водача при
възникнала, но все още невъзприета от него опасност, тъй като е имал видимост. Скоростта
на превозното средство следва да е такава, че да не създава затруднения и на движещите се
в неговата лента превозни средства, която е била единствена в съответната посока на
движение. Въззивният съд намира възражението за принос на пострадалия мотоциклетист за
неоснователно, тъй като не може да му се вмени задължение да се движи с 25,25 км/ч на
двулентовия път в населено място при добра видимост, а превишаването с 1,50 км/ч не е в
причинна връзка с удара между двете МПС.
По изложените съображения няма основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и за
намаляване на определеното обезщетение от 70 000 (седемдесет хиляди) лева.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени частично в
отхвърлителната част за разликата от 50 000 лева до 70 000 лева, като на ищеца бъдат
присъдени допълнително 20 000 лева със законната лихва от датата, определена от СГС,
срещу която няма въззивни оплаквания – 11.12.2020 г. В останалата част решението следва
да бъде потвърдено.
Разноските за първата инстанция следва да се променят, като в полза на процесуалния
представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв се присъдят допълнително 812 лева.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса по сметка на
СГС в размер на 800 лева.
За въззивната инстанция отговорността за разноски се разпределя така.
В полза на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв за изготвяне на отговор на въззивна жалба в размер на 4185 лева с
включен ДДС (3/4 от 5580 лв.) и 1518 лв. с включен ДДС за въззивна жалба и процесуално
представителство по нея (15180х20000/200000). Общият хонорар, дължим на основание чл.
38, ал. 2 ЗАДв е 5703 лв.
Разноски в полза на ЗАД „Алианц България“: Претендирано е заплащане на 15420 лева с
включен ДДС, като съобразно приложената фактура хонорарът е за въззивна жалба, отговор
на въззивна жалба и процесуално представителство. Възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като за материален интерес от 250 000 лева, колкото е общият
обжалваем интерес минималният адвокатски хонорар съобразно последната редакция на
Наредба № 1 на ВАдвС с включен ДДС е повече от търсения. Заплатеният хонорар следва да
се раздели на три, като за всяка от уговорените адвокатски дейности е по 5140 лева. За
въззивна жалба и за процесуално представителство разноски в полза на застрахователното
дружество не се дължат. С оглед отхвърляне на въззивната жалба на ищеца за 180 000 лева
4
от претендирани 200 000 лева се дължат 4626 лева разноски с включен ДДС.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса по сметка на
САС в размер на 400 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 266270 от 25.10.2021 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 23 състав
по гр.д. 731/2021 г. в частта, в която искът на П. И. П. срещу ЗАД „Алианц България“ АД с
правно основание чл. 432 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД е отхвърлен за разликата между уважения
размер от 50 000 (петдесет хиляди) лв. ведно със законната лихва, считано от 11.12.2020 г.
до деня на окончателното плащане и дължимия размер от 70 000 (седемдесет хиляди) лв.
ведно със законната лихва, считано от 11.12.2020 г. до деня на окончателното плащане
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 02.09.2020 г. и вместо него постановява
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 432 от КЗ
вр. чл.45 ЗЗД да заплати на П. И. П., ЕГН ********** допълнително обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 02.09.2020 г. в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева
ведно със законната лихва, считано от 11.12.2020 г. до деня на окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД ЕИК ********* да заплати на заплати на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адвокат В. В. О. адвокатски хонорар от 812 лева за
първата инстанция и 5703 лв. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на
ЗАД „Алианц България“ АД ЕИК ********* разноски за въззивната инстанция в размер на
4626 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати
допълнително в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
800 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски апелативен съд 400 лева за
държавна такса за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Н. И. К., ЕГН ********** като трето
лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5