Разпореждане по дело №4990/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 9509
Дата: 16 ноември 2018 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20185530104990
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, гражданско отделение, ІV състав, в закрито заседание на 16 ноември 2018 година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Кънчев гр. дело № 4990 по описа за 2018 година намери следното:

 

            Производството по делото е образувано по искова молба от П.Р.К. като майка и законен представител на малолетното дете Радослав Г.Г., против Г.П.Г.

                        В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.

                        Съдът намира, че исковата молба е редовна. Представените с нея, както и с отговора писмени доказателства следва да бъдат приети по делото.

 

                      Водим от горното, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

            ПРИЕМА представените писмени доказателства, както следва: от страна на ищцата – Декларация за семейно, материално и имотно състояние, Удостоверение за получаваните трудови доходи № 3/20.09.2018 г. от „3,14“ ЕООД, Копие от удостоверение за раждане № 1100830/04.05.2011 г. на детето Радослав Г.Г., Копие от Протокол от открито съдебно заседание от 14 ноември 2016 г, постановен по гражданско дело № 3449 по описа за 2016 г. на PC – Стара Загора; от ответника – Удостоверение № ЛС – 030 от 22.10.2018 г., издадено от Монтажи ЕАД – ЦКЛ, гр. София, за брутния му доход за периода от септември 2017 г. до юни 2018 г., както и Удостоверение № 110 от 23.10.2018 г., издадено от Фитинг Монтаж ЕООД, за брутния му доход за периода от юни 2018 г. до септември 2018 г., Копие от удостоверение за раждане № 103794/08.09.2004 г. на детето Ралица Георгиева Павлова, Протокол от открито съдебно заседание от 26.01.2009 г., постановен по гражданско дело № 1252 по описа за 2008 г. на PC – Стара Загора.

ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК един свидетел на ищцата при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба факти.

ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане за установяване на факта на плащане на издръжка от негова страна и на дъщеря му Ралица Георгиева Павлова.

 

СЪОБЩАВА на страните проектодоклад по делото: Подадена е искова молба от П.Р.К. като майка и законен представител на малолетното дете Радослав Г.Г., против Г.П.Г.. Ищцата твърди, че ответникът е баща на детето Радослав Г.Г. ЕГН **********, като по гр.д. №3449/2016 год. по описа на PC Стара Загора бил осъден за заплаща определена издръжка в размер на 140.00лв. ежемесечно в периода от 14 до 30-то число на всеки месец в полза на детето. Към момента на определяне на издръжката, детето Радослав било на 5 години и посещавало детска градина. Към настоящия момент било на 7 год. и 6 месеца, ученик в първи клас.Нуждите му от храна, облекло, обувки през изминалия двегодишен период значително нараснали. Финансовото състояние на ищцата не се подобрило – през по-голямата част от този период била без работа и без никакви доходи, в последствие започнала работа за известно време като получавала около минималната месечна работна заплата за страната. Оцеляването на нея и детето било възможно само благодарение на помощта на баща ѝ, който ѝ помагал с необходимите парични суми. От два месеца  ищцата отново била без работа, тъй като трудовият ѝ договор бил прекратен от работодателя. Налице било значително поскъпване на основни хранителни продукти, на електрическата енергия, както и инфлация в размер на почти 5% за последната година. Ответникът получавал няколкократно по-високо трудово възнаграждение от минималната месечна работна заплата за страната, поради което могъл да заплаща по-висока издръжка от определената по гр.д. №3449/2016 год. Ищцата смята, че с оглед възрастта на детето Радослав, неговите потребности от храна, облекло, обувки, средства за отопление, учебни помагала и пособия, месечно за него били необходими и достатъчни 350.00 лв., от които 240.00 лв. следвало да поеме бащата, което било изцяло в неговите възможности, а останалата част от сумата, ведно с непосредствените грижи, щели да се поемат от нея.

Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на присъдената издръжка по гр.д. №3449/2016 година по описа на PC – Стара Загора, като вместо по 140.00 лв. месечно, ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечно издръжка в размер на 240.00 лв. чрез нея като майка и законна представителка на детето, считано от датата на подаването на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката. Моли направените по делото разноски, както и допускане на предварително изпълнение на решението.

Моли при режим на довеждане съдът да допусне двама свидетели, с които ще установява нуждите от финансови средства за храна, отопление, обувки, помагала и т.н. на детето.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по делото Г.П.Г.. Взема становище за неоснователност на исковете. Признава, че към момента на постановяване на спогодбата по гр.д. №3449/2016 год. по описа на PC – Стара Загора, Радослав бил на пет години и че вече бил навършил седем. Навежда довода, че съгласно българските закони, в предучилищна възраст и на първокласниците, учебниците били безплатни и им се полагала храна в учебното заведение, така че твърдението на ищцата, че нуждите от средства за 7 годишният им син били значително нараснали, били напълно безпочвени.

С Протокол от 26.01.2009 г. на СТРС постановен по гр.д. №1252/2008г.. ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Ралица Георгиева Павлова в размер на 80 лева. От тази спогодба през 2009г. били изминали почти десет години, като към настоящият момент, съобразявайки се с минималната издръжка за страната, както и възрастта на детето – 14 години, Г.Г. изплащал на дъщеря си месечна издръжка в размер на 150 лева.

При така описаната фактическа обстановка и съобразявайки се с дохода му, ответникът щял да бъде в невъзможност да заплаща исканата от ищцата издръжка в размер на 240 лева. поради обстоятелството, че той също трябвало да издържа, както и семейство, така и себе си, а и още едно дете, към което също имал безусловно задължение за издръжка.

Освен това, претендирайки за издръжка в такъв размер, ищцата следвало да представи и доказателства с исковата си молба, че такава издръжка била необходима за отглеждането на седем годишното им дете. По делото нямало представени надлежни документи, че Радослав Г. посещава извън училищни занимания /спорт/ или частни уроци по определение предмети, за които да се иска допълнителна издръжка от така формираната през 2016г. По никакъв начин за периода от 2016 – 2018г. не се бил променил начинът на живот на детето Радослав Г.. Учебниците и предлаганата в училището храна продължавали да са безплатни и ако следвало да се вдигне размера на издръжката от 140 лева, то не следвало да бъде надвишен с повече от 10 лева Неправилно ищцата била преценила, че за нуждите на детето били необходими 350 лева месечно, като 240 лв. от тях да се дължат от бащата, тъй като същата не представила доказателства, от които да е видно, че такава сума ежемесечно се заплащала за детето.

От представените с писмения отговор доказателства за доходите на ответника се установявало, че трудовото възнаграждение на Г.П.Г. било малко по-високо, от определения минимален доход за страната. С тези средства ответникът поддържал домакинство, изплащал издръжка на двете си малолетни деца, поддържал и себе си и една издръжка от 240 лева не само щяла да затрудни изплащането ѝ, но и възможността му да живее пълноценно, като гражданин в тази държава. Значителното поскъпване на основни хранителни продукти, на ел.енергия и инфлация в размер на 5% - както е изброила ищцата, в исковата молба, не касаели само нея и малолетното ѝ дете, но и всеки български гражданин, включително и ответника. В този смисъл, ищцата също трябвало да положи усилия за намиране на по-платежоспособна работа, тъй като била млада, в трудоспособна възраст и не представяла доказателства, че има здравословни проблеми, които възпрепятстват полагането ѝ на труд.

Ответникът бил съгласен да дава издръжка на сина си, но размера за който ищцата претендира е непосилен за него и може да продължи да заплаща такава в размер на 140 лева месечно.

Моли съда да отхвърли предявения от ищцата иск в пълен размер, поради обстоятелството, че бил в невъзможност да заплаща претендираната от нея издръжка – 240 лева месечно, но може да дава такава в досегашния ѝ размер, а именно 140 лева. Склонен е издръжката да бъде увеличена на 150лв., считано от влизане на съдебното решение в сила, ако се докаже, че нуждите на детето значително са нараснали.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски, обективирани в договора за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно.

Ответникът моли съда да допусне един свидетел при режим на довеждане, който с показанията си ще докаже, че изплаща издръжка и на дъщеря си Ралица Павлова, по- голяма от присъдената през 2009г. такава.

На база твърдените от страните факти, съдът счита, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 150. В тежест на ищцата е да докаже основателността и размера на претендираната издръжка за детето. В тежест на ответника е да докаже основанията, поради които счита, че не може да плаща по-голям размер на издръжка, а именно размера на доходите си.

 

НАСРОЧВА делото в открито заседание на 3 декември 2018 г., от 14:00 ч., за която дата да се призоват страните, на които да се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и копие от отговора на ответника.

 

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако в установения срок не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

НАПЪТВА страните към медиация и доброволно уреждане на спора чрез споразумение.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: