Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №260081
гр. ВРАЦА,
18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание 18.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНА
АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА
в присъствието на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа
докладваното от съдията Ангелова-Методиева
търговско дело №82 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба с вх.
№5080/24.07.2020г, депозирана от Ф.Д. Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника й
адвокат О.К. от САК, против "ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, с искане да бъде осъден ответника
да заплати на ищцата сумата от 70 000,00 (седемдесет хиляди) лв.-главница,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в
резултат на смъртта на внучка й К. В. Ц., настъпила вследствие на ПТП от
12.12.2015 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на ПТП-то.
до окончателното изплащане на присъденото обезщетение. Претендират се и
направените по делото разноски.
В депозираната искова молба се твърди, че на
12.12.2015г., около 23.45ч., на главен път Е-79, между с.*** и гр.Мездра, Р. Й.
А., управлявайки, в пияно състояние, лек автомобил "Алфа Ромео" с
рег.№ ЕН *** ВР с превишена скорост от 130 км/ч. (при разрешена - 60 км/ч.),
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл.47, ал.З
от ППЗДвП, и реализирал пътнотранспортно произшествие, вследствие на което е
настъпила смъртта на пътуващата на задната седалка К. В. Ц. (внучка на ищцата).
Поддържа се, че за възникналото ПТП е образувано НОХД №
318/2016г. по описа на Врачански окръжен съд, по което е постановена Присъда №
33/19.10.2016г., с която Р. Й. А. е
признат за виновен в това, че на
12.12.2015г., около 23.45ч., на главен път Е-79, между с.*** и гр.Мездра, при
управление на МПС - лек автомобил "Алфа Ромео" с рег.№ ЕН *** ВР, в
нарушение на знак В 26 - със скорост от 130 км/ч., при разрешена от 60 км/ч., в
пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 1,41 %о, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.2
от ЗДвП и чл.47, ал.З от ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на К.
В. Ц. - престъпление по чл.343, ал.З, пр.1, вр. б “б”, пр.1, вр. с ал.1,
б."в" ,вр. с чл.342, ал.1, вр.54, ал.1 от НК, и му е наложено
наказание две години лишаване от свобода и три години лишаване от право да
управлява МПС. Цитираният съдебен акт е изменен с Решение № 35/30.01.2017г. по
ВНОХД № 1346/2016г. по описа на САС, като наложеното наказание лишаване от
свобода е увеличено от две на три години и четири месеца. Въззивното решение
също е изменено, съответно с Решение № 128/29.05.2017г. по н.д. № 440/2017г. по
описа на ВКС, като е намалено наказанието лишаване от свобода на две години и
осем месеца.
Посочва се в исковата молба, че на основание чл.300 от ГПК горецитираната присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Или, по безспорен начин се установява
осъществяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД - деянието на Р. Й. А., неговата противоправност,
вината на дееца и пряката причинноследствена връзка между пътнотранспортното
произшествие, осъществено от застрахования и представляващо застрахователно
събитие по сключената задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" със "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, и настъпилия
вредоносен резултат - смъртта на К. В. Ц..
Твърди се, че в резултат на възникналото пътнотранспортно
произшествие на бабата на К. Ц. - Ф. Ц. са нанесени непоправими неимуществени
вреди. Същите се изразяват в изключително интензивни морални болки и страдания,
които тя е претърпяла и продължава да изпитва заради внезапната и неочаквана
загуба на своята 22 -годишна внучка. Поддържа се, че ищцата е преживяла
психо-емоционален срив, а понастоящем продължава да изпитва непреодолима скръб,
мъчително страдание и празнота, тъй като е загубила най- свидното в живота си -
нейната внучка, и то в разцвета на жизнения й път. Навеждат се доводи, че тези
негативни чувства са житейски и логично обусловени предвид съществувалата
приживе особено силна, дълбока и трайна връзка между двете, изпълнена с чувство
на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Изградените взаимоотношения
между тях наподобявали такива между майка и дъщеря. Твърди се, че със загубата
на своята внучка,ищцата Ф. Ц. завинаги е лишена от мечтите, надеждите и
очакванията, свързани с нейното бъдеще - да се реализира в професионален и
личен план. Навеждат се доводи, че ищцата никога няма да почувства радостта от
моментите, които е очаквала да сподели с нея, тя завинаги ще живее с болката от
огромната празнина, която е останала след загубата на К.. Излагат се
съображения, че изключително мъчително за ищцата Ф., като баба е да загуби
внучка си и то преди нейния собствен жизнен път да е изтекъл. А К. е била
изключителна млада жена - образована, умна, трудолюбива, благородна, обичаща и
обичана от всички.
Поддържа се, че към момента на възникване на
непозволеното увреждане гражданската отговорност на виновния водач е била
застрахована при "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК ***, съгласно
полица № BG/06/115001527431/08.06.2015г. по неговия опис. С молба вх.№
94-0-198/09.10.2019г. по описа на застрахователното дружество е поискано да
бъде изплатено справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, вследствие смъртта на внучка й К. Ц., настъпила в резултат възникналото
ПТП на 12.12.2015г., но се сочи, че с писмо
изх.№ 0-92-19292/22.10.2019г. дружеството е отказало изплащане на
застрахователно обезщетение.
Сочи се, че с
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа ВКС, Ф.Д.
Ц. обосновава своята материална
легитимация да получи обезщетение за смъртта на своята починала внучка К. В. Ц.,
предвид преживените и понастоящем изпитвани болки и страдания от загубата й, с
която е имала изключителна емоционална връзка.
С исковата молба са представени следните доказателства:
Констативен протокол за ПТП с рег.№ 300000-1301/08.03.2016г. по описа на
РУП-Мездра; Присъда № 33/19.10.2016г. по НОХД № 318/2016г. по описа на ВрОС,
ведно с мотиви; Решение № 35/30.01.2017г. по ВНОХД № 1346/2016г. по описа на
САС; Решение № 128/29.05.2017г. по н.д. № 440/2017г. по описа на ВКС;
Препис-извлечение от Акт за смърт на К. В. Ц.; Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки изх.№ 2120/01.07.2019г.; Молба вх.№94-0-198/09.10.2019г. по
описа на "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и Писмо изх.№ 0-92-19292/22.10.19г.
по описа на "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД. Същите са относими и
допустими и са приети от съда.
По делото е депозиран писмен отговор от ответното
дружество "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, с който се оспорва правото на
ищцата да получи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, за неимуществени вреди, в качеството й на
баба на починало в резултат на ПТП лице. Изтъква
се, че действително с тълкувателното решение на ВКС е разширен кръга на лицата,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при
непозволено увреждане смърт на близък, но това разширяване на кръга на лицата
не е безусловно. Поддържа се, че съгласно цитираното Тълкувателно решение,
правото на лицата, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление
на 5/69 г., да получат обезщетение не е абсолютно и същото следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
Посочва се, че разрешението, дадено с Тълкувателното
решение е, че други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, имат право
да получат обезщетение за неимуществени вреди, само ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка. Право да получат
обезщетяване и други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., се допуска само
по изключение и то само за случаите на особена близост между починалия и лицето. Разширяването на кръга на лицата с Тълкувателното
решение не означава автоматично право на близките родственици да получат
застрахователно обезщетение за вредите от загубата на близък. Поддържа се, че ищцата и починалата й внучка са
били в родствена връзка, която предполага близост и отношения на привързаност и
обич, но тази родствена връзка трябва да се характеризира с изключителност,
която излиза извън рамките на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения
между баба и внучка, за да обоснове правото на бабата да получи обезщетение за
вредите, които търпи от смъртта на внучка си.
Сочи се, че в случая от исковата молба и приложените към
нея доказателства не се установяват факти и обстоятелства, обосноваващи правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение за
смъртта на внучката си.
Без да подценява мъката от загубата на близък човек и
факта, че никаква парична сума няма да замени внучката на ищцата, ответникът счита,
че в случая не са налице критериите по Тълкувателно решение № 1/2016, а именно:
изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени
взаимоотношения между баба и внучка, които да налагат присъждане на обезщетение
на ищцата.
Излагат се съображения, че от представените с исковата
молба доказателства - мотиви към влязлата в сила присъда по НОХД № 318/2016 г.
на ОС Враца, считано от 2004 г. загиналата
при ПТП внучка на ищцата е емигрирала заедно с родителите си в Канада, след
което е продължила обучението си в Мадрид, Испания, където се установила да
живее и работи. Ответникът счита, че това обстоятелство също подкрепя твърдението, че ищцата и нейната внучка
не се намират в отношения на изключителна близост и привързаност, които да налагат
присъждане на обезщетение.
При условията на евентуалност,
оспорва претенцията на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, като завишена по размер, като счита, че претендираното
застрахователно обезщетение не съответства на критериите за справедливост,
установени в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
При условията на евентуалност,
прави възражение за намаляване размера на дължимото обезщетение, на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради наличие на съществен принос от страна на
пострадалата за настъпване на вредите. Излагат се
доводи, че пострадалата е била пътник в процесното МПС, което се е
управлявало от водач, употребил алкохол, което е видно от постановената присъда
по образуваното във връзка със случая НОХД. Отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
обезщетяване вреди на трети лица, когато пострадалият е знаел, че водачът на
МПС е бил под въздействието на алкохол по време на настъпване на ПТП, не може
да бъде изключена. Този факт, обаче, следва да бъде отчетен, в частта за
определяне размера на обезщетението, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД като
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено. Приносът
на пострадалата се изразява в това, че същата се е качила в МПС, което се
управлява от лице, употребило алкохол, като по този начин сама се е поставила в
опасност. Поемането на този риск е вид и форма на съпричиняване като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което следва да се свърже
с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Счита, че за вредоносния резултат е допринесло и
обстоятелството, че пострадалата като пътник в МПС, не е използвала
обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП, в нарушение разпоредбата
на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „Водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани". С оглед представените
по делото доказателства и всички събрани и отчетени във връзка с вече
приключилото НОХД доказателства- разпити на свидетели, експертизи, присъда и
т.н., както и с оглед самия механизъм на процесното ПТП и настъпване на смъртта
на пострадалото лице, може да бъде счетено за напълно доказано подобно
твърдение- пострадалата сама се е поставила в опасност, като е пътувал без
поставен предпазен колан, от което за нея са настъпили вредоносни последици.
Този факт следва да бъде отчетен при реализиране гражданската отговорност в
частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на увредените лица. На
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди на
увреденото лице се иска да бъде намалено.
По отношение претендираната законна лихва, считано от
датата на ПТП- 12.12.2015г. се поддържа, че вземането
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД има периодичен характер и следва да се счита погасено
извън 3-годишния период преди датата на предявяване на иска пред съда. Вземането на ищцата за мораторна лихва е погасено с изтичането на предвидената в закона 3-годишна
погасителна давност, съгласно чл. 111, б. "в"
от Закона за задълженията и договорите, за периода от настъпване на вредоносния резултат – 12.12.2015г. до три
години преди предявяването на иска пред съда /Решение на ВКС, I ТО, по т.д. №
2469/2017 год./. С депозирания отговор са представени следните доказателства:
Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие ДП-475, заедно с
фотоалбум; Протокол за разпит на свидетеля А.Й.Й.; Протокол за разпит на
свидетеля Р. А. И.; Протокол за разпит на свидетеля В. В. П.; Автотехническа
експертиза по досъдебно производство № 475/ 2015 г.; Протокол за химична
експертиза № 290.
По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която
се оспорват изложените доводи относно неоснователност на исковата претенция,
наведени със становището за липса на визираното изключение в ТР №
1/21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа ВКС, предвид възприетото от
ответника отсъствието на съществувала трайна и дълбока емоционална връзка между
починалата и ищцата, поради естеството на която, след загубата на К. Ц. -нейната
баба Ф. Ц. да търпи продължителни болки и страдания. Изтъкнатите в отговора на
исковата молба твърдения, че починалата, със своите родители, през 2004г. е
емигрирала в Канада, като към момента на настъпване на застрахователното
събитие се е била установила да учи и работи в Испания, са верни, но виждането,
че тези обстоятелства са били от естество да възпрепятстват създаването и
поддържането на изключително близки, топли и хармонични отношения между двете
родственици е неосноснователно. Напротив, изтъква се, че именно поради
установената трайна и дълбока емоционална връзка, за пореден път, починалата К.
се е върнала в с.***, с намерението да подкрепи и подпомогне своята баба и дядо
при преодоляване на последиците от влошеното здравословно състояние на дядо й.
Оспорва
релевираното възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Намира изложените правни съображения от ответника досежно
искането на ищцата за присъждане на законна лихва върху претендираното
застрахователно обезщетение за основателни.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат
изцяло направените оспорвания на исковите претенции по изложените в отговора на
исковата молба съображения. Поддържат се и направените възражения.
Предявените обективно съединени
осъдителни искове са с правно основание чл.226 от КЗ/отм/ във връзка с чл. 45 ичл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявените обективно съединени
осъдителни искове за дължимост на вземане са допустими. Налице е и процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от
надлежна страна против надлежна страна.
В тежест на ищцата е да проведе пълно и пряко
доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,
извършено от водача на МПС, което е имало валидна застраховка, настъпили за
ищеца неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между
деликта и вредите, както и да обоснове размера на претендираното обезщетение.
Единствено субективния елемент -вината-се предполога до доказване на
противното.
Ответникът носи тежестта да докаже твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, а именно, че последната
е проявила поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди, както и възражението си, че иска предявен срещу него е в завишен размер.
По делото е изискано и приложено НОХД № 318/2016г. по
описа на Врачански окръжен съд в цялост.
По делото е изслушана
съдебно съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, от чието заключение се
установява, че водачът на лек автомобил "Алфа Ромео" с рег.№ ЕН ***
ВР Р. А. е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от
1.17 промила. Експертът е посочил, че състоянието на алкохолно опиянение при
тази концентрация на алкохол в кръвта е възможно да не може да бъде установено
от останалите пътници в МПС, ако и те са били употребили алкохол.
По делото е допусната
и изслушана съдебно-психологична експертиза с вещо лице Е.Г. - психолог, като
от заключението на експерта се установява, че смъртта
на К. Ц. е предизвикала у ищцата психична травма. Като тази травма първоначално
е настъпила и се е развила в остра стресова реакция, а по-късно е прераснала в посттравматично
стресово разстройство. Експертът посочва, че обичайно острата стресова реакция
се наблюдава до дни, а посттравматично стресово разстройство -до шест месеца от
травмата. Но в случая, вещото лице Г. сочи, че продължителността на посттравматично
стресово разстройство е неопределена и специфична, като чертите на
психосоматичната картина са налични и понастоящем в аспекта на психични и
телесни реакции, проявяващи се чрез зашеметеност, забавени реакции, разсеяност,
"буца/стягане в гърлото", неспокоен сън, умора, амбивалентни емоции -
от апатичност и плачливост до гневни изблици, ограничаване на общуването в
семейството и социалния кръг и др., които се отразяват на общото функциониране
в ежедневните дейности и общуване. В хода на извършеното обследване вещото лице
е установило, че се наблюдават
последиците от психична травма - тежки "белези" в психичните
преживявания, възприемането, преживяването и оценяването на житейските проблеми
и стратегии за справяне, със симптоми наблюдаващи се и понастоящем, но възникнали
от преди пет години, а именно: ищцата избягва контакти /изолира се и е
изолирана/, преживявала е многократно "флашбек" /внезапно изплуване
на травматичното събитие без стимул на средата/, психически и физически
дискомфорт всеки път при среща т.нар. "трегери" / външни стимули,
които при ищцата са: новини за катастрофи, предмети на внучката, мястото на
катастрофата и др./, които я връщат към злополуката и загубата на внучката.
Допълва, че освен тези специфични прояви, в състоянието на ищцата се откриват високи
нива на тревожност и депресивност, както и личностни промени, които включват
избягване на хора и събития, провокиращи болезнени спомени, абдикиране от грижа
за живите си внуци, "заобикаляне" на дразнещото влияние на стимулите
на околната среда, връщащи я към трагичното събитие, и получаване на "флашбек"
епизоди, които всеки път са особено мъчителни, разтърсващи и изтощаващи, като в
момента на травматичното събитие. Изяснява, че трайно и силно е влошена
картината на социалното й функциониране: отношенията с децата й са белязани от общата им трагедия и загуба, като с бащата на К. са
преустановили контактите си, а с дъщеря й се е оформило болезнено и тежко
мълчание; особено силни и чести са тези отклонения по празници, при редките
контакти с децата и останалите й внуци, които живеят в чужбина, като и в тези
моменти е неспособна да им се зарадва, да оцени по достойнство успехите им,
страхува се за здравето им и не поема самостоятелна грижа за тях; със съседи и
познати общува ограничено и кратко.
Експертът в
съдебно заседание обяснява, че наличните отклонения, преживени от ищцата Ф. се
развиват в съответствие с определени индивидуални характеристики, а именно:
възрастови, полови и личностни - склонността на ищцата да сдържа чувствата си и
да ги преживява, тревожният й стил на привързаност, непреодолимото й чувство на
вина, че не е могла да опази внучката си, произтичащо от убежденията й за
отговорен възрастен, както и в съответствие с налична усложняваща предиспозиция
/предразположение/ - смъртта на внучката й е била внезапна и неочаквана, ищцата
не е видяла мъртвото й тяло, загубата е на отраснало дете и най-вече на
първородна внучка, изживяната от ищцата загуба на собствените й родители в детска възраст,
ограничената подкрепа от страна на
близките си, всичко това я е сринало психически.
От експертното
заключение се установява, че настъпилите емоционални отклонения в психическото
състояние на Ф. Ц. не са достигнали до етап на преработване и приемане на
претърпяната загуба, тъй като в мислите си ищцата остава и досега свързана с
миналото, но богатството от спомени с първородната й внучка завинаги са
белязани от скръбта и чувството за вина, при това осъзнавайки невъзможността да
предотврати трагедията. Във
физическото състояние също, поради наличните здравословни проблеми - след
смъртта на внучка си към диабета й се прибавят проблеми с високо кръвно
налягане. Преценката на вещото лице е,
че единственото нещо, което я крепи /като се съобрази и смъртта на съпруга й
година и половина след смъртта на внучка й/ е характерът й на дейна,
организирана и отговорна личност, човек на действието /грижи се за роднини с
ментални увреждания и поддържа тяхната и своята къща/, което при ограничаване на социалните контакти й остава
като единствен позитивен начин за справяне с травмата. Експертното виждане
относно възможността за преодоляване на посттравматично стресово разстройство е
само чрез специализирана психотерапевтична подкрепа.
В
заключение, вещото лице Г. обобщава, че в резултат преживяната травма от ищцата
от внезапната и неестествена смърт на внучка й, в психичния й живот, от
травматичното събитие до днес, са настъпили трайни промени, които оформят
сложна картина от негативни емоционални преживявания и телесни смущения,
характерни за остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство, с
отражение върху цялото й функциониране. Допълва, че Ф. Ц. не се е възстановила
от загубата на своята внучка, като
симптомите на посттравматично стресово
разстройство, макар и пет години след
травматичното събитие, са налице, в хронична форма.
Съдът
възприема заключението на вещото лице като обективно, пълно и кореспондиращо
със събрания по делото доказателствен материал.
По
делото е назначена и изслушана комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза от чието заключение се установява, че водачът на лек автомобил
"Алфа Ромео" с рег.№ ЕН *** ВР Р. А. е управлявал същия със скорост
130 км.ч. Вещите лица посочват, че автомобила е бил оборудван с триточков
инерционен обезопасителен колан, като за задната седалка са 3 бр.Експертите
сочат, че с оглед събраните по делото доказателства, пострадалата К. е била без
поставен обезопасителен колан. В конкретния случай
предвид механизма на настъпване на ПТП, ударният процес при челен удар в предната
част на лекия автомобил "Алфа Ромео" е определено от настъпилите
големи деформации по автомобила в резултат на произшествието при високата
скорост на движение на автомобила. Вещите лица посочват, че пострадалата пътничка е седяла
на задната седалка. Движението на тялото на пътника в купето на МПС при удар е
свързано с направлението и посоката на ударния импулс, който действа в процеса
на инициалния контакт. Съобразно действащите физични закони, направлението на
движението на тялото в купето е в посока обратна на посоката на ударния импулс
и във функционална зависимост от ротацията на купето след удара, като в
напречно положение направлението на движението на тялото е по тангентата на
центробежната сила. Инерционната сила действаща върху тялото на К. В. Ц. в
инициалния момент на удара е била с направление в посока напред спрямо оста на
лекият автомобил, което води до стремеж на тялото - торса, главата, долните
крайници и горните крайници да се придвижи в посока срещуположна на ударният импулс.
Вещите лица сочат още, че когато лекият автомобил "Алфа Ромео" е пресичал косо платното за
движение е прегазил тялото на К. В. Ц. в областта на гръдния кош и черепа, след
което се установил в покой на десния банкет. Според
заключението на СМЕ на труп №118/2015 г. причината за смъртта на К. В. Ц. е
съчетана травма, изразяваща се:открита черепно-мозъчна
травма - многофрагментно счупване на костите на черепната кутия и костите на
лицевия череп с дислокация на фрагментите и деформация на главата с деструкция
на главния и малкия мозък, разкъсно - контузна рана с охлузвания в областта на
лицето;гръдна травма - счупване на всички ребра
двустранно по една линия с травматично разкъсване на сърцето, околосърцевата
торбичка и дясното крило на белия дроб и кръвоизлив в гръдната кухина,
охлузвания по задната повърхност на гръдния кош;коремна
травма - травматично разкъсване на черния дроб и кръвоизлив в коремната кухина
и контузия на десния бъбрек;травма на крайниците -
счупване на костите на лявата предмишница и счупване на дясната бедрена кост;
разкъсно - контузии рани и охлузвания в областта на горните крайници; охлузване
на дясното коляно. Експертите в заключение посочват, че травматичните увреждания на пострадалата К. В. Ц., довели
до смъртта й, нямаше да настъпят в случай, че е пътувала с предпазен колан, тъй
като тялото е изхвръкнало от купето и е било прегазено. Най тежките
увреждания са причинени от притискащо действие, т.е. при прегазване в областта
на гръдния кош и черепа.
Съдът
възприема заключението на комплексната експертиза като обективно, пълно и
кореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал.
По
делото са събрани гласни доказателства. Разпитани са св. Е. Т., която живее на
една улица в с. *** с ищцата Ф. Ц., св. Г. С., която е приятелка на ищцата и
живее също в с. *** и св. А.Й., който е бил свидетел очевидец на ПТП настъпило
на 12.12.2015г.
Св.Е. Т. сочи, че познава ищцата и пострадалата,
тъй като живеят в едно село - *** от 30-40 години, на една и съща улица.
Свидетелката твърди, че е узнала още сутринта след инцидента за смъртта на К.. Същата
установява, че взаимоотношенията между К. и Ф. са били завидни, те са си споделяли
всичко. Свидетелката посочва, че Ф. е отгледала К. като дете, споделяла е
повече с нея, отколкото с майка си. Свидетелката установява, че К. е била умно
и всеотдайно дете, обичала е предизвикателствата, знаела е испански и английски
език. Св.Т. сочи, че когато К. е била на 12 години е заминала с родителите си
да живеят в Канада, Ф. е очаквала с нетърпение да се чуят по скайп. Свидетелката
споделя, че знае през първата си ваканция К. е долетяла при баба си, казвала й е
баба-мечта, тяхната връзка е била много силна, споделяли са си абсолютно
всичко, къде ще кандидатства, с какъв език. Според свидетелката К. е била дете
за пример, но за съжаление се е случило
най-лошото. Свидетелката сочи, че ищцата се е виждала с внучката си веднъж в
годината, но тя е присъствала на техните разговори по скайп и е чувала как К. й
е казвала, че ще си дойде за Нова година, за Коледа.Според Т., К. е прекарвала лятната
си ваканция при баба си на село. Свидетелката сочи, че К. е използвала всяка
възможност да дойде на село, за да се види с баба си.
Св.Т. установява, че до 12-годишната си възраст К. живеела в ***, след това
е заминала за Канада с родителите си. Сочи,
че К. има и баба в Правец, но не е обичала да ходи там. Това, което е имала с
баба Ф., го нямало с онази баба. Свидетелката оприлича връзката, която е
съществувала между К. и баба й Ф. като такава на майка с дъщеря. Тя е споделяла
всичко на баба си. Връзката им беше завидна. Когато е била в чужбина през
ден-два са се чували по скайп, една без друга не са могли. Св. сочи са очаквали
с нетърпение да се чуят, независимо от
часовата разлика, бабата е очаквала разговорите с внучка си. По времето, когато
е станала катастрофата, свидетелката установява, че К. е била учила в Испания и е била във
ваканция, дошла е в България за да изкара празниците с баба си и дядо си, тъй
като той не е бил добре. Свидетелката сочи, че в деня на смъртта, е била на
погребението на К., Ф. не е била адекватна, дали са й хапчета. Свидетелката
сочи, че в цялата къща на Ф. има портрети на К., има и на другите внуци, ходи
на гробища всяка събота, не е пропускала събота. Свидетелката посочва, че е
виждала Ф. да плаче й е казвала, че е сънувала К.. Според свидетелката, Ф.
е загубила най-важното в живота си, след
нейната загуба Ф. се затворила вкъщи и не контактувала с много с хора, не ходи
на мероприятия, организирани в селото.
Показанията на
свидетелката не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се
подкрепят от него, поради което съдът възприема изцяло нейните показания.
Св. Г. С. сочи, че с ищцата Ф. ***, но нямат роднинска връзка. Свидетелката
сочи, че не е виждала по-сила връзка между баба и внуче, силна връзка и любов е
съществувала между тях, и разстоянието между тях, е правело връзката им още
по-силна. Свидетелката сочи, че когато К. е имала свободно време е идвала при
баба си и винаги е искала с баба си да отиде някъде. Св. сочи, че К. е водела баба си на екскурзии в Италия, Турция, Гърция,
на много места са ходили двете. Свидетелката сочи, че К. й е споделяла, че баба
Ф. е най-добрата. Св. С. установява, че К. е живеела в Канада, от около 20 години, като
си спомня, че на 12 години сама е дошла със самолет при баба си. Свидетелката
посочва, че всяка година, понякога и по два пъти е идвала в България. С. установява,
че Ф. има и други внуци, но връзката на Ф.
с другите й внуци няма нищо общо с връзката й с К.. Според свидетелката Ф. обича
и другите си внуци, но и сега Ф. е споделяла, че К. никой не може да я замести.
На Ф. й се промени изцяло живота, след смъртта на К.. Споделяла е пред св. С.,
че не може да спи по цели нощи, когато са били заедно на кафе, тя както пие
кафето, започва да плаче. Свидетелката установява, че през 5-те години от
смъртта на К., не се е подобрило емоционалното й състояние, колкото повече
време минава, толкова повече, тя страда. Свидетелката сочи, че ищцата Ф. ходи
на гробища всяка седмица, въпреки че повечето християнски ритуали приключват до
година, тя продължава да ходи и до днес.
Показанията на свидетелката не са в противоречие с останалия доказателствен
материал и се подкрепят от него, поради което съдът възприема изцяло нейните
показания като обективни и правдиви.
Свидетеля А.Й. сочи, че си спомня за пътния инцидент, който е станал на
12.12.2015г.,вечерта. Свидетелят установява, че същата вечер е помолил приятеля
си Р., тъй като е имал автомобил, да отидат заедно до с. *** да вземат К.,
която е била на гости при баба си. Свидетеля посочва, че тя е живеела в друга
държава. Св. Й. сочи, че са я взели с колата, защото тя е трябвало да остане с
него в гр.Мездра. Свидетелят посочва, че Р. е шофирал с висока скорост, блъснали
са се, след което К. е починала. Св. Й. установява, че К. е била седнала отзад
на задната седалка, и е държала ръката му, а той е бил седнал отпред до водача.
Св. Й. сочи, че К. не е била с поставен предпазен колан. Според свидетеля,
инцидентът се е случил, тъй като Р. се е движел с висока скорост и е навлязъл
рязко в завой, след което автомобила първо се завъртял наляво, след това
надясно. Свидетелят сочи, че първо си е помислил, че К. се е ударила отпред в
стъклото на автомобила, но се оказало, че не се е ударила К. в предното стъкло,
а се е ударил Р. - шофьора на автомобила. Свидетелят предполага, че К. е
изхвърчала през прозорец, но не е през неговия, тъй като той го е счупих, за да
излезе. Св. си спомня, че след като излязъл от автомобила е намерил К. на
разстояние от около 100 м от автомобила.
Св. Й. не си спомня дали К. по време на пътуването е разговаряла с шофьора Р.
и К. не е знаела, че шофьора на автомобила е употребил алкохол, както и той
твърди, че не е знаел затова. Впоследствие е разбрал, че е употребил алкохол,
след като Р. му е поискал дъвки, след удара и след като е намерил К. мъртва. Св.
Й. твърди, че когато е отишъл да вземе Р., той е бил с компания, но не е видял Р.
да употребява алкохол.
Св. Й. сочи, че Р. не ги е предупреждавал да си поставят колани, както и не
ги е уведомил, че е употребил алкохол. Според свидетеля с К. не са говорели в колата, само са се държали
за ръка, тъй като се познавали отскоро. Според Й. в колата е имало колани, но той
е бил без колан, както и К. е била без колан.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и непротиворечиви.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата
по делото намира следното:
Установено е по делото, че по отношение на лекият автомобил "Алфа Ромео" с peг. № ЕН***ВР, към 12.12.2015г., е била налице
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по
полица № BG/06/115001527431,
сключена на 08.06.2015г. сключена при "ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД
гр.София.
Няма спор също, че за причиненото ПТП
е налице влязла в сила на Присъда
№ 33/19.10.2016г.,постановена по НОХД 318/2016г. по описа на Окръжен съд –
Враца, с която Р. Й. А. е признат за виновен в това, че на 12.12.2015г., около 23.45ч., на главен път
Е-79, между с.*** и гр.Мездра, при управление на МПС - лек автомобил "Алфа
Ромео" с рег.№ ЕН *** ВР, в нарушение на знак В 26 - със скорост от 130
км/ч., при разрешена от 60 км/ч., в пияно състояние - с концентрация на алкохол
в кръвта от 1,41 %о, е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл.47, ал.З от ППЗДвП, и по
непредпазливост е причинил смъртта на К. В. Ц. - престъпление по чл.343, ал.З,
пр.1, вр. б “б”, пр.1, вр. с ал.1, б."в" ,вр. с чл.342, ал.1, вр.54,
ал.1 от НК, и му е наложено наказание две години лишаване от свобода и три
години лишаване от право да управлява МПС. Цитираният съдебен акт е изменен с
Решение № 35/30.01.2017г. по ВНОХД № 1346/2016г. по описа на САС, като
наложеното наказание лишаване от свобода е увеличено от две на три години и
четири месеца. Въззивното решение също е изменено, съответно с Решение №
128/29.05.2017г. по н.д. № 440/2017г. по описа на ВКС, като е намалено
наказанието лишаване от свобода на две години и осем месеца.
На основание чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за настоящия съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Доколкото същото покрива признаците на чл. 45 ЗЗД следва да се приеме, че застрахования при ответника водач е осъществил
непозволено увреждане.
Спорът между страните е по отношение материалноправната легитимация на
ищцата Ф. Ц., размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
претендирано от нея, както и възражението на ответника направено в условията на
евентуалност, дали пострадалата К.
е била с
обезопасителен колан по време на ПТП и по този начин е допринесла за настъпване на вредите, с оглед
приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП не са спорни. Установено
е безспорно, че на 12.12.2015г., около 23.45ч., на главен път Е-79, между
с.*** и гр.Мездра, при управление на МПС - лек автомобил "Алфа Ромео"
с рег.№ ЕН *** ВР, в нарушение на знак В 26 - със скорост от 130 км/ч., при
разрешена от 60 км/ч., в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта
от 1,41 %о, водача
Р. А. е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл.47, ал.З от ППЗДвП, и по непредпазливост е
причинил смъртта на К. В. Ц.
Не се спори
между страните и се установява от представените доказателства/ удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.
№2120/01.07.2019г. на Община Враца,
че ищцата Ф.Д. Ц. е баба на пострадалата К. В. Ц., починала на 12.12.2015г.
В случая изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато
съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата
на събитието застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е
причинено произшествието. За безспорни са признати и обстоятелствата относно
факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, съобразно влязла
в сила на 24.01.2020 г. присъда №1/08.01.2020г., постановена по НОХД № 485/2019
г. по описа на Окръжен съд – Враца, по силата на която водачът на автомобила
Цветелина П. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.
343, ал. 4, вр. с ал.3, б. "б", пр. 1, вр. чл.
342, ал. 1 НК.
Следователно претенцията е безспорно доказана по основание.
Съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на
дееца. т. е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс,
съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни
факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези
за причинената смърт на лицето К. Ц., както е описано в присъдата, признаваща
вината на водача и именно заради които същата е наказан за престъпление по чл.343, ал.З, пр.1, вр. б “б”, пр.1, вр. с ал.1,
б."в" ,вр. с чл.342, ал.1 НК. Тези факти са елемент от състава на
престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно
това престъпление. С оглед на горното налице са всички материално правни
предпоставки на чл.
45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина,
противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
С представения по делото писмен отговор от страна на ответното дружество е
оспорена материалноправната легитимация на ищцата Ф. Ц..
Настоящият съдебен състав намира, че в случая по делото е установено, че е налице визираното
изключение в ТР№1/21.06.2018 г. по т.д.№1 по описа на ОСНГТК на ВКС, по
отношение кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък освен, посочени в ППВС
№4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969г., а именно: всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. От събраните по делото гласни доказателства на св. Т. и
св. С., от заключението на изготвената съдебно – психологична експертиза съда
намира, че между ищцата Ф. Ц. и нейната внучка К. Ц. е съществува дълбока,
трайна и непрекъсната връзка между тях. От показанията на св. Т. се установява,
че тази връзка е определена като връзката, която съществува между майка и
дъщеря. Двете са били много близки по-между си, бабата е отгледала своята
внучка до 12 годишна връзка и макар семейството да е отишло да живее в Канада,
тази връзка не е била прекъсната. Според св. С., разстоянието между двете баба
и внучка, е задълбочила тази връзка, отношенията са им станали по – дълбоки и
по- близки. Силната емоционална връзка между починалата и нейната баба никога
не е прекъсвана, независимо от разстоянието на местоживеенето им. От показанията на свидетелките Т.
и С. се установява, че макар и в чужбина да е била К., двете с Ф. са се чували
по скайп, К. е водела баба си на екскурзии в чужбина, К. е предпочитала да споделя
своите душевни терзания със своята баба, отколкото с майка си.
Експертът
в съдебно заседание обяснява, че наличните отклонения, преживени от ищцата Ф.
се развиват в съответствие с определени индивидуални характеристики, а именно:
възрастови, полови и личностни - склонността на ищцата да сдържа чувствата си и
да ги преживява, тревожният й стил на привързаност, непреодолимото й чувство на
вина, че не е могла да опази внучката си, произтичащо от убежденията й за
отговорен възрастен, както и в съответствие с налична усложняваща предиспозиция
/предразположение/ - смъртта на внучката й е била внезапна и неочаквана, ищцата
не е видяла мъртвото й тяло, загубата е на отраснало дете и най-вече на
първородна внучка, изживяната от ищцата загуба на собствените й родители в
детска възраст, ограничената подкрепа от страна на близките си, всичко това я е
сринало психически.
От
заключението на вещото лице Г. се установява, че 5-години след смъртта на К.,
ищцата Ф. Ц. не може да преодолее мъката си по детето, и психичното й състояние
не е достигнало до етап на
преработване и приемане на претърпяната загуба, тъй като в мислите си ищцата
остава и досега свързана с миналото, но богатството от спомени с първородната й
внучка завинаги са белязани от скръбта и чувството за вина, при това
осъзнавайки невъзможността да предотврати трагедията. Интензивността на претърпените и все още търпени
негативни чувства от ищцата е житейски логично и обосновано предвид изяснената
в хода на производството тясна и пълноценна емоционална връзка между нея и
внучка й К., която е прекъсната единствено от настъпилото застрахователно
събитие. Тази липса ще съпътства целия й жизнен път, лишен от смисъл след
сполетялата я трагедия. Никой и нищо не би могло да запълни огромната празнина
от липсата на К..
По отношение
размера на справедливото обезщетение по чл.52 от ЗЗД и с оглед установените по
делото факти, касаещи обема и интензивността на претърпените и все още търпени
от ищцата страдания, които ще се проявяват до края на жизнения й път, предвид
възрастта, а най-вече и личността, на починалата К. починала на 22г., и
съобразявайки обстоятелството, че в случая смъртта на нейната внучка е
причинена в резултат на неочаквано събитие, каквото е настъпилото ПТП,
обезщетение в размер на 70 000.00 лева би репарирало в известна степен
неимуществените вреди, възникнали вследствие настъпилата загуба. Но ответното
дружество в хода на процеса наведе възражение по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като
се твърдеше, че починалата К. е знаела, че виновния водач е употребил алкохол е
поела риска да пътува в процесния автомобил, и второ - леталният изход не би
настъпил, ако пострадалата е поставила обезопасителен колан.
За установяване на обстоятелствата, относими към
възражението в първата му част са събрани гласни доказателствени средства -
показанията на св.Й., и изслушаната СМЕ. Според св.Й., починалата К., "...не
знаеше, че шофьора на автомобила е употребил алкохол...", като обяснява,
че „...нищо от действията му не показваше да е употребил алкохол...".
Преценката му се основава на изложената от него фактическа обстановка, а
именно: в гр.Мездра свидетелят помолил някой от празнуваща приятелска компания
да го откара до с.***, откъдето да вземе К. и да дойдат в гр.Мездра; след като
пристигнали в селото Й. отворил задната лява врата, като К. седнала на средното
място; по време на пътуването се държали за ръка със св.Й. /седящ на предна
дясна седалка/ и слушали музика, като не са разговаряли; водачът управлявал
автомобила с нормална скорост, но след като бил изпреварен от друг автомобил,
той започнал да шофира с висока скорост; инцидентът се случил на 2-рия
километър от потеглянето им, като “...в момента, в който колата се набра с
високата скорост не можахме да вземем завоя и стана сблъсъка..". От
приетата по делото СМЕ се установява, че водачът Р. А. е управлявал автомобила
с концентрацията на алкохол в кръвта от 1,17 промила, като състоянието му на
алкохолно опиянение е възможно да не бъде установено от пътниците, ако и те са
употребили алкохол. Следователно възражението по чл.52, ал.1 от ЗЗД в първата
му част е неоснователно.Но по отношение възражението, че пострадалата К. е била
без поставен обезопасителен колан, съда намира за основателна. От показанията
на св. Й. и от заключението на комплексната съдебно – медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че К. е била без поставен колан, и травматичните увреждания на пострадалата К. В.
Ц., довели до смъртта й, е нямало да настъпят в случай, че е пътувала с
предпазен колан, тъй като тялото е изхвръкнало от купето и е било прегазено.
Най тежките увреждания са причинени от притискащо действие, т.е. при прегазване
в областта на гръдния кош и черепа.При това положение съпричиняването на
вредоносния резултат съдебния състав определя на 25% и от определеното
справедливо обезщетение от 70000.00 лв. съда следва да приспадне процента
съпричиняване, поради което предявения иск се явява основателен за обезщетение
в размер на 52 500.00 лв.
По отношение
предявения акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Лихвата за
забава при непозволеното увреждане започва да тече от датата на увреждането и
се дължи без покана /чл.84, ал.З от ЗЗД/. От друга страна застрахователят
отговаря при същите условия, както застрахования, т.е. както делинквента,
съгласно трайно установената съдебна практика по прилагането на КЗ /отм/.
С отговора
на исковата молба ответникът наведе възражение относно началния момент на
дължимост на компенсаторната лихва върху претендиранита главница. По въпроса за
приложението на чл. 111, б."в" от ЗЗД, е създадена съдебна практика
на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която, с оглед периодичността на
задължението за лихви, когато искът е предявен след повече от 3 години от
началната дата, от която е възникнало вземането за лихви, искът за лихви, на
основание чл.111, б."в" от ЗЗД, е погасен по давност само за минал до
исковата молба период от три години. Следователно, с оглед възражението за
давност и датата на предявяване на иска 24.07.2020г. следва да се приеме, че
искът за изтекли лихви е погасен по давност за времето от ПТП (12.12.2015г.) до
24.07.2017г. Искът за изтекли лихви не е погасен по давност за период от
24.07.2017г. от която дата следва да се присъдят изтеклите лихви.
Предвид
изхода на спора, на страните следва да се присъдят направени разноските по
делото, съобразно уважената част на иска /за ищеца/ и съобразно отхвърлената
част на иска /за ответника/.
Ищцата Ф. Ц.
е освободена от заплащане на държавни такси и разноски. В случая, иска предявен
от нея е в размер на 70000.00 лв., същият е уважен в размер на 52 500.00 лв. за
заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в
психически болки и страдания, в резултат на смъртта на внучка й К. В. Ц.,
настъпила на 12.12.2015г., поради което дължимата държавна такса в случая е в
размер на 2100.00 лв. и същата следва да се възложи на ответника в полза на
Окръжен съд - Враца.
По делото
от страната на ответника е депозиран списък с разноски, който е претендирал
разноски в размер на 680.00 лв., поради което с оглед изхода на спора в тежест
на ищцата следва да се възложат направените от ответника разноски в размер на 170.00
лв.
В съдебно
заседание процесуалния представител на ищцата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че в
полза на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО О.К.,ЕИК ***, представлявано от адв.О.К., с личен
номер ***, следва да бъдат присъдени разноски в размер на за адвокатско
възнаграждение, предвид цената на уважения иск, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 2405.00 лв., платими от ответника.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
"ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, представлявано от К. Ч. –
Главен изп.директор и Б. В.-изп.директор, с адрес гр. *** да заплати на Ф.Д. Ц.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 52 500 лв./петдесет и две хиляди
петстотин лева/ представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, в резултат
на смъртта на внучка й К. В. Ц., настъпила на 12.12.2015г., ведно със законната
лихва, считано от 24.07.2017г. до окончателното изплащане на главницата, като отхвърля
иска над уважения размер от 52 500.00 лева до предявения размер от 70 000.00
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
"ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, представлявано от К. Ч. –
Главен изп.директор и Б. В.-изп.директор, с адрес гр. *** да заплати на Окръжен
съд - Враца сумата в размер на 2100.00 лв./две хиляди и сто лева/ държавна
такса съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ф.Д.
Ц., ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на "ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, представлявано от К. Ч. – Главен изп.директор и
Б. В.-изп.директор, с адрес гр. *** сумата в размер на 170.00 лв. разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА "ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, представлявано от К. Ч. – Главен
изп.директор и Б. В.-изп.директор, с адрес гр. *** да заплати на АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО О.К.,ЕИК ***, представлявано от адв.О.К., с личен номер *** сумата в
размер на 2405.00 лв./две хиляди четиристотин и пет лева/ представляваща адвокатско
възнаграждение, предвид цената на уважения иск, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След
влизане в сила на решението, приложеното по делото НОХД № 318/2016г. по описа
на Врачански окръжен съд, да бъде върнато на Наказателно отделение към Окръжен
съд – Враца.
Решенето
може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: