Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.11.2019
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.10. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.В
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Х.В
в.т.д. № 1292 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 403/28.03.2019 г.
постановено по гр.д. № 2033/2018г. по описа на Районен съд – С.З., с което е
отхвърлен предявения от „Д.З.“ АД иск с правно основание по чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 500, ал. 1, т.
3 от КЗ, за приемане за установено по отношение на Е.Г.М. ***, че
дължи на ищеца сумата от 1215 лева - главница, представляваща регресна
претенция по чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение
по щета *********/2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.08.2017 г.,
до окончателното изплащане на главницата, за което задължение в полза на ищеца
е издадена Заповед № 3015/16.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 4533/2017 г. на РС С.З.и „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на Е.Г.М. направените по делото разноски в
размер на 800 лв.
Въззивникът
„Д.З.“ АД излага доводи за
неправилност на решението, с искане да бъде отменено и да се постанови друго
решение, с което да се уважат исковете по начина, по който са предявени.
Претендират се направените съдебни разноски, с включено юрисконсултско
възнаграждение за пред двете инстанции.
В
законния срок въззиваемият Е.Г.М. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 500 ал.1, т.3 от КЗ
Ищецът Д.З. АД гр. С., в
която твърдят, че със заповед за изпълнение 3015/16.08.2017г. по ч.гр.дело № 4533/2017 год. на
Районен съд С.З., било уважено Заявлението им по чл.410 ГПК, депозирано срещу
длъжника/ответник Е.Г.М., като била издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът възразил. Твърдят, че на 10.10.2016г. в гр. С.З.на ул. ***,
ответникът Е.Г.М., в качеството на водач на МПС „П." с рег.№ СТ *** ВВ,
виновно допуснал ПТП, като предприел необезопасена маневра „движение на заден
ход", при което задна гума на автомобила преминала през левия долен
крайник на Х.Р.В.(намиращ се на тротоара), и му причинил контузия в областта на
ахилеса и петата. След инцидента, водачът М. напуснал мястото на ПТП без да
сигнализира, нито да изчака органите за контрол на движението по пътищата.
Гореописаните обстоятелства били удостоверени в
Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица от 14.12.2016г. изготвен от
служител на сектор ПП при ОД на МВР гр. С.З..
Д.З. АД, като правоприемник на ЗАД В. и в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач М.,
полица N BG/15/115002674854, със срок на действие 01.11.2015г. - 31.10.2016г.,
образувал щета *********/18.01.2017г. Щетата била образувана въз основа на
депозирано искане от страна на пострадалия Х.В.за изплащане на обезщетение за
претърпените вреди.
Искането на увреденото лице било уважено и с платежно
нареждане от 27.02.2017г. сумата от 1 200.00 лв., определено застрахователно
обезщетение, била изплатена на правоимащото лице.
С плащане на застрахователното обезщетение, за Д.З."
АД възникнало правото да получи от виновния водач платеното обезщетение за
нанесените вреди, заедно с лихвите и разноските по определянето му, когато при
настъпване на ПТП виновният водач е напуснал мястото на произшествието без да
изчака идването на контролните органи за движение по пътищата, арг. от чл. 500,
ал.1, т.З КЗ.
Доколкото за определяне на горецитираното обезщетение,
Застрахователят реализирал обичайни разноски в размер на 15.00 лв., то общата
дължима сума от длъжника Е.Г.М. била в размер на 1215.00 лв., представляваща
сбор от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1 200.00 лв. и
15.00 лв. ликвидационни разноски.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Е.Г.М., че същият дължи на „Д.З." АД сумата от
1215.00 лева - главница, представляваща регресна претенция по чл. 500, ал.1, т.
3 от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение по щета *********/2017г.,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
главницата. Претендират за направените по настоящото и заповедното производство разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Е.Г.М., в която твърди, че предявеният иск е
неоснователен - както по основание, така и по размер. Счита, че не били посочени конкретните факти, въз
основа на които да е възможно да се определи какъв е паричния еквивалент на
паричното обезщетение. Оспорва твърдението, че след инцидента ответникът
напуснал мястото на ПТП без да сигнализира, нито да изчака органите за контрол
на движението по пътищата. В този
момент Х.В.изрично е казал, че няма претенции към ответника. Счита, че в случая
не е било налице произшествие, което да налагало посещението на органите за
контрол на движението по пътищата да посетят местопроизшествието. Оспорва
твърдението, че е виновен за описаното ПТП. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба поведение на
ответника и вреди (каквито и да са те) на Х.Р.В.. Оспорва твърдението, че В. в
действителност е претърпял такива болки и страдания, които да бъдат обезщетени
с парична сума в размер на 1200 лв.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 14.12.2016 г., от който е видно, че „при посетено ПТП“ от
дежурен по ПТП в Сектор ПП при ОД на МВР гр. С.З.на 10.10.2016 г. около 11 часа
са описани двама участници в ПТП – участник № 1 – Е.Г.М., собственик на „П.“
мод. 106, с ДКН СТ *** ВВ и пешеходецът Х.Р.В.от гр. С.З., ул. ***.
Представена е полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача М., със срок на действие 01.11.2015 г. -
31.10.2016г., молба за изплащане на неимуществени вреди, протокол от заседание
на комисия към ищеца от 26.01.2017 г. за взето решение за изплащане на
застрахователно обезщетение, споразумение от 23.02.2017 г., ликвидационен акт
от 24.02.2017 г. и преводно нареждане за изплащане на сумата от 1200 лв. на
пострадалия Х.Р.В., като безспорно се установи, че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение на пострадалия в размер на 1200 лв.
По делото е представено наказателно постановление от
26.12.2016 г. за налагане на административно наказание глоба, което е обжалвано
и отменено в една част.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4533/2017 г. по описа на РС С.З.е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Е.Г.М. да заплати на кредитора
"Д.З." АД, сумата от 1215 лева, представляваща дължима сума по
регресна претенция по щета № *********/2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението – 16.08.2017 г. до
изплащане на вземането, срещу която длъжникът възразил. Срещу заповедта за
изпълнение е подадено възражение, поради което ищецът е предявил искът по чл. 422 от ГПК.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Л.И.П. сочи, че през месец октомври 2016 г.
били на кафе с колеги от туристическото дружество. Ответникът Е., свидетелят В.
и тя се качили в колата и Е. леко дал
назад колата, но тя не видяла никакъв човек. Вече щели да тръгват, когато дошъл
един човек и чукнал на прозореца на Е.. Е.
излязъл от колата и този човек казал, че гумата минала през пръстите на крака
му. Свидетелката твърди, че не е видяла такова нещо. Е. предложил да го заведе до тях или до
болницата, но човекът, дето уж пострадал, махнал с ръка и казал – „махайте се,
махайте се“. Този човек бил мургав, може би към 50-60 годишен. Този човек си
тръгнал, те също.
Свидетелят Х.Р.В.твърди, че не познава Е.Г.. През 2016 г. / не помнел дата и месец/
слизал на ул. ***, направил две крачки и погледнал дали може да пресече,
десният му крак бил отпред, левият назад. Изведнъж почувствал страшна болка в
левия крак в петата. Твърди, че лек автомобил „П.“ се качил на лявата му пета,
извикал „ти какво ми направи крака”. Свидетелят очаквал шофьора да даде напред,
за да си освободи крака, шофьорът извикал – „извинявай“, дал назад, после пак
напред, Докато си вадил химикала да му запише номера на колата, шофьорът
изчезнал. Твърди, че отишъл в „Бърза помощ”. Когато му настъпил петата, седнал на земята, паднал и след това в Бърза
помощ искали да го вземат в болницата, но той отказал. След един месец слязъл
на същата спирка и видял същата кола и тъкмо искал да й запише номера, шофьора
дошъл. Свидетелят твърди, че в деня на инцидента не са разговаряли. Сочи, че
автомобилът бил паркиран от неговата дясна страна, после шофьорът дал назад и
се качил на лявата му пета, смачкал и ботуша му, имало рана.
Свидетелят В. С. В.в твърди, че през октомври
По делото е изслушано заключението на
съдебно-автотехническа експертиза, което съдът възприема като добросъвестно
изготвено и която не бе оспорено от страните. Вещото лице сочи, че за да се
осъществи описания от свидетеля В. механизъм, е наложително той да е направил
крачка напред с десния си крак не по-малка от 50см. за да бъдат изнесени
седалищните части на тялото му достатъчно напред, за да не контактуват с
преминаващия заден ляв калник покрай тях. В изправено положение на тялото,
петата е изнесена с до 1-2см. назад от вертикалната равнина тангираща към
задната част на подбедрицата. Ширината на протектора на гумите, с които
стандартно е оборудван л.а "П." е 165мм. В зависимост от степента на
напомпване страничния борд образува кривина навън от протектора с около 5 -
8мм. Кинематичния анализ показва, че е невъзможно гумата да застъпи петата на
човешки крак, ако тялото е в изправено положение в момента на контакта.
Възможно е гумата да контактува странично с петата на крака като при въртенето
си с малка ъглова скорост е възможно да причини охлузване. Вещото лице дава
заключение, че не е възможно задна лява
гума да застъпи/да се качи върху/ петата на левия крак на пострадалия и той да
остане в изправено положение или да заеме седнало положение след контакта.
По делото е назначена и изслушано заключението на
съдебно- медицинска експертиза, което съдът възприема като добросъвестно
изготвено и което не беше оспорено от страните. Вещото лице сочи, че контузната
травма, получена при ПТП е без счупване на костни структури, без увреда на
магистрални кръвоносни съдове, без увреда на сухожилия и се преодолява за около
30 дни. Няма индикации за тежки психологически последствия. Свидетелят е напълно възстановен, без
остатъци от психична травма. В съдебно заседание вещото лице сочи, че са
възможни и други механизми за такава контузия на петата. Вещото лице счита, че
се касае за притискане със странично ожулване.
И двете вещи лица в съдебно заседание не потвърждават по
категоричен начин твърдения в исковата молба механизъм на настъпилото ПТП. В
този смисъл съдът приема, че се касае за евентуално притискане на петата от
борда на гумата странично и притискане със ожулване /вещото лице Сурчев и
вещото лице Николов – протокол от 20.02.2019 г./.
Протоколът за ПТП с пострадали лица от 14.12.2016 г. е
оспорен от ответната страна и като първоинстанционният съд е приел оспорването
за доказано, тъй като нито в исковата молба, нито от свидетелските показания и
становищата на вещите лица не се доказа по безспорен начин механизма на ПТП и
причинените увреждания на свидетеля В. при описания в исковата молба механизъм.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал.
1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка
"Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице,
което да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от
застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
С оглед гореизложеното ищецът следва да установи, че на
10.10.2016 г. е настъпило ПТП, при което ответникът Е.Г.М., управлявайки л. а.
"П.", peг. № СТ *** ВВ, предприема маневра „движение на заден ход“,
при което задна гума на автомобила преминава през левия долен крайник на Х.Р.В.и
му причинява контузия в областта на ахилеса и петата и след това е напуснал
мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР.
За установяване
на тези обстоятелства ищецът се позова на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 14.12.2016 г., който обаче е съставен от длъжностно лице,
което не е възприело пряко настъпването на ПТП, и участието на ответника в
него, както и напускането на мястото на инцидента след това. Следователно
горепосоченият протокол съставен само по данни на пострадалия, без посещение на
мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено
за авторството на направените пред длъжностното лице изявления, но не и за
тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на
произшествието не са възприети лично от съставителя. От свидетелските показания
се установява друг механизъм на настъпване на ПТП – то. Назначените пред
първоинстанционния съд автотехническата и медицинска експертизи също не дават
категоричен отговор относно настъпилия
механизъм на ПТП, както наличието на причинно-следствената връзка между ПТП и
настъпилото увреждане на Х. В.. Самият пострадал Х.В.не може да установи през
кой месец и на коя дата е настъпилото ПТП, доколкото съдебно-медицинското
удостоверение № 54-ІІІ/2016 г. е съставено 17 дни след евентуално настъпилото
ПТП. Освен това за възникване на регресното право, законът изисква посещаването
на мястото от органите на реда да е задължително. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал.
1, т. 2 от ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато при произшествието има убит или ранен човек. В настоящият случай,
предвид твърденията на пострадалия В. действително органите на МВР е следвало
задължително да посетят мястото на ПТП – то. От събраните по делото
доказателства обаче не се установява, че пострадалият се е свързал с органите
на МВР, веднага след инцидента или че веднага е посетил болнично заведение. От
представените доказателства се установява, че е издаден амбулаторен лист на
11.10.2016 г., след 17 дни е издадено съдебно-медицинското удостоверение и след
още два месеца констативния протокол за ПТП. Ето защо въззивният съд намира, че
фактическият състав на чл. 500, ал.
1, т. 3 от КЗ не е осъществен и предявения иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 403/28.03.2019 г.
постановено по гр.д. № 2033/2018г. по описа на Районен съд – С.З..
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.