РЕШЕНИЕ
№ 9728
Бургас, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - VI-ти състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА |
При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА административно дело № 20257040701225 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството и по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.76а, ал.4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Жалбоподателят „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария” („УМБАЛ Дева Мария”) ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Възраждане“ №13, представлявано от управителя д-р Х. К. Я., е оспорил писмена покана №РД-25-18554/12.06.2025г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от директора на РЗОК-Бургас, с която жалбоподателят е задължен да възстанови като неоснователно получена сума в общ размер на 4 366,60 лева.
В жалбата се твърди, че писмената покана е издадена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилни констатациите на органа, приложил нормата на чл.379 от НРД за МД за 2023-2025г., с твърдението, че по нито една от описаните точки в поканата не се касае за един брой хоспитализация. Напротив, според описанието в самия протокол било констатирано наличието по две на брой хоспитализации, по две различни клинични пътеки, които не били сходни помежду си. Счита за неправилен извода на органа за наличие на една хоспитализация, отчетена по две клинични пътеки, тъй като не било установено в която от посочените КП е налице неправилно, некачествено или неизвършено по обем лечение. В хипотезата, в която органът е приел, че не е проведено комплексно лечение на основното заболяване, придружаващи заболявания и усложнения на пациента, е следвало да се обоснове кое заболяване счита за основно и кое придружаващо. Според жалбоподателя при приема по втората КП пациентите са били приети в условията на спешност, което предполага, че заболяването не е било рецидивирало в хода на първото пролежаване. Иска отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие - адвокат К., поддържа жалбата и иска обжалваният акт да бъде отменен. Претендира разноски в размер на заплатената държавна такса.
Ответникът по жалбата – директор на Районна здравноосигурителна каса - Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К., оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки (л.226-228).
ФАКТИ:
В качеството си на възложител НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – Бургас, е сключила с „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария” ЕООД договор №020903/24.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури (л.178-213).
Със заповед № РД-25-1855/13.11.2024г. (л.26) директорът на РЗОК – Бургас разпоредил извършване на тематична проверка на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, с адрес на лечебното заведение: гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Александър Стамболийски“, със срок до 30.11.2024г. и задача – контрол по спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. и ЗЗО, във връзка с постъпило в РЗОК-Бургас писмо с вх.№02/35-00-1757/13.11.2024г. от НЗОК. Административният орган определил и лицата, които да извършат проверката – двама контрольори от отдел ДКБМП и двама контрольори от отдел ДКИМДПА в РЗОК – Бургас.
В изпълнение на горната заповед е съставен протокол № 1737/30.11.2024г. (л.12-13) за резултатите от извършена тематична проверка на лечебното заведение.
1) В т.1 от протокола е посочено, че ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализирано в лечебното заведение, както следва:
- от 02.10.2024г. до 07.10.2024г. по КП № 56.1 „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години“, с ИЗ №15934, с окончателна диагноза: „Увреждания на междупрешленните дискове в поясен отдел“ (л.27-54);
- от 07.10.2024г. до 08.10.2024г. по КП № 20.1 „Интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечно-съдови заболявания при лица над 18 години“, с ИЗ № 16205, с окончателна диагноза „Емболия и тромбоза на други уточнени вени“ (л.153-157);
При преглед на медицинската документация на ИЗ №15934 проверяващите установили, че пациентката е постъпила в лечебното заведение поради упорита болка в двете подбедрици (имала стягане на мускулите на подбедрицата, понякога и болка в кръста, засилваща се при движение). Проведени са изследвания, назначена и проведена е терапия. Пациентката е изписана на 07.10.2024г. и веднага след това е приета отново с оплаквания от тежест и дискомфорт на двата крака за лечение на стеноза на вена феморалис синистра (според проверяващите стенозата на кръвоносни съдове е хронично, а не остро състояние). Установено е провеждането на балонна дилатация на стенозирал участък от вената, не е описана тромбоза на венозните съдове, Д-димери не са изследвани. Поради това контрольорите приели, че в случая е приложима нормата на чл.379 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г., според която НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Прието е, че в описания случай се касае за една хоспитализация през периода 02.10.2024г.-08.10.2024г., отчетена по две клинични пътеки - във всеки един ден през посочения период пациентът е бил хоспитализиран за лечение на заболявания, които са били налични още при постъпването в лечебното заведение. На основание чл.379 от НРД за МД 2023-2025г. било прието, че хоспитализация на пациент с ИЗ №15934 по КП №56.1 е заплатена неоснователно на лечебното заведение.
2) Според т.2 от протокола ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализирано в лечебното заведение, както следва:
- от 01.10.2024г. до 04.10.2024г., по КП № 208 „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“, с ИЗ № 15889, с окончателна диагноза: „Вътречерепна травма без открита вътречерепна травма“ (л.55-72);
- от 04.10.2024г. до 06.10.2024г., по КП № 17.1 „Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания при лица над 18 години", с ИЗ № 16083, с окончателна диагноза: „Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници“ (л.158-162);
При преглед на медицинската документация на ИЗ № 15889 проверяващите установили, че пациентката е постъпила в болничното заведение, след като паднала два пъти и си ударила главата (оплаква се от замайване и леко главоболие). Проведени са изследвания, поставена е диагноза, назначена и проведена е терапия. Пациентката е изписана на 04.10.2024г., като веднага след това е приета отново поради болки в двата долни крайника. Проведена е периферна КТ ангиография на долни крайници, налице е катетеризационен протокол №16083. Поради това контрольорите приели, че в случая е приложима нормата на чл.379 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г., според която НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Прието е, че в описания случай се касае за една хоспитализация през периода 01.10.2024г. - 06.10.2024г., отчетена по две клинични пътеки - във всеки един ден през посочения период пациентът е бил хоспитализиран в лечебното заведение. На основание чл.379 от НРД за МД 2023-2025г. било прието, че хоспитализация на пациент с ИЗ №15889 по КП №208 е заплатена неоснователно на лечебното заведение.
3) В т.3 от протокола е посочено, че ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализирано в лечебното заведение, както следва:
- от 04.10.2024г. до 09.10.2024г., по КП № 56.1 „Диагностика и лечение на болести на черепно- мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години", с ИЗ № 16076, с окончателна диагноза: „Атипична лицева болка“ (л.73-103);
- от 09.10.2024г. до 11.10.2024г., по КП № 20.1 „Интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечно-съдови заболявания при лица над 18 години“, с ИЗ № 16347, с окончателна диагноза: „Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници“ (л.163-169);.
При преглед на медицинската документация на ИЗ № 15889 проверяващите установили, че пациентката постъпва поради силно главоболие и световъртеж, включително и в легнало положение. След консултация с невролог същата е била хоспитализирана. От неврологичния статус се установява наличие на затруднено движение на десен крак поради ортопедичен проблем. Проведени са изследвания, назначена и проведена е терапия. Пациентката е изписана на 09.10.2024г. и веднага след това е приета отново с оплаквания от болки в десен долен крайник и подуване на подбедрицата на същия. Проведена е балонна дилатация на стенозирал участък от поплитея декстра, не е описана тромбоза на венозните съдове. Д-димери не са изследвани. С оглед на тези факти контрольорите приели, че в случая е приложима нормата на чл.379 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г., според която НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. В описания случай се касае за една хоспитализация през периода 04.10.2024г. - 11.10.2024г., отчетена по две клинични пътеки - във всеки един ден през този период пациентът е бил хоспитализиран за лечение на заболявания, които са били налични още при постъпване в лечебното заведение. На основание чл.379 от НРД за МД 2023-2025г. било прието, че хоспитализация на пациент с ИЗ №16076 по КП №56.1 е заплатена неоснователно на лечебното заведение.
4) Съгласно т.4 от протокола ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализирано в лечебното заведение, както следва:
- от 07.10.2024г. до 10.10.2024г., по КП № 62.1 „Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи при лица над 18 години“, с ИЗ № 16199, с окончателна диагноза: „Други и неуточнени гърчове“ (л.104-129);
- от 10.10.2024г. до 12.10.2024г„ по КП № 17.1 „Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания при лица над 18 години“, с ИЗ № 16419, с окончателна диагноза: „Оклузия и стеноза на каротидна артерия“ (л.170-173);.
При преглед на медицинската документация на ИЗ №16199, проверяващите са установили, че пациентката постъпва след прилошаване и изпадане в безсъзнание. Проведени са й били изследвания, поставена е диагноза, назначена и проведена е терапия. Пациентката е изписана на 10.10.2024г., като веднага след това е приета отново поради болки в краката (локален статус - отслабени пулсации на тибиалните артерии двустранно). Проведена е каротидна КТ ангиография, налице е катетеризационен протокол № 16419. Въз основа на тези факти проверяващите приели, че в случая намира приложение нормата на чл. 379 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г., според която НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Прието е, че в случая се касае за една хоспитализация през периода 07.10.2024г. - 12.10.2024г., отчетена по две клинични пътеки, като във всеки един ден през посочения по-горе период пациентът е бил хоспитализиран в лечебното заведение. На основание чл.379 от НРД за МД 2023-2025г. било прието, че хоспитализация на пациент с ИЗ №16199 по КП №62.1 е заплатена неоснователно на лечебното заведение.
5) По т.5 от протокола е установено, че ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализирано в лечебното заведение, както следва:
- от 14.10.2024г. до 19.10.2024г., по КП № 56.1 „Диагностика и лечение на болести на черепно- мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години“, с ИЗ № 16632, с окончателна диагноза: „Други и неуточнени полиневропатии“ (л.130-152);
- от 19.10.2024г. до 20.10.2024г., по КП № 17.1 „Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания при лица над 18 години“, с ИЗ № 16916, с окончателна диагноза: „Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници“ (л.174-177);.
При анализ на медицинската документация на ИЗ № 16632 било установено, че пациентката е постъпила в лечебното заведение с оплаквания от парене и изтръпване по двете подбедрици, на моменти с остра болка по пръстите на двата крака (от статуса - запазени пулсации на а. дорзалис педис). Проведени са изследвания, поставена е диагноза, проведена е терапия. Пациентката е била изписана на 19.10.2024г. и веднага след това е приета в лечебното заведение със същите оплаквания (локален статус - отслабени пулсации на педалните артерии двустранно). Въз основа на тези факти проверяващите приели, че в случая намира приложение нормата на чл. 379 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г., според която НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Прието е, че в случая се касае за една хоспитализация през периода 14.10.2024г. - 20.10.2024г., отчетена по две клинични пътеки, като във всеки един ден през посочения по-горе период пациентът е бил хоспитализиран в лечебното заведение. На основание чл.379 от НРД за МД 2023-2025г. било прието, че хоспитализация на пациент с ИЗ №16632 по КП №56.1 е заплатена неоснователно на лечебното заведение
Протоколът е връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на 21.03.2025г.
На основание чл.76а, ал.2 от ЗЗО проверяващите съставили и протокол за неоснователно получени суми № 1738/30.11.2024 г. (л.10-11), в който при възпроизвеждане на фактическите установявания при проверката формирали краен извод, че отчетената и заплатена медицинска дейност, която подлежи на възстановяване, е в общ размер на 4 366,60 лева, от които:
- по т.1 - 907,20 лева за хоспитализация на пациент с ИЗ №15934 по КП №56.1;
- по т.2 - 700 лева за хоспитализация на пациент с ИЗ №15889 по КП №208;
- по т.3 - 907,20 лева за хоспитализация на пациент с ИЗ №16076 по КП №56.1;
- по т.4 - 945 лева за хоспитализация на пациент с ИЗ №16199 по КП №62.1;
- по т.5 - 907,20 лева за хоспитализация на пациент с ИЗ №16632 по КП №56.1.
Управителят на дружеството-жалбоподател Х. Я. е запознат с констатациите на протокола за неоснователно получени суми, както и за правото да представи писмени възражения пред директора на РЗОК-Бургас по направените констатации в 7-дневен срок от получаването.
Писмено възражение от лечебното заведение до директора на РЗОК е представено на 27.03.2025г.(л.8-9). С него са оспорени констатациите от протоколи №1737 и 1738 от 30.11.2024г. Наведени са твърдения, че констатациите на проверяващите са неправилни и необосновани с доводи, идентични на тези, изложени в сезиращата съда жалба.
На 03.04.2025г. началникът на отдел ДКБМП представил на директора на РЗОК – Бургас становище (л.20-21) за законосъобразност на констатациите в съставените протоколи. Направено е предложение за предприемане на действия по издаване на писмена покана за възстановяване на неоснователно получената сума в размер на 4 366,60 лв.
Въз основа на протоколите, съставени в хода на извършената проверка, на 02.05.2025г. членовете на проверяващата комисия съставили доклад вх. № РД-25-1855з (л.6-7), в който посочили подробно установеното при проверката. Предложили на директора на РЗОК за констатациите, установени с протокол № 1737 и 1738 от 30.11.2024г., проверяваното лице да бъде задължено да възстанови неоснователно получените суми.
На 12.06.2025г., въз основа на фактите, установени с протоколи №1737/30.11.2024г. и №1738/30.11.2024г., директорът на РЗОК-Бургас издал оспорената писмена покана №РД-25-18554/12.06.2025г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, в общ размер от 4 366,60 лева (л.14-16). В мотивите на поканата е посочено, че във всички изброени случаи от т.1 до т.5 се касае за пациенти с една хоспитализация, отчетена от лечебното заведение по две различни клинични пътеки – във всеки един ден през посочените периоди пациентите са били хоспитализирани за лечение на заболявания, които са били налични още при постъпването в лечебното заведение. Не е спазено изискването на чл.379 от НРД за МД 2023-2025г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Процесният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма от компетентен орган по смисъла на чл.76а, ал.3 от ЗЗО – директора на РЗОК - Бургас. Съгласно чл.76а, ал.3 от ЗЗО, след изтичане срока за възражения по ал.2, управителят на НЗОК, съответно директора на РЗОК, издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ.
При постановяване на обжалвания акт е спазена предвидената в чл.76а от ЗЗО процедура. Първо е съставен протокол за неоснователно получени суми, предоставено е право на възражение на лицето - обект на проверка и след изтичане на срока за възражение, директорът на НЗОК е издал процесната писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание.
Относно приложението на материалния закон:
Обжалваният административен акт е издаден на основание чл.76а, ал.1 и ал.3 от ЗЗО, според които управителят на НЗОК или директорът на РЗОК издават писмена покана за възстановяване на суми в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил тези суми без правно основание, когато не се касае за извършено нарушение по ЗЗО или нарушение на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл.72, ал.2 от ЗЗО. В тези случаи изпълнителят е длъжен да възстанови посочените суми.
Съгласно чл.379, ал.1 от Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г., Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения.
В нормата е възприет принципът за комплексно лечение на пациенти, когато същите са хоспитализирани с основно и придружаващо заболяване (дори придружаващото заболяване да е установено по време на престоя), както и ако настъпят усложнения. Това означава, че за периода на хоспитализиране, болничните заведения са длъжни да предоставят болнична медицинска помощ като лечение, което третира основното заболяване, придружаващи заболявания и усложнения в съответствие с условията и реда за оказване на болнична помощ. Този модел на комплексно лечение се реализира, като за основното заболяване, лечебното заведение прилага и спазва „клинична пътека“ - конкретна система (в зависимост от основното заболяване) от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при диагностични и лечебни процедури на пациенти с определени заболявания, изискващи хоспитализация в лечебни заведения със стационар, а за придружаващото заболяване и/или усложненията се вземат медицински мерки според конкретното придружаващо заболяване и усложнения (Решение № 8254 от 30.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2024 г., VI о., Решение № 1028 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5363/2024 г., VI о.).
В конкретния случай, според съставения от контрольорите протокол обект на проверка са 5 хоспитализации, при които в кратки интервали от време (в рамките на деня) едни и същи пациенти са хоспитализирани по два пъти по две различни клинични пътеки, вместо да бъдат лекувани комплексно и отчетени по една клинична пътека.
При преглед на всяка от епикризите по тези хоспитализации съдът констатира, че всеки от петимата пациенти е бил лекуван по една клинична пътека и дехоспитализиран на конкретна дата, като на същата дата отново е бил хоспитализиран, но по друга клинична пътека.
Относно случая по т.1 от поканата: според данните в епикризата от клиниката по нервни болести, ЗОЛ М. Г. е била приета на 02.10.2024г. в 11:47ч. (л.27-33). Впоследствие пациентката е изписана на 07.10.2024г., без обаче в епикризата да е посочен часът на изписването по първия прием. На същата дата, в 14:29ч., според епикризата от клиниката по съдова хирургия, пациентката е хоспитализирана по друга клинична пътека, като е изписана на 08.10.2024г. в 13:43 ч. (л.153-156). Прави впечатление, че във всяка една от представените по преписката епикризи лечебното заведение не е посочило часа на изписване на съответния пациент по първия прием (т.е. по първата клинична пътека). Дори да се приеме, че дописаните ръкописно цифри на последната страница от епикризата са именно часът на изписване по първата КП (например относно случая по т.1 дописаният ръкописно текст на л.33 е „13:17“), следва да се има предвид, че се касае за изключително кратък времеви период (около един час), през който лицето не е било настанено за лечение в болничното заведение. Този факт съществено разколебава верността на твърдението на жалбоподателя за наличието на две отделни хоспитализации, обуславящи отчитането на две отделни клинични пътеки.
Съдът отбелязва, че горните изводи са приложими спрямо всеки един от случаите, описан в т.1 - 5 в поканата, като по отношение на всички случаи следва да се приеме, че е налице една хоспитализация за всеки пациент и нормата на чл.379, ал.1 от НРД за МД намира приложение. Тълкуването на тази норма сочи, че след като съответният пациент е бил хоспитализиран по едно заболяване, то следва да бъде заплатен престоя само по една КП за комплексно лечение на основното заболяване, както и за известните придружаващи заболявания и настъпилите усложнения.
От приложените по делото медицински документи се установява, че пациентите са били първоначално хоспитализирани в лечебното заведение по една клинична пътека, по която наред със заболяването, за чието лечение са били приети, са констатирани и симптоми на друго заболяване, като същите симптоми са били налични още при първия прием. При това положение още при първата хоспитализация в лечебното заведение пациентите е следвало да бъдат лекувани комплексно. След като всеки един от петимата пациенти при постъпването и престоя си в лечебното заведение е описал оплаквания, относими към хоспитализацията по втората КП, са били налице основно и придружаващо заболявания или усложнения, като с оглед преценката на лекуващите лекари и изискването за комплексно лечение е следвало да се определи по коя КП пациентът ще се лекува и как ще се третират придружаващите заболявания или усложненията.
Поради това съдът счита, че на жалбоподателя правилно е вменено нарушението, че приемайки пациентите по съответната клинична пътека, без да има основание, е оформял документално дехоспитализации и хоспитализации в един и същи ден, без съответния пациент да напуска лечебното заведение, като е отчетена следваща КП, която е финансирана от НЗОК отделно, вместо лечението да продължи по първоначалната – за един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения.
Наред с това, по отношение на всеки от процесните случаи, съдът установява, че първата клинична пътека, по която са били лекувани пациентите, е диагностична, а втората КП е свързана с провеждане на същинското лечение на конкретното заболяване (по която са извършени съответните терапевтични процедури). Поради това следва да се приеме, че лечението е следвало да бъде отчетено по втората КП, а не както е направило ответното дружество по две отделни КП. В този смисъл лечебното заведение дължи връщане на посочените в поканата суми за отчетената дейност по първата КП, тъй като тази сума е получена без правно основание за хоспитализации по повече от една КП на един пациент, вместо за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения.
По изложените съображения жалбата на „УМБАЛ – Дева Мария” ЕООД, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски в размер на 130 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.).
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Възраждане“ №13, представлявано от управителя д-р Х. К. Я., против писмена покана №РД-25-18554/12.06.2025г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от директора на РЗОК-Бургас.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Възраждане“ №13, представлявано от управителя д-р Х. К. Я., да заплати на НЗОК юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок от съобщаването му.
| Съдия: | |