Р Е Ш Е Н И Е
№............ 09.01.2016г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет и трети ноември 2015 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР
ГЕОРГИЕВ
Секретар: Р.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 3925 по описа за 2015 година,
Делото е образувано по искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.79 ЗЗД за
сумите от 879,60лева – главница - по претенцията на „ИТАЛМОДАЛУЧЕ-България” ЕООД
– в несъстоятелност, седалище гр.Пловдив против Атанас Благинов Атанасов,
действащ като ЕТ”РОЗА 90 - АТАНАС АТАНАСОВ” – гр.Павликени, област Велико
Търново, да им бъдат присъдени сумите за
доставени, но останали незаплатени стоки – по фактура № **********/
30.09.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 10.08.2015г. до окончателното заплащане на сумата и направените по
делото разноски. Претендират и лихва за забава от датата, предхождаща с три
години датата на завеждане на исковата молба в съда – 10.08.2012г. до
10.08.2015г. от общо 268,87лева.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор по молбата. Оспорва
твърдението, че дължи сумата по фактурата – намира, че е изтекла погасителната
давност за определеното като периодично вземане, както и моли да бъде извършено
прихващане с насрещно негово вземане.
В исковата
си молба „ИТАЛМОДАЛУЧЕ-България”
ЕООД в която твърдят, че с Решение № 419 от 30.08.2013г., постановено по т. д.
№ 196 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2013година, е открито производство по
несъстоятелност на „ИТАЛМОДАЛУЧЕ - БЪЛГАРИЯ" ЕООД, обявено в Търговския
регистър на 03.09.201Зг. С Определение №2220 от 28.11.2013 г., постановено по
същото дело е назначена М.Г.С. за постоянен синдик на „ИТАЛМОДАЛУЧЕ -
БЪЛГАРИЯ" ЕООД. С Решение № 471 от 07.10.2014г., постановено по т. д. №
196 по описа на Окръжен съд Пловдив за 201Зг. дружеството е обявено в
несъстоятелност. Посочените решения и назначаването й били надлежно вписани и
обявени в Търговския регистър при Агенцията по вписванията. В изпълнение на
задълженията си като постоянен синдик по издирване и уточняване на имуществото
на „ИТАЛМОДАЛУЧЕ - БЪЛГАРИЯ"' ЕООД - в несъстоятелност установила, че
дружеството имало вземания от ЕТ „РОЗА 90 - АТАНАС АТАНАСОВ"' с ЕИК
********* в размер на 879,60 лева. Вземанията произтичали от неизпълнено задължение
на едноличния търговец да плати цената за продадени от „ИТАЛМОДАЛУЧЕ -
БЪЛГАРИЯ" ЕООД - в несъстоятелност стоки по данъчна фактура
№**********/30.09.2011г., ведно с приемо-предавателен протокол
№**********/30.09.2011г. Целейки доброволно уреждане на отношенията между
страните изпратих до ЕТ ,.РОЗА 90 - АТАНАС АТАНАСОВ" писмена покана за
доброволно изпълнение с изх. № 196/2013-331/22.07.2014г., като предупредили за
последиците от неизпълнение на задълженията в допълнително дадения с поканата
срок. В дадения срок ответникът изпратил отговор с вх.№
196/2013-374/31.07.2014г., в който направил възражение за прихващане.
Твърдейки, че освен задължението му към „ИТАЛМОДАЛУЧЕ - БЪЛГАРИЯ" ЕООД - в
несъстоятелност в размер на 879,60 лева, той имал и вземане от несъстоятелното
дружество в размер на 2 572,60 лева, ответникът заявил, че правел прихващане и
че остатъка от неговото вземане следвал да му бъде заплатен. Според
разпоредбите на Търговския закон и съдебната практика по прилагането му, за да
се удовлетвори вземането на кредитор в производството по несъстоятелност, това
вземане (ако е възникнало преди откриване на производството) следвало да е било
предявено в срока по чл. 685 или в срока по чл.688 ТЗ, да е включено в списък
на приетите от синдика вземания и този списък да бъде одобрен от съда по
несъстоятелността. Единствено с такова вземане кредитора, който е и длъжник на
несъстоятелния търговец, можел да извърши прихващане по реда на чл.645 ТЗ. В
настоящия случай претендираното от ответника вземане не било предявявано за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност, синдикът и съдът не са
вземали никакво отношение по неговото съществуване, размер и изискуемост. С
непредявяване на вземането в законоустановените срокове, то е погасено и
кредиторът е изгубил възможността да търси събирането му по какъвто и да е
начин, включително и чрез възражение за прихващане. По така изложените
съображения, считам, че вземането, заявено от ответника, дори и да съществува,
не подлежи на удовлетворяне, както и че заявеното от ответника прихващане не
пораждало правно действие, нито оправдава отказа му да изплати задълженията си
към несъстоятелния търговец. Считам, че освен плащането на дължимата цена за
продадени стоки съгласно данъчна фактура №**********/30.09.2011г„ ответникът следвал
да заплати и обезщетение заради забавено изпълнение в размер на законната
лихва. Забавата на длъжника била продължила дълъг период от време и в негова
полза била изтекла погасителна давност относно вземанията за лихви, дължими за
период повече от 3 години назад, считано от днес. Затова претендирали
заплащането на обезщетение заради забавеното изпълнение на задълженията само за
период от 3 години назад, което изчислявали в размер на 268.87 лева -
обезщетение заради забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва
върху сумата от 879,60 лева - дължима цена за продадени стоки по данъчна
фактура №**********/30.09.2011 г., за периода от 10.08.2012 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда. Молят да бъде постановено решение, с което
да се установи, че "ИТАЛМОДАЛУЧЕ - БЪЛГАРИЯ" ЕООД - в несъстоятелност
не дължало на ЕТ „РОЗА 90 - АТАНАС АТАНАСОВ" сумата от 2 572,60 лева;
Молят да бъде осъден ответника ЕТ „РОЗА 90 - АТАНАС АТАНАСОВ" с ЕИК:
*********, да заплати в полза на масата на несъстоятелността на
"ИТАЛМОДАЛУЧЕ - БЪЛГАРИЯ" ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК:*********
сумата общо в размер на 1 148,47 лева. /хиляда сто четиридесет и исем лева н 47
ст./, съставляваща: главница в размер 879,60 лева -
неплатена цена за продадени стоки съгласно данъчна фактура
№**********/30.09.2011г.,. лихва в размер на 268,87лсва -
обезщетение заради забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва
върху сумата от 879,60 лева - дължима цена за продадени стоки по данъчна
фактура №**********/30.09.2011г., за периода от 10.08.2012г. до датата на
подаване на исковата молба в съда. Молят да бъде осъден ответника да заплати и
законната лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Молят да бъдат присъдени в
тежест на ответника и всички съдебни и деловодни разноски, направени в
производството.
На
основание чл.131 от ГПК ответникът ЕТ „РОЗА 90-АТАНАС АТАНСОВ” представят
писмен отговор в който твърдят, че искът бил допустим, но неоснователен, поради
което следвал да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. С ищеца
по делото били в договорни отношения от 2011г. по повод извършване на видове
строително-монтажни и строително ремонтни работи за изграждане на БКТП-та и ел
захранване на два обекта в гр. Троян, за които видове СМР съгласно изготвените
и подписани протоколи за приемане на строителството се издали фактури, въз
основа на които периодично ищецът заплащал на етапи за извършените видове СМР и
СРР. По повод издадената фактура **********/30.09.2011 г. за покупка на
материали от ищеца същата била издадена с уговорка да се извърши прихващане с
дължимата към ответника сума в размер на 2572,60 лв,
която ищецът дължал съгласно издадена фактура № **********/03.01.2011г. в общ
размер на 10633,57лв., от който заплатени само 8060,97лв. Фактурата бе издадена
с цел стойността на закупените материали да бъде редуцирана /чрез прихващане/
от общата дължима от ищеца към ответника сума за извършени видове СМР, но
незаплатени в общ размер на 2572,60 лева, поради финансови затруднения на
търговеца и невъзможност от страна на последния да заплати своето изискуемо
задължение На първо място, твърдя, че с оглед периодичността в плащанията по
повод облигационната връзка, вземането на ищеца в размер на 879,60 лв. по
конкретната данъчна фактура е погасено по давност, поради което не се дължи на
ищеца, както и претенцията за лихви в размер на 268,87 лв. върху главницата
Периодичността в заплащането по издадените фактури обуславя по-кратка
погасителна давност на вземанията, т.е три години от момента, в който вземането
е станало изискуемо по арг. от чл.111, буква „в" от ЗЗД Алтернативно, ако
съдът приеме, че действително сумата по фактурата е дължима, то правя изрично
възражение за прихващане в процеса. С оглед разпоредбата на чл.645, ал 1 от ТЗ
кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, /какъвто е.
настоящия случай/ двете задължения са съществували, са насрещни и еднородни
като вземането на ответника е било изискуемо. В случая вземането в полза на
ищеца е станало изискуемо на 08.10.2011г. С писмо
с вх. №196/2013-374/31.07.2014г. при ищеца като управител на ЕТ „Роза 90-Атанас
Атанасов" съм отправил искане за прихващане до синдика, което е в
съответствие с чл.645, ал.2 от ТЗ, поради което следва да бъде- допуснато от
съда съдебно прихващане на насрещните еднородни и изискуеми вземания до размера
на по-малкото от тях Това, че в качество на кредитор спрямо ищеца, обявен в
несъстоятелност не са предявени от ответника вземанията в размер на 879,60лв. в
сроковете по реда на чл.685 и чл.688 от ТЗ не води до автоматично погасяване на
последните. Погасяване на непредявени вземания от кредитора предполагат
приключило производство по несъстоятелност и не е обвързано с пропускането на
сроковете по чл.685 и чл. 688 от ТЗ, поради което погасителният ефект не
настъпва автоматично Този извод се налага от систематичното място на
разпоредбата на чл.739, ал.1 от ТЗ в Раздел II на Глава 47 регламентираща
приключването на производството по несъстоятелност, след осребряване на масата
на несъстоятелността и разпределение на наличните средства, прекратяване на
производството и заличаване на длъжника в търговския регистър Правилото на
чл.739 ал.1 ТЗ се свързва с последиците относно погасяването на непредявените в
производството по несъстоятелност вземания, само при вече приключило
производство по несъстоятелност и не е свързано с изпускането на срока за
предявяване на вземането по чл.685 ТЗ, респективно по чл.688 от ТЗ /така определение
№57 от 13.02.2009г. на ВКС по ч.т.д. №48/2009г. на Първо т о. на ВКС/ Същото
становище е застъпено и в Решение № 680 от 10.11.2008 г. на ВКС по т.д №
365/2008 г., II т о на ВКС Правилото на чл 739, ал.1 от ТЗ установява последици, настъпването на които е обвързано с
приключването на производството по несъстоятелност, а не със срока за
предявяване на вземанията на кредиторите по чл.685, ал.1 от ТЗ. Неоснователно е
твърдението на ищеца, че не следва да удовлетворява ответника с изплащане на
дължимата сума от 2572,60лв., предвид, че отсъства изцяло правно основание за
това. Напротив, същата е дължима, установена е по основание и размер, изискуема
е. Предвид изложеното, молят Районен
съд гр. Стара Загора да постанови съдебно решение, по силата на което да остави
без уважение така предявения иск поради неговата неоснователност и
недоказаност, като с оглед изхода на делото присъди всички съдебни и деловодни
разноски в тежест на ищеца.
В
съдебно заседание ищецът, в писмено становище от синдика поддържа исковете,
като претендира и заплащане на направените по делото разноски.
Ответното
дружество, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намери за установено следното:
Видно
от представените и приети като доказателства фактура №********** от 30.09.2011г.,
приемателен протокол, както и кореспонденция между страните се установява, че
между тях е имало търговски отношения, като задълженията по представената
фактура са останали незаплатени. По доставката, осчетоводени по тази фактура не
е извършено плащане.
Предвид
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил
изцяло насрещната престация по договора и дължи за плащане остатък в размер на 879,60
лева по процесната фактура, както и 268,87лева мораторна лихва за забава по дължимата
сума по тази фактура за периода от 10.08.2012г. до 10.08.2015г., които съдът
изчисли служебно.
С
оглед на това, съдът приема че е налице хипотезата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД – неизпълнение по двустранен договор от страна на
ответника. С оглед на горните съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан по основание и размери за посочените суми, които се
дължат по посочената фактура, както и претенцията на осн.чл.86 ЗЗД за лихвата
за забава по посочената фактура. Съдът не счита за налични отношения по
периодични плащания, като в случая следва да се приложи общата разпоредба на
чл.110 ЗЗД, като в случая не е налице погасяване по давност на предявеното
вземане. Не е налице и основателност на възражението за прихващане на
ответника, тъй като неговото непредявено в производството по несъстоятелност
вземане /възникнало преди решението за откриване на производство по
несъстоятелност – 30.08.2013г./ е погасено – чл.739,ал.1 ТЗ и с него не може да
бъде извършено прихващане.
Следва да бъде осъден ответникът
да заплати по сметка на Старозагорския районен съд дължимата държавна такса за
производството – в размер на общо 100лева/по 50лв.по двата иска/.
Водим от горните съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА АТАНАС
БЛАГИНОВ АТАНАСОВ, действащ като ЕТ „РОЗА 90 – АТАНАС АТАНАСОВ” с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Павликени, област Велико Търново,
ул.”Христо Ботев” № 11, п.к.5200 ДА
ЗАПЛАТИ на „ИТАЛМОДАЛУЧЕ- БЪЛГАРИЯ”ЕООД
– В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ гр.ПЛОВДИВ, р-н Източен, ул.”Цариградско шосе” №73, ЕИК *********,
представлявано от синдика М.С., съдебен адрес ***, офис 6, сумата от 879,60лева/осемстотин
седемдесет и девет лева и 60стотинки/, представляваща главница - неизплатени
цена с включен ДДС по фактура № ********** от 30.09.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
- 10.08.2015г. до окончателното заплащане на сумата, както и 268,87лева/двеста
шестдесет и осем лева и 87стотинки/ мораторна лихва за забава по фактура № **********/30.09.2011г.
за периода от 10.08.2012г. до 10.08.2015г.
ОСЪЖДА
АТАНАС БЛАГИНОВ АТАНАСОВ, действащ като ЕТ „РОЗА 90 – АТАНАС АТАНАСОВ” с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Павликени, област Велико Търново, ул.”Христо
Ботев” № 11, п.к.5200 ДА ЗАПЛАТИ Държавна такса за производството по сметка на
Бюджета на Съдебната власт сумата от 100/сто/лева дължима държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му, пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: