НЧХД №
285/2019 год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд - гр.П. тъжба от З.Н.Б.
***, с която е повдигнал обвинение против подсъдимия А.Л.Д. *** престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, а именно за това, че на 07.09.2019 г. му е причинил лека
телесна повреда, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с повереник, чрез който поддържа
повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за постановяването на осъдителна
присъда спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен
размер, с присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание със защитник. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан.
С протоколно определение на съда от
14.01.2020 г. бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения
от частния тъжител против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата
от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Със същия съдебен акт частния тъжител бе конституиран
като граждански ищец в наказателното производство.
Районният съд, след като обсъди и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Л. и частният тъжител З.Б.
***. Били съседи. Домовете им се на намирали на разС.ие, което се преминавало за около 10 минути на собствен
ход. Двамата се познавали, но не общували. Към инкриминираната дата частният
тъжител бил на 58 години, а подсъдимият на 29 години. Частният тъжител страдал
от множествена склероза. Бил трудно подвижен. Придвижвал се с помощта на бастун.
На 07.09.2019 г. подсъдимият се намирал в град П., на
улица „С. П.“. Мястото се намирало в близост до дома му. На улицата имало
хранителен магазин, а на 20-30 метра от магазина, пред дома на св.Н.Г. имало пейка с маса. Подсъдимият бил седнал на
пейката заедно със свидетелите Д. Р., И. Т. и В.ов Е. и си
говорили. Подсъдимият бил употребил алкохол и това било видимо от поведението
му.
Около 15,00
часа частният тъжител отишъл с лекия си автомобил до хранителния магазин, за да
си купи хляб. След като излязъл от магазина, частният тъжител отишъл при
подсъдимия и свидетелите Р., Т. и Е.. Поздравил ги и седнал на пейката. В
процеса на разговора между подсъдимия и частния тъжител възникнал спор. Провокиран
от отношението на подсъдимия, частният тъжител вдигнал бастуна си и замахнал към него с намерение да го удари. Това обаче не се
случило, тъй като единия от свидетелите вдигнал ръката си и спрял движението на
тъжителя. Тогава подсъдимият станал и се запътил към частния тъжител, с
намерение за физическа разправа, но присъстващите свидетели Е., Т. и Р. го
възпрели. В този момент от дома си излязъл св.Г. и възприемайки съС.ието на подсъдимия му казал да си ходи, за да „не стават кавги“ (цитат от показанията на св.Г.). Подсъдимият тръгнал нагоре по улицата. След него, с
лекия си автомобил тръгнал и частния тъжител. След като тъжителя потеглил, телефона
му позвънял и той спрял, за да отговори. Видял че позвъняването е от сина му –
св.А. Б.. След като спрял автомобила и отговорил на обаждането по телефона,
тъжителят отворил вратата и стъпил с краката си на земята. Точно в този
момент подсъдимият, който се бил спрял накрая на улицата, с бърз ход се върнал,
отишъл при тъжителя и със сила блъснал шофьорската врата, затискайки краката му.
След това подсъдимият хванал с ръце тъжителя, извел го от автомобила и започнал
да му нанася удари по главата и тялото.
Докато го удрял, го псувал и обиждал. Заканвал му се, че ще го убие.
Всичко това било чуто от св.А. Б., тъй като тъжителя не успял да затвори
телефона. Св.Ат.Б. разпознал гласа на подсъдимия. Той затворил телефона и се
обадил на св.Н. К., сестра на тъжителя. Казал й по най-бързия начин да отиде в
района на кварталния магазин, тъй като А. бие баща му. В това време при
подсъдимия и тъжителя дошъл св.С.М., пред чийто дом се развил инцидента, и
преустановил побоя. Той помогнал на тъжителя, като го вдигнал от земята и го
поставил на шофьорската седалка на автомобила. Кратко време след това на място
пристигнала св.К.. Тя заварила тъжителя в автомобила, седнал на шофьорската
седалка с наранявания и кръв по лицето и тялото, с разпокъсани дрехи, „почти
неадекватен“. На няколко метра от автомобила се намирал подсъдимия, който се
движел напред-назад, псувал и се заканвал. След като видяла съС.ието на своя брат св.К. се обадила на тел.112 и съобщила за
случилото се. На място пристигнала линейка, а след това и дежурния автопатрул. Тъжителят бил откаран в МБАЛ „Уни Хоспитал“, където престоял до
10.09.2019 г.
След като бил изписан от болничното
заведение, на 11.09.2019 г. тъжителят посетил
кабинета по съдебна медицина при МБАЛ Пазарджик, където бил освидетелстван от
съдебен медик и му било издадено медицинско удостоверение. (л.3 в делото).
От приетото и неоспорено от страните по делото
заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото лице доктор П.М.,
което съдът цени като обективно, пълно и компетентно, се
установява че в следствие на нанесения му от подсъдимия побой, частният тъжител
З.Б. е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение и кръвонасядания по
лицето, тялото и крайниците, както следва: по лявата част на челно теменната
област, в неокосмената част на главата – зеленикаво кръвонасядане
с размери 7х3 см., зеленикаво кръвонасядане по цялото
протежение на горния и долния клепачи на лявото око, масивно синкаво кръвонасядане с размери 19х10 см. по гърдите в лявата горна
зона, близо до сърдечната област, зеленикаво кръвонасядане
с размери 11х7 см. по външно-страничната повърхност на лява предмишница
в горната трета, синкаво-зеленикаво кръвонасядане с
размери 12х8 см. по предната повърхност на дясното бедро в средната трета. Вещото
лице установява, че описаните увреждания са получени в резултат от действието
на твърд тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговаряли по време и
начин да са получени така, както е съобщил частния тъжител в тъжбата до съда.
Мозъчното сътресение е било лекостепенно, протекло е
със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване и е причинило на
тъжителя разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Останалите наранявания са му причинили болка и страдание по смисъла на чл. 130,
ал.2 от НК за период от 10-12 дни.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
показанията на свидетелите А. Б., Н. К., И.И. и С.Р.,
от заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и от прослушания в
съдебно заседание запис на обаждането на св.К. на тел.112.
Свидетелят А. Б. подробно установи чутото от него от телефона
на тъжителя. Установи че ясно е чул удар от трясък на врата, удари от побой,
съпроводени с псуване и закани. Разпознал гласа на подсъдимия. Чувал е
призивите за помощ на тъжителя, неговото страдание: „ох, ух“.
Точно по тази причина св.Ат.Б. се е обадил на св.К. с молба веднага да отиде в
района на кварталния магазин, тъй като подсъдимият биел баща му. Св. К. не е
очевидец, но е отишла на място непосредствено след побоя, възприела е съС.ието на тъжителя, който
според нея бил „почти неадекватен“, лицето му било в кръв, бил посинен, дрехите
му били разпокъсани. На 5-6 крачки от автомобила се е намирал подсъдимия,
видимо пиян, движейки се напред-назад, псувайки и заканвайки се. Уплашена от
видяното, св.К. веднага се е обадила на тел.112, за да съобщи за случилото се,
което е пресъздала с думи, чието съдържание напълно съвпада с показанията й,
дадени в съдебно заседание. По тази причина съдът дава пълна вяра на св.К.,
която още на място, освен за нараняванията на тъжителя е съобщила на тел.112 и
името на извършителя - подсъдимия А.Л.. Съдът
вярва в пълна степен и на св.А. Б.. Ако той не беше чул разказаното нямаше да
има причина веднага да се обади на св.К. с молба да отиде на място, тъй като „А.
бие баща му“.
В синхрон с показанията на свидетелката К. се намират
показанията на св.Р., полицейския служител, отзовал се на сигнала, който
установява че по тъжителя е имало следи от побой, макар и да не можа да си
спомни какви точно са били нараняванията.
Съдът не вярва на свидетелите Д. Р., И. Т. и В. Е.,
разпитани по искане на подсъдимия. Обобщено казано, всички те твърдят, че още
докато бил на пейката до магазина, тъжителя ударил подсъдимия по главата с
бастуна, като замахнал със сила. Подсъдимия не му
отвърнал, а си тръгнал. Тъжителя тръгнал с автомобила със закана, че ще смачка
подсъдимия по пътя. Настигнал го, излязъл и пак го ударил с бастуна, като
подсъдимия отново не отвърнал на удара. Обяснения със същото съдържание дава и
подсъдимия, като съдът не ги кредитира.
На първо място съдът не вярва на подсъдимия, както и
на свидетелите Р., Т. и Е., че тъжителят е ударил подсъдимия с бастуна, още
докато били на пейката до хранителния магазин. Ако тъжителя беше ударил
подсъдимия по главата, замахвайки със сила, така както съобщават всички
свидетели, то неминуемо подсъдимият щеше да получи видими наранявания.
Свидетелите обаче са категорични, че подсъдимият не е получил нараняване.
Самият подсъдим сам установи, че не е търсил лекарска помощ, дори не е пил и
обезболяващи, макар че твърди че изпитвал силни болки десет дни след това.
Причина съдът да не вярва на свидетелите Р., Т. и Е., както и на подсъдимия относно
това че тъжителя е ударил подсъдимия с бастуна са показанията на полицейския
служител – св.С.Р., който установи че на място същите тези свидетели са му
обяснили че тъжителя е посегнал към подсъдимия с бастуна, но не успял да го
удари, тъй като „едно трето“ лице вдигнало ръката си и ударът попаднал в това
трето лице. На следващо място съдът не
вярва на свидетелите Р., Т. и Е. относно главния факт на доказване, че
подсъдимият не е удрял тъжителя. Тези свидетели са имали видимост към мястото,
на което подсъдимият е нанесъл побой на тъжителя и по тази причина свидетелите Т. и Е. са
отишли при тях. Св.Т. установи, че тичешком е отишъл при страните, за да ги
„разтърве“, и едновременно с това твърди че подсъдимият не е докосвал тъжителя. Не
убягна от вниманието на съда и казаното от св.Е., че: „Тук няма нито един
очевидец. От свидетелите на Б. искам да кажа. ……Сестра му дойде, когато всичко
беше приключило, абсолютно нищо не е видяла, всичко беше приключило“. Казаното от св.Е. ясно показва че същият,
както и св.Т. и св.Р. не казват истината като твърдят, че подсъдимият не е
удрял тъжителя. Иначе не намира разумно обяснение споделеното от св.Е., че
всичко е било приключило, когато св.К. е пристигнала на място. Приключил или преустановен е бил побоят,
който подсъдимия е нанесъл на тъжителя и този извод се налага по несъмнен начин
от съвместния анализ на обсъжданите доказателства.
Съдът не вярва на св.С.М., който твърди че случайно
минавал покрай подсъдимия и тъжителя, и възприел само че се карат, като по
тъжителя нямало кръв и наранявания. Св.М.
твърди, че казал на подсъдимия да не се разправя с тъжителя, като го приканил
да си тръгва. Обърнал се към него, защото бил по-млад. Показанията на този
свидетел се опровергават от показанията на св.К. и св.Р., както и от
прослушания запис на обаждането на св.К. на тел.112, в частта в която съобщава
за съС.ието на тъжителя. По
тази причина съдът не кредитира показанията на св.М., като смята че те са
дадени с цел да се помогне на подсъдимия в изхода на делото.
Показанията на св.Н.Г. не следва да се обсъждат
детайлно, тъй като той не е очевидец. Твърди обаче че е излязъл от дома си, след
като чул спора и че е настоял подсъдимият да си тръгне, „за да не стават
кавги“. От показанията на този свидетел следва извода, че провокатор на спора е
бил не тъжителя, а подсъдимия.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият А.Л. е осъществил престъпния състав на чл.130,
ал.1 от НК, като на 07.09.2019 г., е
причинил на З.Н.Б. лека телесна повреда, представляваща мозъчно сътресение,
довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по
описания подробно по-горе начин.
Авторството
на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и механизма на
извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК.
Подсъдимият
е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, което е
осъществено от него. При реализирането на своята проява е разбирал, че участва
в изпълнението на престъплението и е искал да настъпят престъпните последици –
телесното увреждане на тъжителя.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно
индивидуализацията на същото.
Самият подсъдим е личност със завишена степен на обществена
опасност. Осъждан е два пъти. За първото му осъждане е реабилитиран по право, а
по отношение на второто осъждане има
постановена реабилитация от съд. Характеристиката
на подсъдимия (л.116 в делото) e негативна. Охарактеризиран е като лице, което
злоупотребява с употребата на алкохол, в следствие на което става агресивен.
Конкретно извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност,
предвид ситуацията, при която е било извършено – мястото на извършване и
проявеното отношение към един значително по-възрастен и трудно подвижен
вследствие на заболяване човек.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
личността на подсъдимия, в недостатъчното зачитане на установения правов ред и
правото на неприкосновеност на личността.
Като отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени негативните характеристични данни за подсъдимия. Миналите
осъждания на подсъдимия, съдът цени също като негативна характеристична данна, независимо от настъпилата реабилитация.
Смекчаващо обстоятелство е трудовата заетост на
подсъдимия, за което се представиха и приеха писмени доказателства.
Съдът
отчита и фактите, че за престъплението по чл.130, ал.1 от НК се предвижда като
най-тежко наказание лишаване от свобода до две години, както и обстоятелствата,
че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан
(реабилитиран), не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени
имуществени вреди. Поради това съдът приема, че са налице условията предвидени
в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Предвид
това и на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът намира, че на подсъдимия А.Л.,
след като бъде освободен от наказателна отговорност, следва
да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, която
следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – П..
При определяне размера на глобата,
съдът съобрази освен наличните индивидуализиращи отговорността
обстоятелствата, посочени горе, съобразно относителната им тежест, а така също
и семейното, материалното положение и имотно съС.ие на подсъдимия.
При този изход на делото и спазвайки правилата на
справедливостта съдът намери, че по размер предявеният от тъжителя против
подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД е частично основателен и осъди подсъдимия
да заплати на частния тъжител и граждански ищец З.Б. парична сума в размер на 3000
лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на извършеното
престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 07.09.2019 година до окончателното й
изплащане. За разликата до претендирания размер от 4000
лева гражданският иск като неоснователен,
бе отхвърлен. За да определи присъдения размер на обезщетението, съдът съобрази
вида и естеството на нанесените телесни увреждания, създадения здравен дискомфорт у пострадалия, както и периода на протеклия
оздравителен процес. Съдът съобрази също така стреса, преживян от тъжителя,
страхът да излезе навън, за да се разходи, който продължава да изпитва, видно
от показанията на свидетелите А. Б. и Н. К..
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден
да заплати на тъжителя и гр.ищец З. Б сумата от 1000 лева - разноски по воденето на
делото за адвокатско възнаграждение и съдебно медицинска експертиза. Отделно от това подсъдимият А.Л. бе осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - П. 120 лева - държавна
такса върху размера на уважения граждански иск, както и държавна такса в размер
на 5 лв. при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
Районен съд – П. за събиране на наложената глоба и присъдената държавна такса по
чл.2 от ТДТССГПК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: